Има нужда от задължителен застрахователен катастрофичен пул с държавно участие

При елемента задължителност цялата страна ще бъде включена в пула и полиците ще бъдат достъпни, обявиха Саймън Форман, директор АОН РЕ за Централна и Източна Европа и Матю Игъл, представител на АОН Великобритания и ръководител на отдела за катастрофично моделиране и актюерни инструменти

Темата за създаването на катастрофичен пул у нас отново набра скорост с гостуването на Евгени Гуренко, водещ специалист по застраховане и управление на риска в Световната банка. В последните месеци бяха проведени няколко форума по темата, последният от които бе организиран от АОН България. Своето мнение по въпроса за системата за превенция на гражданите изказаха Саймън Форман, директор АОН РЕ за Централна и Източна Европа и Матю Игъл, представител на АОН Великобритания и ръководител на отдела за катастрофично моделиране и актюерни инструменти.

Защо като представители на АОН избрахте да презентирате разработки по катастрофичния риск наводнение у нас,  а не, например, по риска земетресение?
Матю Игъл: Защото рискът наводнение е нов модел, който сме разработили. Ние имаме вече моделиране на риска земетресение, затова се обърнахме към него. Рискът наводнение е важен от гледна точка повтаряемост на събитието.  При настъпването си едно събитие може да не е с толкова големи щети, но неговата повтаряемост може да донесе много по-голяма щетимост.

Къде стои България в сравнение с останалите страни, където вече имате разработени модели?*
Матю Игъл: Моделът срещу наводнение, който ще бъде разработен в България от нас, ще бъде толкова добър, колкото и моделите, разработени и работещи в други страни.

Как оценявате риска за България в сравнение с останалите страни?
Матю Игъл: Това е интересен въпрос, но на този етап все не можем да отговорим, защото предстои да получим обратна връзка и информация от съответните компании какви разходи са били плащани за покриване на тези щети и когато съберем тези данни, ще имаме и съответния отговор.

Един от компонентите на вашата разработка е инфраструктурата в съответната страна. Каква е българската инфраструктура от гледна точка на модела?
Матю Игъл: Засега не съм в състояние да ви отговоря, защото досега ние се концентрирахме върху въпроса какъв е потенциалът на риска. Сега тепърва ще събираме данни за защитни съоръжения и видове сгради. Моделът сам по себе си не може да работи добре, ако нямаме конкретни данни не само за видовете засегнати сгради, а и за това какви са били последиците, как са измерени щетите.

По скалата на риска къде стои България във вашия модел?
Матю Игъл:  На базата на загубите през последните 10 години е в долната част на скалата. Рискът в България е по-нисък. Има загуби, но щетите не обхващат такава голяма територия, както, например в Германия или Чехия. Също така трябва да имате предвид и съответните премии по полиците, които се плащат в двете споменати страни. Не забравяйки и това, че Дунав минава през България, но участъкът е доста по-малък.

По-нисък риск от наводнения означава ли, че няма необходимост от застрахователен пул и че застрахователите могат да предложат и самостоятелни продукти?
Матю Игъл:  Като казах, че в България има нисък риск, имах предвид относително по-нисък, но не и изобщо нисък.

Саймън Форман: Това е много добър въпрос. Нашето виждане е, че е по-добре да има такова обединение.

Матю Игъл:  Да. Така полиците ще станат по-достъпни за семействата, за домакинствата. 

Саймън Форман:  Ако и държавата обедини усилията си със застрахователите, тогава резултатите ще  бъдат фантастични.

Бихте ли разказали повече за програмата си за риска земетресение?
Матю Игъл:  Ако тенденцията в България е като в Румъния, това, което ние предложихме, е на базата на резултатите в Румъния. Там държавата се включи в разработването на модела, предлагайки собствен модел. Ние от своя страна също предложихме своя модел и така се обединихме. Ако и в България се получи обединение между държава и застрахователен бизнес, тогава ще се разработи в по-големи подробности такъв модел за земетресения и в България. Много важно е да се използва потенциалът на страната от гледна точка на събрани научни данни за потенциала от такъв риск. Тези данни са особено необходими, за да бъдат обобщени и включени в софтуерен продукт, който ще генерира необходимостта от застрахователни полици. Така информацията ще се превърне от чисто сеизмологична в застрахователна.

Вероятно знаете, че в България от много години се коментира идеята за създаването на застрахователен пул срещу риска земетресение, с последващо включване и на други рискове, като наводнение.
Саймън Форман: Според мен тази схема трябва да бъде задължителна и държавата да участва в нея, защото тук засегнатите райони могат да бъдат големи. При елемента задължителност, цялата страна ще бъде включена в пула и така полиците ще бъдат достъпни.

Идеята за задължителния характер на пула обаче среща много противници. Коментира се, че това би се възприело като нов данък..
Саймън Форман: Такъв подход не е изненада за нас, защото и в Румъния имаше същите доводи. Знаем, че във всяка държава има заделен резерв, от който се покриват щетите. Този резерв обаче е ограничен. Какво се случва на практика? Когато се случи първо бедствено събитие, парите отиват да се покрият тези щети. Но при второ, трето събитие вече няма пари, затова са необходими промени. И понеже това са бедствени положения, пари трябва да бъдат намерени. Така се ощетяват други сектори, като образование, инфраструктура и пр.
Важно е да се знае, че при такива събития хората плащат винаги – дори и онези, които не искат да се застраховат. Защото когато на държавата не достигнат средства да покрие щетите, дори и да вземе от други сектори, накрая тя взема кредит отвън. А този кредит от кого се покрива – пак от всички. Защото тези пари трябва да се връщат. И за да може да обслужва този кредит, държавата трябва да набира средства. А едно правителство как набира средства? Като повишава данъците или въвежда нови данъци. Ето защо, ако едно наводнение, например, е засегнало 3-400 души в Северозападна България, след него и хората от югоизточната част на страната пак ще плащат.  Идеята е всеки да плаща малка част, но преди събитието, за да се спести плащането на големи суми след събитието.

Матю Игъл: Най-важното е как се изработват самите полици като инструмент в тези случаи, например от стойността могат да се свалят до 5% от стойността. С други думи, когато се плащат премиите по полиците, ако настъпи едно такова събитие, 5% се опрощава и се покрива от фонда и така застраховката става по-евтина.

Да приемем, че се въведе такова задължително застраховане. Каква, според вас, е нормалната застрахователна премия – като стойност, като дял или като процент, от стойността на риска или на базата на доходите?
Саймън Форман: Фантастичен въпрос. Най-важният. На който обаче не мога да отговоря.
Матю Игъл: Целта на нашата презентация е да покажем, че разполагаме със собствени разработени модели. Въпреки това обаче, ние нямаме данни за цялото население – например колко големи са жилищата, кога са построени и по какъв стандарт, колко ще струва ремонта им и пр. След като наберем цялата необходима информация и я включим в модела, тогава ще можем да дадем повече информация.

Имате ли изчисления какви биха били загубите за страната ни при едно силно земетресение?
Саймън Форман: Много скоро ще имаме данни. В допълнение, много важно е да се преценят загубите в най-лошия възможен вариант – най-силното земетресение.

*Моделът по риска наводнение, който Аон предлага за нашата страна, е разработен през 2007 г. за България и Румъния. Преди това компанията е разработила модел за риска наводнение за Норвегия и Швеция през 2006 г. и за Словакия, Полша, Чехия, Австрия и Унгария - през 2005 г.