Здравната вноска трябва да се вдигне поне с 2-3%

Няма по-добър политически момент от сегашния да се направи това

Д-р Виткова, за проблемите в здравеопазването се говори постоянно, но особено много в последните дни, с обсъждането на новата здравна стратегия. Заговори се дори за политическа война.
Да, така е. Тази стратегия още в работен етап не беше изработена в рамките на политическата коалиция, а в министерството или кой знае къде. Още преди година с решение на Висшия съвет на БСП стратегията бе санкционирана, но това нейно виждане не бе консултирано от другите две политически партии, така че сега продължаваме да се намираме в изходна позиция. Видно е, че дебатът ще се разгорещи при приемането на стратегията.

Идеята за втора здравна вноска, монополът на НЗОК, приватизацията на болничните заведения и мястото на здравните фондове са ябълките на политическия раздор...
Аз поне не знам каква е точната позиция на всяка от политическите партии, ако изключим това, че като че ли ДПС я заяви най-ясно. При тях позицията еволюира във времето от идея за пълна демонополизация на касата до вариант увеличението на вноската да бъде дадено под формата на надграждащ пакет на доброволните здравни фондове. Тази тяхна позиция бе заявена ясно. БСП също имаше различни периоди – имаше период, в които искаше нищо да не се променя в модела: нито вноската да се увеличава, нито да се променя основният пакет, а доброволните фондове да внасят повече пари в здравеопазването. Сега в последния вариант позицията продължава да не е много ясна, с изключение на предложението за развитие на втори стълб на задължително допълнително осигуряване и здравните дружества да покриват услуги извън основния пакет на касата – директен достъп до специалист; потребителски такси; възстановяване на разходи за медикаменти, които не се заплащат от касата; битови услуги.

Тенденцията е да се върви към тристълбов модел в здравното осигуряване по подобие на пенсионния, така ли?
Не бива изцяло да се прави такава аналогия. Ако може да се прави паралел с пенсионния модел, то той би трябвало да е в елемента начин на управление на средствата. Ако вноската е задължителна (независимо от това за кои категории), тези средства трябва да се управляват срещу административна такса и срещу процент от печалбата от инвестициите на свободните средства. Тоест, вместо тези пари да се държат в разплащателна сметка, може да се направи депозит за 1-2 месеца срещу някаква лихва, което ще увеличи парите на хората, които са ги внесли. За да бъдат стимулирани компаниите да мислят как да управляват тези средства, може да им се даде половин-един процент от печалбата от инвестирането на временно свободните средства. Но това не са пенсионните средства, които са свободни 20 години, а са пари, свободни няколко месеца. Ето защо аналогия може да бъде правена само в това отношение. Ако все пак искаме да я търсим и другаде, трябва да го направим в другите системи за здравно осигуряване, които Европа познава. А те са най-различни варианти – такъв надграждащ пакет има Дания; Германия пък осигурява държавните си служители допълнително като бонус; във Франция общественото осигуряване плаща определен процент в зависимост от тежестта на професията, а фондовете плащат остатъка с още една доброволна вноска, направена от работодателя, а не от заетия.
У нас досега няма модел, към който да е проявен интерес. Моделът, който сме възприели днес, е: „на книга имаме право на всичко, на практика – на нищо“, ако това изобщо може да е модел. Никой не смее да пипне основния пакет, а той не е основен, базов, а доста по-широк – той е пълен. В същото време е обвързан с условие да минеш през личния си лекар, тоест всичките ти права се свеждат до джипито и до това какво ще реши. Така че продължаваме да си витаем в политическата демагогия – видите ли колко широк е нашият основен пакет.

Очаквате ли и след изборите да продължи това политическо мишкуване?
Не знам докога ще продължи то, но определението за политическата ситуация е много точно. Смятам, че е много по-прилично от политическа гледна точка да се каже ясно какво можем да покрием с парите, които имаме. Друго: като общество трябва да помислим колко може да извади всеки от нас, за да могат да го ползват всички или пък да оставим болния сам да си доплаща. Въпросът е какъв избор ще направим. Това мълчание по проблематиката не може да продължи обаче много дълго. Най-неприятното е, че отново ще трябва да дочакаме да ни кажат отвън, че системата ни е разкапана и спешно трябва да се оправи. Мисля, че този момент не е много далеч и няма как да избягаме от него.

Какво е предложението на асоциацията на частните здравни фондове по въпроса за втората вноска и нейната стойност?
Според нас здравната вноска трябва да бъде увеличена. Това е очеваден факт и е абсурдно някой да твърди, че с нашата най-ниска вноска в Европа (и като процент от доходите, и като реална сума на глава от населението), можем да правим здравеопазване като в най-развитите страни. Това е абсурдно. Ето защо ние категорично смятаме, че здравната вноска трябва да се увеличи. Следващият въпрос е как това увеличение да се управлява.

Първо, с колко смятате, че е разумно да се увеличи вноската?
Това е политическо решение. То трябва да бъде взето с ясното съзнание, че се носи отговорност в рамките на цялата данъчна тежест, която се стоварва и върху работодателите, и върху гражданите. Мисля си, че по-подходящ политически момент за увеличаване на здравноосигурителната вноска от сегашния няма да има скоро. Защо? Осигурителната тежест падна с 3% - работодателите приветстваха това и то съвсем основателно; въведохме и плоския данък. Ето защо сега е моментът да седнем и да проведем обществения дебат, като признаем, че здравеопазването ни е зле финансирано и да вземем политическото решение с колко да вдигнем вноската. Естествено, не можем да увеличим вноската така, че да достигнем колосалните размери на другите европейски страни, но стъпка в тази посока трябва да се направи. Виждаме какви са дефицитите в системата. Според мен колебанието трябва да бъде между 2-3% над сегашните 6.
Лично аз обаче имам много въпросителни преди да произнеса каквато и да е цифра. Моите притеснения са, че никой в държавата не отчита какви са средствата, които влизат регламентирано в здравната система под формата на кешови плащания. Парите, които влизат чрез НЗОК като публични плащания, се знаят, но когато няма направления или когато човек директно отива при специалист, без да е минал през личния си лекар и плаща за това – някой трябва да знае колко са тези средства. А това са разходи за здравеопазване. Те влизат в системата, но не се отчитат като публични разходи – нито са минали през касата, нито през Министерството на здравеопазването. Ако тези плащания се знаеха, можем да се окажем в друга ситуация – например, че не харчим 4,3% от БВП, а много повече. И тогава моят коментар дали вноската да е 8, или 9% би бил друг. Може би тогава на преден план ще излезе въпросът, че ако ние вече сме над 5% от БВП с подобни плащания, дефектът в системата не е в размера, а в управлението на средствата. Но такава статистика няма и аз разсъждавам само на база официални данни за разходите за здравеопазване. Тук дори няма да отваряме дума за колосалните корупционни средства, потъващи в джобовете на лекарите, които според външни социологически проучвания доближават публичния бюджет, тоест става дума за суми над 1 млрд. лв. Без да коментираме тези суми, които не отиват за развитие на здравеопазването, бих искала да се знаят колко са другите.

Каква е идеята на асоциацията за управлението на здравната вноска?
Ние първо смятаме, че не е толкова страшно да се премине към демонополизация на касата. Смятаме за добър вариант касата да работи в конкурентни условия, а хората да могат да избират. Практиките в Европа и света са различни. В страни като Германия и Холандия, които са историята на здравното осигуряване, социалната система има ангажимент към хората, които имат доходи до определен размер. Хората с доходи над този размер в Германия например отиват задължително в частен фонд, защото социалното осигуряване няма ангажименти към тях. В Холандия пък човек може да излезе от социалното осигуряване, но може и да остане в него.
У нас определен процент хора с по-високи доходи също биха могли да излязат от социалната система, а средствата да се събират в НОИ (както е и сега) и да се разпределят към дружествата, избрани от лицата, излезли от системата. Логиката срещу това предложение бе, че сме щели да фалираме. Според мен да фалира един фонд не е по-страшно от това да фалира цялата каса, при това фалитът на един частен фонд е фалит на фонда, а при общественото осигуряване фалитът се стоварва върху лечебните заведения. Защото касата никога не фалира – тя може по средата на годината да свали цената на клиничните пътеки – нещо, което ние, дружествата, никога не можем да направим.
Демонополизирането на касата е единият вариант. Другият, който се предлага сега, също заслужава сериозно внимание – да се създаде надграждащ пакет и средствата да се дадат за управление на дружествата за допълнително здравно осигуряване. Кое е доброто на такова предложение? Контролът става от много повече играчи на пазара, ние ставаме интересни за лечебните заведения, самите осигурени лица биха имали право на избор. Една подобна стъпка би създала друга култура на осигуряването, би научила лечебните заведения да работят в интерес на осигурените лица, да се съобразяват с това, че ще бъдат контролирани – и професионално, и финансово. Ето защо не виждам повод за някаква тежка съпротива вноската да бъде управлявана по такъв начин.

Кой друг основен неразрешим въпрос разболява още здравната система?
Не може да се постигне политическо съгласие и по проблемите на собствеността в здравеопазването. Има твърдения, че докато не не приватизира едва ли не всичко, няма да се решат проблемите. Според мен тук има смесване на проблеми. Това, че и на макро и на микро ниво обществената здравна система се управлява зле, е факт. Ние се опитваме да решим проблемите на управлението чрез смяна на собствеността. Не мисля, че някъде някой си позволява да го прави. Няма европейска държава, която да е прехвърлила своите ангажименти за здравето на гражданите си изцяло върху частния сектор. Напротив, общественият и частният сектор си партнират; частният със своите стриктни изисквания да не губи никога стимулира обществената здравна система да работи на същите принципи. Никой никъде не противопоставя частното на общественото здравеопазване.
У нас проблемите на собствеността не са изяснени и се люшкат в полюсни позиции: „всичко на тезгяха“, „да закриваме ли общинските болници“ и пр. Министерството на финансите казва: „няма да наливаме пари в нереформирана система“, но никой не казва какво е реформирана система. Ако реформиране е закриване на болници, това не е реформа. Според последната европейска статистика по брой легла на глава от населението сме леко под средноевропейското ниво. По брой лекари също сме около средноевропейските цифри. Болничните легла не бива да бъдат закривани, а трансформирани. Но такъв дебат не се води изобщо.

На фона на този хаос обаче продължава появяването на нови здравноосигурителни дружества.
Това е очакването – бизнесът очаква голям скок. Доста години нямаше афинитет към здравното осигуряване. Той се появи в последните години, когато се заговори, че ще има втора задължителна вноска, която ще се управлява от такива дружества.

Какво очаквате след приемането на стратегията?
Дори и да се приеме стратегията с консенсус по болните текстове, нищо няма да се случи през 2008 г. – бюджетът за следващата година е направен. Могат евентуално да се подготвят законодателни промени. Добре би било всички добри намерения да имат последействие. Пак ще повторя, че периодът за промени сега е добър, въпреки предизборното време. Мисля си, че голяма част от опозицията би подкрепила и увеличението на здравноосигурителната вноска, и разкрепостяването на здравноосигурителната система с разширяване правата на избор към доброволните фондове. Разбира се, ако ни поверят да управляваме средства по каквато и да е формула, към нас непременно трябва да има повишени изисквания – и за увеличаване на уставния капитал (което е неизбежно), и като организация на работа. Ето защо, който смята, регистрирайки поредния фонд, че ще печели много бързо, се заблуждава.

Д-р Мими Виткова е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и изпълнителен директор на ОЗОФ„Доверие”АД.

Извадка от публикуваната в сайта на Министерство на здравеопазването Национална здравна стратегия (2007–2013 година):

Стратегическа цел VIIІ
Осигуряване на финансова устойчивост на националната система на
здравеопазване
....
2. Усъвършенстване модела на задължителното здравно осигуряване
Предвижда се:
· Поетапно увеличаване размера на задължителната здравноосигурителна вноска, без да се увеличава данъчно-осигурителната тежест за населението.
· Разработване на законодателни промени за въвеждане на задължително допълнително здравно осигуряване, осъществявано от здравноосигурителни дружества, отговарящи на определени условия.
...
4. Развитие на доброволното здравно осигуряване
Предвижда се:
· Повишаване информираността на населението за възможностите, които предлага
доброволното здравно осигуряване.
· Покриване от дружествата за доброволно здравно осигуряване на разходите за медицински услуги, които не се изплащат от НЗОК, като: навременно получаване на извънболнична специализирана медицинска помощ без направление; стоматологични услуги; заплащане на лекарства и медицински консумативи по отделни клинични пътеки; заплащане за избор на лекуващ екип; заплащане на потребителски такси; покриване на част от разходите за лекарствени продукти за домашно лечение.
· Повишаване относителният дял на доброволното здравно осигуряване във финансирането на здравната система.
· Разширяване на данъчните облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите и юридическите лица.
· Осъществяване на законодателни промени, насочени към преустановяване на нелицензирана здравноосигурителна дейност от страна на лечебни заведения (абонаментно обслужване) и дублираща дейност на застрахователни компании.
Очаквани резултати:
· Повишаване участието на доброволното здравно осигуряване в здравната дейност.
· Увеличаване на финансовите приходи в здравеопазната система.
· Балансиране на интересите на всички участници в доброволното здравно осигуряване при повишаването на достъпа и получаването на качествени здравни услуги.