Има 3 категории бизнес - номенклатурен, нелегален и нормален, казва Кирил Вътев, собственик на месопреработвателя „Тандем-В”
Роден е на 24 март 1958 г. в с. Загражден, Плевенска област. Завършва спортно училище в Русе, а след това Национална спортна академия, профил "Свободна борба". Дипломната му работа е на тема
"Ефективност на спортните училища в България".
Започва работа като треньор по свободна борба в "Локомотив" - Русе, година по-късно сменя отбора с "Левски Спартак" и остава там 10 г., като три от тях бил треньор и на юношеския национален отбор
по борба.
Напуска спорта през 1991 г. след забележителни национални и международни резултати, но разочарован от системата. С мечта за "национален отбор" в икономиката на българския бизнес преодолява всички
съпътстващи ранната демокрация трудности.
На 8 декември 1993 г. заедно с брат си регистрират фирмата "Тандем-В" и постепенно от производството на сандвичи преминават към производство на месни деликатеси от най-висок клас.
Сега в нея работят 180 човека. Активите на "Тандем-В" ООД са 12 млн. лв. Това е първата компания у нас, която работи само с партньори, одобрени от ЕС - от фермата, през кланицата, до крайния
продукт. Оборотът й за 2007 г. е 21,264 млн. лв.
Кирил Вътев е в управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите (изразяваща интересите на около 130 фирми). Зам. -председател е на агробизнес съвета към Министъра на земеделието и
храните. Член е на Комисията по биологично земеделие към МЗХ. Той е член и на УС на Софийската търговско-промишлена камара.
Удостоверен с почетна грамота от Българска стопанска камара за дългогодишна дейност и принос в изграждането на регионални браншови организации. Камарата го избира и за „Мениджър на 2007 г.” в
категория „Инициатива”, а съюз "Произведено в България" го удостоява със „Златна мартеница”.
Сред познати и приятели е известен с това, че не пристъпва принципите си.
Женен е, има син и дъщеря.
Какво донесе членството на България в ЕС за месопреработвателната индустрия - повече ползи, повече проблеми, какво се промени?
Съществени ползи не се усещат. Мощното
присъствие на контрабандния внос на месо отпреди членството се замени с повече заигравка на сивия сектор с ДДС-то. Нелоялната конкуренция си видоизмени инструментариума, но не и характера.
Решението на правителството да остави всички фирми, неотговарящи на евроизискванията, да функционират до 2010 г. е едно сериозно санкциониране на онези, които спазиха закона, изтеглиха големи
кредити, инвестираха много пари и работят според европейските стандарти, но са в неравностойно положение.
Повече проблеми, отколкото предимства от членството в ЕС?
Да, защото лоялните към законодателството се оказаха пълни наивници, другите се оказаха по-практични. Една лицензирана по европейските стандарти фирма, каквато е „Тандем“, има право да купува
суровини само от лицензиран доставчик. Непокрилите европейските стандарти могат да купуват от когото си поискат, а там и цените са по-ниски. В нашите условия евролицензът всъщност отнема права,
които нелицензираните фирми имат. Разбирате ли двойствения стандарт, който се прилага? Фирмите, които не са лицензирани, не се контролират от съответните органи - просто се знае, че са до началото
на 2010 г., докато спрямо останалите контролът... да не говорим.
За това е виновна по-скоро българската държава...
Естествено, за това не е виновен ЕС. Виновна е неадекватната държавна политика.
Какво ви мотивира тогава да правите такива големи инвестиции?
От самото си създаване „Тандем“ се стреми към максимално качествени продукти, което означава максимално качествени суровини и висока хигиена с висока технологична дисциплина в производството. Ние
сме осъзнали, че европейските изисквания са ноу-хау, което гарантира безопасност и качество на продуктите. Водещият ни мотив да направим инвестициите е стремежът ни към качество и безопасност на
продуктите и чак след това са законовите изисквания. Но не можем да бъдем безразлични към позициите, от които всеки производител излиза на пазара.
Вашите инвестиции са в различни насоки, какъв е размерът им?
Мога да кажа само, че за отварянето през 2002 г. инвестициите бяха 4 млн. евро банкови кредити. Но за да се отговаря на нарастващите изисквания, годишно се инвестират не по-малко от 600 хил. евро
средно.
Споменахте сивия сектор, бихте ли казали каква част от месопреработвателите работят в него? Имате ли представа какви суми те си "спестяват"?
Не, нямам такава информация, мисля, че никъде не може да се прочете.
А през вашия поглед все пак... ориентировъчно?
Няма да сгрешим, ако кажем, че около 40% работят на тъмно, на полутъмно и всъщност няма никакъв проблем всеки да си работи както иска. Единственият проблем е в неравностойното положение, в което са
поставени "светлите" компании на пазара.
Това не се ли отразява на качеството на продукцията им?
Няма как да не се отразява, но не бих си позволил да коментирам. Има достатъчно контролни институции, които би трябвало да контролират, и най-вече самият потребител би трябвало да се интересува с
какво се храни.
Доколко е информиран българският потребител?
Потребителската култура расте. Категорията потребители, които повишават познанията си за храненето и за храните, нараства. Съдя по това, че все пак нашите продажби нарастват. За 15 г. на пазара е
доказано, че марката „Тандем“ е предпочитана преди всичко от хора, които държат да знаят с какво се хранят.
Казахте „все пак“...
Въпреки нелоялната конкуренция, имах предвид. Тя привлича повече потребители в ниските ценови категории, където не можем да говорим за претенции към състава или въздействието на храните.
Нелоялната конкуренция ли е най-големият проблем в бранша?
И нелоялната конкуренция, и безхаберието на държавното управление. Те всъщност са тясно свързани, едното е функция на другото.
А имате ли надежди нещо да даде знак, че нещата могат да се оправят?
Очевидно е, че проблемите непрекъснато нарастват. Никога не сме имали текучество на персонала, но през последните 2 години наши служители напускат, но не отиват в друга фирма, а заминават в
чужбина. Страната ни става все по-отблъскващо място за живеене. Това е много жесток проблем. По тази причина дефицитът на квалифицирани кадри, вместо да се облекчава, се изостря.
В България има 3 категории бизнес. Единият е номенклатурен, това е толерираният бизнес, той работи по други правила. Вторият е нелегалният, който пък е източник на основните доходи за контролни
органи, той е закрилян от тях. И третият е нормалният, който е заложник на другите две категории. Така че, когато кажат, че бизнесът прави големи печалби, искам да се уточни за кой бизнес става
дума. Защото бизнесът, който спазва законите, който плаща данъци и осигуровки, е родопското магаре в държавата. Той влачи колкото му качат. И не се знае докога.
Вие вече не сте председател на Асоциацията на месопреработвателите, по ваше желание ли сте само член УС?
Според устава на асоциацията председателят има право на 2 мандата. Така и трябва да бъде. Иначе рискуваме и браншовите организации да се обзаведат с номенклатура. Ако трябва да засегнем малко
по-детайлно темата, браншовите организации де факто са доброволни организации на наивни самодейци. Независимо от всичките демонстрации как се привличат в най-различни държавни комисии и съюзи, те
нямат никакви институционални права. Много точно беше казано в доклада на ЕК, че българската държава няма административен капацитет, за да упражнява функциите си, а те са изключително контролни.
Много елегантно във всички европейски страни тези функции са поети в определена степен от браншовите организации. И ние сме го предлагали многократно, но реакцията е „Вие какво искате, да
монополизирате бранша ли?“ Искам да попитам: когато става дума за вътрешен контрол на организация от конкуренти, за какъв монопол говорим?
Не успяхте ли да промените нещо в тези години, в които бяхте начело на асоциацията?
От позицията на какво? И по силата на кои права? Ние можем само да си говорим.
Да намерите съмишленици, да звучите по-силно заедно...?
Съмишленици имаме, но когато опре да законодателни промени, други хора решават и други хора ги гласуват.
Нямате съмишленици сред законодателите?
Там други правила определят посоката на вятъра.
Вие сте бивш активен спортист. Спортната дисциплина има ли участие в сегашната ви работа?
22 години от живота ми са минали в спорта, няма как да няма. Спортът развива целеустременост, когато човек е устроен да преследва цели. Предприемаческата дейност има много точки, които се
припокриват със спорта, но в спорта знаеш датата на състезанието и всички състезатели участват на равни начала, докато в бизнеса нещата не стоят по този начин. Големият проблем на бизнес средата е,
че тя е непрогнозируема, непланируема и поднася непрекъснато изненади.
Ако сега започвахте, бихте ли направили нещо по по-различен начин?
О, да! Щях да си купя еднопосочен билет.
И да създадете „Тандем“ някъде другаде, или да създадете нещо различно?
О, не знам. Преди да напусна спорта, положих много усилия да остана. От дете мечтаех да стана треньор, наблюдавах известни български треньори, четях много. Тогава най-ценните книги идваха от
руската книжарница, руснаците превеждаха много западна специализирана литература и каквото прочетях, нямах търпение да го приложа. Това даде много добри резултати. Но високите резултати не се
приемат добре. И като говорим за бизнес средата, мисля, че основният враг на българите е нашият манталитет. Не понасяме успелите хора, намираме с какво да ги отричаме и да ги оплюваме.
