Банките за развитие трябва да действат съгласувано пред ЕК, за да се съобразяват с позициите и интересите им, каза Чаба Паличко, изпълнителен директор в брюкселския офис на унгарската Magyar Fejlesztesi Bank (MFB)
Г-н Паличко, на 13 март София бе домакин на годишната среща на Мрежата на европейските финансови институции за подпомагане на малките и средни предприятия (NEFI). Кои са основните цели на
тази организация?
Главната ни цел е да обменяме информация и идеи за дейността на нашите институции. В NEFI членуват 12 европейски банки за развитие, обединени от общата задача
да намират ефективни способи за дофинансиране на частния сектор. Това е мрежа от банки, специализирани в частичното финансиране на сектора на малките и средните предприятия. Освен че обменяме данни
кой какви услуги предлага в тази област, немаловажна цел на организацията е да ни представя пред европейските институции. Разбира се ЕК би искала да чуе позицията на всяка банка поотделно, но
ние сме наясно, че бихме били много по-успешни, ако се представяме координирано. Всяка банка , взета сама за себе си, може да изглежда малка по брюкселските мащаби, но заедно сме далеч по-силни и
можем по-добре да защитим интересите си. Например много успешно действахме миналата година при обсъждането на държавните политики за реформиране на разплащателната система и всички наши предложения
бяха взети предвид от комисията.
Върху какви въпроси се фокусира дискусията ви в София?
Годишно имаме по 5-6 срещи, които преминават по предварително утвърден дневен ред. Например тук се информирахме
взаимно по програмите на общността и какво се прави на местно ниво по програмата JEREMIE. Много от страните вече са напреднали в изграждането на собствени модели за прилагането й. На всеки
две години имаме среща на високо равнище. Тогава изпълнителните директори сверяват постиженията си през изминалия период. Бихме искали да изработим цялостна стратегия за активността на
организацията в бъдеще.
Имаше ли конфиденциални теми на това заседание, нещо тревожно в макроикономически план?
Когато разговарят банкери винаги има и конфиденциални теми, но за нас сега най-важно
бе, че определихме посоките на развитие за предстоящите две години и къде ще поставим акцентите. Засега най-важно е да действаме съгласувано пред Европейската комисия, така че да свикнат с нас и да
се съобразяват с мнението ни. Желанието ни е да имаме достъп и възможност да оказваме влияние още в процеса на изработване на документите на Европейската комисия, а не да даваме оценка чак когато
те са вече факт.
Бихте ли искали да промените нещо например в например в JEREMIE?
JEREMIE е програма, по която българската Насърчителна банка вече работи, в Унгария имаме свои подходи,
интересни идеи чухме и от представителите на Словашката банка. Любопитно е да се наблюдава как един и същ европейски продукт се приспособява според националните специфики и реалности.
Какви прогнози обсъдихте за икономическия растеж в страните от Централна и Източна Европа?
Не съм аз подходящият участник за коментар, защото унгарската икономика имаше много
слабо развитие през изминалата година Ние произведохме най-ниския растеж в Европа, под 2 процента и по-оточно 1,8% . Но се надяваме това да е било дъното и отсега нататък да
започне преодоляване на забавянето. Според икономическите анализатори за 2008 година може да реализираме ръст 2,5-3%. Икономиката ни имаше проблеми, трябваше да се предприемат
определени мерки и сега се очаква те да доведат до стабилизиране на икономиката.
Ще бъдем ли засегнати от глобалната финансова криза?
Обсъдихме влиянието на финансовата криза и разбира се не може да се отрече, че ще има някакъв ефект, но от изказаните
мнения може да се направи извод, че той няма да е значителен и няма да повлияе съществено върху развитието на икономиките, нито на конкретната ни дейност като съфинансиращи институции. Тъй
като получаването на средства от капиталовите пазари в момента е затруднено и става на по-висока цена, и нашите заеми леко ще се оскъпят, но не много. Повишението на лихвените нива ще бъде по-малко
от 1%, така че няма да повлияе на политиките за растеж.
Кажете нещо повече за унгарската Банка да развитие?
Унгарската Банка за развитие играе същата роля като българската Насърчителна банка. Тя е държавна, задачата й е да
подпомага предприемачите с дългосрочно инвестиционно финансиране, по-специално тези от сектора на малките и средните предприятия. Ние станахме Банка за развитие през 2003 година, когато бе приет
закон за нейното преструктуриране. Тя ще остане държавна и занапред с държател на акционерните права министърът на икономиката. Активите на банката са 4 млрд. евро към 2007 г. Миналата година с
облигационен заем бяха привлечени 500 млн. евро за икономиката. Имаме специални програми за предприемачите, а преди година създадохме one-step shopping банка, с което създадохме условия
предприемачите да получават бързо съдействие, независимо дали търсят заем, микрофинансиране, инвестиционно кредитиране, гаранция или експортно финансиране.
Къкви съвети бихте дали на българските си колеги, знаете, че у нас предстои приемането на закон за преструктуриране на Насърчителна банка и превръщането й в истинска Банка за развитие? Има
ли добри примери в Европа, от които сте почерпили опит?
Ние бяхме създадени преди пет години по същия начин, чрез трансформиране на действаща банкова институция. Когато планирахме
този процес, изучихме подробно структурата и дейността на три институции – германската Kreditanstalt fur Wiederaufbau, испанската Credito Oficial и финландската Finnvera. В крайна
сметка направихме синтез от трите в проекта за унгарската банка и започнахме да изграждаме самостоятелна политика.
Предвиждате ли интернационализация на дейността си, каквато стъпка вече e предприела австрийската Austria Wirtschaftsservice?
Ние работим само на местния пазар, но предлагаме програми на унгарски предприемачи, които работят навън, развиваме финансови инструменти, които да улеснят интернационализацията на техния
бизнес. А чужденци могат да ползват нашите продукти, ако се регистрират като унгарски предприятия.
