Зърнената криза бе политическа атака, хлябът в София сега е по-евтин отпреди 2 г.
Г-н Дикме, нека ви върна в годините, когато завършихте в Пловдив, станахте инженер и веднага се оказахте тютюнопроизводител. Всъщност безработен ли бяхте?
- Цял живот съм се занимавал с отглеждане на тютюн. Семейството ми са тютюнопроизводители. Целият ми живот е минал в производството на тютюн като поминък, който е характерен за населението в
района, в който живея.
Нека ви попитам по друг начин - защо не ви дадоха работа като инженер?
- Ситуацията беше такава. Веднага след завършването известно време като млад специалист наистина бях безработен. В началото на 90-те години много трудно един млад инженер можеше да си намери
работа. Но не съжалявам, че се върнах в Ардино. Тогава се занимавах с обществена работа, но също така отглеждах и тютюн. В тези години - 1992-1993 г., аз съм отглеждал в семейството ни тютюн.
Спомняте ли си детството?
- Винаги се връщам, когато съм сам със себе си, в детските си години.
Какви бяха тогава хората във вашия край?
- Истината е, че не бяха богати, но като че ли бяха много по-щастливи отколкото са сега. Те имаха възможност да работят - основно тютюн. Поне мъжете имаха повече възможност за работа. Но не може да
се каже, че хората бяха изключително доволни.
Кои са най-хубавите ви спомени оттогава?
- Трудно е да се върна толкова години назад. Може би най-хубавото беше топлотата в семейството, чисто човешките отношения с приятелите, добрата среда, в която човек се чувства спокоен. Това са
неща, които днес човек, като се огледа около себе си, малко трудно може да открие.
Защо сега хората са по-лоши?
- Може би времето ни направи такива. Особено след промените през 90-те години ние като че ли не можахме да свикнем с мисълта, че нещата около нас много бързо се менят и ние също трябва да променим
собственото си мислене. Една част от хората изостанаха в мисленето. Те останаха да мислят и да разсъждават по такъв начин, по който са мислели преди 1989 година - не те трябва да положат усилия за
собственото си развитие, а някой друг трябва да се грижи за тях.
На какво ви учиха родителите?
- На честност и трудолюбие. Цялото ми семейство гледаше тютюн и това е традиция от поколения.
Как се гледа тютюн?
- Това е изключително тежък труд. Става се сутрин по тъмно и си лягаш отново вечер по тъмно. А летните дни са изключително дълги...
Какви са хората, които гледат тютюн?
- Изключително съвестни и честни. Хора, които със собствения си тежък труд изкарват прехраната на своето семейство и осигуряват развитието на своите деца. Хора, които са дали наистина много от себе
си, за да възпитават своите деца.
Имаше ли много кавги в семействата едно време?
- Не бих казал, че имаше по онова време кой знае колко конфликти между хората и може би това ги правеше много по-щастливи. Защото много по-малко си завиждаха един на друг. Имаше като че ли много
по-голяма човечност у самите хора и отношенията бяха много по-човешки.
Заключвахте ли си къщата?
- Никога.
А сега?
- За голямо съжаление в Родопите вече се заключват вратите и се слагат решетки на прозорците.
Останахте ли изненадан, когато станахте министър?
- Определено да. Това не ми е било никога в съзнанието, дори когато вече бях избран за народен представител. До последния ден аз не знаех за това и не съм имал такива амбиции.
Какво ви казват хората, когато ви срещат?
- Хората казват истината. Казват и нашите слабости.
Защо хората винаги казват вашите слабости, а не казват своите?
- Не знам дали трябва да споделят пред нас техните си слабости.
За да им помогнете.
- В крайна сметка, когато ние сме поели ангажимент да управляваме страната, разбира се, че трябва да носим отговорността пред тези хора за мерките, които предприемаме. Друг е въпросът, че сме
склонни повече да се оплакваме, отколкото сами да оценим проблема и да търсим неговото решение. По-склонни сме да търсим някой друг да реши проблем, който е наш. Като му се зададе въпросът: Добре,
но ти трябваше да свършиш тази работа, трябваше да си подадеш документите и т.н., ти свърши ли я? Той казва - не. И защо не си я свършил? Отговаря: Казаха ми, че е много трудно.
Така оправдаваме своето бездействие.
- Така е. И тук ще се сблъскаме с един огромен проблем през 2007 г., когато ще влезем в ЕС. Защото сега може да се оплакваме и да търсим вината в другия, но европейците са безкомпромисни.
Изискванията са ясни: всеки един човек трябва да изпълни съответни ангажименти и чак тогава да получи съответната подкрепа.
В едно свое изказване вие казвате “българското земеделие мина през своя ад”. Кое беше ад за българското земеделие?
- Адът беше много дълъг. Като започнем още от 1991 г., преминем през ликвидационните съвети, през възстановяването на земята, разпокъсването на земята, през различните видове кооперативни системи,
минем през приватизацията и стигнем до началото на 2001 г., до фалита на тези кооперации. Единственото хубаво, което стана, е това, че хората си получиха земята и горите като частна собственост. Но
в селското стопанство като част от българската икономика нещата вървяха все по-зле.
Защо трябваше да се разруши всичко, кому беше изгодно това?
- Въпрос на политически решения, които се взимаха.
Политически решения за унищожение на българското земеделие?
- На практика това се получи. Беше съсипано българското земеделие. Но днес нещата са различни. Има устойчив ръст. От две години няма кооперации и фирми, които масово да задлъжняват и да фалират.
Ако има, това са единични случаи. Затова казваме, че наистина се вижда огромна светлина в тунела. Днес в България, сравнено с 2001 г., се обработват 2 млн. дка повече земеделска земя. За две години
в българското земеделие с помощта на държавата беше закупена два пъти повече техника отколкото за предишния мандат. Но днес има един огромен проблем в земеделието и това е проблемът с нерешените
поземлени отношения в страната. Това е огромен проблем, с който за голямо съжаление и ние не можахме да се справим.
Какво трябва да се направи?
- Трябва да се създадат условия за окрупняване на земята. Защото с тези над 20 млн. парчета земя, които се оформиха в страната, не може да се прави ефективно земеделие. Трябва да се реши проблемът
със собствеността на земите на общините. Защото виждаме, че най-големият процент земеделски земи, които не се обработват, не са в държавния сектор. Това са частни земи и земи на общините. Те
пустеят.
Всяка година зърнената тема е много болезнена. Непрекъснати са спекулациите - зърно няма. В същото време се говори, че в момента България засява повече зърно, отколкото това е необходимо. Кажете какво е положението?
- Ще разделя въпроса със зърнената криза, защото това е изключително интересна тема. Действително реколтата в Европа за миналата година беше най-ниската от 60 години насам. В България също
реколтата беше изключително ниска. Но това не беше плод на незасети площи, а плод на добиви и площи, които пострадаха от измръзване. Имаше опити при такава ситуация да се създаде зърнена криза.
Естествено една част от тези опити бяха чисто политически. Не знам дали изобщо някой го осъзнава, но голямата политическа цел беше именно тази - да се предизвика психоза за зърнена криза, което да
се отрази на правителството.
Кой стои зад тези опити?
- Мисля, че обществото много добре разбра за какво точно става въпрос. Днес можем да говорим спокойно за този проблем, защото годината вече е приключила. След два месеца и половина е жътвата, която
се очаква да бъде сравнително добра. Днес цената на хляба в София е по-ниска, отколкото беше преди две години. Хляб от 830 грама струва 0,55 лв. Общо 18 млн. дка са засети с есенници.
С какво сравняваме това, за да разберем много ли е?
- В настоящия момент в България са засети около 4 млн. дка със слънчоглед. Това не е било никога от 1990 година насам.
Колко млн. декара ще имаме засети общо?
- При всички случаи над 23 млн. дка в сравнение с предишни периоди, когато са били 21-22 млн. дка. Сега ще бъдат засети 23-24 млн. дка.
Това е голям успех, вие защо не се хвалите с него, г-н министър? Това е ваш личен успех.
- Не мога да кажа, че това е мой личен успех, защото всичко е плод на решението на цялото правителство. Аз съм човекът, който изпълнява тази политическа воля на кабинета. Резултатите наистина са
изключително добри. И аз бих искал да чуя дали някой ще оспори тези факти. В България, при един изключително отрицателен външнотърговски баланс, земеделието е с относително стабилен и ежегодно
растящ положителен търговски баланс. Това са неща, които никой не може да оспори. И смея да твърдя, че бъдещето на България е в изключително добре развит туризъм, развито селското стопанство и
развитие на пътищата. Това са силните страни на България.
А откъде дойде проблемът с Държавния резерв? И какво общо имате вие като министър и самото министерството?
- Аз също си задавах този въпрос. Но, търсейки причината, аз се върнах на състоянието на резерва през 1997-1998 година. Излязоха изключително интересни неща, които аз не бих могъл да коментирам с
оглед на това, че определена част от тези документи носят гриф “секретно”. Но е имало такава практика през 1998, 1999 и 2000 г., в която министърът на земеделието е давал определени списъци на
фирми, от които да се купува зърното и съответно да се продава зърното от резерва. Може би някои хора са мислили че и сегашният министър продължава тази практика и затова атаките са били срещу
мен.
Много ли е било спекулирано тогава с Държавния резерв?
- Не мога да коментирам, защото документите са секретни. Но се надявам, че те ще бъдат разсекретени и тогава ще се разбере за какво става въпрос. Искам обаче пак да се върна на т. нар. зърнена
криза. Вижте какъв парадокс се получи в момента в страната: цената на хляба, слава Богу, е стабилна. Второ - с основание мелниците реагират, че зърното им стои в мелниците, с пълно основание искат
спиране на безмитния внос на зърно. В същото време Държавният резерв продава на борсата от февруари месец около 9000 тона количества, които още не са изтеглени. Да не говорим, че около 13 000 тона
не са платени. Днес на Софийската борса има предлагана цена 308 лева и няма купувач. Тогава възниква въпросът: За каква криза точно става дума? Защото, когато има криза, означава дефицит, драстично
повишаване на цените и хаос на пазара. Е, питам аз, къде е този хаос, защо не се купува зърното, което е продадено от резерва чрез борсата? И защо никой не купува? И тук ще излезе, че това е било
по-скоро спекула на политиците, отколкото криза на пазара. Защото няма друго обяснение.
А можеше ли да има зърнена криза?
- Да, можеше да има криза, ако правителството не беше взело навреме адекватни мерки. И кризата щеше да се изрази точно в задържането на зърното в складовете изкуствено, за определен период от
време, предизвиквайки дефицит. Това можеше да стане. Радвам се, че колегите в МС взеха най-добрите решения.
Казвате, че 24 млн. декара ще бъдат засега засети. Това ще повлияе ли добре на животновъдството в България? Какво е състоянието му в момента?
- Това е един от най-тежките ми ресори. Това е отрасъл, който много бавно възвръща инвестициите, а в същото време носи големи рискове. В целия животновъден отрасъл има сериозно развитие. В това
число ще се спра специално на свиневъдството, където имаше доста сериозни критики.
Но българското животновъдство загина.
- Българското животновъдство загина не сега. Сериозните щети бяха нанесени 1991-1992 г., когато от кравефермите една голяма част от елитните животни бяха изклани. Тогава започна унищожението на
животновъдния отрасъл. Много трябва на България, за да възроди онова, което имаше преди 1990 година.
Възможно ли е въобще?
- Възможно е, но много време ще мине. Много трудно се създават елитни стада. И това изисква много ресурс.
Оправдани ли са тези инвестиции?
- Оправдани са, да. Но това са инвестиции, които много по-бавно се възвръщат.
Не ви ли притиска много силно и евтината европейска продукция?
- В Европа продукцията не е евтина. В Европа животновъдството, изобщо целият сектор земеделие се ползва с една силна подкрепа от страна на ЕС. А българските земеделски производители, в това число и
животновъдите, трябва да бъдат абсолютно сигурни, че след 2007 г. те също ще получат достатъчно помощ, за да бъдат конкурентоспособни. Е, не в този размер, в който получава ЕС, но при всички случаи
много, много повече, отколкото получават сега.
Стигнахме до темата за Европейския съюз. Как вървят преговорите по глава “Земеделие”?
- Глава “Земеделие” може би е най-тежката глава в преговорния процес. Ние сме на финала на преговорите. До две седмици очаквам официално да получим проекта на общата позиция. Разбира се, ние сме
предоставили българска позиция, предоставили сме и много допълнителна информация в хиляди страници, която ни е изискана от ЕС. Надявам се, че Европейската комисия ще се съобрази с голяма част от
нашите мотиви и ние ще получим една обективна оценка за състоянието на българското земеделие. Задача номер едно в преговорния процес е да приключим преговорите в мандата на това председателство -
това означава до края на юни.
Къде са големите приоритети?
- Три са основните приоритети, които ние сме посочили - полските култури, лозовите насаждения и млякото и млечните продукти.
Къде е най-големият проблем?
- В млечния сектор. Защото всичко е свързано с доказване на количеството производство на мляко в страната. Една част от млекопроизводителите не са регистрирани и не отчитат своето производство. И
много ни е трудно ние да докажем пред Брюксел това производство.
А какво стана с нашето сирене и кашкавал? Има голяма опасност да ги загубим.
- Сиренето и кашкавалът намират все по-сериозен пазар в ЕС. И изобщо за миналата година ние сме достигнали до нива 14 000 тона износ на мляко и млечни продукти. За сравнение ще взема база преди
1989 година, когато е било 19 000 тона.
Но в същото време имаше забрана за продажбата им в ЕС поради лошо качество?
- Качеството ще бъде основният критерий. Точно затова в преговорния процес искаме Европейската комисия да ни разреши да преработваме мляко, което не отговаря на европейските изисквания за качество
три години след влизането на България в ЕС. За това нещо при всички случаи мисля, че ще се преборим. Но в никакъв случай няма да позволят на предприятията, които не отговарят на санитарните и
хигиенните условия, да преработват суровината. Европа иска от България качествен и безопасен за здравето продукт.
Какво договорихте за лозарството?
- Лозарите и винарите трябва да бъдат абсолютно спокойни. След две седмици ние ще обявим данните, че в максимална степен България ще защити интересите на лозарите и ще има достатъчно количество
лозови масиви, с които да могат да работят всички предприятия във винената индустрия, където през последните две-три години бяха направени много инвестиции. А България ще си произвежда и занапред
българска мастика, българска ракия и ще си продава и в България, и в страните - членки на ЕС.
Вие какво пиете?
- Вино.
Какво по-точно?
- Червеното вино, и то един от традиционните българско сортове - мавруд. Мога да каже, че е едно изключително вино.
Кое мезе е хубаво за вас?
- Аз повече обичам млечните продукти отколкото месните. Има достатъчно млечни продукти, които стават за мезе, макар че се приписват за мезе на бялото вино, но стават еднакво добре и за червеното. А
иначе, разбира се, че най-доброто мезе за червено вино е добре приготвено печено агнешко.
Какво не ви дава мира, за да спите?
- Спя абсолютно спокоен и хубав сън, когато ми остава достатъчно време за сън.
Съзнателно отбягвате темата за тютюна. Защо?
- Много хора, особено политици, злорадстват с тази тема и я използват за политически цели и за политически атаки. Аз за първи път, откакто съм министър, ще дам едно по-сериозно разяснение за това,
каква политика се водеше, защото чрез тютюна се води политика. Това е единственият начин за прехрана на хората в тези региони, които се занимават с тютюнопроизводство. Те нямат друга алтернатива.
Програмата, която им създадохме за алтернативно земеделие, не се възприема от тези хора. И това го знае всеки политик и всеки човек, който се занимава с този отрасъл. През годините се водеше една
ясна и съзнателна политика за бавно и поетапно ликвидиране на този отрасъл.
Това ли беше борбата срещу ДПС?
- Смея да твърдя, че това беше борба и срещу ДПС в предишния мандат. Това доведе до намаляване на площите и стигане до критичния минимум през 2000 година, когато производството на България бе 32
000 тона тютюн. Можем да кажем, че е било част от тази политика.
Няма богати тютюнопроизводители в света нали?
- Ако говорим за ориенталския тютюн - не.
И някой очакваше да напуснат ДПС и да се запишат в СДС, така ли?
- Това едва ли може да стане, по-скоро да напуснат своите региони, за да търсят препитание другаде.
Кое производство на тютюна за България е оптимално?
- 32 000 тона е количество, което България трябва да изнася минимум. България произвеждаше 150-160 хил. тона тютюн преди 20 години. В момента оптималното производство на тютюн за България е в
рамките на 60-62 хил. тона. И от това нещо не само тютюнопроизводителите ще спечелят, но и цялата държава. Защото българският ориенталски тютюн е на 90% експортно ориентиран.
А защо тогава се говори, че той няма бъдеще?
- Напротив, точно обратното. Пак смея да твърдя, че ориенталският тютюн в България има едно изключително голямо бъдеще.
Как ще го докажете?
- Фактите са явни - самата инвестиция на “Сокотаб” около Пловдив, това е най-голямата и най-модерна фабрика в света за производство на ориенталски тютюн. Другата инвестиция е в Хасково на
“Дайамонд”, трета инвестиция, която се прави от “Ники Бет”, е съвместно с една американска компания - в Стамболово. Започват да се изграждат нови и модерни предприятия само за преработка на
ориенталски тютюн. Тези хора не идват да хвърлят парите си за това, че България е много симпатична. Те идват да инвестират в България, за да печелят, защото самите инвеститори виждат бъдещето на
този отрасъл в България.
Какви са технологиите в “Сокотаб”?
- Най-модерните технологии в света - връщаме се към естествената ферментация, онова, което досега в България не съществуваше. И световните производители на цигари вече търсят именно такива тютюни.
И в България това ще бъдат най-големите инвестиции.
Колко големи?
- На “Сокотаб” - 30-35 млн. евро е инвестицията, и то на зелено. Общо инвестициите за преработвателни предприятия, за нови, не за ремонт и реконструкция, през последните години, които се правят и
се откриват, при всички случаи ще надхвърлят 100 млн.
От какво се притеснявате?
- От нищо не се притеснявам.
Нещо в бъдещето да ви плаши, в бъдещето на България, в българското земеделие?
- Да, може би имам известни притеснения, не толкова страх, от това, да не би някой да промени политиката, която водим в момента.
Че вие не сте ли вечни? В България всеки министър смята, че е вечен.
- Не, не си въобразявам, че съм вечен. Лично си давам сметка, че работата е изключително тежка и уморителна, и с голямо удовлетворение и радост ще преотстъпя поста на следващия министър.
Най-важното е едно - да не промени политиката, защото това означава връщане назад.
Кажете ми честно, кое е по-лошо за Дикме - догодина да престане да бъде министър, или догодина да продължи да бъде министър?
- Ако говорим за самия човек, лично аз си давам оценка, че е най-добре изобщо да не бъда в политиката, а да живея като нормален човек в Ардино.
Какво ще правите?
- Това, което правят повечето граждани.
Говори се, че Мехмед Дикме е страхотен ловец.
- Страхотен не бих казал, но запален - да. Винаги, когато имам възможност, обичам да бъда сред природата и да ловувам.
Каква е любимата ви пушка?
- Аз ползвам “Берета” и тя е една от най-добрите пушки за мен.
Двуцевка или надцевка?
- Надцевка. А най-добрата карабина, която имам, е един изключително скъп подарък от г-н Доган. Не говоря в стойностно изражение.
Каква е карабината?
- “Броунинг”, с който вече имам и отстрелян златен медал. Но ловът е нещо, в което поне според мен човек намира известно успокоение - да излезе сред природата, да се откъсне от всичко, най-важното
- да освободи мозъка си, да освободи психиката си от ежедневните проблеми.
Какво обичате да ловувате най-много?
- Най-интересният лов поне за мен е на глигани. Труден лов е, на гонка, и е много интересно - с кучета, емоционално, особено когато има някой трофей.
Ловът протича главно в горите, нали така?
- Да.
Останаха ли гори в България?
- Мисля, че все още има.
Тук-таме?
- Това е един много сериозен въпрос.
Вярно ли е, че разликата между преди и сега е, че преди горите са се изсичали най-безразборно, а сега се изсичат наред?
- В гората трябваше да има реформа. Но даването на възможност на различни, и то множество компании да секат в българската гора, доведе до много проблеми.
Нищо ли не може да се направи?
- Начинът е подсказан и от специалисти на Световната банка: Създаването на един модерен начин за управление и стопанисване, екологосъобразно и устойчиво, разбира се, на държавната българска
гора.
Чували ли сте, че в момента в Рила се сече наред?
- Не знам точно къде, но това нещо може да се провери.
Какво ще кажете на земеделските производители?
- Трябва да бъдат абсолютно спокойни - могат да разчитат всяка година на все по-силна подкрепа от страна на държавата. Могат да бъдат сигурни, че ние ще защитим в максимална степен техните интереси
в преговорния процес и след 2007 г., пък и дотогава всяка година ще расте размерът на субсидиите и помощите, които ще получават. А от 2007 г. - още от 1 януари, те вече ще се включат в европейските
механизми за подпомагане. Да имат повече кураж за инвестиции.
Кога хората в България ще престанат да бъдат селяни и ще станат земеделци?
- Ако говорим като географско понятие, селяни са, защото живеят на село. А в професионално отношение те винаги са били земеделци, защото се занимават със земеделие, а не за това, че примерно са
членове на земеделска партия.
