Ожесточената конкуренция намали тарифите, но търсенето на застраховка строително-монтажни рискове изостава, коментира инж. Атанас Симеонов, директор "Техническо застраховане" в ЗПАД "Булстрад"
При изграждането на едно съоръжение или обект се сключват две застраховки – една задължителна и една доброволна. Задължителната е „Професионална отговорност в проектирането и строителството“.
Тя се сключва според 10-та глава от ЗУТ и се отнася до застраховането на професионалните отговорности на проектанта, консултанта, надзорника и строителя. Според точното обяснение,
застраховката покрива щети (имуществени и неимуществени), нанесени на трети лица или на другите участници в строителството, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод
изпълнение на задълженията на съответното лице, ангажирано по този закон. Задължителната застраховка се сключва от началото на 2004 г. и е със срок на продължителност 1 година.
Доброволната застраховка е „Строително-монтажни рискове“. Тя се сключва за срока на изпълнение на обекта. Рисковото покритие е обособено в два раздела: раздел І „Материални загуби“, където се
покриват всички щети, причинени събития, които не са изрично упоменати в общите и специалните изключения (общите изключения са военните, социалните, ядрените рискове, а специалните – самоучастие,
електрически или механични повреди на строителната механизация, грешен проект, корозия, амортизация и пр.). Вторият раздел е „Отговорност към трети лица“. Общите условия на почти всички
застрахователи опериращи на български пазар са изградени на базата на условията на Munich Re и може да се каже, че са много добри и са в полза на клиента, а не на застрахователя. Въпреки това,
както и въпреки добрата премия, продуктът така и не се радва на особен интерес от страна на потенциалните клиенти - инвеститори и предприемачи. Може би една от причините е, че не е добре
популяризирана. По-сериозната обаче се корени в българския начин на мислене – да спестим от всичко, което не е задължително и което се смята за излишен разход. Такова е мнението на инж. Атанас
Симеонов, директор „Техническо застраховане“ в ЗПАД „Булстрад“.
Господин Симеонов, вие сте специалист в застраховките на строителни обекти. В последните години в страната ни изникнаха буквално като гъби цели нови комплекси в повечето големи градове,
изцяло се промени обликът на други населени места, бяха изградени нови инфраструктурни съоръжения. Бурното строителство у нас вероятно предполага и ръст на тези застраховки в портфолиото на
застрахователите?
В България брутният продукт има темп на нарастване от 6 пункта на годишна база, а строителството – 12 – 12,3 пункта. Според изследване на Industry watch в последните няколко години се забелязва
тенденция, според която близо 1/3 от средствата, инвестирани у нас под различни фондове и програми са в строителството. Това означава, че тази година, например, може да се очакват някъде
между 2-2,3 млрд.евро да бъдат вложени само в строително-монтажни работи и би трябвало да подсказва бурно развитие в продажбите и на застраховката „Строително-монтажни рискове“. На практика обаче
това не е така. Ще направя съпоставка с развитието на общо застрахователният пазар у нас, който през първото тримесечие на настоящата година отчете нарастване от 12,6%. В групата “Щети на
имущество” (където попада и застраховката „Строително-монтажни рискове“) има спад с 8,1%. От началото на годината в имущественото застраховане (“Пожар и природни бедствия”) имаше лека тенденция за
нарастване от около 8%, но през второто тримесечие и в двете споменати групи се забелязва тенденция към намаление. Ако направим съпоставка с автомобилното застраховане, което доминира на нашия
пазар - за първото тримесечие е имало около 65% дял, за второто тримесечие има лек спад до 64,4%. В същото време застраховките „Пожар и природни бедствия“ и „Щети на имуществото“ имат дялово
участие под 20%. Или по-точно те са реализирали точно 19,82% от премийния приход в общото застраховане. Тоест, въпреки бума в строителството – инфраструктурно, жилищно и др. – няма значимо
увеличение в тези видове застраховки.
Какви са причините за това?
Обяснението е просто – инвеститорите се стремят да спестят всеки лев, въпреки огромните печалби, които се реализират от разликата в цените, с които се изгражда една сграда и продажните цени на
същата площ. Продължава спестяването на средства от тези застраховки и се застраховат само и единствено сгради, за които по някаква причина е теглен кредит от банките. След като обаче задълженията
бъдат погасени, тези сгради излизат от портфейла на застрахователите. Дори и да приемем, че цялото строителство бъде застраховано, държавата се ангажира единствено да застрахова влезлите в
експлоатация инфраструктурни обекти. От останалите, предадени със съответните документи и разрешение за ползване от ДНСК - като жилищните сгради например, се застраховат само тези, които са с
действащи ипотечни кредити. Почти нищо друго не се застрахова. Остава като задължение или желание на собствениците или наемателите на отделни апартаменти, офиси и т.н. да ги застраховат.
До какво може да доведе спестяването на тази строителна застраховка?
През последните години статистиката не отчита повишена щетимост на строителните обекти с изключение на честите злополуки. Дори и наводненията през август 2005 г. и през пролетта и лятото на
настоящата година не нанесоха сериозни щети на обектите в строеж. Всичко това внася успокоение в инвеститори и строители, но е важно да се знае, че ако някъде в страната ни се случи земетресение от
7-ма и по-висока степен по скалата на Рихтер, то поне 1/3 от територията на България ще бъде засегната. Но тъй като засега нямаме проявени такива катастрофични рискове, инвеститорите
продължават да не застраховат. На фона на големия строителен бум по Черноморието и в Банско, а сега отиваме и към Супер Боровец, няма бум на застраховките „Строително-монтажни рискове“ в масовото
строителство на жилищни или комбиниран тип сгради.
Да не би причината за незастраховането да е в цената на премията?
Не може да се каже, че това е скъпа застраховка. Напротив, даже тя опасно отиде към намаляване на тарифните числа. В момента не само застраховането на строително-монтажни рискове, но като цяло
застраховането на щети от пожари, наводнения и други природни бедствия не използва един много важен инструмент – оценката на риска. В повечето случаи стремежът е към намаляване на тарифите и почти
никой не се интересува от оценката на риска.
Моля ви за произволен пример за цената на застраховката, да речем за жилищен строителен обект на територията на София.
В момента при определяне на цената за един обект от типа жилищни сгради, МОЛ-ове, комплекси от затворен тип и пр., тарифното число, което се прилага в София, се колебае в порядъка 0,1-0,11%,
което е много ниско. Ако то бе за срок от 6-9 месеца, бихме го възприели нормално, но в този случай тарифното числото е подценено почти 2 пъти. Има случаи, когато обекти на стойност над 120
млн.лв. се застраховат по тарифно число дори под 0,1, и то за период 21 месеца – времето, през което се изгражда обект.
Не се ли получава затворен кръг – застрахователите намаляват доста премията, за да привлекат клиенти, а последните, от своя страна смятат, че при такава цена застраховката не може да покрие
риска, ако се случи някакво събитие.
Намаляването на тарифите е предмет на ожесточена конкуренция, а не е предмет на това, че компаниите искат да се харесат на клиентите и се стремят да я превърнат в масов продукт. Има определени
нива, под които не бива да се правят такива застраховки. Освен намалението на тарифите обаче, прави впечатление, че в много случаи не се прилага самоучастие или пък то е в доста ниски граници. Не е
оправдан рискът и, предполагам, всички компании имат трудности, особено с презастраховането на по-големи обекти. Да не забравяме, че в тарифното число се включва и комисионната, която се плаща на
брокери и агенти. Какво остава тогава за рисковата част от премията? Почти нищо. А ако трябва да се платят и презастрахователните комисионни, може да се окаже, че компаниите просто отчитат премиен
приход и реализират някакъв обем. Ето защо проблемът тук е основно в конкуренцията, както и в стремежа към заплащане на ниски премии. Все пак през последните 12 месеца се забелязва известен застой
в спада на тарифните числа. Може би спадането до 0,1% е граница, която не бива да се прехвърля, защото трудно се презастрахова, а и не носи печалби.
Какви са тарифните числа в страните от ЕС?
В старите страни-членки, от които ние се учим (Германия, Швейцария, Франция) тарифните числа не падат под 0,2-0,25%, макар че застраховките също са доброволни.
Имате ли наблюдения какъв процент от строящите се в момента сгради се застраховат?
Няма ясна статистика, защото тези застраховки се отчитат в групата „Щети на имущество“ от КФН. В тази група освен строително-монтажни рискове влизат и застраховките на домашни животни, електронно
оборудване, пари и кражба. Ако продуктът се отчиташе на отделен ред, като например застраховката “Товари по време на превоз”, на фона на строителния продукт в страната за една година можеше да се
направи калкулация какви премии са събрани и като знаем средното тарифно число, можеше да се изготви сметка каква част от изграждащите се имоти са били застраховани. Сега обаче такава яснота няма.
Какъв премиен приход ще отчете „Булстрад“ през 2007 г. по тази застраховка и къде стоите по отношение на 2006-та?
Въпреки трудностите, както от обективен, така и от субективен характер ние очакваме нарастване на премийния приход. На фона на това, че пазарът изостава с няколко пункта ние ще реализираме по
предварителни оценки нарастване с около 9-10% на годишна база.
По отношение на щетимостта как се движат цифрите?
Благодарение на това, че не са се случвали някакви катастрофични събития или големи инциденти, щетимостта е ниска. В момента квотата на щетата би трябвало да е повече от 25-30%, дори и по-ниско,
което е фактор за доброто развитие на този вид застраховка. Все пак не бива да забравяме, че това са застраховки от индустриален тип, за които е характерна ниска честота на застрахователните
събития, но с изключително висок рисков потенциал и при реализиране на риск покрит по полицата - огромни единични стойности на щетите. Поради тази причина считам, че тук е мястото да отбележим един
важен факт, който твърде често се пренебрегва от тези, които не познават естеството на нашия бизнес: при определянето на тарифните числа, които са пряко следствие от множество фактори, включително
щетимостта, застрахователят не основава своята подписваческа политика върху единични и ограничени във времето събития, а на базата на дългогодишна историческа статистика за развитието на цели
застрахователни портфейли. Oт друга страна, когато се оценяват тези застраховки, е добре да се знае, че една значителна част от този бизнес се формира от т. нар. фронтинги. Изпълнението на големите
инфраструктурни обекти обикновено се печели от чуждите компании. Българските фирми стигат само до подизпълнителско ниво. Сега и за автомагистрала Тракия, както знаете, за концесионер е избран
португалска фирма. Големите магистрали или участъци от тях също бяха построени или се строят от чужди фирми: отсечката Карнобат-Бургас бе построена от турския консорциум Dogus & Eko;
автомагистрала Люлин, на която ние сме застрахователи - от MAPA-CENGIZ, също турски консорциум. Ето защо трябва да се примирим, че в някои от значимите проекти ще участваме, като локален
застраховател.
До 2013 година в инфраструктурното строителство – пътища, жп линии, терминали по пристанищата – ще бъдат отделени над 2,3 млрд. евро по кохезионния фонд и другите фондове на ЕС. В опазването на
околната среда ще бъдат вложени и по-големи от тези суми – тук се визират подмяна на ВиК мрежата, строителството на язовири и депа за твърди битови отпадъци, на пречиствателни станции за отпадни
води, на заводи за преработка на отпадъци, Дунав мост-2... Това означава, че в близките 6 години ще влязат много пари в страната ни, което е предпоставка за развитие на този бизнес. Дори и при
фронтиране на известна част от него, мисля, че компаниите в България имат поле за изява и той тепърва ще се развива.
Атанас Тодоров Симеонов е роден в София на 11.06.1958 г. По образование е машинен инженер, завършил е Техническия университет в София. Има и специалност “Застрахователно дело” от УНСС. Професионалната му квалификация е допълнена от завършени 11 специализирани курса, сред които: по управление на риска (Австрия); по техническо и имуществено застраховане (Франция); по техническо застраховане (Швейцария); по застраховане на електроника (Германия). Работил е в “Новотекс” София; бил е главен асистент в Технически университет – София, катедра “Текстилна техника”. Застрахователната си кариера започва в ДЗИ. В „Булстрад“ е от 2005 г.
