Националната катастрофична програма е политическо решение, но e опасно да се политизира

Задължителността на застраховката вдига много високо летвата на отговорността и на техническите характеристики, казва Евгени Гуренко, водещ специалист по застраховане и по управление на риска в Световната банка

Като имате предвид примера на Румъния и Турция в покриването на риска от природни катаклизми чрез национални програми, мислите ли, че България изостава?
- Определено смятам, че България ще спечели от увеличаването на покритието на катастрофичните рискове – както за населението, така и за малкия бизнес. Статистиката за проникването на този тип застраховки може и да е спорна, защото официално проучване не е правено, но според мен проникването в България не може да е по-високо, отколкото в Румъния, която има малко повече БВП на глава от населението и чийто застрахователен сектор е по-добре развит. А както видяхме от подробното проучване на домакинствата от XPRIMM, в Румъния с 20 млн. население продадените катастрофични полици са 7800. Бих се изненадал много, ако българският резултат е по-висок. Не вярвам повече от 3-4% от домакинствата в България да имат текуща застраховка срещу природни бедствия - дори тази цифра е преувеличена.

Вие имате своите за и против румънския модел. Бихте ли казали отново какви рискове виждате в него? Това може да е полезно за дизайнерите на нашата програма.
- При всички подкрепяни от правителството програми в застрахователния сектор, или при публично-частните партньорства с участие на правителството, преди окончателното им завършване процесът се политизира. Техническите аргументи, които са част от всеки стабилен застрахователен бизнес, биват изоставяни, или забравяни, или  замъглявани. И това наистина е най-големият риск. И за да бъдем по-точни, най-големият риск в румънската програма е, че вместо да се придържа към високо професионални модели, правителството – по-скоро парламентът – просто реши да ги пренебрегне и да запише цени и удръжки, които нямат нищо общо с актюерските оценки, а са чисто политическо решение.

И становището беше „да приемем закона, а догодина ще го променим”. Не мога да разбера тази гледна точка.
- Аз също не смятам, че един лош закон трябва да бъде приет с надеждата, че ще бъде коригиран по-късно. Но животът не е черно-бял - той е основан на компромиси, и се надявам парламентът в края на краищата ще произведе поне минималните изисквания за  стабилна основа на програмата. Което вече се случва – дебатът сега се води не около нулеви удръжки, както беше миналата седмица, а дали удръжките да са 5 или 10%, което вече доближава програмата до необходимите условия за техническа стабилност.

Смятате ли, че можем да използваме румънския подход, макар и много внимателно?
 - Всяка страна има своите традиции, различна изложеност на рискове, различна степен на развитие на застрахователния пазар – би било просто грешка да се имитира нечий чужд пример. Необходима е креативност, за да се стигне до модел, който е най-подходящ за съответния пазар.
 
Разбира се, нямах предвид копиране…
 -  Мисля, че България трябва да има предвид няколко основни въпроса. Първо, как да увеличи застрахователното покритие на катастрофичните рискове; какво трябва да направи, за да постигне това - от сегашните да речем 3-4% да стигне до 30-50% покритие, до... 100%; какво е необходимо за държава с българското ниво на икономическо развитие и на развитие на застрахователния пазар, за да постигне тази цел. Всичко това е свързано и с политически чувствителни решения - в някои страни хората харесват принципа на солидарност - като Франция, например; в други страни я ненавиждат - като САЩ. България трябва да намери своя път. Едно е ясно - каквото и да правите, вие трябва да помислите много сериозно как да увеличите застрахователното покритие на природните рискове на жилищата и на малкия бизнес.

Преди няколко дни имахте работна среща с представители на български институции и на застрахователния бизнес. Какво беше усещането ви? Дискусията около националната катастрофична програма тече вече няколко години, но в един момент имах чувството, че тя всъщност започва отново...
- След краткото ми пътуване до София за мен беше ясно, че застрахователният пазар е разделен. Някои компании искат да бъде създаден пул, други - не.
 
По различни причини...
- ... по различни причини. Това не е уникално, тъй като във всяка страна, в която съм работил по този проблем, има своята опозиция, своите опоненти. И не съм виждал пазар, с изключение на Индонезия, който да успее да се обедини около едно становище - да  има или да няма катастрофичен пул.

В България всички твърдят, че пул трябва да има. Проблемът е какъв да бъде той.
- Ако отидем по-дълбоко, мисля, че въпросът за задължителността е ябълката на раздора. Задължителното застраховане има своите големи плюсове и минуси. От гледна точка на професионалният застраховател идеята е чудесна, защото носи голяма степен на солидарност, ниски премии, подобрява качеството на застрахователния портфейл, носи много по-голямо проникване, използва разходите по програмата. Но негативната страна е, че хората могат да възприемат задължителната застраховка като нов данък. А когато започне осъществяването на програмата и тя се движи повече от политически, отколкото от технически аргументи,  задължителната застраховка наистина се превръща в данък, а приходите от него се използват неразумно. Бих казал в заключение: да, задължителността е добра идея, но тогава летвата на отговорността и на техническите характеристики, които трябва да бъдат постигнати от програмата, се вдига много високо. Защото тя трябва да осигурява постигането на най-добрите очаквания и трябва технически да работи така, че застрахователите да получават най-добрата стойност без регресен иск, на какъвто биха имали право, ако програмата не е задължителна.

Румънската програма е на 6 години - откакто започна действителното създаване на модела през 2001 г. За подготовката са отишли още няколко години. Ние години наред говорим, но все още не сме започнали истинската работа. За десет години ще се справим ли? Имате ли прогноза?
- Когато беше земетресението в Турция през август 1999 г., правителството помоли Световната банка за помощ при създаването на модела. Проектът на програмата бе създаден за няколко седмици, правителството то въведе в действие за 6 месеца.

Никой не би си пожелал такава движеща сила...
- Това е само пример какво може да стане, когато има воля за това.

Да не дава Бог това да ни се случи!
Световната банка ще подкрепи ли българската програма?
- Банката с удоволствие ще подкрепи всяко усилие, което помага за увеличаване на осведомеността за риска и за увеличаване на застрахователното проникване в България. И разбира се бихме желали да подкрепим интересът на правителството в тази посока. Но за да направим каквото и да било, необходима ни е институционална ангажираност - правителството трябва да изрази желанието си да прави такава програма пред банката

Можете ли да насърчите такъв интерес? По някакъв начин?
- Следващия път когато посетя София ще се опитам да организирам семинар с представители на правителството, за да им обясня какви услуги може да предложи банката в тази насока. И може би това ще поднови апетита на държавните мъже в тази посока.

До края на годината това ще стане ли?
- Да, през ноември или в началото на декември.

Ще се видим в София, тогава. Благодаря ви.