Ниската ликвидност е една от причините за екстремните движения на пазара - мнение на Анастас Петров, началник отдел "Управление на инвестициите", ING Пенсионно осигуряване
Господин Петров, как преценявате състоянието на фондовия пазар у нас след първата година еврочленство?
Безспорно миналата година беше много добра за българския фондов пазар – имаше добър ръст на основните индекси, редица реализирани първични и вторични публични предлагания и нараснал интерес от
местни и чуждестранни институционални инвеститори.
През 2007 г. SOFIX реализира 44% ръст, който беше обусловен както от подобряването на основните показатели и перспективи на публичните компании, така и от насочването на нови инвестиции към
пазара.
През годината бяха проведени безпрецедентен брой първични и вторични публични предлагания. Те доведоха до увеличение на спектъра от публични компании в сектори, които бяха изцяло нови или слабо
представени до този момент на борсата. Това са хранително-вкусовата промишленост, строителството, високите технологии, определени сегменти от финансовия пазар и други.
От друга страна, проблем на пазара продължава да бъде относително ниската ликвидност. Публичните предлагания от една страна „абсорбираха” част от свободния за инвестиране ресурс, но тъй като голяма
част от институционалните инвеститори са с дългосрочна инвестиционна перспектива (като пример мога да дам пенсионните фондове), това не подпомогна особено ликвидността, дори и по основните позиции.
Тази е и една от основните причини за есктремните възходящи и низходящи движения на пазара.
Какъв е вашият анализ на последните сривове, настъпили на БФБ и на осезателните корекции на цените?
Подобни движения на финансовите пазари са закономерни и естествени, а професионалните инвеститори имат очаквания в тази посока.
Към началото на последното тримесечие на миналата година на БФБ имаше голямо напрежение поради натиска на значителните по размер свободни средства за инвестиране и слабото предлагане от друга
страна. В тази ситуация цените на някои акции се повишиха до равнища, значително превишаващи справедливите оценки за компаниите.
Публикуваните в края на октомври отчети на публичните компании показаха добър растеж в бизнеса за много от тях, но недостатъчно висок, за да оправдаят твърде високите очаквания и цени. Това до
известна степен подейства отрезвяващо на инвеститорите.
Заедно с това започна и по-осезаемо да се усеща ефектът от ипотечната криза в САЩ. Участниците на пазара станаха изключително предпазливи, а немалко от чуждестранните инвеститори предпочетоха да
осребрят реализираните значителни печалби от българския фондов пазар. Подобно изтегляне имаше и от всички пазари в региона.
Местни големи институционални инвеститори по една или друга причина също закриха позиции в значителни размери, което допълнително увеличи напрежението на пазара.
Ще станем ли свидетели на ново охлаждане на страстите и на нов рекорд в спада на цените на акциите?
Отчетите за 2007 г., които ще бъдат публикувани в края на януари, ще хвърлят допълнителна светлина върху основните показатели за публичните компании, които очаквам да са преобладаващо добри. От
друга страна ефектите от ипотечната криза в САЩ ще продължават да се усещат още дълго време. Американската икономика като цяло не е в добра форма и кризата е вероятно да даде отражение върху
европейската икономика и съответно върху българската.
В момента инвеститорите действат предпазливо, а ликвидността на пазара продължава да е ниска, като в случая интересът за покупки е слаб.
Пенсионноосигурителните дружества са едни от най-консервативните институционалните инвеститори. Каква трябва да е тяхната политика на фондовата борса?
Във фазата на натрупване на средства по партидите на осигурените лица в пенсионните фондове основна цел на пенсионноосигурителните дружества е да осигурят защита срещу инфлацията и реално
нарастване на активите на фондовете. Това означава реално увеличаване на покупателната способност на спестяванията (на натрупваните средства).
В същото време пенсионните фондове осъществяват дейността си в една свръхрегулирана среда по отношение на избора на инвестиции, структурирането на портфейлите и прозрачността на информацията,
свързана с инвестиционната дейност.
Акциите са един от класовете активи, които са адекватни в най-голяма степен на дългосрочния характер на привлечените от пенсионните фондове средства. Като част от портфейлите те подпомагат
постигането на горепосочените цели. В същото време високото ниво на диверсификация е задължително. Това означава ограничаване на експозицията към рисковете, свързани с определен емитент, индустрия,
сектор, пазар, регион и др. Важно за пенсионните фондове е да постигат целите си без прекомерна експозиция към един или няколко инвестиционни риска.
Например, портфейлите от акции на фондовете, които управлява ING, се състоят от над 40 компании, разпределени в 15 индустрии. Притежаваме и дялове от няколко местни и чуждестранни договорни фонда,
които допълнително разширяват диверсификацията по отношение на сектори и региони.
Портфейлът от инструменти с фиксиран доход също е доста разнообразен. Имаме експозиция към книжа на различни държави, надправителствени институции, държавни агенции и корпорации от различни региони
по света.
Доколко фондовите пазари са определящи за достигане на желаната доходност?
Вече отбелязах, че акциите са един от класовете активи, които в голяма степен съответстват на дългосрочния инвестиционен хоризонт на пенсионните фондове. Това се отнася особено за фазата на
акумулиране. Ако изплащането на пожизнените пенсии бъде отделено в самостоятелен портфейл, най-вероятно той би бил основно инвестиран в инструменти с фиксиран доход.
Кои са типичните инвестиционни рискове?
В нашата дейност ние следваме професионалните стандарти, които ING прилага навсякъде по света при управлението на инвестициите. Рисковете, които следим и управляваме, могат да бъдат разделени в
няколко групи: пазарни (които включват лихвени, валутни и ценови рискове), кредитни (свързани с намаляване стойността на инвестицията в резултат от евентуални събития, отнасящи се до емитенти на
финансови инструменти), оперативни (свързани с възникване на преки или непреки загуби в резултат на нарушения в работата на определени системи, контролни механизми и други). Следим още и за
ликвидните, политическите и регулаторните рискове.
Кои инвестиции са успешни?
Успешни са онези инвестиции, които осигуряват търсената възвръщаемост при предварително определеното ниво на риск. С други думи, те реализират поставените в инвестиционната политика цели. Клиентите
ни могат да се запознаят подробно с инвестиционната политика на пенсионните фондове на ING в правилниците на съответните фондове.
Може ли една пенсионна компания да фалира заради инвестициите си на фондовите пазари?
Пенсионноосигурителните дружества са отделни юридически лица от пенсионните фондове, които те управляват. На практика дружествата могат да фалират поради различни причини, свързани например с
лошото управление на самия бизнес. В този случай пенсионните фондове могат да продължат да обслужват своите клиенти и дори в Кодекса за социално осигуряване има изрично предвидена процедура за
това.
Тъй като основните активи в баланса на пенсионните дружества са оборудване, информационни системи и други средства за осъществяване на дейността им, лошото корпоративно управление, а не
инвестициите на фондовите пазари могат да доведат до фалит на едно пенсионно дружество.
Време за купуване или време за изчакване е на българския капиталов пазар?
Бих отговорил на това с една кратка история за подобен въпрос, зададен на един от много известните фонд мениджъри в света. На въпрос: „Кога е подходящото време да продадем една добра акция?”, той
отговорил: „Никога!” По същия начин, ако имате силни позитивни очаквания за стойността на дадена компания, тогава всяко време е подходящо за купуване.
Анастас Петров е началник отдел "Управление на инвестициите" в ING Пенсионно осигуряване от април 2003 г. Заедно с екип от двама портфолио мениджъри, той отговаря за управлението на активите на
пенсионните фондове на ING. Портфейлите са на стойност над 200 млн. лева.
Анастас Петров е член на “Комитета по инвестиции и капиталови пазари” в Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, като в периода 2004–2006 г. той е представлявал
председателя на комитета. Анастас Петров има значителен опит и в банковата сфера. В рамките на работа си в Стопанска и инвестиционна банка, той последователно ръководи управление „Ликвидност”
и отдела „Корпоративни клиенти” на финансовата институция.
Петров е завършил УНСС в София със специалност „Стопанско управление и администрация”. Има и степен бакалавър по „Европейска бизнес администрация” от University of Lincolnshire and Humberside (ULH)
във Великобритания.
