В развитите икономики заемите надвишават 100% от БВП, а за страните от Централна и Източна Европа нивата са 60%-70%, казва Христос Кацанис, шеф на на ОББ
Христос Кацанис е роден на 21. I. 1956 г. в Атина. Завършва икономика в Атинския университет, а магистърска и докторска степени защитава в Сорбоната в Париж. Кариерата си като банкер започва в Банката на Централна Гърция, след което работи в Йонийска банка в Атина, по-късно е директор на представителството й в Лондон. След завръщането си е поканен на работа в централата на Хиосбанк в Атина, година по-късно е управител на клона й в София. Тук ръководи и представителството на "Глобъл файнанс", след което става директор за Балканите на Национална банка на Гърция, собственик на ОББ. Владее 8 езика - гръцки, български, английски, френски, немски, руски, испански и италиански. Съпругата му е българка.
Г-н Кацанис, какво мислите за постановените от БНБ и Министерството на финансите рестрикции за заемите и как ще се развива кредитната политика на ОББ?
- Напоследък много се
говори за прегряване на кредитния пазар, за кредитна експанзия. Искам да посоча няколко статистически данни:
Към 31 януари 2003 г. заемите в лева и валута като процент от БВП са 18.3%. От тях корпоративните кредити са 14.8%, а потребителските - 2.9%. Една година по-късно, към 31 януари 2004 г., процентът
на кредитите нараства на 24.4% спрямо БВП, от които корпоративните са 19.1%, а потребителските - 4.8%. След още шест месеца, през май-юни 2004 г., кредитите вече са 30.1% от БВП, като фирмените
заеми са 22.2%, а потребителските - 6.2%. За шест месеца кредитирането в лева средномесечно нараства с 51.7%, а в евро - с 86.8%.
Междувременно се увеличиха и жилищните ипотечни заеми за физически лица, които в началото на 2003 г. са 0.7% от БВП, а през юли 2004 г. вече са с ръст 1.7%.
От тези сравнителни проценти се вижда, че кредитирането в България сравнително бързо нараства, но в същото време заемите в България не са достигнали някакви прекомерни размери. В развитите
икономики те надвишават 100% от БВП, а за страните от Централна и Източна Европа нивата са 60%-70%. - Какво е съотношението заеми-БВП в Гърция?
- Около 100%. Първоначалните мерки, които бяха взети през май-юни от БНБ, оказаха влияние върху кредитирането и в ОББ. Но те не бяха особено ефективни и ние продължихме да даваме заеми в рамките на
една разумна кредитна политика. Искам да напомня, че неотдавна емитирахме най-голямата на облигационния пазар в България емисия от 40 млн. лв., която ни осигури ликвидност, за да продължим да
кредитираме в лева.
Мерките за намаляване на заемите очевидно се затягат. Очаква се в края на годината 100% кешовите наличности да бъдат изтеглени от минималните задължителни резерви на банките. Как ще се
отрази това на ОББ?
- Нека първо да видим какви нови мерки ще последват. ОББ като всяка друга банка не може да не се съобрази с наложената от БНБ и българското правителство кредитна
политика.
Кешовите наличности са банкнотите, които трябва да се намират в трезорите на банката, за да може тя да удовлетворява по всяко време исканията на клиентите да теглят пари в брой. ОББ разполага с
голяма мрежа от банкомати, които захранва с кешови наличности. Тъй като 50% от тях вече не се смятат за минимални задължителни резерви, а се очаква да станат 100%, това неминуемо ще окаже влияние
върху ликвидността на банката. Но ние сме предвидили тази рестрикция в стратегията на банката за 2005 г. и няма да нарушим бизнеса си с картовите инструменти. При всички случаи ще се наложи да
блокираме 12-13% от активите на банката, за да посрещнем новите мерки, но ОББ има достатъчно възможности за лавиране.
Български предприемачи се оплакват, че банките предпочитат да дават заеми на чуждестранни фирми. Кредитира ли с предимство ОББ гръцки фирми или такива с гръцко участие? Ползват ли гръцките
клиенти преференции по заемите от ОББ?
- За ОББ това не е истина по много причини. Вероятно знаете, че Обединена българска банка е замислена и създадена като най-голямата кредитна
институция за корпоративни клиенти в страната. Тя има дълбоки корени в българската икономика много преди да бъде купена от Национална банка на Гърция.
Често се срещам с български фирми, които са били клиенти на банките, обединени през 1992 г. в ОББ. Традиционно те са лоялни към ОББ. Когато Национална банка на Гърция придоби банката, тя вече беше,
а и досега продължава да бъде лидер в корпоративното кредитиране. Клиентите й са не само многобройни, но и качествени. Кой акционер би пренебрегнал една такава скъпоценна зестра, за да осъществява
някаква "по-особена" кредитна политика?!
Ние не избираме и не делим клиентите си по национална принадлежност. Всички фирми, дори тези с гръцки капитали, регистрирани и развиващи дейност в България по силата на българското законодателство,
са всъщност български. ОББ също е българска банка, макар че е изцяло собственост на Национална банка на Гърция.
Клиентите, които имат чуждестранно дялово участие, включително и от гръцки произход, не заемат повече от 20% от кредитния портфейл на банката.
Преференциални ценови условия по кредитите се определят от големината и финансовата стабилност на фирмата клиент, от качеството на обезпечението, което предлага. Една 100% българска фирма може да
получи по-добри лихвени проценти заради по-добрите си показатели, отколкото гръцка фирма, която няма тези предимства. Ако в банката обаче дойде фирма, принадлежаща към мултинационална индустриална
група, която дълги години се е развивала и е постигнала изключителни резултати, тогава не можем да не се съобразим с тази препоръка. Същото предимство може да има и всяка българска фирма.
Докъде стигнахте с плановете на ОББ за собствена застрахователна компания?
- На път сме да осъществим създаването на дъщерна застрахователна компания на ОББ. Макар че бяхме
замразили плановете си за около пет-шест месеца, сега отново работим върху проекта. Очакваме експерти от Атина, а в края на октомври вероятно ще има повече новини за бъдещото застрахователно
дружество на банката.
Вие сте сред пионерите на българския капиталов пазар. Спокоен ли сте за бъдещето на Българската фондова борса?
- Българската фондова борса се развива достатъчно добре. Смятам,
че така ще бъде и занапред. В момента борсовият индекс е над 580 и намирам, че неговото развитие е впечатляващо. Ще припомня, че в средата на миналата година той беше 250, а шест месеца по-късно, в
края на 2003 г., се повиши на 450.
Доволен съм, че все повече фирми и граждани се интересуват какво се случва на борсата и искат да инвестират. Участието им не е толкова масово, но в сравнение с преди 2-3 години българите вече знаят
много повече за борсовите сделки.
ОББ е един от активните играчи на Софийската фондова борса. Банката участва в приватизацията на българския енергиен сектор. Кога ще започнете продажбата на миноритарните пакети акции на БТК
и БМФ?
- Транзакциите, направени миналата година през ОББ, са 5.5% от оборота на борсата. През годината динамично се занимавахме с приватизацията на три от петте фирми от пул "Мечта".
Продадохме през борсата миноритарни пакети на големи държавни фирми, между които "Булгартабак", и реализирахме срещу компенсаторни инструменти приблизително 13% от капитала му. През септември т. г.
заедно с партньорите си от "Булброкърс" и Национална банка на Гърция Интернешънъл (NBGI) продадохме 49% от предприятието "Проучване и добив на нефт и газ"-Плевен и 20% от акциите на
застрахователното дружество ДЗИ.
Предстои да пласираме на капиталовия пазар активи на още две дружества от пул "Мечта" (така нарекохме привлекателните за продажба чрез борсата фирми). Ще продаваме срещу компенсаторки 20% от
акциите на БТК и 30% от акциите на Български морски флот (БМФ). Приватизационните процедури за БТК са финализирани и вече се готвим да атакуваме капиталовия пазар през декември. След като
парламентът окончателно се произнесе за приватизацията на БМФ, ще имаме повече яснота и за емитирането на флотските акции.
- Какви други планове има банката за участие капиталовия пазар?
- Облигационните емисии, на които сме мениджъри или ко-мениджъри, също допринасят за развитие на фондовия пазар в София. Предлагаме и депозитарни и доверителни услуги. Функцията на довереник е
важна за всяка облигационна емисия, защото клиентът облигационер има нужда някой да се грижи за практическите подробности, докато продължава емисията.
Сериозно се занимаваме и с учредяването на първото банково инвестиционно дружество, което се надяваме да заработи до края на октомври. Става дума за балансиран фонд, който би могъл да осигури добра
доходност при определени условия. Чрез него ще инвестираме в акции и облигации. По-късно ще пристъпим и към изграждане на следващите наши инвестиционни компании. В тях има голямо бъдеще, защото
капиталовият пазар се нуждае от институционални инвеститори. За да можем да подкрепим и управляваме фирмите, създадохме специализирано дъщерно дружество "ОББ Асетс мениджмънт". От чужбина вече
проявяват интерес към новите инвестиционни дружества.
На форума за Югоизточна Европа, който ще се проведе на 2 и 3 ноември в НДК, ОББ ще организира панел - дискусия за сътрудничеството между капиталовите пазари от региона, в която ще участват експерти
от Балканите и Европейския съюз. Убедени сме, че за да се развива Българската фондова борса, важен принос ще има и сътрудничеството с капиталовите пазари от Югоизточна Европа.
