Митническите измами са за близо един милиард лева, обяви Георги Чернев
Въпрос: Г-н Чернев, като ръководител на съвета по опростяване на търговските процедури (БУЛПРО към БТТП) намирате ли, че сивата икономика се гради върху контрабандата?
Георги Чернев: След двегодишно проучване на контрабандния внос на кожени изделия по заявка на браншовата организация на кожарите стигнах до извода, че контрабандата като проблем
почти не съществува. Вносителите избягват да декларират по-малки количества от реално внасяните, защото това лесно се проверява. Проблемите на границата са свързани с митническите измами, което
означава да декларираш занижени стойности на стоките - понякога с пъти по-ниски. За мен именно този проблем на първо място генерира сива икономика. Тя тръгва от границата. След това стоките се
продават на реални цени, но и търговци на едро и дребно се включват в сивата икономика, скривайки занижените стойности. Иначе трябва да плащат вместо вносителя ДДС и данък печалба.
Въпрос: Какви загуби търпи държавата от митническите измами?
Георги Чернев: Става дума за близо един милиард лева, които бюджетът годишно не получава от ДДС и други данъци и такси. Това е близо една четвърт от приходите от ДДС. Отделно са
другите косвени загуби. Сивата икономика води до укриване на работните места, до неплащане на осигуровки. Затова е важно да се сече не по средата или в края на веригата, а да се удари по
първопричината, за мен това е митническата измама. Важно е да се отсече главата на змея.
Въпрос: В проучване на Центъра за изследване на демокрацията се твърди, че черният пазар на стоки е предизвикал разоряването на утвърдени български предприятия и цели традиционни
отрасли. Как влияе на икономиката и на безработицата сивият пазар?
Георги Чернев: Много от големите ни кожарски и обувни фабрики бяха затворени. За 2002 г. по данни на браншовата организация на кожарите около 30% от малките производители са
фалирали. Фалират фирми и в други сектори като земеделие, животновъдство и т.н. Причината не е само в нелоялната конкуренция, но и тя има принос. Безработни отиват на борсата, което е свързано с
бюджетни разходи. Отделят се пари за тяхната преквалификация. Така се генерират верижни проблеми. Затова е толкова важно да се хване началото на веригата - митническата измама на границата.
Въпрос: Могат ли българските стоки да се конкурират с внесените чрез митническа измама?
Георги Чернев: Производителите ни се изтласкват от българския пазар, дори и чрез търговската мрежа. Самите магазини са част от каналите. Те продават само чуждата стока. Тези, които
печелят от внос чрез митническа измама, влагат своите средства в развитието на търговската мрежа. Освен това производителите нямат пари да изграждат собствена мрежа и се получава един кръг, от
който няма изход.Ако вносът е от Турция, цените не могат да бъдат по-ниски от тези в България. Факторите за производство са еднакви, дори в Турция разходите за работна сила са по-големи. А се внася
кожено яке за 29 лева например. Такава цена просто не може да има. Не е трудно за данъчните органи да проверят и да се уверят, че на столичния бул. “Витоша”, да кажем, почти няма търговци,
регистрирани по ДДС. Те отчитат много ниски обороти, а е интересно как успяват да платят високите наеми.
Въпрос: Наши митничари се оплакват от липсата на достатъчно добро сътрудничество със своите турски колеги.
Георги Чернев: Между търговско-промишлените палати сътрудничеството е перфектно. Подписахме меморандум, с който декларирахме пълна готовност да предоставяме информация, ако
митниците я поискат. Досега обаче нашата митница не се е обърнала към БУЛПРО за съдействие. От друга страна представители на българската и турската митница се срещаха през изтеклата година поне три
пъти. Министърът на транспорта на България се срещна с техния министър, тоест има раздвижване около проблема с границата. Съществува информация, че в Турция износът не се контролира и че държавната
политика е той да се стимулира всячески. Това не е лошо от гледна точка на Турция. Но е важно в България да се изискват документи относно реалната цена по внос на турски стоки - именно в защита на
лоялната конкуренция, на лоялните български производители. Поне на думи готовност за сътрудничество има и от турска страна. Въпросът е в практиката.
Въпрос: Има ли в момента ефективни средства за решаване на проблема с митническата измама?
Георги Чернев: Въпросът може да бъде решен с достъп до системата БИМИС, която митницата успя да реализира. Това е информационна система в реално време между митниците. Проблемът е,
че в момента се натрупва информация, но не се прави анализ, а решения се вземат въз основа на анализ. И вторият проблем е, че до системата нямат достъп данъчните служби и икономическа полиция. Те
общуват помежду си на ниво министри и минават месеци, докато получат исканата информация, а дотогава стоката е продадена. Има законови лостове и инструменти, които БУЛПРО предложи за използване на
премиера, министрите на икономика, на финансите, правосъдието и транспорта. Ако установим внос на занижена цена, ние нямаме право да кажем, че е такава. Но митничарят има право да се позове на чл.
32 от протокол №4 за асоцииране на България в ЕС и при констатиране на по-ниска цена да поиска заплащане на ДДС по предполагаемата реална цена. След това митницата може да направи насрещна проверка
с другата митница - било турска, било китайска, за да се види действително на каква цена е осъществен износът. Ако се докаже, че фирмата не лъже, ДДС-то ще бъде върнато. Ако обаче не пристигне
отговор в рамките на предвидения срок от десет месеца, това ДДС остава. По-лошият вариант за вносителя е, ако дойде отговор от чуждата митница, който се разминава с декларираното. Тогава законът
буквално ще го смачка. Ще му бъде конфискувано превозното средство по вноса, ще бъде принуден да плати двойно дължимите мита и ДДС, а стоката ще бъде отнета. Дори подлежи на наказателна отговорност
за документна измама.
Въпрос: Какво пречи законът да се прилага по този начин?
Георги Чернев: Имаме твърде малко практика по протокол №4. И в това аз обвинявам нашата митница – те не използват правомощията си. Този модерен способ на споразумяване за плащане
на ДДС по реални цени го има и в САЩ. Така се избягва тромавата съдебна процедура. Трябва за часове вносителят да вземе правилното решение. “Краун ейджънтс” също прилагат такъв подход у нас и в три
от четири случая те са докладвали, че има споразумяване. Тоест, нашите вносители са достатъчно разумни, когато са изправени пред ясна алтернатива - или затвор и конфискация, или плащане на държимия
данък върху реалната цена.
ВИЗИТКА
Георги Чернев е роден на 1 май 1958 година. Завършил е френската гимназия в София и “Международни икономически отношения” в УНСС.От 1986 до 1990 г. е началник на
маркетинговия отдел на “Тежко машиностроене” Перник. След 1990 г. се занимава с бизнес. Сега е заместник председател на Българската-търговско промишлена палата (БТТП) и председател на съвета по
опростяване на граничните процедури към БТТП – БУЛПРО.
