Пазарът тук е много по-развит, отколкото сами оценявате, твърди Селби Бенет, ръководител на направлението за Централна и Източна Европа в Benfield
- Как оценявате перспективите на българския застрахователен пазар? Присъствието на Benfield е част от отговора, но…
- Когато сравняваме с близките
като география и развитие страни, българският пазар е много по-развит, отколкото мислите. По премийни приходи извън животозастраховането (2,2% от БВП) сте наравно с Хърватска и почти колкото Чехия
(2,3%), Словакия и Франция (по 2,4%). При имущественото застраховане сте една идея по-добре от Словакия (0,4% от БВП) и много близо до Хърватска, Унгария, Словения и Германия (по
0,5%).
Очаквам голямо увеличение в застраховките живот, където пазарът е много недоразвит. Огромно развитие ще донесе и растежът на БВП. Драматично растат премийните приходи – имате
най-високите темпове в ЦИЕ. С всичко това пазарът става много привлекателен.
- Benfield има разработен земетръсен модел и стои зад идеята за създаване на катастрофичен пул в България – имали ли сте официални разговори на тази
тема?
- Това е задача на местния пазар. Ние имаме земетръсен модел, но това не е достатъчно за изграждането на катастрофичен пул. Представители на някои
министерства имаше на проведеният преди време Benfield Day.
- А какъв беше приносът на Benfield за създаването на катастрофичен пул в
Румъния?
- Ние сме брокер на модела на пула – конструирахме го, разработихме ценовите равнища – изобщо всичко, върху което се гради моделът.
- Това ли искате да направите и в България?
- Бихме искали. Ако българският пазар поиска да направи
пул.
- Мислите ли, че той е узрял за това?
- Когато румънският пул заработи, ще бъде много добър пример. В Румъния ще има пул, в
Турция има, а кой ще поеме подобен риск на българска територия, между двете страни?
- Подходящ ли е за България румънският модел?
- Той е много прост - разбира се, ще се усложнява в бъдеще. Но приетият първоначален модел има много
предимства – той е лесен за разбиране, за управление, с прости ценови зависимости. В Турция също започнаха с много прост модел и след това го развиха.
- Нуждата у нас е очевидна, особено с наводненията през
последните години…
- За България голямата заплаха са не наводненията, а земетресенията. Загубите от наводнения са управляеми. Неуправляемите биха
били загубите от голямо земетресение. Нашите оценки са, че те биха били около 5% от БВП. А загубата на 5% от БВП ще разруши движещите сили на растежа, ако няма застрахователно покритие.
Христоматиен пример: след наводненията през 2002 г. се оказа, че в Чехия 53% от загубите бяха застраховани, в Австрия – 12%, и 5% в Германия. След наводненията чешката икономика разцъфтя – хората
получиха парите по полиците си и започнаха ремонти, които водеха след себе си нови мебели, ново оборудване, разширяване. Около 2 млрд. долара се вляха в икономиката, а това предизвика ново ниво на
растеж. Засили се активността в търговията, в строителството, в другите отрасли и се получи мултипликационен ефект. В Германия, където само 5% от имуществото бе застраховано, мултипликацията имаше
обратен знак.
- Румънският модел включва ли покритие и на индустриалното имущество?
- Застраховането на
домовете е задължително, а за фирмите е по желание. Но в Румъния и сега застрахователното проникване в промишлеността е голямо. Проблемът е при собствениците на жилища и сега той се решава.
