Необходим е синергизъм между държава, каса и здравноосигурителни дружества, смята изпълнителният директор Георги Бояджиев
Господин Бояджиев, моля Ви да представите здравноосигурителната компания
Първоначалното наименование на фонда бе "Българска Здравна Компания" - акционерно дружество,
регистрирано през 1997 г. Показателно за стабилния и последователен растеж на "БЗФ" бе развитието на дейността й на няколко етапа:
създаване на ноу-хау за оценка на здравния риск и модел за управление на риска, учредяване на Българска здравна компания АД, проучване на развиващия се пазар на медицинските услуги и на
потенциалния пазар на доброволното здравно осигуряване. Следващият етап бе формиране на екипи, отдели и разработване на здравноосигурителните продукти. Установихме контакти с лечебни заведения в
цялата страна и разработихме информационни технологии. През 2002 г. се наложи самоограничаване на търговската дейност поради рестриктивността на действащия тогава Закон за здравното осигуряване и
предстоящата промяна на законовата регламентация на ДЗО. През 2003 г. подновихме дейността по продажбите и на 14 януари 2004 "Българска Здравна Компания" се преименува в "Български
Здравноосигурителен фонд”.
Подходът на "БЗФ" при решаването на конкретните здравноосигурителни нужди се изразява в тяхното комплексно и универсално решаване. Нашите клиенти имат пълната свобода на избор между всички лечебни
заведения. Компанията предлага изключително високи лични лимити, които гарантират финансовата независимост на осигурения при неговия избор, както и нашата финансова ангажираност всеки
осигурен максимално бързо да бъде изцяло излекуван.Услугите, предлагани от БЗФ, покриват всички здравни рискове - ранно откриване на заболявания,
лечение в болница; необходимост от прегледи, изследвания и манипулации. Допълнително "БЗФ" може да предложи и други услуги: възстановяване на лекарства в извънболничната помощ; стоматология
с/без протезиране;денонощна консултация по телефон от лекар на компанията;самостоятелна стая или апартамент в болница; разходи за прегледи и документи за постъпване на работа, шофьорска книжка,
кандидатстване,
сключване на брак и освидетелстване; оптични стъкла или контактни лещи за корекция на зрението и апарати за подобряване на слуха; прегледи и манипулации в домашни условия извършени от специалист,
Медицинска сестра или лаборант; профилактика, съобразена с индивидуалните или професионални рискове. В зависимост от възрастовата структура месечните премии са за основни или раззширени:
болничен пакет, извънболничен пакет с изследвания и комбинация на първите два пакета плюс допълнителни безплатни услуги.
Как бихте анализирали състоянието на здравноосигурителния пазар у нас?
Здравното осигуряване е социален въпрос и всички социални въпроси се решават много бавно. Независимо, че
от години се говори за здравно осигуряване, това е продукт, който касае масата български граждани. Хората не могат да възприемат този продукт изведнъж – за една-две или три години. Трябва да мине
по-продължителен период от време. Защо съществува доброволното здравно осигуряване? Защото бюджетът на НЗОК, който се събира от вноските на всички работещи българи не е достатъчен да покрие изцяло
здравните нужди като биологичен модел. Това се дължи на факта, че все още нашето общество е недостатъчно богато, за да събере средства и да заплати за своето лечение. И това е нормално, то не се
случва само в България. Другият момент е структурата на самото общество: висок процент възрастни хора, които нямат високи доходи, но са консуматори на здравни услуги; не толкова голяма група
хора, които работят; социално слаби. Това показва, че средствата, които се събират, не са достатъчни. Възниква въпросът как да се намерят алтернативни източници за финансиране на здравеопазването
като запазим този бюджет. Доброволното здравно осигуряване е именно такъв инструмент, което в добрия си вид би значело, че тези хора, които имат малко по-високи доходи или тези, които
работят, биха могли да се осигурят допълнително и да облекчат бюджета. Какво значи това? Ако имаме средства, например, за 100 операции, 101-вият човек не би трябвало да има пари да бъде
опериран. Но ако 100-ят човек е здравно осигурен, по-добре е фондът да плати тази операция и тогава още един човек ще бъде излекуван. Това е дълбокият смисъл на доброволното осигуряване. Развитието
на този пазар е естествено, но бавно.
Вие изброихте проблемите у нас- демографски срив, болно население, безработица. По какъв механизъм оцеляват фирмите на този пазар?
Ние сме професионално дружество за
оценка на риска. Рискът значи нещо, което може да се случи, но може и да не се случи и е различно от това, което вече съществува. Когато поемаме риск за дадено лице или група от хора, ние добре
преценяваме дали можем да поемем този риск. Портфейлът хора, които са осигурени при нас е добре балансиран от гледна точка на риска. Ние знаем, че тези хора, които са при нас, ако се разболеят, ще
получат това, което им е обещано.
Има ли нещо, което трябва да се разработи възможно най-скоро, за да може системата на здравно осигуряване в страната да „забърза” своето развитие?
Основната трудност в
разпространението на идеята за здравно осигуряване е липсата на масова информираност. Дружествата не могат със собствени средства да направят държавна мащабна кампания. Би могло да се търси някакъв
синергизъм между държава, каса и здравноосигурителни дружества, в който дружествата да поемат задължението да плащат вместо касата държавата да застане зад някаква програма за информираност. Все
още у нас има определено недоверие към дейността. В същото време тя се контролира от държавен орган – Комисията за финансов надзор. Ако се намери това балансиране на интереси, при което всички
здравноосигурителни дружества, при постъпване на пациент в болница, не касата, а те да платят и се облекчи бюджета на касата, тогава може да се разчита на една масовост и тогава вече тя да
бъде подкрепена и от държавата, и от касата.
С други думи, да има диференциране на ангажиментите на доброволното здравно осигуряване и на касата по онова, което пациентите потребяват... Защото хората не знаят кое е задължително
здравно и кое е доброволно здравно осигуряване...
Не става дума за диференциране. Ако вие се осигурите при нас и влезете в болница, ние ще платим вашите разходи – независимо
дали имате клинична пътека за тях. Ние ще ги платим на болницата, т.е. болницата няма да изразходва средства от Националната каса. Ние не се интересуваме какъв ще бъде пакетът на касата, ние
поемаме вашия риск и плащаме за вашето лечение. Ако вие сте осигурена и ползвате услуга, ние ще платим за нея и ще облекчим бюджета на касата и вашите пари, вашата вноска ще отиде за лечение на
някой друг, който не може да си плати допълнително осигуряване. Тоест, при нас вие ще получите и това, което ви дава касата, и онова, което по някаква причина тя не може да ви даде. Ето за такъв
синергизъм говоря.
Каква равносметка можете да направите за полугодието на вашето дружество?
Много бързо се развиваме. Законът ни забранява да даваме конкретна информация за
здравноосигурителните договори.
Към кой от пакетите проявяват интерес вашите клиенти?
В момента са балансирани болничният и извънболничният пакет, но забелязвам тенденция човек да осъзнава, че той трябва да
осигурява онова, което не може да плати, т.е. хората постепенно разбират, че извънболничната помощ еволюира и функционира. Болничната помощ е тази, която е по-скъпата и за която задължително се
плаща. Човек си казва: „Ако трябва да отида на преглед, трябва да дам 20 лева, но ако трябва да вляза в болница , може би трябва да дам 2000 лева или повече”. И на базата на това, което може да
отдели от собствения си бюджет, този човек преценява дали да даде 10 лева само за болница (и ние да покрием всички разходи за болница), или ще даде и още 10 лева за извън болницата. С времето
постепенно хората осъзнават, че на първо място хората трябва да си купят това, което не могат да си платят, ако то се случи.
Каква перспектива сте си поставили до края на годината, през следващата?
Работа.
Доста от компаниите започват да изграждат собствени здравни заведения. това ли е бъдещето – на затваряне на цикъла?
Не смятам. Всяко едно заболяване е конкретно и няма лечебно
заведение, което да прави едновременно всичко добре. А ние се интересуваме от най-доброто, защото лимитите, които поемаме, са много високи. Нашия минимален лимит за болница е 15 000 лева.
Значи, ако един човек с определено заболяване влезе в болница, която не може да лекува добре това заболяване, няма опит с него, какъв е случаят за нас? Състоянието на пациента ще бъде
усложнено, той вероятно ще бъде преместен на друго място и разходите за него ще бъдат увеличени. Необходим е един равновесен модел здравно осигурени – лечебно заведение – здравноосигурителен фонд,
в който модел всеки един от трите обекта да получи максимума: здравно осигуреният – да получи най-доброто обслужване, лечебното заведение – да получи повече средства, здравно осигурителният
фонд – да излекува напълно пациента.
