Орлин Пенев: Прогнозирам 15% годишен растеж в застраховането

След около десетина години животозастраховането ще настигне общото застраховане, коментира Орлин Пенев, председател на УС на АБЗ

Господин Пенев, как ще коментирате резултатите на бранша за 2007 г.?
За 2007 г. браншът е генерирал общо 1,513 млрд. лв. премийни приходи, което представлява 20,7% прираст в сравнение с предходната година.
В общото застраховане приходите са нараснали на 1,263 млрд. лв. от 1,060 млрд. лв. (през 2006 г.), което е 19,1% ръст. В животозастраховането премиите са нараснали от 193 млн. лв. на 250 млн. лв., което е 29,3 на сто ръст за изтеклата година.
Цифрите са в очакваните рамки, като картината от минали години се повтаря отново: в общото застраховане доминиращо е автомобилното застраховане, а в животозастраховането – застраховките „Живот и рента”.
През 2007 г. автомобилното застраховане е генерирало близо 866 млн. лв., което представлява 27,4% ръст. Тази линия на бизнес е отбелязала най-голям растеж.
В животозастраховането застраховките „Живот и рента” бележат 26,3% ръст.
В баланса на застрахователния портфейл в общото застраховане през 2006 г. моторният портфейл е бил 64,07%, а година по-късно – 68, 54%.  При застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” ръстът е само 14%, а ръстът при „Каско” е 36,2%, което доказва, че не продуктът „Гражданската отговорност на автомобилистите”, а застраховката „Каско” е двигател на пазара. Естествено, следвайки движението на пазара в Централна и Западна Европа през следващите 4-5 години съотношението между тези застраховки ще следва посока на изравняване – ще намалява делът на застраховките „Каско” за сметка на увеличаването на „Гражданската отговорност на автомобилистите”.

Казахте, че ръстът е бил очакван. Как оценявате развитието на бранша в по-дългосрочен аспект?
Браншът се развива сравнително добре, но би могло да се отбележи, че развитието му не се дължи толкова на усилията на самите застрахователи, а по-скоро на подобряването на икономическата обстановка в страната. Вероятно в следващите няколко години ръстът на бранша ще бъде средно около 15% годишно.

Първите четири компании обаче губят пазарен дял за сметка на по-малките...
Пазарният дял на първите четири е паднал от 58,21% на 52,26%. Това е нормално – малките са по-агресивни и в някои моменти са по-гъвкави.

Можем ли да наречем това поведение „бунтът на малките”?
Не, защото техният бизнес е насочен основно към моторния сегмент. И тъй като този пазарен сегмент расте най-бързо (ако общият ръст на пазара е 19%, то ръстът на моторният бизнес е 27%), затова и малките бележат такъв бърз растеж. В същото време големите компании са пренасочили част от растежа си в другите пазарни сегменти.
Моторният бизнес генерира не толкова положителни резултати, колкото пазарен дял. В същото време обаче най-опасни са небалансираните портфейли. Пример за изключително небалансиран портфейл са компании, при които съотношението моторен/немоторен портфейл достига 90/10. Въпреки че някои големи компании загубиха доста голям пазарен дял от застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите”, портфейлите при тях са добре балансирани.
От друга страна големият портфейл в застраховката “Гражданска отговорност на автомобилистите” дава възможност за осигуряване на свеж паричен поток на компаниите с по-малко резерви. Като цяло може да се каже, че няма компания, която да е на печалба от „Гражданска отговорност” за 2007 г.

Застрахователи се оплакаха, че няма точни критерии за определяне средна цена на полицата.
В края на 2007 г. КФН изпрати писмо, с което даде указания, че преносният премиен резерв по застраховка „Гражданска отговорност” ще се определя съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 27 по метода на точната дата, като размерът му към 31.12.2007 г. не може да бъде по-нисък от минималната необходима сума за покриване на плащанията във връзка с риска – за 2008 г. е 88,37 лв. за едно застраховано МПС, разсрочена за срока на действие на договора през следващия отчетен период, увеличена с размера на административните разходи за обслужване на полицата, а при прилагане на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 27 - увеличена и с отсрочените аквизиционни разходи (натрупани разходи за придобиване), такси и отчисления във фондове.
„Гражданската отговорност на автомобилистите” е бизнес, при който оценката на риска определя цената на полицата. Голяма част от застрахователите, според мен, работят на паричен поток, който покрива миналите им задължения. Тоест, настоящи полици покриват стари задължения. При този начин на работа логично би било някои компании да имат проблеми с плащанията. Все още са пресни примерите “Хилдън” и “Европа”.

Какво друго сочат годишните резултати за 2007 г.?
Важна част от годишните данни са резултатите от подписваческата дейност на компаниите. Подписваческият резултат на компаниите в общото застраховане за 2006 г. е бил 47, 425 млн. лв. , а за 2007 г. е 38, 495 млн. лв., което е спад с около 19%.
Друг интересен факт от годишните резултати е, че в областта на летателните апарати има спад с близо 40%. Това е обяснимо, имайки предвид, че част от авиокомпаниите загубиха лицензи.
Плавателните съдове също регистрират минус в премийния приход, но това е, защото по стар обичай плавателните съдове са оценени в долари и сега заради курсовата разлика имат 7% минус. Товарите по време на превоз също имат минус 5,6%.
Печалбата на общозастрахователния бизнес се е увеличила само с 1,4% в сравнение с 2006 г. Най-интересното е, че малко над 50% от тази печалба се формира от 1 застрахователна група. Това е интересно и не се случва толкова често.
Извън моторния бизнес, печалба генерират основно 2 застраховки – „Пожар и природни бедствия” и „Щети на имущество”. Те обаче са с много малък растеж за 2007 г. „Пожар и природни бедствия” има 6,8% ръст, а „Щети на имущество” – 3,6% ръст. Реално отнесено към общия портфейл на пазара, МПС-та държат 68,5%, а тези две застраховки – 19%. Това означава, че всички останали видове застраховки, си разпределят едва 13%. Тоест, два вида бизнес формира близо 90% от бизнеса на пазара.

При имуществените застраховки има ли промяна в отношението на застрахователите към създаването на катастрофичния пул?
Ние обявихме, че сме против задължителното застраховане и дадохме своите аргументи за това. Предложихме 2 варианта: държавата сама да реши да създаде дружество, което да поема катастрофичните рискове или част от данъците да се отделят в създадения катастрофичен пул. Мисля, че в публичното пространство достатъчно дълго време се коментира този въпрос. За мен задължителното застраховане е отживелица.

Високият ръст в животозастраховането индикатор ли е за по-голяма грамотност на хората?
През 2007 г. животозастрахователният пазар генерира 29,3% ръст – много по-висок от общото застраховане. 72% от този бизнес се пада на застраховките „Живот и рента”. Много атрактивен ръст имат застраховките, свързани с инвестиционни фондове. Те са увеличени с 86%. Също голям ръст имат застраховките „Злополука” – 46%.
Животозастраховането показва, че застрахователната култура на българите се повишава.

Кога очаквате „животът” да измести „колата”?
В момента съотношението общо застраховане – животозастраховане е 6 пъти в полза на общото. Ако животозастраховането задържи темп на развитие около 30% годишно, предполагам, че след около десетина години може да настъпи изравняване между двата сектора.

Къде стои България в застрахователния пазар на Централна и Източна Европа?
Може би сме сравними с Хърватска.

Един от мениджърите на ДЗИ прогнозира, че ще стигнем Чехия след 10 години.
По-скоро моят контравъпрос би бил ще достигнем ли размера на сегашния им пазар или ще се изравним с тях след 10 години? Твърде дълъг срок за подобни прогнози.

Като председател на АБЗ, кои са основните проблеми, които предстоят за разрешаване?
Един от проблемите е в животозастраховането. Заради него от името на асоциацията ние писахме писмо до министрите Масларова и Орешарски. Става дума за Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на бъдещи обезщетения за временна неработоспособност, бременност или раждане, приета с писмо на МС от 31.12.1999 г., изменена през 01.2007 г. В тази наредба чл. 2, ал. 2 казва, че социални осигуровки не се плащат върху вноските за доброволно пенсионно осигуряване и върху вноските за доброволно здравно осигуряване, но се плащат върху вноските за застраховането на живота и здравето на работниците и служителите. С други думи, ако някой работодател реши да направи рентна застраховка в полза на своите работници, върху тази вноска той трябва да плати социални осигуровки. Ако този работодател направи пенсионно осигуряване или здравно осигуряване на своите работници, той не плаща такива социални осигуровки.
Това поставя в неравностойно положение животозастрахователните спрямо пенсионноосигурителните и здравноосигурителните дружества. Ние предложихме този текст да отпадне. Все още нямаме отговор, но чакаме среща с министър Орешарски, за да обясним проблема. Смятаме, че по този начин ще засилим интереса на работодателите да правят рентни застраховки в полза на своите работници.
Около резултатите на пазара обаче има и още един факт, който трябва да бъде отчетен. Между компаниите има доста активно презастраховане. От тази гледна точка не е много ясно какъв точно е действителният ръст на пазара. Ако, например, КФН успее да отсее активното презастраховане и го дисконтира от преките застраховки, тогава би било ясно какъв е истинският пазар. Може би това е посока, в която трябва да се помисли.

Промени ли се отношението на хората към застрахователя или той все още се възприема като необходимото зло?
На застрахователя трябва да се гледа като на партньор, защото клиентът му поверява сигурността на живота си, дома си, колата си.