Парите са последната ми грижа. Първата ми грижа са хората

Мартин Захариев - издател и продуцент - пред Business&Sport

Мартин Захариев е издател на няколко елитни списания като Егоист, Ритъм, Playboy, Мотор Шоу, Bulgaria Air, High Flights, управлява Ретро радио, акционер е в радио Гонг, свързан е с много други бизнес проекти в областта на телевизията и Интернет. Семеен човек с двама сина, има прагматичен поглед към бизнеса. Амбициите му са за професионални медии и изравняване със западните стандарти. Натрупал е достатъчно опит, идеи и самочувствие и знае как да го постигне. Изкушен е от предизвикателствата на новите технологии, но предрича хоризонти за развитие и на списанията. Показателен е своеобразният ренесанс в световен мащаб на форматната периодика с добро слово, визия и полиграфия. Работният му ден е разкъсан между 5 офиса със собствени проблеми, различни хора и предизвикателства. Хората са най-важното нещо в живота му, близките, колегите и приятелите. Удовлетворен е от съзряването на бизнес средата у нас, как интелигентното управление припознава общите интереси, изговаря ги и не се страхува да лобира за тях. Член е на няколко професионални асоциации и съюзи в сектора на медиите.

Вие сте пример за успех в България. Как започна кариерата Ви?
Връщате ме 15 години назад, когато завършвах правния факултет на Софийски университет. Повечето ми колеги търсеха професионална кариера, свързана с правото. При мен правото не се оказа особен приоритет. Междувременно се бях свързал повече с медиите и с музиката, която винаги ми е била хоби. Работех за музикален вестник “Ритъм”и през 1992 г. издадох първото си музикално списание в България с много мощен партньор за времето си, една от най-силните музикални компании на българския пазар тогава – „Унисон”. С тях създадохме първото истинско музикално списание, което се казваше “Унисон Медия”, емблематичен пример за модерно списвано, отпечатвано и графично подредено списание в онези години, тип “западно”. Впоследствие развих продуцентско-издателска дейност и със същата музикална компания продуцирахме едни от топ актовете от средата на 90-те: Дони и Момчил, Акага, Милена, Васил Петров. Това е романтичният период на моя бизнес. Всичко се правеше с висока степен на ентусиазъм и със съмнителна икономическа логика. Като цяло и бизнесът в България от началото на демокрацията се развиваше под този знаменател. Много романтика, желание, малко знания. Опити и грешки. Днес, близо 15 години по-късно, съм станал значително по-прагматичен, много повече се интересувам от това как да моделирам бизнеса си по стандартите на западните компании, отколкото да влагам емоции и чувства. Но всичко с времето си, човек се учи.

И навлязохте в издателския бизнес?
Веднъж като се качиш на тази лодка и имаш дългосрочна визия за развитие, няма как да останеш с едно списание. Днес съм замесен в издаването на 8 списания. Така че практически лодката отдавна е станала яхта и е качила много нови пътници.

Как се роди идеята за радио ( Ретро радио)?
Идеята е 100 процентово моя. В годините натрупах сериозен музикален фонд като колекция. Прецених, че би било добре да превърна хобито си в капитал. Тогава имах такава възможност, бях две години главен секретар на Комисията по Далекосъобщения, лицензиращия орган за честотния ресурс, който се раздава от държавата за УКВ радиоразпръскване. Навлязох в тези среди. Междувременно бях 4-5 години радиоводещ в различни радиостанции като Витоша, Дарик. Бях натрупал достатъчно опит и финансови ресурси, за да си позволя да направя и собствено радио. И го правих с много мерак. Подготвителният период продължи около година и половина. Официалният старт беше на 3 юли, моя рожден ден, 2001г. Постепенно този не особено претенциозен бизнеспроект, наречен радио, се превърна в много сериозен бизнес за мен и моите партньори. Днес е сред най-печелившите в България и се радва на много стойностна аудитория. Почти всички изследвания показват, че това е радиото на заможните българи, каквото и да означава това.

А бизнес проекти, свързани с ТВ?
Имам такива свързани с телевизията. Не е добър момент сега за анонсирането им, но при всички случаи в обозримо бъдеще имам намерение да се занимавам с телевизия. Чисто управленски имам предвид. Нямам никакви амбиции към телевизионния екран вече.

Най-важното качество във Вашия бизнес?
Трудно ми е да дефинирам точно едно. Но прагматичността е онова, което през годините ме е водило като качество, изграждайки този или онзи медиен продукт. Общо взето мениджмънтът е сложна, комплексна наука, в която човек трябва да знае по малко от много неща - право, икономика, нови технологии, законодателство, човешки ресурси. Сложен микс от знания. Според мен хората са най-големият капитал. Задържането, мотивирането на хората за мен е приоритет във всяко отношение. Ако през 90-те ми се струваше, че парите са най-големият дефицит и най-важното нещо, днес отдавна не мисля така. Парите са последната ми грижа. Първата ми грижа са хората.

Как определяте медийната ситуация у нас, в частност издателския бизнес?
Казвате, че пазарът узрява и се очаква ново навлизане на чужди капитали?
Безусловно е така. Пазарът има функцията винаги да е в динамична ситуация. Медийният пазар особено, тъй като програмното, форматното многообразие непрекъснато се увеличава. Медиите имат и тази привилегия да бъдат в релация с новите технологии и преформатирането ни към тях е голямото предизвикателство, независимо дали става дума за ТВ, радио или печатна медия. Предизвикателството на утрешния ден е в припознаването на тези технологии и вкарването им в адекватни бизнес модели, които да произвеждат добро съдържание , а в последствие и пари. Така или иначе, обаче, съдържанието ще си остане водещо. Независимо по какъв комуникационен канал стигам до вас като зрител, слушател или читател, това, което ще привлича интереса ви на първо място си остава съдържанието. То е най-важно, както разбира се и търговската марка. Няма никакво значение дали ще слушате Ретро радио по интернет, по сателит или със УКВ приемник. Важното е да харесвате това радио и да го търсите. Как ще стигнете до него, аз ще ви предложа няколко варианта, вие си изберете. Същото важи за Playboy, за “Егоист”, за другите списания и техните он-лайн версии.

Бяхте ли отличник като ученик и студент? Казват, че красивите жени са около “отличниците”. Чувствате ли се отличник в живота?
Ненавиждам отличниците. Чувствам се щастлив човек, но не и отличник, защото не влагам позитив в думата, по-скоро е нарицателно за натегач, отколкото за успял и щастлив човек. Винаги съм бил средно добър студент обаче. Паралелно с това бях и голям хулиган, продължавам да бъда. Не държа да съм отличник в ничии очи, особено в своите.

Как минава един работен ден на “Мистър Плейбой”?
Playboy е малка част от моето портфолио и ненавиждам това определение. Не съм нито Мистър, нито Плейбой. Нямам такова поведение пред хората, нито излизам с момичетата от Playboy, не съм Хю Хефнър и не живея с три жени заедно на по 20 години. От години някои журналисти се опитват да вадят скандали около мен, но това не може да се случи, защото такъв няма. Практически не давам повод за подобни неща. Работният ми ден минава много напрегнато, защото е минимум 9-10 часа в 5 различни офиса. Най-трудно е човек да преформатира настройката си от тема в тема. Всяка фирма има свой собствен живот, собствени проблеми, различни хора, предизвикателства. На ден се налага по 10 пъти да сменям концентрацията си от един проблем на друг. Но не се оплаквам.

Какво е Playboy за Вас - бизнес проект, предизвикателство, забавление за мъже?
Playboy е повече от бизнеспроект за мен. Чувствам се “виновен“ за неговото влизане в България. Винаги съм бил негов огромен фен, още 90-те и редовен читател на американското издание и гледам с особен сантимент на това списание. Извън неговата чисто бизнес страна, която разбира се е много важна, аз продължавам да бъда може би най-големият колекционер в България на това издание. Имам периодика на Американското издание за последните 20 години, която е една забележителна колекция.

Как определяте конкуренцията на пазара в мъжкия сегмент от списания?
Става все по-голяма и това е добре. Конкуренцията е единственият и най-важен фактор за развитието на пазара. Всячески я стимулирам и харесвам. Чувствам се щастлив, когато съм в конкуренция с някой. Това ме прави още по-мотивиран. Следя конкуренцията не само в сектора на месечните мъжки списания, но и в целия сегмент на месечната периодика в България. Тепърва ще се появяват нови списания. Още наесен ще има две три нови сериозни списания на българския пазар, чужди при това. Да, животът ни става все по-труден, защото всеки нов продукт практически иззема нещо от съществуващата ти аудитория или от потенциалния рекламен интерес. Но това е най-високото достойнство на свободния пазар, всеки може да излезе и да покаже какво може. Купувачът, крайният потребител решава дали ще гласува за него с 5 лева или не. Същото важи и за ТВ и радиостанциите. Конкуренцията става все по-голяма, бих казал хищна, но винаги съм знаел, че професионалистите в сектора не се страхуват от нея.
Аз се имам за такъв и не съм притеснен.

Защо обичате работата си?
Защото работата, може би след семейството, е най-важното нещо в живота на един човек. Ако намериш работата, която обичаш, няма да работиш и един ден от живота си. По някакво стечение на обстоятелствата мисля, че съм открил тази формула, работата ми доставя истинско удоволствие и забавление, срещам се с много нови хора. Самата медия като понятие е притегателна сила, хората се стремят към нея по различни поводи и причини. Медията има онова предизвикателство, че всеки ден се случва нещо. Животът е много пъстър, ако имаш отворени сетива към него. Считам, че най-важното качество за медийните хора е любопитството. От това качество дълбоко тръгва успехът или неуспехът в медийте. Истински добрите журналисти, а и не само журналисти, издатели, програмни директори, управители на медии са само тези, които са много любопитни към околния свят и високо организирани. Не мога да кажа, че повечето ми колеги са такива, но тези, които са успели в сектора, категорично са любопитни, динамични, интересни и организирани хора.

Каква е Вашата концепция за успеха?
Няма концепция за успеха. Всеки, който се опита да дефинира подобно нещо, ще изглежда глупаво в очите на останалите. Щастието и успехът са твърде лични. Всеки има схващане за тях. Но съм убеден, че успехът ходи при тези, които го търсят. Той не би могъл да бъде дар божи свише. Има хора, родени под щастлива звезда, но те като че ли са изключение от правилото. Успехът изисква и усилия. Трябва да си готов да ги положиш. Освен това успехът не е самоцел, той има смисъл само тогава, когато е споделен. Всеки намира различни изразни средства за това.