Възможно създаване на секторни фондове и на национална пенсионна омбудсманска служба са част от предизвикателствата пред осигурителните системи на присъединяващите се към ЕС страни – мнение на проф. Д-р Ив Стивънс от Белгийския Институт по социално право, Президент на Белгийския съвет за професионално пенсионно осигуряване
Проф.д-р Стивънс, каква е пенсионно-осигурителната система в Белгия и какви са конкретните пенсионно-осигурителни практики?
Пенсионната система в Белгия се характеризира с едновременното съществуване на различни схеми.
Задължителният стълб на общественото осигуряване все още е крайъгълният камък на цялата система, тъй като представлява основен източник на доход за възрастните граждани.
Програмата за социално осигуряване е разделена на различни режими: за работещите в частния сектор, за самонаетите и за държавните служители.
Основната предпазна мрежа е представена от социалните помощи. Те са серия от мерки в полза на възрастните хора в неравностойно положение. Нещо повече, налице е гарантирана минимална пенсия, т. нар.
GRAPA (Garantie de Revenues aux Personnes Agées / Гаранция за доходите на възрастните лица), която се определя на база средствата за живот. Финансира се от данъците и е предназначена за нуждаещи се
лица или такива с недостатъчни ресурси. Тази пенсия се осигурява за хора, навършили задължителната възраст за пенсиониране. Колкото до самата пенсионна система, първият публичен и задължителен
стълб се състои от различни режими и се допълва от помощи, съобразени със средствата за живот. На хората с по-малък трудов стаж се отпуска минимална пенсия при условие, че трудовият им стаж е поне
35 години. Нещо повече, за хора, плащали пенсионни вноски в продължение на поне 15 години, е налице допълнителен механизъм за кредитиране на вноските при гъвкава кариера. Всички тези мерки са
насочени към увеличаване на въздействието на обществените пенсионни програми по линия на преразпределението. Възрастта за пенсиониране, изисквана от закона, е 65 год. за мъжете и 64 год. за
жените. В преходния период до 2009 г. възрастта за пенсиониране при жените ще бъде увеличавана постепенно, докато достигне тази при мъжете. Пълната пенсия се базира на 45-годишен период на плащане
на вноски (44 за жените, но с постепенно увеличение до 2009 г.) Средната пенсия при работещите в частния сектор и самонаетите се изчислява на базата на процент (между 60 и 75%) от средните приходи
през периода на трудовата им дейност (през 45-те години на плащане на вноските). При държавните служители пенсиите се изчисляват на база 5-те най-добри години от гледна точка на дохода.
Вторият стълб се провежда предимно от частни институции и функционира на доброволна основа. Стълбът се състои от допълнителни пенсионни фондове, включващи и изплащане на
пенсии на преживелия съпруг/а. Традиционно, допълнителните схеми в Белгия се основават на добрата воля на работодателя. Целта на проведените неотдавна реформи е да подобрят ролята на
професионалните фондове, определени посредством колективни споразумения (Секторни пенсионни планове). Всички тези схеми се финансират изцяло чрез осигурителни вноски. Те получават (доста
значителни) данъчни облекчения. Близо 44% от населението имат пенсионни схеми, които са форма на инвестиция, позволяваща на хората да натрупват капитал по фискално-изгоден начин до момента на
пенсионирането си. Пенсионното плащане може да бъде получено еднократно, като съвкупна сума, без заплащане на санкции. Дълго време пожизнените месечни пенсии не бяха предмет на фискално
стимулиране. От 2003 г. съотношението между еднократните суми и месечните пенсии е изравнено.
Третият стълб е частен, индивидуален и доброволен. Обикновено той се реализира посредством две различни програми: на първо място, схемите за пенсионни спестявания, въведени
през 1987 г. Те се финансират чрез ежегодно внасяна фиксирана сума. Втората възможност са животозастрахователните схеми, включващи пожизнени плащания и застрахователни планове. Особено
разпространени са жилищните спестовни схеми. Схемите по третия стълб покриват около 70% от населението. През 2002 г. техните активи възлизаха на близо 2% от БВП.
Какви са обществените нагласи спрямо частните професионални пенсионни схеми във вашата страна?
Зависи кого попитате. Някои хора ги смятат за абсолютно необходими. Други са на мнение, че представляват скрита форма на пенсионна приватизация. Фактът, че повечето пенсии се изплащат под формата
на еднократна сума, е важен елемент в дебата. Повечето хора възприемат допълнителната си пенсия като вид отложено възнаграждение.
Кои, според Вас, са основните предизвикателства пред европейските пенсионни системи в контекста на съвременните условия?
Несъмнено, основното предизвикателство е съчетанието от добро управление на риска и разпределение на правата и задълженията между всички участници. Аз наричам това “нужда от многостранно действие”
спрямо различните предизвикателства. При това многостранно действие някои от задачите трябва да бъдат решавани на европейско равнище. Конспектно погледнато,
Възможните рискове са:
Политически риск, включващ: риск от срив в държавното регулиране и срив в управлението на обществената пенсионно-осигурителна
система
Демографски рискове
Инфлационен риск
Риск от дълголетие
Инвестиционен риск, включващ възвръщаемостта от нестабилни инвестиции
Риск от неплатежоспособност на фирмите: работодател – пенсионен фонд – застрахователна компания
Индивидуални рискове
Риск от измама
Можем да определим и многостранно действие при различните предизвикателства:
Твърде ограничен обхват при някои от стълбовете
Възможни ограничения по линия на икономическия растеж
Възможност от стагфлация и, следователно, безработица
Неефективност по линия на равнопоставеността (ефект на Матю)
Административна неефективност
Разходна неефективност
Прекалено скъпо
Въпросът е какво включва многостранното действие:
подаване на точна и прозрачна информация
ясно регулиране
ясно разграничаване на задачите
набелязване на участниците
вътрешен и външен контрол
Както вече бе казано, при това многостранно действие някои от задачите трябва да бъдат решавани на национално ниво, а други – на европейско.
Когато източникът на отговорност е на национално ниво, става дума за: договорна, фискална, публична, социална отговорност; когато източникът на отговорност е на европейско ниво, говорим за:
благоразумна, счетоводна, застрахователна отговорност.
В какъв аспект трябва да бъдат проведени реформите?
- Повече европейски социални компетенции
- По-малка фискална свобода
- По-добра координация между стълбовете
Кои са основните предизвикателства пред осигурителните системи на страните, чието присъединяване към ЕС предстои, една от които е и България?
Допълнителни стимули за работещите, родени преди 1960 г.
Укрепване на пенсионната система за държавните служители:проучване на възможностите за професионален фонд, ипотечни възможности специално за държавните служители, отчитане на грижата за децата в
пенсията.
Изграждане на програма за борба с бедността, свързана с третия стълб.
Избягване на злоупотреби по втория стълб.
Добър и ефективен механизъм за контрол на финансовите участници.
Стабилна държавна гаранция за професионалните фондове.
По-нататъшно развитие на информационните технологии по втория стълб във връзка с информационните потоци.
Възможно създаване на секторни фондове: колективни вместо индивидуални сметки
Създаване на национална пенсионна омбудсманска служба за всички форми на пенсия.
Стабилен икономически растеж … като във всяка друга страна.
Проф. д-р Ив Стивънс е научен сътрудник в Института за социално право към Католическия университет в Льовен. Негова основна изследователска област са допълнителните пенсии, поради което той
следи развитието им както в Белгия, така и в международен план.
Публикувал е редица изследвания по по-широки пенсионни проблеми в международни и национални правни издания.
Член е на различни експертни групи (частни и публични), работещи по въпросите на допълнителното социално осигуряване.
Президент е на Белгийския съвет за професионално пенсионно осигуряване и е член на Съвета за допълнително пенсионно осигуряване на самонаетите лица.
Ръководител е на правна катедра по пенсионното осигуряване за професионалисти в тази сфера (leergang pensioenrecht).
Отговаря за финансите в Европейската мрежа на изследователите в сферата на допълнителното пенсионно осигуряване (ENSPR) и е член на Европейския институт по обществено осигуряване.
