Фондовете трябва да могат да участват в първичния пазар на ценни книжа
Господин Абаджиев, как оценявате изминалата, 2004 г. за пенсионния бранш у нас?
- Годината бе успешна за пенсионноосигурителната дейност, защото продължи положителната
тенденция в развитието на пенсионните дружества. Радващо е, че през годината се появи и нов субект в лицето на "ДЗИ - Пенсионно осигуряване". Това обогати дейността на бранша и не се отрази
негативно. Ако трябва да обобщя, положителните акценти в работата ни са няколко.
На първо място разбира се, са количествените показатели - увеличен бе броят на осигурените лица и към 10-месечието на 2004 г. те бяха 2.6 млн. души, а натрупаните активи за същия период надхвърляха
700 млн. лева.
На второ място положително бе и това, че дружествата успяха да приведат своята дейност според изискванията на Кодекса за социално осигуряване (КСО) без сътресения. Това е постижение както за
бранша, така и за Комисията за финансов надзор (КФН). Благодарни сме на надзорниците, че има чуваемост между нас - всеки документ предварително бе съгласуван с нас и вярвам, че добрият диалог ще
продължи.
На трето място трябва да отбележим успешното преминаване към ежедневната оценка на активите на фондовете и счетоводните отчети.
Елемент от цялостната дейност на дружествата бе и единодействието на бранша. То се показа особено в създаването на центъра за ценова информация, обработващ данните за пазара, в резултат на който
вече има условия за единни цени и възможност за навременна оценка.
На четвърто място бих отбелязал подобреното обслужване на осигурените лица. През годината фондовете се самоусъвършенстваха в много посоки, като например счетоводните системи, системите за вътрешен
контрол и пр.
Венец на успешната дейност през изтеклия период бе постигнатата доходност - средната бе около 11%, а във върхови моменти достигаше и до 14%.
На пето, но не последно място мога да отбележа успешната инвестиционна дейност на компаниите.
Доволен ли е пенсионният бранш от законодателните промени, направени през годината?
- Въпросът е много чувствителен. Ние не смятаме, че нормативната уредба в момента е
съвършена, но това е нормално, защото все пак сме в началото на тази дейност. Развитието на бранша обаче поставя нови изисквания за промени в капиталопокривната част на системата. Необходими са
известно либерализиране на инвестиционния режим и повишаване правата и възможностите за инвестиране на дружествата. Фондовете трябва да могат да участват в първичния пазар на ценни книжа.
Доволни сме, че в КСО бе записана промяната на осигурителната вноска в средносрочна перспектива - съответно 3, 4 и 5%. Така бизнесът има яснота какво да очаква в бъдеще. КСО трябва да бъде
усъвършенстван и по отношение на инвестиционната дейност. Друг отложен във времето въпрос е за формирането на резервите на пенсионните фондове и тяхното място. Като цяло започнахме основните
законодателни промени и през тази година ще предложим две нови пакетни предложения за обсъждане.
Доволни ли сте от основните финансови показатели през 2004 г.?
- Още за деветмесечието имаше положителни финансови резултати за компаниите, което е постижение, защото досега
се отчитаха отрицателни цифри. Така че безспорно годината бе успешна за бранша.
Как бихте определили пенсионната култура у нас през изтеклата година?
- Фондовете, започнали работа през 1994 г., положиха доста усилия за разясняване принципите на
осигуряването - както сред обикновените хора, така и сред по-високите управленски нива, за да бъдат приети и основните законодателни документи.
В началото дружествата привличаха хора, обръщаха внимание на външната реклама и това бе израз на образователната философия. Преди 2 - 3 години прилагането на новия КСО пренасочи усилията на
компаниите във външен план за прилагането на този кодекс. Ако говорим за осигурителна култура, трябва да кажем, че най-висока култура имат хората в доброволните пенсионни фондове, по-ниска е
културата в задължителните ПФ. Занапред също предстои работа за повишаване информираността на гражданите. Има обективни предпоставки това да се превърне в двустранен процес.
Кои основни проблеми останаха за разрешаване през тази година? Кои са приоритетите в работата ви за 2005 г.?
- Усъвършенстване активите на пенсионните фондове, повишаване
качеството на обслужване, развитие и усъвършенстване на законовата уредба. По-нататъшното успешно развитие на пенсионната реформа би се осигурило, ако промените се правят в пакет, а не на парче и
ако те биха осигурили увеличаване доходите на осигурените. През 2005 г. набраната инерция в сектора не бива да се спира, а трябва да се усилва.
Време е и да покажем успешния български пенсионен модел на света.
Предстои международна среща у нас по въпросите на пенсионното осигуряване. Малко повече информация в аванс за това?
- Срещата ще се проведе в средата на февруари. Това ще бъде
международна конференция по повод приключването на проекта "Пенсионна реформа", проведен със съдействието на американската Агенция за международно развитие. Форумът ще анализира постиженията на
българския пенсионен модел и възможностите той да бъде приложен и в други страни. Конференцията ще се проведе под патронажа на президента. Ще участват представители от повече от 20 страни. Очакваме
да бъде направена оценка на българския пенсионен модел от международни институции - Световната банка, Европейския съвет, Международния валутен фонд. Вярваме, че конференцията ще се превърне в база
за развитие на пенсионната реформа у нас.
Появата на ново пенсионно дружество през миналата година означава ли, че има място за още компании?
- Това е въпрос, който пазарът диктува. Акционерите и управлението на всяко
дружество търсят ефективност. Понеже все пак пенсионният пазар е ограничен, не очаквам нови играчи. По-скоро очаквам консолидация на пазара. Засега има интереси, които едва ли ще се изразят с
появата на ново дружество, така че интереси има, но все още няма индикации.
