Трябва да въведем "автопилотни" пенсионни фондове. Разговор с проф. д-р ик.н. Нено Павлов, зам.- председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”
Проф. Павлов, измина повече от месец от избирането Ви от Народното събрание за зам.- председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”. Какви са Вашите впечатления от работата
на дружествата в условията на криза?
Действително, кризата е глобална с необичайно проявление и трайни негативни последици върху финансовия сектор, формиращ капиталовата основа за стабилността на реалната икономика. Импулсите за
началното й проявление в страната са протичащата икономическа рецесия в развитите страни и стагнацията на световните финансови пазари. В резултат на негативните външни въздействия върху
националната икономика се регистрира спад на растежа на БВП с 1,6% през четвъртото тримесечие на 2008 г. (когато ефектите от глобалната финансова криза осезаемо се пренасят върху реалната икономика
в страната) и 5% през първото тримесечие на 2009 г., когато значително затихва влиянието на основните канали на икономическа активност (заетост, доходи, кридитиране и инвестиции), довели до
навлизането й в цикъла рецесия.
Протичащите кризисни процеси към днешна дата ни дават сигнали за влошаване на ликвидността не само на финансовата система и бюджета, но и на бизнесорганизациите и домакинствата. Като система с
подчертан финансов характер, социалното осигуряване както от солидарен тип, така и от капиталопокривен тип понася сериозни икономически загуби. В публичната схема въпреки повишените осигурителни
прагове (с около 25% през 2009 г.) и средния осигурителен доход, намаляват постъпленията от осигурителни вноски и общите приходи на ДОО до края на април (с около 200 млн.лв ), а броят на
осигурените лица спада със 140 000 души. Към 31.V.2009 г. приходите в бюджета на ДОО са изпълнени на 35,9%, а разходите на 37,5%.
Ударната вълна на кризата се отразява в намаляване на доходността през 2008 г. на равнище минус 24,25% при професионалните фондове, минус 20,76% за универсалните фондове и минус 25,48% при
доброволните пенсионни фондове на фона на спада на борсовия индекс Sofix - минус 79,71% и на BG 40 минус 79,19%.
Несигурността и неопределеността на бъдещото развитие на пазарния риск изискват коренна промяна в корпоративното управление на пенсионните фондове, базирана на изпълнението на адекватни
антикризисни програми за действие.
Промененият подход и отношение на финансовия мениджмънт на дружествата намират конкретен израз в преструктурирането на портфейлите на фондовете, увеличавайки дела на инвестициите в дългови ценни
книжа към 3 юли 2009 г. до 51,4%, в банкови депозити - 21,8%, в дялови ценни книжа - 15,3% и в инвестиционни имоти - 3,4%. Важен момент в инвестиционните стратегии на компаниите е търсене на
инвестиционни инструменти на финансовите пазари в страните – членки на ЕС, САЩ и азиатските страни.
Къде стоят пенсионните ни компании в сравнение с тези в страните със сходни системи като нашата?
Пенсионните фондове на страните-членки на ЕС регистрират отрицателна доходност в зависимост от вида на инвестиционните портфейли и действащите регулаторни ограничения. Примерно, спадът на средната
доходност в Полша е на ниво минус 13% , в Унгария е минус 20%, в Испания – минус 25%, във Великобритания – минус 17%, в Исландия – минус 25% и др., т.е. близки по стойности до тези в
страната.
На фона на регистрирания спад трябва да се подчертае и уверят осигурените лица, че на този етап българските пенсионни фондове са финансово ликвидни и надеждни в социално-икономически план. Въпреки
реализирането на отрицателна доходност, считам, че дружествата правят всичко възможно своевременно да идентифицират рисковете съобразно инвестиционните цели и политики на фондовете, да оптимизират
своите инвестиционни позиции и възстановят загубите на пенсионни активи.
За постигането на тези цели те трябва да бъдат подкрепени със склонността за разкриване на финансовите резулати от публичните дружества, листвани на фондовата борса чрез повече откритост и
прозрачност на информацията в счетоводните отчети за дейността им, чрез визията за риск-мениджмънта и стратегията за финансова стабилност, в контекста на корпоративната социална отговорност на
бизнеса. В случай на неглижиране на този проблем, свързан с доверието към емитентите, има опасност акумулираният финансов ресурс в пенсионните фондове да бъде приоритетно инвестиран на чуждите
капиталови пазари и съответните чуждестранни икономики.
Някои категории лица понасят по-забележими последствия от кризата. Какви са Вашите очаквания за бъдещото поведение на осигурените?
Почтеността и справедливостта изискват да се каже, че в създалата се кризисна ситуация финансово по-засегнати ще се окажат лицата в предпенсионна възраст и вложителите в третата възраст с вече
отпуснати пенсионни плащания поради краткото предстоящо време за възстановяване на реализираните счетоводни загуби. Също по-засегнати са и участниците в пенсионни фондове с висок дял на
инвестициите в акции (поради по-големия срив в цените им на капиталовия пазар). Констатацията ни е, че тъй като фондовете в страните от Централна и Източна Европа са в начален
етап на развитие в рамките на тристълбовия пенсионен модел и са с по-консервативен тип регулации, базирани повече на правила, то загубите на нетни активи при тях са по-малки.
Очакванията ми са тези обективни кризисни финансови последствия да не повлияят на доверието към българските пенсионни фондове, да не предизвикат необосновано”паническо” теглене на осигурителните
вноски като отложено за в бъдеще потребление и гарантиране на по-висока социална сигурност в третата възраст. Основание за тези мои очаквания дават сигналите за постепенното, макар и по-бавно
възстановяване равнището на цените на инструментите на финансовите пазари, свидетелство за което е промяната на борсовия индекс Sofix в края на първото шестмесечие на 2009 г. на ниво минус 0,54% и
на BG40 на минус 6,43%.
На второ място, промяната в инвестиционните политики на фондовете след първото шестмесечие на 2008 г. в посока на по-голяма консервативност и предпазливост, както и стратегията на осигурителния
надзор за проактивен мониторинг и проверки на място, за по-интензивен диалог и комуникация с поднадзорните лица, за действен, ежедневен дистанционен контрол, с цел гарантирането на по-голяма
публичност и прозрачност относно текущото състояние на осигурителния сектор и резултатите от неговата работа.
Как обаче да убедим човек, че депозитите не са по-добра алтернатива за него от доброволното пенсионно осигуряване?
По принцип има голяма прилика между двете системи като схема
за инвестиране. Често пъти осигурените лица изказват неудовлетворение от единствено предлаганата на нашия пазар схема с дефинирани вноски, имаща подчертано спестовен характер. Съображенията са, че
и те биха могли директно да инвестират своите „свободни” пари в банкови депозити, за да реализират конкретен доход от лихвата. Още повече, че в страни като САЩ с дългогодишни традиции в
допълнителното пенсионно осигуряване на осигурителния пазар се предлага голямо разнообразие на свободен избор на пенсионни схеми, а в България все още не е така, може би и поради факта, че периодът
от стартирането на многоколонния пенсионен модел е все още твърде кратък.
Все пак трябва да се има предвид, че между доброволните пенсионни осигуровки и депозитните схеми има и много съществени разлики: възможностите за дългосрочно инвестиране на активите от пенсионните
фондове в различни рискови портфейли, подлежащи на стриктни регулации и контрол; ползването на конкретни данъчни облекчения на входа; относително високата доходност, която може да се
реализира, поради дългосрочния характер на инвестициите; възможностите за по-голяма гъвкавост на инвестиционната политика на дружествата в дългосрочен план; по-малката вероятност за реализиране на
големи загуби от колебанията в доходността поради дългосрочния характер на инвестициите. В подкрепа на това е и историческата справка, потвърждаваща факта, че финансовите институции, които
първи излизат от кризата са пенсионните фондове. Надявам се това да се потвърди от първите сигнали за развитието на българския осигурителен пазар през 2009 г. Не на последно място бих
подчертал, че пенсионните вноски представляват отложено потребление за бъдещ период, когато човек навлезе в третата възраст. Това ги прави реална алтернатива и конкурент на банковите депозити, на
колективните инвестиционни схеми, на животозастраховането, на инвестирането на капиталовия пазар и др.
При какъв по-дълъг кризисен период има реална заплаха за парите на бъдещите пенсионери?
По отношение на продължителността на кризата едва ли може да има единомислие сред икономистите. Общото в становищата е, че възстановяването на икономиката, а с това и на финансовите пазари ще
бъде мъчителен и сравнително отдалечен във времето процес.
Приоритетната цел на политиките в допълнителното пенсионно осигуряване трябва да бъде максимално бързото възстановяване на загубата на нетни активи от фондовете. Тъй като кризата е ”внесена” в
страната отвън, то логично е оживлението да дойде също отвън, първоначално от най-мощната международна икономика в света – САЩ (произвеждаща 25% от БВП в света), впоследствие от икономическата
стабилизация в страните-членки на ЕС и най-накрая от начина на антикризистното управление на националната ни икономика. Те ще определят в голяма степен, какъв тип икономическа криза ще се
развие в у нас и кога ще се стабилизира ликвидността на капиталовите пазари в страната. Тъй като очакванията са за постепенното стабилизиране на борсовите индекси на фондовите борси до края
на годината, то заплахи за инвестициите на осигурените лица при реализирането на тази хипотеза не се очакват.
В момента в Народното събрание отлежава законопроектът за въвеждане на мултифондовата система в третия стълб. Мислите ли, че мярката е най-подходящата за настоящия момент?
Европейският съюз извежда като надслов на своето развитие „Единство в многообразието”. В генезиса на мултифондовата система са заложени именно многообразието, изборността и свободата. Между
впрочем, това са и фундаменталните принципи на пазарната икономика, респ. ефективността, свободата, многообразието, справедливостта и изборността. По силата на икономическата логика всяко
предложение в тези няколко посоки, вкл. на многофондовата система се вписва във философията на българския осигурителен модел. Проблемът е да не правим резки отклонения и да залитаме в необмислени
крайности, генериращи конфликти на интереси между различните демографски поколения.
Притесненията ми от прибързаното въвеждане на мултифондовата система, се крият в неподготвеността и недостатъчната финансова и осигурителна култура за свободен, индивидуален избор на
инвестиционен портфейл, във все още ниската зрялост и развитост на пенсионно-осигурителния пазар, в необходимостта да се направят много съществени изменения и допълнения в Кодекса за социално
осигуряване.
В такъв случай предвиждате ли неуспех на мултифондовете?
Не, разбира се. Аз съм оптимист, но с подусловието за прецизност и ясна регламентация на всички правила, отговорности, процедури и регулатори, с много активно, предварително, публично представяне
на промяната пред обществото, в синхрон с всички компоненти на тристълбовия пенсионен модел.
В момента експертите в Германия коментират въвеждането на една разновидност на мултифондовата система, нар. „автопилотни” фондове. Какво най-общо представляват те? При мултифондовете
осигуреното лице има възможност по което време пожелае (ad hoc) да промени рисковия портфейл на своя пенсионен фонд. При „автопилотните” фондове такава смяна става автоматично и то административно,
ако е наложително, съобразно икономическата ситуация на страната, възрастта на осигурения, приближаването на третата възраст и др. При „автопилотните” фондове отговорността пада изцяло върху
компаниите, докато при традиционните мултифондове върху осигурените лица. „Възприемам „автопилотните” фондове за едно от добрите решения в страни, където няма дългогодишни богати
традиции, адекватна осигурителна култура и умения за избор на рационално инвестиционно поведение.
Какво сочи статистиката от началото на годината по отношение на жалбите. Срещу какво се жалват осигурените лица?
Най-много са жалбите заради загубата на доходност и на нетни активи през последното шестмесечие. Също така, осигурените лица се жалват срещу начина на представяне на информацията от осигурителните
посредници, относно клаузите на осигурителния договор, специфичността на предлаганите схеми, носителят на финансовата отговорност от намаляването на доходността, финансовото състояние на
дружеството, възможностите за формирането и диверсификацията на инвестиционните портфейли на фондовете и др.
Можете ли да се ангажирате с мнение колко дружества са достатъчни за осигурителния пазар на България?
Това е един много труден въпрос за конкретен отговор, тъй като специална методика за подобни пресмятания едва ли е разработвана. Традиционният отговор е при реална конкуренция това да решава
пазарът, формиращ жизнеспособността, жизнения цикъл и финансовата устойчивост на осигурителните дружества. Прави впечатление, че у нас има известен максимализъм във всичко. Имаме, примерно 54
университета и 45 колежа, голям брой търговски банки, застрахователни и здравно-осигурителни дружества, носители на колективни инвестиционни схеми и др., всичко това в рамките на малка България.
Очакванията ни са за преобразуване чрез вливания, сливания и придобиване на икономически структури като обективен процес, наложен от новата икономическа среда в и конкуренцията в страната,
Европа и света след кризата. Динамиката в конкуренцията ще изисква качествено подобряване на риск-мениджмънта, вътрешната инфраструктура и иновациите в компаниите до нивото на модерния бизнес,
изискващи значителни инвестиции за промяна. Това са значими фактори за бъдещото преструктуриране на бизнеса и институционални промени. Опростеният начин за определяне на необходимия брой
дружества е извеждането на критичната точка за броя на обслужваните лица, осигуряващи достатъчно добра среда за актюерско, информационно, маркетингово, рекламно и инфраструктурно обслужване
на фондовете, достатъчен обем нетни активи и печалба за финансовата стабилност на пенсионноосигурителната компания. Ако възприемем, че при пълно покритие по обхват на системата, в България
има капацитет около 7-8 млн. души условно възприети лица за осигуряване в четирите фонда като активни и пенсионери, а критичната точка за обслужване от едно дружество е между 1,2 - 1,5 млн. души,
то не представлява трудност ориентировачно да се обоснове необходимият им брой за страната в бъдеще (4-5, бел.автор).
Какво да очакваме от 2009 г.?
Колкото и да сме предпазливи в своите очаквания, винаги трябва да се съобразяваме с промяната на макроикономическите показатели, определящи бъдещото развитие на кризата. Най-важният фактор за
инвестиране в пенсионните фондове е финансовото състояние на икономическите агенти, най-вече ликвидността на домакинствата, на финансовия сектор и на бизнеса, инвестиционното доверие към
пенсионните фондове и склонността да се спестява в тях. Затова е много важна Националната програма от антикризисни политики и мерки на правителството. Главното е те да запазят и активизират всички
канали за повишаване на икономическата активност чрез повишаване ликвидността на семействата, ограничаване на безработицата и задържане на заетостта, усвояването на еврофондовете и запазване на
чуждестранните инвестиции, постепенното намаляване на лихвите по кредити и категоричното запазване на паричния борд.
В пенсионния бранш е много важно населението да запази доверието, склонността и намеренията за спестяване в пенсионните фондове. То трябва да бъде убедено, че компаниите не са рискови структури, че
инвестициите им в дългосрочен план ще се запазят, че това реално са дългосрочна инвестиция с подчертано социален характер. Пенсионни фондове в света има от 80-90 години и те са доказали своята
значимост и жизнеспособност. Прогнозите ми за бъдещето са естествено оптимис-тични. Мисля, че до края на настоящата година активите на фондовете ще надхвърлят 4 млрд. лв. Темпът на растеж ще бъде
по-висок за задължителните и по-нисък за доброволните пенсионни фондове. Надявам се реално средствата да бъдат ефективно използвани в инфраструктурни проекти на страната и развитието на регионите,
за което има законодателни решения, гарантиращи едно добра и трайна доходност за осигурените лица.
Визитка:
Проф. д-р ик. н. Нено Павлов - заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
Избран е от Народното събрание на 21 май 2009 г. с 6-годшиен мандат.
Роден в с. Ал. Стамболийски, област Добрич. Завършил Стопанската академия „Д.А. Ценов“, Свищов, специалност „Застраховане и социално дело“. Професор по научната специалност „Финанси,
парично обращение, кредит, застраховане и социално осигуряване“. Доктор на икономическите науки. Специализирал в университета в Гренобъл, Франция, в Икономическата академия в гр. Познан, Полша, в
Московската финансова академия, във Висшето бизнес училище - Копенхаген, Дания, и др.
От 1999 г. до 2007 г. е ректор на Стопанската академия „Д. А. Ценов“. Преди това е бил заместник-ректор, декан, заместник- декан на факултет „Финанси“ и ръководител на катедра „Застраховане и
социално дело“.
Наред с активната си академична дейност проф. Нено Павлов е заемал и следните длъжности: сътрудник и член на Съвета за социална политика при Министерския съвет на Република България
(2002-2005 г.), член на УС на Съвета на ректорите в България , (2002-2007 г.), член на УС на Българската стопанска камара.
Чете академични курсове по „Организация и управление на социалното осигуряване“, „Осигурителни схеми“, „Социален мениджмънт“, „Управление на човешките ресурси в застраховането и осигуряването“.
Понастоящем е член на Икономическия и социален съвет на Република България, на Научната комисия по икономически науки при ВАК към МС, на УС на Съюза на икономистите в България, председател на
фондация „Проф. д-р В. Гаврийски“ - София.
АА
