От застраховане засега пари не може да се правят

Румен Янчев, изп. директор на ЗПАД Булстрад

Господин Янчев, каква е оценката ви за българския застрахователен пазар за 2002 г.? Какво се промени в него? За добро или за лошо са промените?

Нищо не се е променило. Пазарът си е същият. Това, че се отчита ръст, не е чак толкова показателно. Още повече, че този ръст отново се дължи на автомобилно застраховане. По-важното е, че конкуренцията доведе до голямо намаляване на ставките и то в пъти. В момента размерът на ставките у нас е по-нисък, отколкото в страни като Армения и Грузия. Този факт ще доведе рано или късно до проблеми на пазара. Това е и причината у нас да няма голяма застрахователно дружество, тъй като няма начин да се натрупат значителен премиен приход и съответните резерви. Числата на резервите, с които някои парадират, не са за хвалби. Това не са пари на дружеството, това са средства, свързани с бъдещи плащания.
Нищо не се промени и в данъчното законодателство, засягащо бранша. Намаляха някои от таксите, които плащат дружествата, за да имало стимул за инвеститорите. От застраховане в момента пари не може да се правят. Със сегашната система на облагане, която функционира от 4 – 5 г., нищо добро не може да се очаква. Ако данъчната тежест на застрахователите се трансформира в данък печалба, ще излезе, че те плащат 100 – 110 % данък печалба. Подобна несправедливост няма никъде. Това е най-сериозният проблем на бранша. Всичко друго, което си говорим, са само красиви думи – колко обезщетения сме изплатили на клиентите или пък колко добре се развива пазарът. Мисля, че няма основание да се хвалим.

Въпреки тъжните краски, с които описвате пазара, през тази година 4 – 5 компании смениха собствениците си. Освен български и по-неизвестни чуждестранни инвеститори у нас дойде и един сериозен застраховател, какъвто безспорно е Wiener Stadtische…

Какво означава чуждестранен инвеститор? Все пак минимално изискуемият капитал в зависимост от вида на застрахователното дружество е между 2 и 4 млн. лв., а това не е кой знае каква инвестиция. И като дойде този чуждестранен инвеститор, какво ще направи? Ще донесе ноу-хау…? Опитът, който се предполага, че той има в чужбина, няма да му е от голяма полза в България. Не разбирайте, че отричам тотално чуждестранния опит. Тези, които разбират от застраховане у нас, са имали по един или друг начин достъп до международните пазари. Най-добрите наши специалисти са хора, които са практикували този бизнес в чужбина.
Ако говорим обаче за стандарти в застраховането, те не се изчерпват само с техника на продажбите. Трябва да се постигне така наречената пълна прозрачност на бизнеса. Надявам се това да стане с въвеждането на международните счетоводни стандарти. В момента няма критерии, по които може да се оцени доколко едно дружество е финансово стабилно и е годно да продава продуктите си, и то на цените, на които го прави. Агенцията за застрахователен надзор трябва да следи за финансовата стабилност на дружествата. Предполагам, че надзорният орган си върши работата, има своите констатации от извършените проверки, но проблемът е, че тази информация не е публична. Как един гражданин може да прецени, дали сключвайки застраховка в дадено дружество, е избрал достатъчно сигурен партньор? Самият факт, че се хвалим, че до момента нямаме фалирал лицензиран застраховател, не е кой знае какъв атестат.
Съберете печалбата на застрахователите и я сравнете с данъците, които те са платили. Получава се пропорция, която е в пъти в полза на платените данъци. В крайна сметка се получава, че с всяка изминала година, ако няма кой да налее свежи пари в капитала, дружествата се декапитализират. Това засяга по-големите компании в по-голяма степен, а по-малките – вероятно в по-малка.
Пред застрахователите стои въпросът не как да направим по-голям премиен приход, а как да направим печалба от дейността си. Да разчитаме, че годината ще е благосклонна в рисково отношение и че квотата на щетите няма да надхвърли като цяло 65 – 70 % - резултатът, които от своя страна ще ни позволи да реализираме 1-2 % печалба на база премиен приход, е несериозно.
Според мен нямаме много поводи за радост през тази година. Статистиците ще отчетат, че има 22 % ръст на общозастрахователния пазар и не знам си колко в животозастраховането, въпреки че там се прилагат схеми за укриване на данъци – къде законно, къде незаконно. Това не е застраховане и хората трябва много добре да го чуят. Няма какво да се хвалим с приходи от няколко милиона, след като зад тези цифри не стоят истински застраховки Живот. Така че какво да ни радва освен може би, че има сравнително строг и справедлив ред на контрол върху застрахователната дейност. Всичко друго е в рамките на някакви очаквания, които са свързани най-често с увеличение на БВП и вероятната промяна в статуса на определена група от населението, която да може да си позволи да си купи застраховка. Тъжният факт е, че повечето от хората не че не искат, просто не могат да си го позволят.
В момента надпреварата между дружествата дори и за най-търсени продукти се свежда до това, кой ще ги предложи най-евтино. Философията е, че тъй като българинът бил беден, трябва да му предлагаме евтини застраховки. Това е грешна политика. Това ни накара да се надпреварваме в цената, а не с качествени продукти, от които наистина има нужда.

Евтините застраховки няма ли да изиграят лоша шега от финансова гледна точка на компаниите, които ги предлагат?

Не. Тези застраховки са с ограничено покритие. Т.е. заради ниската цена и самият продукт е с минимални покрития. Не така обаче стои въпросът с Гражданска отговорност. Сериозно се увеличиха лимитите, а премиите – символично. Ако тази тенденция продължи, някой ден ще се окаже, че застрахователите няма да имат достатъчно средства, за да покриват загубите по ГО. Причината ще е дисбалансът между отговорност и премия, а това са все параметри, които се определят административно. Мотивът за увеличението на лимитите на отговорност е, че трябва да ги изравним с тези на страните от ЕС. Да, ама там има баланс между отговорност и цена на застраховката. При нас какво се получава – лимитите ни са европейски, а премиите африкански.

Повиши ли се застрахователната култура на българина? Отучи ли се от практиката да сключва застраховка само ако го потърсиш и едва ли не му писне да му досаждаш, или вече сам поема инициативата?

През последните няколко години се забелязва повишаване културата на населението. Регистрираните увеличени продажби не се дължат само на по-масираното предлагане на продуктите, а и на търсене от самите клиенти. Освен тази продължителна тенденция трябва да отбележа и още една: появяват се нови продукти – кои по необходимост, кои като задължителни, каквито са например застраховките за притежателите на огнестрелно оръжие или пък тези за туроператорите. И преди съм го казвал, но ме гледаха с недоверие: рано или късно ще догоним развитите страни по броя на задължителните застраховки. Всеки, който би рискувал да каже подобно нещо преди 5 г., щеше да бъде линчуван. Нормално е задължителните застраховки да преобладават. Нормално е, щом живееш в демократично общество, да си отговорен за действията си – било в професионален аспект, било като обикновен гражданин. Затова обаче трябва да се погрижи законодателят, който да въведе необходимия брой и вид задължителни застраховки, защото всяко лице, упражнявайки професията си, може да нанесе вреди на другите. Не става дума за умишлени действия, а за неволни. Например одиторът е допуснал грешка, от която са произтекли загуби, или пък нотариусът е заверил грешно дадена сделка и т.н. Някои от  застраховките от групата на професионалните отговорности вече се появиха на пазара като задължителни, за други това предстои. Ако промените са в тази положителна посока, може да очакваме появата на чуждестранен или пък въобще на някакъв инвеститор. В момента застраховането е сериозен отрасъл, макари със стеснени възможности на развитие, ако говорим за привличането на инвестиции. В застраховането инвестицията би следвало да се върне за 4 до 6 години. При сегашните условия на пазара това е напълно невъзможно.

Песимист ли сте за българския застрахователен пазар?

Не, не съм и никога не съм бил. В момента се опитвам да кажа какво пречи. Естествено, че не съм черноглед. Има и хубави неща в бранша. Въпреки трудностите работя застраховане именно защото ми харесва и се надявам нещата да се оправят. Застрахователният пазар у нас не е от вчера, имало го е и ще го има.

Може ли да се очаква преструктуриране на българския пазар като вливания и сливания на дружества или пък дори фалит на едно или няколко?

Когато говорим за пазар, всичко е възможно. Пазарът познава тези процеси и те не са му чужди. Фалити на застрахователни компании, и то големи, има и на чуждестранните пазари, подобно нещо може да се случи и у нас. Причините за фалит може да бъдат най-различни, като например акционерите могат да бъдат въведени в някаква заблуда. Рано или късно се вижда, че отговорностите срещу парите, които има дружеството, са асиметрични, от което следва, че то не може да изпълнява задълженията си. Подобно нещо се случва на дружества, които работят с ниски премии, нямат съответното презастрахователно покритие, имат лоша ликвидация и най-вече имат големи административни разходи.
Дали ще има сливане? За подобно нещо трябва да има смисъл. В момента няколко компании са се очертали като лидери и държат 60 – 70 % от пазара. Ако някое от водещите дружества купи друго от съществуващите ще увеличи пазарния си дял с около 1-2 %. Не виждам смисъл от подобна операция и едва ли някой от големите на пазара ще се захване с подобна авантюра. Има смисъл да купуваш малки специализирани компании заради интересния и специфичен портфейл, но такива у нас няма. Що се отнася до вливане, то е възможно, стига да има икономическа логика за подобна операция.

А да очакваме ли поява на нови играчи?

Да, възможно е. Въпросът е кой с каква идея ще дойде и какво иска да направи. Обемът на целия ни пазар в момента е около 200 – 250 млн. USD. В далеч по-малки държави по територия и население приходите са с пъти повече. Нашият пазар е твърде недоразвит. Това означава, че колегите, а и хората, които определят икономическата политика, сериозно трябва да се замислим какво трябва да се направи, за да се промени това негативно положение. Нямам предвид да се дават някакви преференции на бранша, а само за възможности за развитието му.
Всички от бранша сме членове на Асоциацията на българските застрахователи, но за съжаление тези проблеми там не се обсъждат. Този диалог може би е труден, но все пак го има между Асоциацията на българските банки и представителите на изпълнителната власт и БНБ, а при нас липсва.

Ако трябва да обобщим, какво трябва да се промени, за да потръгнат нещата в бранша?

Мисля, че първо трябва да се гледа малко по-сериозно на застраховането. За съжаление и през изминалата година нищо не се промени в посока на данъчното третиране, а безспорно това е важен въпрос, който трябва да се реши максимално бързо. Трябва да се помисли и как да се посрещне предизвикателството с увеличението на премиите, продиктувано от конюнктурата на международните пазари. Всеки клиент иска да получи евтина защита, без ад се интересува от съдбата на собствения си застраховател. Все пак има някаква разумна граница и мисля, че вече сме я прескочили. Това означава, че оценяваме риска много ниско, а това може да ни изиграе лоша шега.

Как ще коментирате последните промени в застрахователния закон от октомври м.г.? Например това, че застрахователен агент вече може да бъде юридическо лице или пък създаването на помирителната комисия?

Промените в закона дават възможност на по-голям кръг от лица да посредничат в установяването на застрахователни правоотношения. Преди съществуваха ограничения, които не бих нарекъл лоши. Сега се отваря вратичка насочена най-вече към банките, които за в бъдеще също ще могат да играят ролята на застрахователен посредник. Щом пазарът има нужда от подобно нещо, нека стане, няма лошо. Лошото ще стане, ако всеки клиент стане агент. Има и такава опасност. Идва например клиент и ми казва, че иска да се застрахова, но да си бъде агент и директно ме пита каква отстъпка ще му дам. Ако това стане ще опорочим абсолютно всичко.
Що се отнася до помирителната комисия, приемам я като другарски съд. Тя по никакъв начин не може да налага решение и това е добре. Всички застрахователни продукти са одобрени от АЗН и затова ние даже сме си и платили. Щом продуктите ни веднъж са одобрени, полицата е двустранно подписана, което означава, че и условията ни са приети от клиентите, значи всичко е наред. Ако възникне спор между страните по договора, той трябва да бъде решаван в съда. Аз лично приемам идеята за създаването на помирителна комисия като желание за по-сериозна колегиалност между застрахователите. Проблемите между застрахователните дружества най-често са свързани с различната методика, използвана при ликвидация на щети. В момента, в който се разработи единна методика за ликвидация, ще отпаднат и много от споровете и препирните между застрахователи и клиенти.