Моника Минкова, председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на “Българска агенция за експортно застраховане” АД
Госпожо Минкова, отчетохте едно драстично покачване на заявките за застраховане, които вече се обработват при вас. На какво се дължи това?
- Наистина увеличение има. Драстично може би не е точното определение, но ръстът е съществен. Чисто математическото сравнение между заявките от същия период на миналата година показва, че те са
били малко повече от 70, а за първото полугодие на тази година са 220. Това се отразява и на натовареността на агенцията. Факторите за нарастването могат да бъдат разделени на две групи първата
са административните промени в работата на дружеството, те са свързани с намаляването до минимум на информацията, която изискваме от кандидатстващите за сключване на застраховка. Така облекчихме
процеса на подаване и окомплектоване на заявката и намалихме административната тежест. Стана по-лесен първоначалният контакт с нас като застрахователи. Вторият съществен фактор е намаляването на
времето за отговор на дадения кандидат за застраховане. Това определя качеството на обслужване и желанието на този застрахован да дойде при нас повторно или да препоръча агенцията на други
износители в неговия бранш. Този срок беше съкратен на една работна седмица за страни, които са с пазарен риск в по-голямата си част страните от европейската общност, и на две седмици за страните
с непазарен риск, където информацията за съответните купувачи пристига при нас за значително по-дълъг период от време. Разбира се, за клиенти, които подават към нас едно по-голямо портфолио от
купувачи, да кажем, над тридесет, срокът за обработка на заявките може да се продължи във времето, защото става въпрос за проучване на значителен брой купувачи.
Означава ли това, че този ръст се дължи не само на по-добрата промоция на продуктите, но и на впечатленията на клиентите от работата ви?
- Да, разбира се. Бързината и коректността при всеки един застраховател е доста съществен фактор за поддържане на портфолиото от клиенти, което имаме, и за привличане на нови. А тромавостта на
административния процес в БАЕЗ е била винаги проблем. Той по-скоро отблъскваше клиентите, отколкото да ги привлече или да спечели нови износители, които да работят с нас. Факт е, че износителят има
определена схема за експорт и не може безкрайно дълго да чака нашия отговор и по-скоро ние трябва да се съобразим с него, отколкото той с нашите вътрешни процедури. Тези съкратени срокове на
отговор се дължат основно на това, че се включихме на онлайн режим на работа с част от кредитните агенции, които ползваме. Предстои и вливане в "Кредит Алайънс", където членуват редица експортни
застрахователи, след което ще имаме може би в края на септември началото на октомври, достъп до много голяма база данни от над 45 милиона фирми. Друг съществен фактор по отношение на
администрацията е, че значително бяха увеличени правомощията на кредитния комитет в рамките на компанията за одобряване или отказ на кредитни лимити при застраховки, които се сключват за сметка на
държавата. Това увеличение на правомощията действа от около месец и половина и мисля, че за в бъдеще съществено ще намали периода на сключване на застраховки за сметка на държавата. Преди това
решенията се взимаха от междуведомствения съвет.
До каква степен помогна работата ви със застрахователните брокери?
- Това е част от втората група фактори, повлияли на работата на агенцията и довели до разширяването на дейността ни. Аз само ще маркирам някои от тях освен стартирането на работата със
застрахователните брокери активизирахме и директните си контакти с българските износители. Минахме на модел на работа с рамкови полици, които обхващат на практика една значителна част от износа на
фирмата, която застрахова плащанията си. Поставихме официално начало на работата си със застрахователните брокери чрез организирането на семинар. Обновихме и отношенията си с търговските банки. По
принцип банките са най-естественият партньор на експортните застрахователи и най-работещата схема е съвместната работа между финансиращата институция, експортния застраховател и износителя. Това е
така, тъй като повечето от износителите, особено средните и малките, изпитват нужда от финансиране основно за оборотни средства за реализация на количествата, които изнасят.
Банките откликват ли адекватно на тази инициатива?
- По принцип към момента съществуват два модела на финансиране. Използва се банкова кредитна линия за предекспортно подпомагане финансиране на износителя преди момента на износа. Осигуряват се
оборотни средства. В този случай застраховаме самата банка и за сметка на държавата. Там зависим като капацитет от средствата, които са заложени всяка година в бюджета. Вторият модел на работа,
който е значително по-гъвкав, е за кредитиране на износителя, когато той продава на отсрочено плащане след момента на износа. След като се реализира износът, фирмата има застраховка, която е в
полза на банката. Съответно банката приема тази полица или застраховка като обезпечение на плащанията и кредитира фирмата веднага до определен процент от реализирания износ. Така износителят
получава определени средства, с които да продължи производствения цикъл до следващата поръчка. Тази схема е удачна най-вече за бързооборотни средства, при които периодът на отсрочка не е дълъг.
Вече има повече от пет банки, които финансират износителите на база на издадени полици от БАЕЗ. Това е основна насока на развитието на агенцията и водим разговорите със сродните експортни
застрахователни компании от Източна Европа Чехия, Унгария, Словения, Словакия, Армения. Използваме техния опит, тъй като те са доста по-напред като развитие и като подкрепа на износа. Работещата
схема е с финансираща институция. Тази финансираща институция може да бъде, разбира се, държавна, а при положение че не може да се разчита на такава, се използват търговските банки в
страната.
А каква е ролята на застрахователите брокери?
- Те са една голяма надежда за нас. Вярваме, че с времето ще водят един съществен процент от клиентите и чрез тях ще се реализира голяма част от приходите. Те са възможност да се продава и
популяризира експортното застраховане по цялата страна. Един от основните проблеми е, че агенцията е представена само в София. Нямаме подразделения, нямаме клонове, чрез които да работим, което
ограничава възможността ни за пряк контакт с износителите. Имаме сключени около 10 договора. Не може да се очаква много бързо и драстично нарастване на бизнеса или на портфолиото, което ще
управляват брокерите в рамките на няколко месеца. Експортното застраховане е много сложна материя и усвояването є изисква време. Очаквам постепенно прогресивно увеличаване на работата, която ще ни
създават брокерите.
Как се развиват проектите за сключване на договори със сродни организации?
- Споразумения бяха сключени с корейската експортна застрахователна компания (KEIC), с египетската експортна застрахователна компания (ECGE) и с индийските ни колеги (EGCI). Предстои да сключим споразумения с експортния застраховател на Индонезия. Във взаимоотношенията ни с украинската застрахователна компания ЛЕМА е подготвен презастрахователен договор, който предстои да бъде одобрен от междуведомствения съвет, но това не пречи на взаимоотношенията ни с компанията на ниво обмяна на информация. Предстои ни също така и подписване на презастрахователен договор с "ИнгоСтрах" в Русия. Досега отношенията ни не са били оформени като договор. Съществено е и приемането ни в "Кредит Алайънс", кредитен съюз на експортните застрахователи, което ще стане на 25 и 26 септември, където ще бъде представена кандидатурата ни и, надявам се, ще бъде приета.
Каква е процедурата по приемането на нови членове в тази организация?
- По принцип кандидатурата ни беше предложена от Coface, най-големия френски експортен застраховател. С Coface имаме дългогодишни отношения още от самото си създаване. Това, което искаме да си
пожелаем за в бъдеще, е да активизираме и работата си с някои институции като Българската стопанска камара, БТПП и браншовите организации. С част от браншовите организации съм се срещнала аз и част
от екипа ми и знаем какви проблеми имат и ще намерим начин да ги разрешим.
Доста прегради вече са преодолени и в нормативно отношение, но какво все пак остава да пречи на работата ви?
- Един от проблемите, които споменах, това е представянето ни само в столицата и липсата на структури, които да могат да обхванат износителите на регионален принцип. Екипът ни не е много голям и при това нарастване на темпа на работата и броя на заявките, които трябва да обработим, ни е трудно да успеем да комбинираме оперативната работа и съответно срещите с клиенти, а директният контакт, срещата с износителите, е основното, което би изяснило механизмите на експортното застраховане.
Вие сте държавно ведомство, разполагате ли с достатъчно механизми за разширяване на екипа си в съответствие с нарастващия обем на работата?
- Ние не сме като държавна администрация, а сме дружество, което е регистрирано по търговския закон, акционерно дружество, капиталът е държавен.
Планирате ли откриване на представителства в страната?
- Не. Бих искала да видя едно наистина съществено увеличение на процента експорт, който подкрепяме, преди да планираме откриване на клон в даден регион.
Критерият за добре свършена работа за вас явно не е процентът на нарастване спрямо предходната година.
- На практика крайният критерий е обемът на експорта, който сме подкрепили. Към момента това е доста малък процент 0.04% към края на 2002 година. Очаквам данните за 2003 година да бъдат по-добри, но независимо от това, сравнявайки резултатите на новосъздадените експортни застрахователи в Източна Европа, виждаме, че процентът, който се подкрепя от държавния експортен застраховател, варира между 10 и 15%.
Кога мислите, че могат да бъдат достигнати тези нива и у нас?
- По принцип тук мога да посоча следващата преграда. Тя засяга застраховането на риска, касаещ страните с непазарен риск. Тази агенция е създадена с бюджет от 30 хиляди лева, а сега те са 7 хиляди лева. Тези средства са единствено и само за изплащане на обезщетения. Надявам се през следващата година да има увеличение на фондовете, чрез които да подкрепим по-голяма част от износа.
