Банковата ни система е свръхзастрахована и свръхосигурена - мнение на Илиан Зафиров, член на УС и изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка АД
Господин Зафиров, какви са параметрите на настоящата финансова криза и сравнима ли е тя с досегашни такива?
Не бих казал, че в момента в България се наблюдават дори наченки на финансова криза. Съществуват някои психологически реакции у дребния вложител, провокирани от твърде пресните спомени отпреди 10
години. Някои дори нарекоха депозитното мигриране на клиенти "депозитен туризъм".
По-скоро бих определил ситуацията като предстояща стагнация предвид това, че кризата в САЩ и Западна Европа неминуемо ще ни повлияе, защото у нас не се генерира достатъчно ресурс и има нужда от
чужди инвестиции, за да може икономиката да се развива със същото темпо, с което се развиваше и досега. Ето защо може да говорим за предстоящо забавяне в развитието, но индикации за криза няма.
А в по-глобален план? Чуха се различни прогнози - от финансови сътресения, през сериозна криза до дълбока рецесия. Вашето мнение?
Явленията, които породиха кризата, както и тези, които са следствие от нея, показаха, че това е криза на модела във финансовата система. Този модел беше изчерпан и сега е очевидна необходимостта от
търсене на нов модел на взаимоотношения във финансовата сфера.
Кое беше сбъркано в досегашния модел?
Подценяването на рисковите фактори в някои сложни финансови продукти, които, за съжаление, се разпространиха прекалено масово. Две са основните причини: първо, укриването или замаскирането на
рисковете, които стоят зад тези инструменти чрез усложняването им - така, че отделните рисковете да не могат да бъдат разграничени и измерени. Второ, масовата консумация на тези инструменти.
С други думи, масовостта вследствие на глобализацията и едновременно с това невъзможността да бъде преценен рискът, доведоха постепенно до ефекта на доминото, който срути доста сериозни финансови
институции.
Друга последица от кризата в Западна Европа и САЩ е загубата на доверие между самите финансови институции, което предизвиква стагниране на досегашния модел на междубанкови взаимоотношения и
блокиране на финансовия пазар.
В България няма такива последици, защото нашата финансова система не разполага с такива огромни средства, за да си позволи да инвестира в хибридни финансови инструменти - това е тип диверсификация
на риска, а за да можеш да инвестираш в такъв пакет хибридни инструменти, трябва да имаш заделени за търгуване сериозни средства, една част от които да бъдат предназначени за такива операции.
Доста се редуцира и кредитът на доверие от страна на клиентите. Какво на този етап може да го възстанови?
Доверие много трудно се изгражда и много лесно се губи. Особено в банковия сектор. Експресните мерки, взети от редица правителства, ще стабилизират доверието в банковия влог, но не и в банковите
институции в тези страни.
Доколко банките в България могат да бъдат засегнати в глобалните финансови турбуленции?
Тъй като банките нямат сериозни загуби от търговия с такива инструменти, те са достатъчно стабилни и ликвидни.
БНБ обаче промени Наредбата за задължителните минимални резерви, които търговските банки поддържат при централната банка с идеята да увеличи ликвидността на банките. Вашият
коментар?
За мен не толкова самата ликвидност има нужда от подкрепа, защото банковата система на България е ликвидна. По-скоро има нужда от освобождаване на допълнителен по-сериозен ресурс за поддържане
темповете на развитие на банковата система. Не е тайна, че редица банки, собственост на чуждестранни финансови структури, ползваха по-евтин ресурс от своите майки, което в момента е трудно да се
случи. Ето защо увеличаването на минималните резерви вече е изчерпало своята функция като спирачка на кредитната експанзия, защото в момента има леко отдръпване в това отношение предвид не чак
толкова неограничения приток на ресурси. Тези допълнителни средства, които бяха изтеглени от кредитно обръщение, трябва да се върнат в системата, защото друго не би било много здравословно за
финансовата система от гледна точка на темповете за нейното развитие. Финансовата система е не само функция на цялостната икономика, но и неин двигател. И ако продължава да има проблеми с
еврофондовете, все пак отнякъде трябва да дойдат средства, които да бъдат наляти в реалната икономика, за да може и тя да се развива.
Какъв темп на развитие на системата можем да предвидим?
Предполагаше се, че темповете на развитие на банковата система ще са около 30-35% годишно, но при така стеклите се обстоятелства не бих могъл да прогнозирам, защото все още не са ясни мащабите на
проблемите, възникнали в Западна Европа, която е наш основен финансов и търговски партньор. Това няма как да не се отрази върху българската икономика, по-скоро косвено, отколкото пряко, но все пак
ще има отражение. Трябва обаче да изчакаме с прогнозите.
Как кризата до този момент рефлектира в ръководената от вас институция?
Ние сме свръхликвидна банка, традиционен донор на местния финансов пазар. Може би е полезно да се знае, че сумата на необслужваните кредити на банката към 30 септември е 248 хил. лв, което е 0,02
на сто от кредитния портфейл и 0,01% от цялостните активи на банката. Към края на септември кредитният ни портфейл е 1,079 млрд.лв. и е с относителен дял от 57,7% от общата сума на активите, което
показва здравословен баланс между добрата доходност, добрата ликвидност и умерения ни апетит към кредитен риск.
Какво сочат останалите цифри за деветмесечието?
Резултатите са изключително позитивни по отношение развитието на банката. Нетната печалба бележи ръст от близо 64 на сто до 30,691 млн. лв. Това е със 7,2% повече от планираните стойности. Като
имаме предвид, че печалбата ни се движи с около 10 млн. лв. на тримесечие, се надявам, че ще постигнем планираните 39 млн. лв. печалба за 2008 г.
Имаме много добри показатели на възвращаемостта на активите и на капитала - за деветмесечието възвращаемостта на капитала е 23,38%, а възвращаемостта на активите ни е 2,4 на сто. Общата капиталова
адекватност е 14,35%.
Активите на банката възлизат на 1,8 млрд. лева към края на септември.
Показателят за ефективност на дейността ни също значително се подобрява. Това са нашите административни разходи като стопанско предприятие, съотнесени към нетните приходи от дейността. Колкото
по-малък е този показател, толкова по-добре (по-икономично) работи банката. Ако към края на миналата година е бил над 46,57%, а към полугодието - 40%, сега към деветмесечието е 38,86%. Това
означава, че сме навлезли в етапа на развитие на банката, когато реализираме икономии от мащаба. През последните 6 години имаме натрупване на ресурс, който сега вече дава сериозна възвръщаемост.
Казахте, че на КТБ е донор на финансовия пазар. Как ще се промени вашата кредитна политика в условията на финансовата криза?
Нашата кредитна политика е насочена към корпоративните клиенти. Кредитите за физически лица са под 2% от кредитния ни портфейл, като това са основно служители на наши корпоративни клиенти. Не
виждам защо трябва да търпи промяна една политика, доказала се като успешна. Качеството на кредитния портфейл се потвърждава от цифрите за деветмесечието. Трябва да кажем, че и преди въвеждането
принципите на Базел ІІ ние винаги сме следвали една изключително стриктна политика на управление и контрол на кредитния риск.
Банката е с умерен рисков апетит, което се оказа много подходяща политика особено в една такава ситуация.
Предвижда ли се промяна на критериите за кредитиране?
Нашите критерии са били изключително високи винаги. Съобразяваме всяка една кредитна сделка с цялостната необходимост на клиента от кредитен ресурс и цялостно финансово обслужване. За нас клиентът
не е просто кредитополучател, а дългосрочен партньор.
Ще се оскъпят ли вашите кредити?
Възможно е леко завишаване на лихвените нива предвид нарастването цената на ресурса, но това е нормално. Да не забравяме, че реалната данъчна тежест върху банките е огромна, така че ние трябва да я
компенсираме, за да бъдем на печалба. Така ще изпълним и ангажиментите към нашите акционери.
За да изпълните обещанията към вашите клиенти пък, предвиждате ли увеличаване на лихвите по депозитите?
Мисля, че те са достатъчно разумно високи. Ние предлагаме и срочни депозити, но по-интересните са безсрочните, които могат да бъдат изтеглени или допълвани във всеки един момент без промяна на
лихвата. Тези депозити могат да бъдат ползвани и като разплащателни сметки, така че това е един изключително привлекателен комбиниран продукт, съчетан с доста висока лихва. Например, за
най-високите нива по безсрочен преференциален депозит в евро лихвата е 7,5% и тя е такава от години.
Вашият слоган е "Клиентите са ни скъпи". Колко скъпи са ви клиентите и на какво сте говори, за да ги задържите?
Мисля, че правим необходимото в рамките на разумното, за да задържим своите клиенти. Индивидуалното ни отношение е по-засилено, защото, като корпоративна структура, ние имаме повече възможност да
обърнем внимание на клиентите си. Отношението в един супермаркет е едно, а в един бутик - друго, макар и бутикът да е доста голям, защото отдавна сме в Топ 10 по активи.
Вие сте традиционен спонсор на българския спорт, култура и образование. Новите финансови пазарни условия ще променят ли политиката ви на финансиране на тези сектори? Предвиждате ли
оптимизиране на тези разходи?
Засега няма индикации, че ще има драстично намаление на тези средства.
Вашият коментар по въпроса за възможни закупувания, сливания, вливания и окрупняване - както за пазара, така и за вашата банка конкретно?
За целия пазар не бих могъл да гадая, защото редица процеси в много банки в Западна Европа и САЩ засега протичат на тъмно. Чуха се слухове за различни банки, представени чрез дъщерните си дружества
тук, но не мога да коментирам слухове.
Прогноза за фалити ми се вижда абсурдна. Когато се въвеждаха изискванията на Базел ІІ за България, националните дискреции бяха утежняващи - БНБ въведе с 50% по-високи изисквания за нива на
капиталова адекватност на българските банки, отколкото бяха препоръчваните от Базелския комитет. За момента и като капиталова адекватност, и като ликвидност нашата система е свръхзастрахована и
свръхосигурена, за което трябва да се отдаде дължимото и на последователната политика на централната банка.
За нашата банка мога да кажа, че идеята винаги е била евентуален стратегически партньор да купи миноритарен дял и така да подкрепи развитието на банката, при запазване на сегашната адекватна
политика.
Има ли индикации за водени такива разговори?
Интерес към нас винаги е имало, тъй като банката е стабилна и е с добри позиции в редица стратегически отрасли. Ако такова партньорство стане реалност, ще бъде официално оповестено.
Илиан Зафиров е роден през 1964 г. Завършил е ВИИ “Карл Маркс” – гр. София (сега УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Започва банковата си кариера през 1989 г. в
Българска външнотърговска банка. До 2000 г. е ръководил валутната дейност на няколко банки - Сирбанк, Централна кооперативна банка, ТБ България инвест. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД
през 2000 г., като оглавява валутната дейност и година по-късно е назначен за прокурист. Ресорно отговаря за валутните операции, кореспондентските отношения, информационните технологии, управление
на риска, картови разплащания, маркетинга, рекламата и връзките с обществеността. От 21.07.2003 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка АД. В
допълнение, той е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) и е лектор в Международния банков институт. Илиан Зафиров има редица международни специализации. Владее
отлично руски и английски език.
АА
