Максим Сираков, изпълнителен вицепрезидент на "Алианц България Холдинг" АД и член на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи
Г-н Сираков, близо от година се говори, че с придвижването на страната ни към Европейския съюз застраховките постепенно ще поскъпнат. Налагат ли се промени в тарифата на застраховка
"Гражданска отговорност" на собствениците и водачите на МПС за следващата 2004 година?
- Въпросът с тарифата по застраховката е свързан с въпроса за лимитите на отговорност на застрахователя. Тази застраховка в момента е с много ниски лимити на отговорност. До 2007 г. те постепенно
трябва да нарастват до нивата, на които лимитират отговорността си компаниите в Европейския съюз. Затова се налага и повишаване на премията още отсега. Вече има писмо от Управление "Застрахователен
надзор" до застрахователните компании, където се предлага те да покриват щети по имуществото от порядъка на 100 хил. лв., да плащат до 200 хил. лв. за неимуществени и до 240 хил. лв. за т. нар.
агрегатни вреди (когато има повече от едно увредено лице).
Повишаването на тарифите и на минималните премии, определяни от надзора, трябва да съответства на повишаването на лимитите на отговорност, които в случая имат характер на застрахователна сума. В
противен случай се нарушава основният принцип в застраховането - за еквивалентност на събираните премии и изплащаните обезщетения. В крайна сметка това се отразява на пострадалите от пътни
произшествия. Евтината застраховка им носи много ниски обезщетения и в повечето случаи остават недоволни. Това недоволство като че ли по-малко се чува в публичното пространство - може би защото
пострадалите са много по-малко от собствениците на автомобили. Те обаче трябва да бъдат адекватно обезщетявани и това именно са смисълът и социалният ефект на "Гражданската отговорност".
Какви са проблемите, които АБЗ констатира при продажбата на тази застраховка?
- Според мен основният проблем е, че застрахователите жестоко се конкурират за клиенти и са готови да намаляват премиите под разумните нива, тъй като това им осигурява свеж паричен поток. Около
Нова година започва борба кой ще привлече най-много клиенти и се правят неразумни разходи. Плащат се високи комисиони, измислят се смешни награди. Поради това в дългосрочен план застраховката е
губеща и е финансово небалансирана.
При така оформилото се "надбягване" задължително трябва да има минимални тарифи. Надзорът в момента обмисля да не се намесва при определянето им и да остави пазара сам да ги формира, но мисля, че
това все още би било пагубно. Необходимо е да се направи един цялостен финансов анализ на информацията от последните пет години за тази застраховка, включително и за необходимите технически
резерви, който да покаже точното състояние. Аз се опитах да направя такъв анализ на база на данните от годишниците на Застрахователния надзор и допълнителна информация за техническите резерви,
предоставена на асоциацията. (Виж таблицата)
За периода от 1998 до 2002 г. техническият резултат по тази застраховка е отрицателен - минус 8.723 млн лв., т.е. застрахователите като цяло губят от нея. За първото полугодие на тази година
резултатът вече е отрицателен, защото миналата година лимитите на отговорност се повишиха с 25%, а премиите - с по-малко от 13 процента.
Техническият резултат не е обикновена разлика между събрания премиен приход и изплатените обезщетения. В приходната част на сметката се включват и резервите в началото на годината, получените
комисиони и обезщетения от презастрахователи. В разходната част пък се включват резервите в края на годината, премиите, отстъпени на презастрахователи, разноските, които са няколко вида -
аквизиционни (по сключването на полици), административни, ликвидационни (за уреждане на щетите), и таксите за Гаранционния фонд.
Много съществен момент в целия анализ са застрахователните резерви и разходите на дружествата. Вижда се, че нивото на резервите за висящи щети е много ниско. Според експерти на "Алианц" - Германия,
в повечето страни се поддържат резерви за покриване на щети от порядъка на 60-80% спрямо премиите. При нас сега те са едва 28.8 процента. Някои дружества подценяват резервите за щети, което
подобрява текущите им резултати, но отлага загубите в бъдеще. Съгласно Наредбата на надзора те се изчисляват по метода "щета по щета". Особено в дружествата с поделения в страната и с разгърната
мрежа хиляди преписки се оценяват субективно от множество експерти, после тези данни се агрегират и така се получава резервът за щети. Но така се създава възможност за сериозни отклонения, ако не
се прилагат допълнителни контролни актюерски процедури.
Причина за подценяването на резерва при неимуществените вреди е, че оценката, която се прави в случая, се базира на съдебна практика в момента. Поради дългия срок за уреждане след няколко години
присъдените суми са много по-големи. На следващо място, ниското нивото на резерва за щети е ниско и защото се подценява т.нар. резерв за възникнали, но несъобщени щети. Това обикновено са случаите,
когато пострадалите предявяват претенции за обезщетения направо пред съда, а не чрез застрахователя, който научава за иска след години. Българските компании поддържат този резерв едва около 12% от
брутния премиен приход, докато в повечето страни той е около 30-35 процента.
Но като цяло резервите за покриване на щети са много ниски и аз смятам, че това е една от причините техническите резултати да изглеждат по-благоприятно. Например квотата на щетите е сравнително
ниска - за миналата година около 51%, докато в повечето развитите страни тя е около 90 процента.
Анализът показва още, че разходите на застрахователните дружества в България са относително високи в сравнение с по-развитите страни. Там застраховките се обслужват по-евтино. Презастраховането на
тази застраховка също е неефективно.
Това са финансовите проблеми на застраховката, които я правят небалансирана и пораждат по обратния ред трудности при обезщетяване на пострадалите. Затова трябва да се промени начинът на сключване
на застраховката.
В какво трябва да се изразяват промените?
- Още през 1997 г. с приемането на Закона за застраховането тя стартира малко порочно, наследявайки от стария Закон периода на валидност - от 1 януари до 31 декември. Такъв беше срокът на действие
на застраховката, когато ДЗИ имаше монопол върху нея. Но тогава ДЗИ поемаше автоматично отговорност за евентуална щета от 1 януари 00.00 ч. и беше длъжен да събере премиите в срок от три месеца. В
условията на конкуренция на свободния пазар няма такава автоматична отговорност. Застраховката сключват в определения срок едва половината от задължените да го сторят. Все повече нараства
относителният дял на полиците, сключени след 1 януари - от 33 % през 1998 г. на 55 % през настоящата година. Това крие един голям риск за обществото. Освен недоволните от обезщетенията се появяват
и пострадалите от виновник без застраховка. В този случай те трябва да получат обезщетение от Гаранционния фонд, който събира необходимите му суми от застрахователите, но по този начин се утежнява
още повече финансовото състояние на дружествата, които продават застраховката. Проблемите нарастват многократно.
В управителния съвет на АБЗ ние обсъждаме тези въпроси и смятаме, че тя трябва да бъде организирана от "падеж" до "падеж", без да е фиксиран този начален срок от 1 януари. Това значи "Гражданска
отговорност" да се сключи в момента на придобиване на МПС, например 14 май, и да се подновява всяка година на тази дата. Така с течение на времето застраховките ще се разпределят равномерно през
годината и няма да има кампании. Дружествата ще следят за подновяването на застраховките на клиентите си и ще отпаднат негативите на кампаниите. Разбира се, това може да стане с промяна на Закона и
на цялата нормативна уредба по застраховката.
Вероятно тогава ще отпадне необходимостта надзорът да определя минимални тарифи?
- Да. В развитите страни правителствата и надзорните органи обикновено определят само лимитите на отговорност. Периодично излиза статистическа информация за застрахователния бранш и
на нейна основа се определят минимални тарифи. Дружествата се съобразяват с тези данни и регулират дейността си спрямо тях, ако искат да не фалират и да останат на пазара по-дълго.
Ако стане тази промяна, биха могли да се отчетат всички фактори, на базата на които се определя размерът на премията. Защото сега се взема предвид само кубатурата на МПС. При новия начин на
сключване може да се приложи т.нар. система "Бонус-Малус" - дружествата ще следят щетимостта на всеки клиент: тези, които нямат щети, ще получават застраховката по-евтино, и обратно. В развитите
страни върху размера на премиите оказват влияние и възрастта на водача и от колко време притежава шофьорска книжка (по-младите и с по-малък опит водачи предполагат по-рисковано поведение на пътя),
изминаваните километри годишно, възрастта, типът и класът на автомобила, регионът на шофиране и други. При тези, които ползват автомобилите си по-малко, рискът, който те представляват на пътя, е
по-малък и ще плащат по-малко. Прилагането на горните фактори ще доведе до едно по-справедливо тарифиране.
Всъщност застраховката трябва да поскъпне не защото отиваме в Европа, а защото човешкият живот е скъп, животът на българина също така е скъп като живота на германеца и на другите европейци.
Премиите трябва да се увеличат, защото трябва да бъдат повишени лимитите на отговорност, с които да се плащат адекватни високи обезщетения на пострадалите невинни граждани при пътнотранспортни
произшествия.
Кога могат да се осъществят тези промени?
- Управителният съвет на Асоциацията на българските застрахователи има амбицията да разработи изцяло нови условия по застраховката и да ги предложи на Застрахователния надзор. Тъй като ще трябва да
се промени и Законът за застраховането и още доста нормативи, това може да стане най-рано в началото на 2005 година. Разбира се, необходимо е също и единомислие между собствениците и мениджърите на
застрахователни дружества, поне в известни граници. Тези въпроси ще се обсъждат сериозно, преди да се пристъпи към конкретни промени.
Много е важно да има една добре функционираща обща информационна база данни за автомобилното застраховане и всяко дружество да може да я ползва. Информацията за МПС, собствениците и водачите ще
играе решаваща роля при една промяна на начина на застраховане. АБЗ е решила да изгради такава информационна система и работата е започнала, но е в съвсем начална фаза.
