Лоши агресивни банки? Не, ако са капитализирани

Ръстът на кредитите тази година няма да надхвърли 40%, смята Румен Симеонов, подуправител на БНБ, ръководител на управление “Банков надзор”

Г-н Симеонов, как централната банка преценява ефекта от мерките за ограничаване на кредитирането и какви са прогнозите?
- Данните от началото на годината показват нарастване на кредитите с около 4,7%. Ръстът на корпоративните кредити е 3,7%, а на потребителските - 6,7 %. Вижда се определено, че самите планове и стратегиии на банките са по-въздържани за тази година. Вероятно това идва и от спирачките, които са набили техните централи. Естествено в тази конкурентна среда всеки се бори да запази пазарния си дял и най-вече големите банки. Моята прогноза е, че  с една трета темпът ще се намали. Очакваме тази година ръстът на кредитите да не е повече от 40%. Прогнозата ни стъпва на две основания: първо, стагнацията на пазарите и по-затегнатата ликвидност в Европа. а вече и у нас е видно от това, което банките предлагат като лихви по депозитите  - ясно е, че търсят ликвидност, за да продължат дейността си. Другият фактор е, че всеки пазар си има степен на насищане, която се достига в даден момент. Ако се прекали,  портфейлите биха се замърсили и би се увеличил размерът на просрочените кредити. Определено може да се каже, че банките са по-внимателни по отношение както на проекти на корпоративни клиенти, така и за потребителските кредити.

Какво включва изразът “по-внимателни” при положение, че стилът на рекламните кампании не е видимо променен?
- Имам предвид по-внимателните преценки. Критериите са завишени.  У нас  спецификата е, че единствено потребителското кредитиране не е обезпечено, докато във всички останали случаи е много рядко да има необезпечен кредит. В другите страни корпоративните кредити обикновено са необезпечени. Защото те се базират на друга логика, на оценка на паричните потоци, на оборотите на фирмите, които са основният източник на средства за погасяване на кредитите, а обезпечението е само една допълнителна защита. При  потребителските кредити нещата са други. Там погашенията зависят единствено от възнагражденията, които получават гражданите и ако се прекали с по-голяма задлъжнялост, това може да влоши обслужването. Тази зъдлъжнялост  би могла да се получи както от получаване на кредити от извънбанковия сектор,  каквито конкуренти вече има на пазара, така и от повишаването на лихвите, т.е. от допълнителните плащания, които банките изискват.

Какви са данните на централната банка за задлъжнялостта на домакинствата? В каква степен могат да се обхванат задълженията към нефинансови институции?
Анализите при нас се базират изцяло на статистически данни, които са индикативни и дават по-скоро картината като цяло. А когато говорим за кредити е важно дали конкретният заем ще се обслужва, дали конкретният клиент има тази способност да обслужва кредита си. В резултат от силната конкуренция и ръста на кредитите през последните две години е естествено домакинствата да задлъжнеят повече. Това е донякъде и новият манталитет на младите семейства. Те не искат да отлагат потреблението си. Искат да имат това, което им е необходимо, сега. До известна степен това е естествена реакция предимно на младото поколение.

Крие ли някакви опасности тази промяна предвид тенденциите в икономиката?
- Банките са длъжни да се съобразяват с макроикономиката  и това е нашият акцент – да наблюдаваме по какъв начин оценяват рисковете си, както на портфейлна основа, т.е рисковете по отделните сегменти - потребителски, корпоративни, така и за всяка една експозиция.  Банките си правят сметка, дори тези, които са по-агресивни, какви загуби биха могли да очакват от едно по-агресивно кредитиране. И естествено те трябва да преценяват т.нар. рисков апетит в резултат на бързата експанзия на пазара какъв негативен ефект би имал за техните баланси при възможни загуби.

Каква е картината при домакинствата, могат ли да създадат проблем на банките?
- За нас критична точка би настъпила, ако кредитите към домакинствата започнат масово да се просрочват и обезценяват, но засега такива индикации няма. Цифрите, които имаме, не са много индикативни, защото ако гледаме тях, стигаме до извода, че просрочените кредити са намалели. Това е, защото имаме голям ръст на кредитите. Просрочените като относителен дял са намалели. Това е малко измамно. Естествено е, че един кредит, без значение дали е за домакинство или е корпоративен, се дава с презумпция да е добър, а не да е лош. Много рядко още в първите месеци кредитът става лош. Често при потребителските кредити има просрочие, след което се възстановява нормалният статус. Засега категорично може да се каже, че няма симптоми за общо влошаване на обслужването, но трябва да се има пред вид, че при кредитирането има и циклични фактори. Например макроикономическите условия ако се влошат, това винаги води и до по-бърз темп в акумулирането на загуби от кредити.

Самият ръст на доходите представлява ли фактор за растеж на кредитирането? Хората стават по-податливи на изкушенията, предлагани от търговски вериги, бюра за бърз кредит, лизингови дружества...
- Определено има такова влияние. Самата философия на тези дружества е друга, те залагат на далеч по-високи лихви – понякога стигат до 40-50%. Дават си сметка, че бързите кредити без проучване на кредитоспособността ще донесат и загуби и ги калкулират в тази по-висока доходност. 

Какво е съотношението банкови/небанкови институции в кредитния портфейл на българина и лови ли го статистиката?
- Нефинансовите институции определено конкурират банките, но предимно в потребителския сегмент, в дребните по размер кредити, които обикновено са за покупка на стоки, електроуреди, електроника. Те са обхванати от статистиката, която сочи, че този небанков сегмент се развива много динамично. Пазарният му дял  не е голям, но расте. Засега е под 10%. Никога не може да бъде заплаха, защото тези институции нямат възможностите на банките за финансиране. Те работят с една трета собствени средства и две трети кредити от банките. Т.е. техният бизнес е зависим от банките.

Налага ли се да се усъвършенства нормативната база за регистрация и лицензиране на тези институции?
- Тези, които са се регистрирали, не са малко, но реално броят на тези, които действително развиват кредитиране и са с някаква значимост на пазара, е 10-15. Другите са се регистрирали може би защото са имали някакви свободни средства в даден момент.  За нас са важни онези от тях, на които това им е обичайната дейност, т.е. те извършват кредитиране на търговска база, а не случайно. На нас ни се иска да променим режима от уведомителен на регистрационен, за да може по-добре да се пресеят тези, които извършват тази дейност като занятие от другите, които я извършват случайно. Освен това, искаме за защита на потребителя да се наложат и към тях стандарти за мениджмънта, управлението на средствата, които участват в бизнеса. Тъй като те не събират пари от публиката, за тях не може да има обаче изисквания като за банките.

Каква отчетност ще искате от тях?
- Би могла да се подобри статистическата отчетност, в допълнение към финансовите отчети да има информация, която да дава по-ясна картина за техния бизнес и за продуктите, които предлагат, размера на лихвите. За момента събираната информация от финансовите отчети дава представа за техния пазарен дял.

Има ли вероятност централната банка у нас да поеме по-здраво юздите на кредитирането, както се случва в САЩ, където Федералният резерв забрани на банките да правят “екзотични” предложения?
- Това, което винаги са искали регулаторите и надзорниците, е банките да имат способнотста да преценяват риска колкото е възможно по-добре и в този смисъл винаги надзорниците са повдигали този въпрос, когато е видимо, че стандартите или се подценяват, или се игнорират. Но все пак не трябва да забравяме, че това са дружества, които имат свои ръководства, те си се регулират, а централната банка регулира банките.

Каква е вероятността да ни застигне криза, подобна на американската?
- Има вече много тълкувания и препоръки какво трябва да се направи, за да се избегне подобно развитие. Има мнения едва ли не да се преработят счетоводните стандарти, да се преосмисли ролята на рейтинговите агенции, надзорните изисквания. Но досега не съм чул нищо, което да се откроява от естествената реакция в такива условия. Дори някои анализатори въобще не говорят за криза, а за adjustment – настройка на пазарите. Защото е естествено, че пазарите  не могат да вървят само нагоре. Няма да е пазар. И никой досега не е направил такъв механизъм,  че да може да предвижда негативните развития. Факт е, че армия от специалисти, използвайки най-прецизни инструменти и модели за прогнози, обработвайки статистически данни за години назад, не може да прогнозират такива неща. Общо взето, винаги когато има голяма ликвидност, тя води до занижаване на рисковете и обратно - когато ликвидността се пресуши, тогава всички започват да преосмислят стандартите, да се въздържат и това е нормална реакция. Сега  питат къде бяха надзорниците в Щатите, какво направиха, за да спрат. Но трябва да се има предвид, че надзорниците  не  управляват пазарите и регулациите не гарантират, че няма да се стигне до фалит.

Наскоро в шведските власти бяха обезпокоени от интереса към незабавни кредити, поръчани с SMS, заради опасността от спираловидна задлъжнялост при младежите. Възможно ли е подобно развитие и у нас?
- Точно такъв аналог няма, но банковият бизнес силно се влияе от технологичната революция. Не става въпрос за само до комуникацията, защото дали ще пусне SMS или ще отиде до бюрото за бърз  кредит няма разлика. Но банките, които предлагат такъв продукт, са си направили сметката колко клиенти могат да обслужат и колко биха загубили от тези кредити. Предполагам, че става дума за малки суми.  Ние сме против отпускането на кредити без обстойна оценка. Със сигурно и у нас има граждани с кредити както от банки, така и от небанкови институции, и дали банката ще бъде потърпевша е отделен въпрос. Най-вече  важна е бързината на процедурата - кой пръв ще успее да събере вземанията си.  Със сигурност има хора, които в стремежа си да накупят всичко необходимо не си правят сметка, че доходите им няма да стигнат за изплащане на задълженията.

Предстоят ли нови мерки за ограничаване на кредититрането?
- Както вече казах, очакваме да намалее темпът на кредитирането, така че нови мерки от този характер, който досега сме ползвали, няма да има. Естествено, ако има банки с по-голям рисков апетит, към тях можем да подходим отделно. Основният инструмент е по-високи капиталови изисквания.

Колко са банките на пазара, към които бихте приложили този инструмент?
- Към момента няма банки, към които да се налагат подобни мерки. Има банки, които са агресивни, но са достатъчно капитализирани. Не можем автоматически да правим заключението, че банката, която прави голям ръст, е лоша, въпреки че винаги имаме съмнение, че кредитните стандарти са подценени. Но това не винаги е така. Това е видно и на нашия пазар. Миналата година най-агресивни бяха банките, които получаваха пари от майките си. Самите централи ги финансираха, за да пласират този ресурс и годишните резултати показаха, че печалбите на банките бяха много добри. Все пак да не забравяме, че това е бизнесът, от който тези институции най-много печелят.

Колко е сега процентът на проблемните кредити?
- Споменах, че са малко измамни тези цифри, другата уговорка е какво разбираме под проблемен кредит, защото не всеки, който има просрочие при погасяването, може да се сложи в тази категория. Когато говорим за класифицирани кредити, ние имаме предвид абсолютно всички с някакво просрочие. Но реално проблемният кредит е този, който е просрочен повече от 90 дни. Към момента общо всички просрочени кредити за 2007  г. са 2,17%, при 2,19% година по-рано.  Но намалението е измамно, защото масата на кредитите е нараснала и от това относителният дял пада.

Кои са рисковете за банките през 2008 г.?
- Основните рискове идват от запад. Има опасност слабостите при управлението на кредитния риск там, където банките са ги подценявали в резултат на конкуренцията. Ако са занижили собствените си стандарти, това може да се отрази негативно в следващите периоди. Не очакваме кой знае какви негативни промени заради икономическия ръст. Общо взето прогнозите са добри, както нашите, така и на аналитици извън страната. Но риск е надценяването на капацитета на домакинствата да обслужват текущите си задължения. И естествено банки, които подценяват кредитните концентрации, също са доста уязвими, защото кредитната концентрация – било към даден сектор, било към група лица, в цялата история на банковото дело е била основен източник на проблеми за банките. Има се предвид свръхекспозиция, твърде голяма за размера на банката и когато се явят проблеми при клиентите, следват проблеми и за банките. Непогасяването на големи суми се отразява и на ликвидността, а при банките влошаването на ликвидността много бързо може да прерасне в неплатежоспособност. При тях  няма оздравителни програми, те са длъжни да управляват така активите и пасивите си, че да платят на падежа задълженията си. Концентрацията може да е и в даден вид инструмент, както се случи в САЩ с ипотечните кредити, които набъбнаха много и в резултат на това загуби понесоха най-големите пет инвестиционни банки, защото те на вторичния пазар изкупуват тези задължения.

У нас такъв пазар все още няма, значи ли това, че сме по-защитени?
- Понякога по-примитивният пазар е по-добър. Дълго ще се говори за тази криза, защото в нея са въвлечени практически всички пазарни субекти – и кредитни агенции, и застрахователи, които застраховат срещу финансов риск. Всички те подпомогнаха инвеститорите, предоверявайки се на рейтинги и застрахователна защита, да купуват такива финансови продукти. Дори някои пенсионни фондове ще генерират големи загуби заради предоверяване.

Глобалната криза вероятно ще отсрочи във времето развитието на пазара на ипотечни облигации у нас?
- Ние отдавна имаме закон за ипотечните облигации, 5-6 банки бяха  реализирали такива, впоследствие интересът към тях намаля. Според мен причината е, че въобще нямаме развит вторичен пазар на ипотечни кредити. А издаването на облигации е свързано с вторичен пазар. Нямаме дори специфичен закон за ипотечните кредити, а би трябвало да има, защото те са огромен сегмент и голям бизнес за банките. Липсата на такъв закон от една страна не дава ясна представа кога и по какъв начин ще се развие вторичният пазар на ипотечни кредити, от друга страна потребителят е твърде ограничен, защитата му се свежда само до изчисляване на годишния процент на разходите. Интересите на кредиторите също не са добре защитени – за да се продаде един ипотекиран имот, трябва да се мине през тръжна процедура, т.е. банката трябва да се яви на нея, но когато пазарът се е свил и няма кой да купи имота, по-добре банката да го купи. В някои страни кредиторът автоматически става собственик на ипотекирания имот. Ако си представим, че настъпи масово влошаване на обслужването на тези кредити, банките ще обявяват търгове за продажба, но  няма да има купувачи или ще има, но те ще предлагат ниски цени. Тогава банките ще акумулират загуби от това, че цената на тези имоти е спаднала. Естествено, че и при другия случай ценовият риск съществува, но когато има вторичен пазар, могат да се продават цели пакети, стандартизира се документацията, изискванията.

Кой трябва да стане инициатор за такъв закон?
- Инициатори са заинтересованите лица, а това са преди всичко банките. Ако те не са заинтересовани да се развиват пазарите, кой друг ще се загрижи. Естествено и регулаторите, като нас, имат интерес процесът да е прозрачен.