Разговор с Бисер Петков, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”
Господин Петков, как оценявате изминалата 2006 година за допълнителното пенсионно осигуряване у нас?
Миналата година бе успешна за развитието на пенсионното осигуряване от
капиталов тип в България. Смятам дори, че в рамките на 2006-та имаше събития, които определено ще повлияят на бъдещото развитие на пенсионния пазар у нас и в този смисъл тя бе една важна
година, която може да се приеме, че поставя началото на нов етап от развитието на допълнителното пенсионно осигуряване. Осъществиха се две много значими законови промени, касаещи дейността.
Първо бе промяната на инвестиционния режим на пенсионните фондове – най-значимата крачка по посока на либерализация, откакто е уредена дейността през 1999/2000 година. Втората значима регулаторна
промяна бе свързана с правната уредба на професионалните схеми и на фондовете за доброволно осигуряване по професионални схеми – един нов продукт, който нашата пенсионна система ще предлага на
осигурените лица. Ако се върнем на обичайните показатели, с които измерваме темпа на развитието и обема на дейността: те са в рамките на очакването, защото в краткосрочен план ние можем да
правим доста точни количествени прогнози за развитието на дейността. Това, което очаквахме – че активите ще преминат милиард и половина лева, на практика бе отчетено (1.522 млрд. лв. са
нетните активи на пенсионните фондове за края на м.г.); продължава да нараства броят на осигурените лица (3.2 млн.души в трите вида фондове, с уговорката, че някои лица са броени два или три пъти,
тъй като те могат да са осигурени в трите вида фонда). Тази година за първи път оповестихме и броят на новоосигурените – те са повече от 248 хил. души в трите вида фондове. Най-голям дял в
това нарастване имат универсалните фондове, където е налице приток на работещи от новите генерации; по-малък е процентът при професионалните фондове, където се знае, че броят е лимитиран
заради специфичността на пенсионното осигуряване и най-голям интерес представлява величината на този показател в доброволните фондове, където броят новоосигурени (32 хил. за 2006 г.) може в
реална степен да послужи като оценка доколко има интерес към този тип осигуряване – спестяване в доброволни пенсионни схеми, доколко те са конкурентни на другите форми на спестяване, познати на
пазара.
Вие представяте цифрите от позитивната страна, на анализът сочи, че очакванията на компаниите за доброволните фондове не се оправдаха...
Да, бяха поставени по-сериозни
очаквания, защото Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване обяви 2006-та за година на доброволното пенсионно осигуряване. Обективно данните за 2006 г. показват
нарастване на броя на осигурените лица и на активите в доброволните пенсионни фондове и запазване на интереса към тази форма на спестяване. Да не забравяме, че при доброволното пенсионно
осигуряване изходът на системата е отворен, тоест както постъпват средства и хора, така и напускат. В края на 2006 г. около 2000 души получават пенсии от доброволното осигуряване и от тези фондове
излизат средства, които са много по-големи от символичните средства, излизащи от УПФ например, откъдето се изплащат единствено суми на наследници на починали осигурени лица. В ДПФ за 2006 г.
начислените и изплатени суми на осигурени лица и пенсионери са близо 51 млн. лв., от които като пенсии са изплатени над 18 млн.лв., а под формата на еднократни или разсрочени плащания
са “излезли” 31 млн. лв., тоест доброволните фондове изплащат средства и акумулират средства, но като цяло резултатът е нетно нарастване. За 2006 г. в ДПФ са влезли 103 млн.лв. като
осигурителни вноски, което е с около 8 млн.лв. повече от 2005 година – налице е ръст, макар и не впечачатляващ. Ако съпоставим размерът на нетните активи в ДПФ в края на 2006-та спрямо края
на 2005-та нарастването е от порядъка на 80 млн. лв.
Другото важно нещо през годината бе дебатът върху данъчния режим на доброволното пенсионно осигуряване. Съществуващите данъчни облекчения “на входа” се запазиха като цяло в новоприетите
данъчни закони. Освобождаването от данъчно облагане на доходите от доброволно пенсионно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия, е допълнителен импулс за бъдещето
развитие на този сегмент от пенсионноосигурителния пазар.
От пенсионните компании се оплакаха, че няма достатъчно атрактивни инвестиционни инструменти у нас и обявиха, че могат да вложат парите си в чужбина. Реална ли е тази „опасност“, според
Вас?
Вярно е, че по-голямата свобода дава по-голям избор, но според мен инвестиционната свобода за инвестиране на средставата на пенсионните фондове на този етап е достатъчна и не виждам необходимост в
рамките на следващата година да се прави друга съществена промяна на инвестиционния режим. На този етап има много законови възможности, които не са оползотворени. Първо трябва да видим и
какви ще са по-дългосрочните резултати от либерализацията на инвестиционния режим на ПФ, защото годишните резултати от представянето на пенсионните дружества по отношение на доходността са в
твърде широк диапазон – това е резултат и от по-голямата свобода, от това, че всеки би могъл в рамките на тези по-широки инвестиционни възможности да се представя по различен начин. В същото
време прекаленото раздалечаване на равнищата на доходност в задължителните фондове поражда проблем, че лица, които имат една и съща осигурителна история, но са се осигурявали във фондове на
различни компании, могат да имат съществено различаващ се пенсионен доход и тогава политиците трябва да отговорят защо това се е получило. Затова бяха въведени с КСО и съответните
ограничители в задължителната част от системата – минималната доходност и максималният праг, след който превишението се внася в специален резерв
Как да обясним тази голяма разлика в доходността?
Анализите ни показват, че дружествата се възползваха в различна степен и по различна време от по-голямата инвестиционна свобода и това доведе до различията в равнищата на доходност.Инвестициите в
акции са донесли най-много печалба на пенсионните фондове през 2006 г., докато инвестициите в ДЦК и в чужбина формират незначителна част от дохода, дори през определени периоди от годината са били
губещи. Резултатите за постигнатата доходност през 2006 г. не могат да служат като основа за сериозни обобщения , защото при дългосрочни инвеститори, каквито са пенсионните фондове трябва да се
оценява дългосрочното представяне, което е в рамките на няколко десетки години, защото то е важно. Трябва да се отчита, че оценката на активите на пенсионните фондове е по пазарни цени и че около
80% от дохода, който се отчита, е доход от преоценки. Това не е реализиран доход от сделки с финансови инструменти, а е начислен доход в резултат на последващи преоценки. Тоест, тези акции, които
днес са оценени на 20 лева, а са купени на 10 лева и се отчита доход от последващата им оценка в размер на 10 лева, утре може цената им да се понижи и да бъдат продадени по 8 лева, т.е.
със загуба. Така че на този етап е рано да се прави сериозна оценка и изводи за инвестиционното представяне на пенсионносигурителните дружества..
Да се върнем на въпроса за либерализацията...
Моето мнение е, че на този етап по-голяма либерализация не е необходима. По-скоро трябва да се решат някои конкретни въпроси, като например възможността на пенсионните фондове да участват в
записването на акции при първично публично предлагане на борсата и др. По отношение на доброволните фондове законът вече не поставя ограничения за алокацията в различните класове активи (това
пенсионните фондове го правят в правилниците), а по отношение на задължителните фондове се даде доста сериозна възможност и един задължителен фонд вече може да инвестира до 40% от активите в акции
и други сходни на тях инструменти. Вярно е, че в света, където пенсионните фондове имат вече натрупвания от общо 18 трилиона евро в края на 2006 година, около 60 % от инвестициите са в акции,
но все пак трябва да отчитаме, че ние имаме една задължителна система, която е по природа консервативна и трябва да остане такава в определена степен (ДЗПО конкретно). Въпросът има и друга
страна – дали цялостната икономическа политика на държавата дава достатъчно възможности средствата на пенсионните фондове да се насочват към проекти и инвестиции, които са вътре в страната и
които ще съдействат за развитието на вътрешния пазар. Това, което знаем от опита на страните в Латинска Америка е, че голяма част от средствата на пенсионните фондове се насочват за
финансиране на инфраструктурни проекти, т.е имат реално измерение в икономиката. Разбира се, водещи при инвестирането на средствата на пенсионните фондове, трябва да са критериите сигурност и
доходност. В същото време, когато могат да се реализират допълнителни положителни ефекти от инвестирането на средствата (тоест, те да допринесат за нарастването на БПВ, за развитието на капиталовия
пазар), те трябва също да бъдат използвани. Тук споделям донякъде опасенията на дружествата, че тези възможности на нашия пазар са ограничени или недостатъчно се използват. Ако такива
възможности наистина намаляват, нищо не ограничава пенсионноосигурителните дружества да насочат инвестициите си навън. От началото на тази година отпаднаха количествените ограничения за
инвестиции в чужбина и сега хипотетично всичко може да се инвестира в страни от ЕС и в трети страни. Остава пазарните фактори (напр. по-високо равнище на доходност) или специално насочена държавна
политика да задържат средствата на пенсионните фондове в България.
Дойде ли времето на различните по рискове инвестиции с по-висока или по-ниска доходност, популярни като мултифондове?
С пенсионните дружества сме решени, че тази година трябва да направим всичко, зависещо от нас идеята за мултифондовете да намери реализация и като законова възможност, и като практика. БАДДПО
изпрати до КФН свое становище в началото на тази година и в Управление “Осигурителен надзор” сме готови с нашето виждане по този въпрос. Позициите ни са много близки. Остава да решим каква да бъде
правно-организационната форма. Има две възможности: като обособени имущества или познатата форма юридическо лице – пенсионен фонд. Готови сме за конкретна експертна работа по подготовката на
законови текстове, които да предоставят възможността за инвестиционен избор на осигурените лица в доброволното пенсионно осигуряване.
Началото на 2007-ма беляза и началото на дейността на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми. От пенсионната компания на „Алианц България“ заявиха
желание да регистрират такъв фонд. Има ли вече официално подадени заявки?
И други пенсионноосигурителни дружества заявиха публично такова намерение, но до този момент все още няма официално внесени документи.
Прогнозирате ли да има интерес към този четвърти тип фондове?
Трудно ми е да преценя колко голям ще бъде интересът, но съм сигурен, че ще има такива фондове. Всъщност въвеждането на професионалните схеми не беше наложено от потребности на практиката, а бе
направено, за да се синхронизира нашето законодателство с европейското. След дълъг дебат и проучване на Директивата за дейността и надзора на институциите за пенсионно осигуряване в професионални
схеми и на чуждия опит, беше извършено транспонирането на тази директива при максимално запазване на пенсионния модел. Тепърва ще се разбера дали осигурителите ще имат интерес от съществуването на
такива професионални схеми, защото именно този интерес би довел до съществуването на новия тип фондове. Но ако се вгледаме в структурата на вноските и активите по видове осигурители в
действащите доброволни пенсионни фондове, ще видим, че по-голямата част от активите са натрупани от вноски по договори с работодател.
Дава ли законът възможност прехвърляне на средства от доброволен фонд в професионален и обратно?
Законът беше така написан, че да не доведе до прехвърляне на работодателски договори от съществуващите доброволни фондове в новите фондове по професионални схеми. За “захранване” на новите
фондове ще се разчита предимно на нови клиенти или на предприятия-осигурители , които виждат в професионалните схеми повече свобода и възможности да договорят с работниците и служителите условията
на осигуряване.
Стана ясно, че след 1 януари застрахователният пазар е обект на голям интерес от страна на чужди компании. Има ли аналогичен интерес към пенсионното осигуряване?
Пенсионният
сектор е по-специфичен в това отношение в сравнение със застрахователния и инвестиционния сектори. Общият пазар на услугите по допълнителното пенсионно осигуряване е много по-назад в развитието си
от останалите финансови пазари. Освен това пенсионните системи на страните-членки на ЕС са много различни. Засега имаме начало на общ пазар само в един сектор – на професионалните пенсионни схеми и
институциите, които ги управляват. Първите опити на „презгранична дейност“ в рамките на старите страни-членки са още в самото начало. Ето защо, според мен е още рано да очакваме някаква
сериозна чуждестранна инвазия на българския пенсионен пазар. Разбира се, има възможност български предприятия-осигурители да поверят професионални пенсионни схеми на чужди институции, които да ги
управляват, да речем, схема на Рhilips, Siemens или Shell, които са примери за мултинационални компании и които вероятно първи ще създадат паневропейски фондове. Но нещата са все още в зародиш,
затова не смятам, че в близките месеци ще има сериозен външен интерес към пазара на пенсионното осигуряване.
Има ли място за нови пенсионни компании на пазара?
Принципно “да” и това е продиктувано от особеността на българския пазар, че той е отворен, а пенсионните дружества могат да управляват пенсионни фондове от двата допълнителни стълба, затова не е
изключено да има интерес. Освен това изискванията (бариерите) за навлизане на този пазар не са вече толкова високи. В този смисъл считам, че лицензионният режим трябва да бъде преразгледан.
В каква посока?
В посока на неговото осъвременяване, защото сегашните текстове са от 1999 година, а вече съществуват нови реалности и много по-модерни лицензионни режими. Например, трябва да има много по-сериозни
изисквания за доказване произхода на капитала, надеждността и професионализма на институциите и лицата, които желаят да създават пенсионни компании и да управляват чужди пари.
Какво друго да очакваме като близка задача за разрешаване в пенсионния бранш?
Ако трябва да резюмирам, необходимо е едно цялостно осъвременяване на част от Кодекса за социално осигуряване, тоест, трябва да направим един преглед на натрупания опит и проблеми през
четиригодишното прилагане на КСО. В последните години промените в част втора на КСО бяха основно свързани с необходимостта от изпълняване на изискванията на присъединителния процес към ЕС. Нормално
е сега да направим равносметка как действат нормите, необходимо ли е “фино настройване” или пък промяна, за да бъде системата устойчива. Има и други регулации, които бяха започнати, но недовършени
при предишната промяна, когато се кодифицира материята. Например, при въвеждането на изискването за минимална доходност при задължителните фондове, системата за гарантиране на тази доходност остана
незавършена. Това, което е разписано като гаранционен механизъм, е свързано с формиране на резервни фондове, от които да се плаща при недостиг, но стои отворен въпросът какво става, когато
наличностите в тези фондове не са достатъчни, за да покрият този недостиг и кой отговаря. Ето защо има необходимост, ако започне дебат за пенсионната реформа, 8 години след старта не само да се
направи преглед на това какви са резултатите от реформата в първия стълб, но да се прецени какви са били изходните параметри и разчети и доколко те се изпълняват във втория допълнителен стълб на
пенсионната ни система..
В този смисъл как оценявате пенсионния модел и развитието му?
Личното ми мнение е, че пенсионният модел на България е модерен и адекватен на съвременните реалности. Той не се нуждае от радикална промяна, а трябва да бъде по-ясно параметризиран в частта на
ДЗПО, за да може обективно да се оценява напредъка към главната цел-адекватни и устойчиви пенсии за бъдещите пенсионери.
Бисер Петков е заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор” от създаването на КФН през м.март 2003 г. В периода от м.януари 2002 г. до м. март 2003 г. е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор. Автор е на редица научни публикации в областта на финансите и търговията. Преподава в Университета за национално и световно стопанство дисциплините “Борси и борсови операции” и “Финансов мениджмънт”.
