Топ-мениджъри на ING пред Иншурънс БГ в разговор за кризата, българските дружества на групата и бъдещето на компаниите у нас
Том Клипхус, главен изпълнителен директор на ING Застраховане Централна Европа;
Виолета Чурел, регионален директор нововъзникващи пазари на ING Застраховане Централна Европа
и
Николай Стойков, главен изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване и управител на ING Животозастраховане в България.
Тази година ING България отбелязва 15-тия си рожден ден. Това ли е причината за посещението ви у нас?
Том Клипхус: Това е една от причините. Изключително важно е на място да се срещнем с хората, които работят за компанията. В днешно време може да се научи много от вестниците, от интернет,
но няма нищо по-важно от живия контакт, от това човек да усети със сетивата си как се развива пазарът на място, сред хората, които работят за него.
Как ще посрещнете юбилея?
Николай Стойков: Ще има поредица от събития, защото за нас тази годишнина е важна. Ще има различни инициативи до края на годината, някои от
които корпоративни. Ще ми позволите обаче да запазя подробностите в тайна, за да има елемент на изненада.
Какво сочат резултатите на групата за полугодието и как ще ги коментирате?
Том Клипхус: През второто тримесечие на тази година излязохме на печалба, което само по
себе си е една много важна новина, защото през първото бяхме на загуба. Разбира се, печалбата през второто тримесечие на годината не може да се сравнява със същите цифри за предходния период на
миналата година., но самият факт, че реализираме печалба по време на криза, е забележителен. Това показва, че застрахователният бизнес се развива добре, а ние сме един от добре позиционираните
играчи в него.
Новият изпълнителен директор на ING Group Ян Хомен обяви една нова програма, наречена „Завръщане към базовите стойности и ценности”. Тази програма предполага сериозно намаляване на разходите и
цялостно облекчаване на финансовото ни представяне като група. Мисля, че първоначално постигнатите резултати изпревариха предвижданията. Групата е решена да постигне поставените цели. Разбира се,
всичко това ще зависи от процеса на икономическо възстановяване – как той ще се развива в световен мащаб.
Виолета Чурел: ING България се представя и развива много добре – както по отношение на животозастраховането, така и в пенсионното осигуряване. Всички основни индикатори за това са много
добри. Плановете за ръст досега са изпълнени. За в бъдеще планираме увеличение на нашата дистрибуторска мрежа – както териториално, така и по отношение на общия брой заети консултанти. Въпреки
икономическата криза, която засегна всички страни, в които оперираме, нейното въздействие в България не беше кой знае колко сериозно – поне ние не го забелязахме – както по отношение на ръст, така
и по отношение на брутна печалба и на цялостен оборот на нашата дейност.
Единственото нещо, върху което нямаме контрол и не можем да предотвратим, е, когато наш клиент загуби работата си и изпадне в неплатежоспособност. Тогава той прекратява плащанията по полицата и
понякога се случва да я откупува. Разбира се, това не е нещо, което засяга само България, то се случва в целия застрахователен бранш и всички застрахователни компании са изправени пред него. Но
България и в това отношение е по-добра от другите страни, с които я сравняваме.
Очакваме до края на годината да надхвърлим основните показатели за нашето икономическо представяне в България както за пенсионната, така и за животозастрахователната компания. На регионално ниво
очакваме да бъдат постигнати показателите за печалба и за цялостното икономическо представяне.
Кои от поделенията ви са губещи и кои са в добро състояние?
Виолета Чурел: Кризата се отразява по различен начин на различни държави и в резултат на това и нашата
дейност в тези страни се развива по различен начин. Има страни, в които се представяме добре, защото и цялостната им икономика е по-здрава. Това са страни като Полша и България. Има страни, където
кризата има по-дълбоки отражения, например в Унгария и Румъния. Също в Турция има доста затруднения и там застрахователният бизнес не се развива така добре.
Фото: Insurance.bg
На снимката (от ляво надясно): Николай Стойков, Том Клипхус, Виолета Чурел
Какви са плановете ви за българските компании?
Том Клипхус: За нас България е част от Централна Европа – двигателят на икономически растеж. Ние смятаме да третираме
България като важен компонент от този двигател. Ето защо възлагаме големи надежди, обезпечени със съответни инвестиции, за да има двигателят необходимото гориво и да може да работи.
Преди 3 години стартирахме програмата greenfield в животозастраховането. Николай Стойков в България я осъществява изцяло според предварителния план. Надяваме се със съвместни усилия и съответната
настойчивост, след 5 години да можем да докладваме за съответните постигнати резултати по нея.
Казахте, че планирате свиване на разходите в групата. Планирате ли освобождаване от свои активи и ако да, от кои и къде?
Том Клипхус: Ще ви отговоря само, че групата
като цяло възнамерява да намали цялостния си счетоводен баланс с 10%. Тоест, ние надвишаваме планираното намаляване. От планирани 110 млрд. евро досега сме постигнали намаляване от 162 млрд. евро.
Проектът Формула 1 влиза ли в програмата за редукцията на разходите?
Том Клипхус: Формула 1 бе фантастично начинание за ING. Проектът надмина всичките ни очаквания,
дори и най-дръзките. Това начинание допринесе за популяризиране на бранда и ни се отплати щедро. Същевременно във времена на икономическа криза миналата година ING бе реципиент на държавна помощ и
ние трябваше да преосмислим нашите приоритети и разходи. Формула 1 изисква сериозен финансов ресурс и затова след изтичане на тригодишния договор в края на 2009 г., ние няма да го подновим.
Виолета Чурел: За Формула 1 мога да допълня, че сега, във времената на криза, тя няма да бъде това, което беше във времената на икономически разцвет. Много други корпоративни спонсори се
отдръпнаха, други намалиха участието си. Да продължаваме с такова мащабно участие, както досега, за нас няма икономически смисъл. Ние изпълнихме изцяло поетите ангажименти към Ф1 по силата на
сключения договор.
Какво сочат финансовите резултати на животозастрахователното дружество у нас за полугодието? Как бихте коментирал резултатите на пенсионното дружество?
Николай
Стойков: Първото полугодие беше определено трудно за животозастрахователния бизнес. Според КФН, за полугодието има спад с 15% в сравнение със съответния период за миналата година. За това има
обективни причини, включително фактът, че по някои портфолиа има прекратяване на плащанията. По-малко ударение се поставя на инвестиционни продукти или на пакети с инвестиционни инструменти. Друг
сектор в застраховането, който пострада от кризата са застраховките Живот, свързани с ипотечни и дългосрочни потребителски кредити от банките. Това също си има своята обективна обосновка. Както
ипотечните, така и дългосрочните потребителски кредити, които се предоставят от банките, са в застой или дори в лек спад.
Ако погледнем фокуса на ING Животозастраховане, ние сме по-малко изложени на последиците от кризата в този конкретен сектор - застраховки Живот, свързани с ипотечни и дългосрочни потребителски
кредити от банките. Ние поставяме акцент върху индивидуално разработени животозастрахователни продукти, които са спестовни по своя характер, осигуряват цялостна защита или са комбинация от двете.
Нещо повече, ние дистрибутираме нашите продукти и предлагаме клиентско обслужване чрез широка мрежа от консултанти. Наблюдаваме, че във времена на криза необходимостта от търсене на професионални
съвети и консултации се увеличава неимоверно много. Ако мога да дам конкретни цифри, показателен е фактът, че за шестмесечието вместо спад, ING Животозастраховане регистрира ръст от 68% в сравнение
с шестмесечието на миналата година.
Ако разгледаме пенсионната компания, в бранша като цяло има подобряване на показателите за доходност, което е много важно. От началото на годината към днешна дата ING Пенсионно осигуряване има
положителна доходност между 4-6% по различните портфейли. За полугодието имаме нарастване на активите с 15%. Искам да спомена и нещо, в което се справяме по-добре от средните стойности за бранша, а
то убягва някак си от общественото внимание.
Ние успяхме да преустроим нашата разходна база и да намали разходите си в самото начало на кризата. Повечето от конкретните мерки за снижаване на разходите бяха предприети в периода
декември-януари, докато по мои наблюдения, повечето фирми във финансовия сектор заеха по-изчаквателна позиция; те искаха да видят дали кризата няма да се размине, какви ще са последиците – дали ще
ги засегнат пряко, или не, вместо проактивно да вземат някакви мерки за снижаване на разходите си. За илюстрация ще се върна отново към някои цифри и количествени данни.
За полугодието (в сравнение с аналогичния период на миналата година) печалбата от пенсионноосигурителното ни дружество се е увеличила със 163%.
Казахте, че имате 68% растеж в животозастраховането за полугодието. Това означава, че не сте толкова засегнати от кризата, че да се стигне до голямо откупуване на полици, за които спомена и
госпожа Чурел, така ли?
Николай Стойков: Това е вярно за бранша като цяло, но при нас относителният дял на застрахователните продукти, свързани с инвестиционен елемент, е
значително по-малък. Това е добре за нас, защото през последната 1 година се фокусирахме по-скоро върху традиционни продукти – спестовна и рискова застраховка Живот.
Искам да спомена, че много добре подбрахме и момента за пускането на три нови продукта - допълнителни здравни покрития към застраховка Живот, което се случи в началото на тази година.
Допълнителните покрития на ING адаптират застрахователния план към специфичните рискове, които съпровождат ежедневието и предоставят финансова помощ в случай на тежки заболявания, хирургическа
намеса или болничен престой. Клиентите на компанията могат да получат покритията при сключване на който и да е вид нова застраховка Живот или да ги добавят към вече сключена такава. На практика
представянето на тези три нови вида продукти изцяло изпълни, а и дори надхвърли поставените от нас цели.
Тоест, няма да представяте нови продукти в скоро време, до края на годината, например?
Николай Стойков: Не съм казал това. Нещо повече, ние направихме някои
модификации на съществуващи продукти, които влизат в сила от октомври тази година. Те се базират точно на някои промени, предизвикани от сегашната икономическа криза, както и вземат предвид
обратната връзка, която получаваме от нашите клиенти.
Похвалихте се за резултатите за шестмесечието. Какви са краткосрочните ви цели до края на годината и какви са дългосрочните виждания за двете дружества?
Николай
Стойков: Това, което описах като тенденции на местния пазар, предполагам ще остане в сила до края на годината. Очаквам тази промяна върху конкретни продуктови групи и конкретни канали за
дистрибуция и клиентско обслужване да остане и за в бъдеще. Ето защо мисля, че сме в много силни конкуренти позиции да продължим да осъществяваме поставените цели по отношение на ръста.
Прогнозите ми за следващата година са тясно зависими от икономическата ситуация и от начина, по който ще я преодолеем. Както всички у нас, които правят своите планове за догодина, ние също правим
преглед на дейността си. Всичко ще зависи от начина, по който ще преодолеем кризата. Планираме солидно развитие на нашия бизнес. Ще бъдем предпазливи, ще се оглеждаме за възможности и ако се появят
такива, ще се възползваме от тях.
Какво имате предвид?
Николай Стойков: Имам предвид възможности за възстановяване на нашите пазарни позиции, за разширяване на възможностите на личностно ниво, на ниво
конкретен индивид.
Ще разширявате дистрибуторската мрежа. Как оценявате партньорството си с Пиреос банк?
Николай Стойков: Основният ни фокус е за развитие на дистрибуторска мрежа от
професионално квалифицирани дистрибутори, която да обхване цялата търговска мрежа у нас. Тази цел ние преследваме неотклонно от самото начало на съществуване на нашата компания. Същевременно
дистрибуцията на услуги чрез банкиране става все по-важна не само за България, но и за региона, а и за света като цяло.
Нашият договор с Пиреос банк е много важен за нас и ние се стремим да осигурим най-доброто възможно обслужване на техните клиенти по отношение на ипотечни кредити и на дългосрочни потребителски
кредити. Но, както вече споменах, ако погледнете състоянието на кредитните портфолиа на банките и кредитирането на дребно, при тях вече се наблюдава застой и дори лек спад.
В момента у нас тече усилена подготовка за въвеждане на мултифондовете в пенсионното осигуряване, специално неговия доброволен сегмент. Доказателство за това е и организираният в София
международен форум с участието на повече от 20 държави. Сега ли е времето? Добра крачка ли са мултифондовете конкретно във време на криза?
Том Клипхус: Смятам, че особено с
оглед на кризата е много важно хората да получат възможност да инвестират парите за своите пенсии в съответствие със степента на риск, който са готови да поемат. Мисля, че колкото повече намалява
периодът, който остава до пенсиониране, толкова по-консервативни стават инвеститорските стратегии на хората, които влагат парите си.
Същото съм го видял в Чили, където бях главен изпълнителен директор. Мултифондовете дават възможност на системата да се стабилизира, да се развие по един по-стабилен начин.
По отношение на пенсионните фондове, печалбите от тези фондове са се увеличили зрелищно, но от друга страна, не бива да се забравя, че маржът на печалбата по принцип е много малък. Мисля, че те
едва излизат на печалба.
По отношение на пенсионния бизнес не само в България, но в целия свет, един от основните проблеми е, че този бизнес все повече се политизира и политиците се надпреварват да обещават намаляване на
осигурителната тежест. За да имаме добре функционираща пенсионна система, трябва да има разумно обоснован марж на печалбата за пенсионните фондове и разумно обоснована цена, която да се плати от
клиента.
От 10 години съм в пенсионния бранш и това, което мога да кажа, е, че това е дългосрочен процес. Натрупването в пенсионните фондове на парите за пенсии отнема десетилетия. Клиентите на тези фондове
не обичат резки промени, политизиране на въпросите за парите им, не обичат търсене на краткосрочни политически изгоди, не обичат пренасочване на средствата от пенсионните фондове за запушване на
дупки в бюджета, за покриване на бюджетния дефицит и т.н., не обичат, когато политиците използват пенсионните фондове за свои собствени цели. Пенсионните фондове трябва да бъдат оставени на мира,
те се развиват консервативно.
Недалечното минало обаче показа, че първият повей на кризата, който паникьоса клиентите и те изтеглиха парите си, не бе политически. Дали хората са зрели самостоятелно да вземат решение как
да инвестират средствата си? В някои страни с въведени такива фондове няма интерес от страна на осигурените към тях. Другаде се говори за автопилотни фондове, при които не осигурените, а
регулацията решава инвестиционните политики...
Том Клипхус: Решението, което се предлага с мултифондовете, е да се даде на клиента свободата да избира. Тоест, вместо да
предлагаме осигуровки-конфекция, т.е., за всекиго едно и също, ние даваме на хората възможност с наближаване датата на тяхното пенсиониране, да преминат към по-консервативни, по-нискорискови
инвестиционни инструменти.
А по отношение на паниката, мисля, че в един сравнително кратък период от време (октомври-януари), след колапса на инвестиционната банка Лемън Брадърс, настана обща паника, при която хората
загубиха като цяло доверие в банковата система като цяло и започнаха да теглят спестяванията си.
Същевременно през последните 6 месеца се наблюдава такава ситуация, че повечето хора, които искат да изтеглят парите си от съответните осигурителни или инвестиционни фондове, го правят от
икономическа принуда, от невъзможност да плащат вече. Ето защо движението на парите оттук нататък ще е тясно обвързано с икономическите трендове с това дали икономиката ще се възстанови, или спадът
ще продължи.
Някои икономисти вече прогнозират отминаване на кризата и последващ растеж, но други предупреждават, че има възможност за двойна криза. Вашето мнение - има ли такива индикации за W-образна
рецесия?
Том Клипхус: Ако ми дадете възможност да ви гледам на ръка, може би ще ви дам прогноза...
Това, което мога да ви кажа, е, че през следващата 1 година ще бъдем много предпазливи с нашите корпоративни разходи и ще се опитаме да ги сведем до необходимия минимум. Разбира се, това ще зависи
и от страните, в които оперираме. Някои страни, въпреки кризата, показват някакъв икономически ръст. Други страни, като Румъния, бележат икономически спад, както каза г-жа Чурел, така че ние ще
подхождаме индивидуално.
Същевременно, както съм подчертавал многократно, за ING като група, Централна Европа е един двигател на растежа и се надяваме да остане такъв и за в бъдеще. Ето защо ще бъдем предпазливи, но ще
използваме и всякакви възможност за икономически растеж.
АА
