Заради законова бъркотия 12 дружества за доброволно здравно осигуряване ще съберат не повече от 10 млн. лева приходи за годината, заяви изпълнителният директор на ОЗОФ “Доверие”. Според д-р Виткова може да станем и свидетели на фалити, ако не се направят промени, лимитиращи основния пакет като такъв и ако не се предвиди възможност за задължителна вноска към доброволните дружества
Отмина една трудна година за здравноосигурителния бранш у нас. Моля Ви за коментар на изминалата година в цялата и пъстрота – законодателна, здравна, потребителска.
Всичко, което се случва в сектора на здравеопазването в края на всяка календарна година, трябва да се анализира единствено като ефект върху крайния потребител на здравни услуги – пациента. Иначе
всички действия са безмислени, ако не довеждат до подобряване показателите на общественото здраве, до удовлетвореност от страна на потребителите на медицински грижи и на работещите в сферата на
здравеопазването. Резултатът от всяка една гледна точка е негативен. Защото нито показателите на общественото здраве са по-добри в края на тази година; нито гражданите са удовлетворени от
медицинската помощ, която получават; нито работещите в здравния сектор като цяло са удовлетворени от това, което се случва в здравната система. Според мен, изминалата година (както и
предишните) имаха шанс да придвижат нещата във вярната посока, но това не се случи. Бяха декларирани добри намерения, но като че ли не стигна политическа и професионална воля да бъдат реализирани –
както в областта на законодателството, така и в областта на практиката. В областта на законодателството голяма част от законите, които бяха обявени като старт на здравната реформа и като даващи
шанс на здравната реформа, не бяха стартови закони. Имам предвид Закона за здравното осигуряване с всички негови недостатъци относно организацията на НЗОК, набирането и покриването на вноските на
лицата, които са неплатежоспособни да извършат това, за да бъдат наистина осигурени – така, както Конституцията повелява. Законът за здравното осигуряване не беше достатъчен и в областта на
доброволното здравно осигуряване, защото не регламентира с императивност какво точно ще покрива задължителното здравно осигуряване и какви дейности остават извън него, които да се покриват от
фондовете за допълнително здравно осигуряване. Прословутият основен пакет (който не е основен, а по-скоро е максимален и се определя от министъра на здравеопазването) е така разписан, че на книга
дава изключителни права, но на практика при получаването на медицинската помощ голяма част от осигурените лица са лишени от тези права поради регламентите, създадени за тяхното получаване и
наложените ограничения. Оттук идва и проблемът на доброволните фондове – че не се явяват като допълващи, а много често като заместващи, без задължителната вноска да е при тях, тя стои в друга
институция. Декларираните намерения на управляващите, че тези пропуски ще бъдат отстранени (както и много други, например монополът на съсловните организации при договарянето) с изработването на
Кодекса за здравно осигуряване, си останаха само намерения. Работните групи положиха усилия. Оттук насетне никой от нас не бе информиран каква ще е съдбата на труда, който положихме. Според мен
вече липсва и политическо време това да бъде свършено. Останалите закони – визирам Закона за лечебните заведения и Закона за здравето – създават една доста сериозна и административна, и
организационна бъркотия, тъй като с тези два закона се създаде номенклатура на здравните заведения, която не знам оттук насетне колко години ще трябва да я изучаваме – и професионалисти, и
граждани. Не знам кому беше нужно това. Кръстихме здравните заведения “лечебни” и ги направихме 100% търговски дружества. Няма такава система в света, при коята цялата здравна система да е
аритметичен сбор от търговски дружества. Този закон, давайки статут на лечебните заведения на търговски дружества, не ги оставя да работят като истински търговски дружества, регистрирани по
Търговския закон. Тъй като те работят с лимитирани средства и подписват договори и с НЗОК, и с МЗ, за извънболничните лечебни заведения е предварително ясно, че тези договори са икономически
неизгодни за тях. Възможно ли е тези търговски дружества да са подчинени на Търговски закон, според който е недопустимо управителните органи да подписват такива договори, а от друга страна по
административен начин те да са задължени да ги подписават? Това е също нормативна неяснота, в която не знам докога ще продължаваме да тънем. Не бих искала да коментирам многократните поправки на
Закона за лекарствените средства и аптеките, с които продължаваме да консумираме възможно най-скъпите лекарства в Европа и продължаваме да сме свидетели как платените от касата лекарства са
по-скъпи от тези по аптеките. В областта на нормотворчеството не се случи нищо.
Колкото до нас, доброволните фондове, се случиха негативни неща. С поправки в Закона за застраховането бяха направени промени в Закона за здравното осигуряване и единственият ни предмет на дейност
– здравното осигуряване- беше дадена като пълно право на всички застрахователни компании: под формата на здравни застраховки да се занимават с дейността, с която ние би трябвало да се занимаваме.
Това стана в пленарна зала без всякакво участие на Комисията по здравеопазване, дори без да разберат депутатите какво са гласували, според мен. От друга страна, със Закона за здравето краткосрочно
пребиваващите в България се задължават, ако не идват с налична здравна застраховка или осигуровка, непременно да си направят здравна застраховка. Така че ние нормативно бяхме орязани още
повече и показателите са ясни – 12 дружества за доброволно здравно осигуряване ще съберат не повече от 10 млн. лева приходи за тази година, на фона на здравен бюджет от милиард и 700 милиона лева!
И като си представите, че две от тези дружества съществуват на пазара от 2001 година, не е ясно докога акционерите им ще издържат да влагат пари, които просто не се развиват.
Колкото до останалите неща, които станаха в здравната система – някои казват, че реформата била спряла и това е причината за неодобрението на медицинската помощ от страна на българските граждани.
Мисля си, че това обаче не се коментира сериозно на нивата, на които се вземат управленски решения, защото, ако това се правеше, би трябвало да се търси изход от редица негативни неща, не изискващи
средства, за да бъдат отстранени.
Защо се стигна до тази нормативна неразбория, до този хаос – липват професионалисти, които да дадат компетентно мнение, или просто има нежелание?
За мен проблемът е
проблем на политическите партии в България – тези, които са парламентарно представени и участват в нормотворчеството. Нито една от тези партии, за съжаление, не разполага със сериозен екип от
специалисти, който да може да формира философията, концепцията за развитие на здравеопазването – днес и в перспектива. Нито една политическа сила не се занимава сериозно с това. Всичко се гледа на
парче, изважда се един или друг проблем, дебатира се по-остро или по-меко, след което се захвърля и решение по него няма. Те нямат идея в кой от основополагащите моменти на философията на развитие
на здравните системи в Европа, към която се стремим, нашата система се доближава или върви в тази посока. Здравните системи в Европа не допускат нито един гражданин да остане – те са социални
системи и това ги различава от американската и от редица други. Коя система допуска да останат граждани без здравно осигуряване – дори и тези, за които не е платена вноска от някой друг, от техния
работодател? И това нещо да продължава години наред. В коя от западноевропейките системи всичките лечебни заведения са търговски дружества? В коя от западноевропейките здравни системи няма
методология за формиране на цени на здравните услуги и това да е оставено във вижданията на всяко едно лечебно заведение? Коя западноевропейка система изповядва философията, че ако има пари,
ще я има дадена болница или даден профил, а ако няма – няма да я има? Възможно ли е това да бъде изцяло оставено в инициативата на частни лица и частни структури, както върви тенденцията у нас.
Защо интересът на частника трябва да издържа едно инфекциозно отделение, например, чиито услуги ще ползва един път на три години? Но ако го няма, какво ще се случи? Това работа на частните лица ли
е, или е конституционно задължение на държавата? Защо държавата абдикира от ангажиментите си към здравеопазването? Според мен проблемът е в преценяването на здравната система и на нейните проблеми
в политическите партии. Там припламва някое и друго критично изказване, когато е необходимо и по-скоро с не особено почтени политически мотиви, но няма последователна политика, с която да
изкристализира философията на тази политическа партия и да подложи на обществена дискусия. Обществото трябва да узрее и да осмисли предложенията на една или друга партия. Такава възможност обаче
българското общество няма.
Как ще засегне здравните дружества тази поправка в Закона, с която се дава възможност на застрахователите да сключват здравни застраховки?
Застрахователите никога не са
преставали да правят здравни застраховки, а просто търсеха начини как да заобиколят закона, така че сега просто си решиха проблема. Остава въпросът какво ще правят дружествата за доброволно
здраво осигуряване. Не подценявам проблема на доходите на населението, които са доста ниски у нас; не подценявам проблема какво получаваме по задължителното осигуряване и какво остава за нас като
доброволно осигуряване; не подценявам проблема за липсата на традиции в областта на осигуряването, но нормативните неясноти са най-голямата пречка в момента.
Като че ли обаче ставаме свидетели на някакъв парадокс – от една страна имаме доста объркана нормативна уредба, намалена покупателна спосоност на населението, а, от друга страна, все повече
дружества се появяват на пазара за доброволно здравно осигуряване. Как ще коментирате това роене?
Когато се намали уставният капитал на от 2 млн. лв. на 500 000 лв. с поправките в
Закона за здравното осигуряване през декември 2002 г., очаквах това да се случи, защото 500 000 лв. се събират много по-лесно от 2 милиона (макар че има следващ период, през който самите дружества
трябва да наберат 2 милиона). Вероятно се очакваше в доброволното здравно осигуряване да се случи онова, което се случи в пенсионното осигуряване, т.е. да се вкара някакъв елемент на задължителност
на вноските и част от тези вноски да постъпят в доброволните дужества. Тъй като това до момента не се случи, за този ограничен пазар дружествата са прекалено много.
Предвиждате ли в такъв случай в бъдеще фалити, сливания, вливания?
Мисля, че това ще се случи. То се случва дори в един нормален пазар, а доброволния здравноосигурителен пазар
у нас не е нормален, така че тук нещата ще протекат в ускорени срокове, ако не се направят промени, които да лимитират основния пакет като такъв и да предвидят някаква възможност за някаква
задължителна вноска към доброволните дружества.
Прави впечатление, че при възникване на определен проблем, застрахователният бранш е доста единен и чрез медиите алармира обществеността (последият пример за това бяха проблемите в
застраховката “Гражданска отговорност”). Добвроволните здравноосигурителни дружества засега като че ли все още не комуникират помежду си. По принцип не са единни или все още не е назрял моментът за
това?
И двете неща са верни. Компаниите не са единни. Доста се и създадоха през последната година. В Асоциацията членуват 4 от 12 лицензирани компании (“ОЗОФ Доверие” АД, “ЗАД ДЗИ” АД, “Булстрад-Здравно
осигуряване”АД и “ЗОФ Медико-21”АД). През януари ще приемем и “БЗОК Закрила”АД и се радвам, че тя ще стане член на асоциацията. Останалите може би се надяват, че самостоятелно ще се справят.
Конкуренцията си е конкуренция, но проблемите са толкова много и са общи, че ако нямаме общо виждане как те да бъдат решени в името на общия интерес, на всеки ще е по-трудно. Като че ли все още
няма осъзнаване, особено у новорегистрираните компании, че има необходимост от такова сдружаване.
Може би ще организираме пресконференция в началото на следващата година, но изчакваме, за да видим дали ще има някакъв отговор от институциите, към които сме се обърнали за разрешаване на
нашите въпроси по повод приетия Закон за застраховането – чрез един закон да се правят поправки в други закони между двете четения на този закон. Това са Министерство на здравеопазването, Комисията
по здравеопазване в НС, председателят на НС. Няма да се учудя, ако няма отговор. Някак си законът ни поставя в незавидното положение да бъдем създадени и да съществуваме в правния мир, а да
не знаем какво правим.
Ако все пак трябва да говорим и за добри новини през годината, имаше ли такива?
Говорейки за здравната система, може би добра новина е все пак това, че се подписа
рамковото споразумение. Мисля, че то отваря малко по-широки възможности както за здравноосигурените лица, така и за медицинските специалисти – и като дейности, и като начин на финансиране. Това е
една от малкото добри новини, които се случиха. Един огромен проблем, по който се дискутира твърде малко, е качеството на медицинската помощ. Този проблем е преди всичко проблем на Министерство на
здравеопазваето. То е задължено не да се занимава с финансиране, а заедно с професионално-съсловните организации, да се справи с проблема качество на кадрите. Защото в това направление сме
длъжници на българското общество.
В предишно интервю Вие казахте, че здравеопазването у нас “скърца жестоко” и прогнозирахте черно бъдеще, ако нещата не се променят до края на тази година. Ето че тя изтече. Ако трябва да
прогнозирате следващата 2005 година, каква ще е прогнозата Ви?
Скърцането ще стане доста по-звучно. Системата няма да спре, защото все пак някакви средства ще влизат в
здравеопазването, няккави дейности ще се поддържат с тези средства, но това няма да е онова здравеопазване, към което ние трябва да се стремим, тъй като завършваме годината отново с нерешената
съдба на тези стотици хиляди неосигурени, завършваме годината със същите нормативни неясноти кой какво получава по задължителното и на какво би могъл да разчита по доброволното осигуряване;
завършваме годината с болнични дефицити, които са доста милиони и затова прогнозата ми, че нещата няма да са на мястото си, ако не се обърне поглед, е вярна. Няма здравна система, която да е
фалирала. Най-странното е, че в света фалират касите, а у нас – лечебните заведения.
След този коментар какво бихте пожелали за Новата година?
При всяко такова събитие като Коледа и Нова година човек трява да запази мечтите си и добрите си желания и затова
основно пожелавам на всички най-вече здраве. Бих пожелала на България и на всички нас да имаме шанса да се развиваме по един по-нормален път, без катаклизми, без връщането към нулата, с висока доза
приемственост към доброто, което сме получили и с критичност.
