Агенцията за приватизация разполагаше с достатъчно активи, които можеше да предложи досега, смята министърът на икономиката
Въпрос: Госпожо Шулева, през последните няколко месеца темпът на приватизация срещу компенсаторни инструменти забележимо спадна. Защо се случи това?
Лидия Шулева: През септември 2002 г. стартира търговията с компенсаторни инструменти на фондовата борса. Оттогава до момента са използвани 281 879 801 лв. компенсаторни инструменти
за плащане по приватизационни сделки. Съгласно изискванията на чл. 11 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол през 2002 г. се прие годишен списък на дружества /включващ 1073
дружества/, при приватизацията на които се допуска използването на непарични платежни средства. Такъв годишен списък беше приет и през 2003 г., включващ вече 1084 дружества. През март тази година
беше извършена промяна на чл. 11 от закона за приватизация, като той доби редакция в смисъл, че от този момент списъкът може само да се допълва и той е постоянен.
Водещ: Забавянето дойде след рокадата в Министерството на икономиката...
Лидия Шулева: След смяна на екипа в Министерството на икономиката се предприе инвентаризация на държавното участие, в резултат на което се инициира предприемане на стъпки за
допълване на списъка по чл. 11 от закона с още 29 нови нови дружества с мажоритарно участие и 168 с миноритарно държавно участие. Това допълнение беше прието от Министерския съвет през декември
2003 г. и обнародвано в Държавен вестник. Следва да се отбележи, че и до приемането на това допълнение в списъка имаше над 900 дружества, за които при приватизация се допуска плащане с
компенсаторни инструменти. Агенцията за приватизация и до приемането на това допълнение разполагаше с достатъчно големи ресурси от държавни активи, които е можела да предложи на потенциалните
инвеститори с компенсаторни инструменти.
Водещ: Първособствениците обвиняват управляващите в клиентелизъм - когато в някои влиятелни банки имаше големи депа с компенсаторки процесът вървеше със значително по-бързи
темпове.
Лидия Шулева: Всеки първособственик на компенсаторни инструменти има право да избира дали да участва директно в закупуването на акции или дялове от определено търговски дружество,
или да ги продаде. Качването на търговията с компенсаторни инструменти на Българската фондова борса-София и подчиняването на приватизацията на ясните и прозрачни борсови правила бяха едни от
стъпките, предприети от правителството с цел да се сведе до минимум възможността за субективна намеса и влияние върху развитието на приватизационния процес. Фондовият пазар в най-голяма степен
гарантира прозрачност на процеса, равнопоставеност на всички участници, решили да инвестират своите свободни средства, и постигането на справедлива цена. Първособствениците на компенсаторни
инструменти получиха по-голяма сигурност за своите книжа, а цената на книжата се повиши от 8% от номинала до средно 21-22% към днешна дата.
Въпрос: Защо се наложи инвеститорите да чакат 3 месеца за съгласуване на дружествата от пул "Металик" - компаниите от него едва ли са предмет на конфликт на интереси?
Лидия Шулева: Решенията за стартиране на приватизационната процедура за дружествата, влизащи в т. нар. пулове, са от компетенциите на органите за управление на Агенцията за
приватизация - надзорен съвет и изпълнителен съвет. Ако се е получило някакво забавяне на конкретната процедура, Министерството на икономиката по никакъв начин не е допринесло за това.
Водещ: В началото на есента уверенията бяха, че срещу компенсаторки ще видим някои апетитни държавни дялове като тези в Булстрад и Лукойл-Нефтохим. това обаче не се случи и в
момента компенсаторният сегмент кара на спомени...
Лидия Шулева: Една от задачите, които сме си поставили в Министерството на икономиката, е максимално бързо държавата да се освободи от участието си във вече приватизирани търговски
дружества. Предвид очаквания голям инвеститорски интерес към пакетите от акции Булстрад и ЛУКоил-Нефтохим и с оглед на стремежа за достигане на по-голям икономически ефект за държавата те ще бъдат
предлагани за приватизация срещу парични средства. Не бива да се забравя, че държавата има "златна акция" в ЛУКойл-Нефтохим и към момента държавното участие в дружеството в размер на 1.45% е добре
да се запази. В допълнения през декември 2003 г. списък има атрактивни пакети от акции или дялове от дружества, напр. Шератон София Балкан АД, ИХ Сандански АД, Петър Караминчев АД, Русе, и
др.
Въпрос: От септември насам бяха занулени около 20 милиона компенсаторки. като прибавим и 15 /оптимистични/ милиона за пул "Българска захар", излиза, че за 5 месеца ще бъдат
изразходвани едва 3% от общия номинал компенсаторки. Може ли при тези темпове да има истински пазар на КИ?
Лидия Шулева: С очакваното допускане до търговия на фондовата борса и на акции от Параходство Български морски флот ЕАД, Параходство Българско речно плаване ЕАД, БТК ЕАД и други
атрактивни дружества смятаме да се задоволи максимално инвеститорският интерес, от което полза ще извлекат и притежателите на компенсаторни инструменти. Всеки момент ще стартира продажбата на
борсата на 30% от капитала на Параходство БМФ и Параходство БРП с компенсаторни инструменти.
Разговора с министъра на иконономиката Лидия Шулева води Кирил Димитров
