Предизвикателството е да се справите с тях, казва Патрик Шмитц, финансов мениджър за Швейцария, Централна и Източна Европа в „Мюних Ре”
Г-н Шмитц, кои са най-големите предизвикателства пред автомобилното застраховане в България?
- Едно от най-големите предизвикателства ще е да увеличите лимитите на отговорност
на застрахователите, така че те да достигнат задължителните минимални нива, регламентирани от петата евродиректива. В момента лимитите на отговорност на застрахователите в България са много ниски,
сравними с изискванията на втората евродиректива. Когато вашата страна стане част от Европейския съюз, ще трябва драматично да увеличите тези лимити на обезщетения. Това естествено означава, че по
тези застраховки ще трябва да се изчисли адекватната на риска премия.
Друго голямо предизвикателство ще е „Зелена карта”. В момента сертификатът се продава отделно от задължителната „Гражданска отговорност на МПС”. Но след присъединяването на България към Европейския
съюз двете застраховки ще бъдат обединени в една. Това означава, че всеки българин ще може да пътува с колата си в чужбина, без за това да му е необходима друга застраховка освен задължителната
„Гражданска отговорност на МПС”. По тази причина българските застрахователи ще трябва да купят съразмерно презастрахователно покритие.
Всъщност лимитите на отговорност на застрахователите в България трябва да се увеличат 10 пъти.
- Да, те трябва да бъдат увеличени в зависимост от това коя от двете възможности
ще изберете съгласно Петата директива за Автомобилно Застраховане на Европейската Комисия. Като презастраховател „Мюних Ре” може само да подскаже, че в България трябва да се избере опцията, при
която е ограничен размерът на лимита за събитие, а не за увредено лице (без лимит за събитие). Когато при дадено събитие пострадат много хора, застрахователят на практика ще трябва да плати много
повече от определения от Петата Евродиректива лимит на отговорност за единично събитие. Това е нелимитирано покритие. „Мюних Ре” като цяло ограничава капацитетите си за нелимитирано покритие
и възнамерява постепенно да се откаже от нелимитираното покритие.
Според Вас колко години ще са необходими на България, за да може да приложи на практика изискванията на петата евродиректива?
- На страните-членки на Европейския съюз е даден
срок две години, за да увеличат застрахователите там лимитите си на отговорност и пазарът да ги приеме. Естествено, при вас ситуацията е специфична, тъй като ще се присъедините към ЕС през 2007 г.
Така че трябва да бъде намерено друго решение. Но би трябвало колкото е възможно по-скоро да отговорите на изискванията на петата евродиректива.
Готов ли е българският пазар да направи това 10-кратно увеличаване на лимитите на отговорност на застрахователите в рамките на 5 години?
- Това не е лесен въпрос. Необходимо
е известно време за приспособяване към новото положение и да се увеличат лимитите на отговорност. Опитът на много други страни в подобно положение показва, че трябва да се извърви дълъг път преди
да се намери подходящото конкретно решение. Затова е трудно да се каже в случая колко години ще бъдат необходими на България. Възможно е да се справите за 5 години, а може да са ви необходими и 10.
Но така или иначе става дума за европейски директиви, които като страна-членка на Евросъюза България ще трябва да спазва, както всички останали. Разбира се, в случая има възможност да бъде
договорен отлагателен период.
Какви конкретни стъпки бихте препоръчали да направи България, за да може в крайна сметка да отговори в срок на изискванията на петата евродиректива?
- Първо е необходимо
държавата да определи рамките, в които застрахователите ще трябва да се вместят. След това ще трябва да се обясни на хората в България какво се случва. Не е достатъчно само да се увеличат лимитите
на отговорност и цените на застраховките, но трябва и да се обясни на хората защо е необходимо да бъде направено това. Важно е българското правителство да договори и наложи реалистични
срокове. По-нататъшно задължение на застрахователните дружества е да създадат продукти и тарифи, които са достъпни и до момента дават приемливи резултати. Това може да стане само, ако се подобри
качеството на получаваната информация, което би позволило по-точно определяне на тарифите. Например когато “Зелена карта” стане част от “Гражданска отговорност на МПС”. Тогава средната
цена на задължителната застраховка трябва да бъде адекватна на поеманата отговорност, специално за тези сегменти, които се нуждаят от покритие. Разбира се, това е голямо
предизвикателство за застрахователния бизнес в България. Но с ентусиазъм и гъвкавост, на които в момента сме свидетели, това може да бъде преодоляно.
В проектокодекса за застраховане, който предстои да бъде приет от българското Народно събрание, е записано, че след три месеца без „Гражданска отговорност” колата ще бъде спирана от
движение. Смятате ли, че тази мярка е достатъчна, за да се повиши в достатъчно голяма степен обхватът на задължителната застраховка?
- Разбрахме, че в България има много
незастраховани коли. В другите страни властите намериха начини да намалят драматично броя на автомобилите без „Гражданска отговорност”. Винаги трябва да помним, че за да оцелее застраховането
застрахователите и застрахованите трябва да плащат и заради тези, които не са си купили задължителната полица. Това не е честно. Затова от наша гледна точка трябва да се предприемат мерки за
увеличаване броя на застрахованите коли в България. Тогава ще има повече събрани премии и резултатите на вашите застрахователни компании ще бъдат по-добри. Това трябва да е една от основните ви
цели.
Според мен обаче тази мярка е само първата стъпка. Може би в някои страни това би било достатъчно, за да започнат всички да се застраховат. Трудно ми е обаче да преценя дали в България само тази
мярка ще бъде достатъчна. В Германия тя работи ефективно - полицията спира от движение всички коли без „Гражданска отговорност” и в резултат на това само 1% от автомобилите не са
застраховани.
Не е изключено след време да се окаже, че в България не е необходимо да се спират от движение колите без „Гражданска отговорност”. Но това е първата стъпка. Другите страни от Централна и Източна
Европа изпробваха по няколко метода, докато установят кой от тях е най-подходящ за техните пазари.
Какво ще стане, ако България не успее да увеличи до 90% обхвата на „Гражданска отговорност”, както се иска от нас?
- Автомобилното застраховане е най-важния сегмент от
българския застрахователен пазар, тъй като на него се падат около 50% от портфейлите на застрахователите, дори повече. Затова трябва да се увеличи броят на застрахованите коли. 90% е добър
резултат. Ако не успеете да го постигнете, няма да има баланс и финансовите резултати на застрахователите ще започнат да се влошават. В резултат това може да причини определени проблеми, а също би
могло да доведе до ситуация, при която някои компании може да изчезнат от пазара. Ако автомобилното застраховане е основният им бизнес, а той е неработещ, тези дружества ще натрупат огромни загуби.
Смятате ли, че развитието и на останалите видове застраховане, като например имущественото или на професионалните отговорности, и съответно намаляването на относителния дял на автомобилното
застраховане, би спасило някои от тези компании?
- Разбира се. Винаги е добре да се развиват едновременно различни видове застраховане. Така че, ако автомобилното застраховане трупа
големи загуби през годината, те да бъдат компенсирани например от имущественото застраховане. Все пак всеки вид застраховане би трябвало да е печеливш сам по себе си. В момента у вас не е много
лесно да се развиват останалите видове застраховане. Автомобилното е основна част от пазара, защото всички са длъжни да застраховат колите си. В същото време не мисля, че повечето хора в България
застраховат домовете си. Затова за вашите застрахователи е трудно да намерят втора ниша на пазара, която да развиват.
Тази ситуация, естествено, ще се промени. Съгласно изискванията на Европейския съюз, вие трябва да въведете задължителни застраховки „Професионална отговорност” за хората с определени професии. В
момента при тези застраховки щетимостта е доста ниска и развиването на този вид застраховане би компенсирало частично загубите от автомобилното застраховане.
Освен това все повече фирми ще идват да инвестират в България. Ще има все повече инфраструктурни проекти, ще се строят сгради. Логично е това да увеличи търсенето и на застраховките срещу пожар и
природни бедствия. Така че има възможност заради Европейския съюз в България да се развият и други видове застраховане, освен автомобилното. Но за това е необходимо време, няма да стане веднага.
Според Вас доходите на българите достатъчно високи ли са, за да имат възможност те да отделят пари и за имуществени застраховки? Доколко ниският относителен дял на имущественото
застраховане се дължи и на ниска застрахователна култура на хората у нас?
- Разбира се, има директна връзка между размера на доходите на хората и застрахователната премия, която те
плащат. Ако нямаш достатъчно пари, няма да сключиш застраховка, която не смяташ за абсолютно необходима. В същото време и застрахователната култура има значение. Правителството, застрахователите и
брокерите трябва да обясняват на хората в България защо е добре да сключват имуществени застраховки - каква би била ползата от тези полици, ако се случи нещо със застрахованото имущество. Това се
налага особено заради факта, че системата на имущественото застраховане у вас е била доста по-различна доскоро. В такива случаи винаги е необходимо време, за да се промени мисленето на хората.
Бихте ли прогнозирали колко години ще са необходими на българския застрахователен пазар, за да стигне в нивото си на развитие пазарите в Централна и Източна Европа, и колко – тези на
Западноевропейските страни?
- В момента има огромна разлика в развитието на тези пазари и вероятно ще ви е необходимо доста време. Но е много трудно да бъде направена точна прогноза,
тъй като не знаем какво ще се случи в България във връзка с членството й в Европейския съюз. Страната може да привлече много инвестиции, тъй като представлява интерес за задграничните инвеститори
по няколко причини. Това би ускорило развитието ви.
В близко бъдеще ви очакват големи предизвикателства, но присъединяването към Европейският съюз ще ви даде и много шансове - не само за застраховането в България, но и за хората тук.
Предизвикателството пред пазара е да се справи с тези рискове и възможности.
Доволни ли сте от досегашната работа на „Мюних Ре” на българския пазар и как смятате да продължите бизнеса си тук? Смятате ли да увеличите дела си в капитала на ЗК „Орел”?
-
България е интересен развиващ се пазар. След влизането на страната в Европейския съюз ще се открият много нови възможности. „Мюних Ре” проявява интерес. Както е видно от проведения в София семинар,
ние сме силно заинтересувани да обменим опит с експерти от българския застрахователен пазар. Като презастраховател ние не само осигуряване покритие, но и също така сме готови да споделим нашите
знания.
Естествено, ние сме готови да разширим бизнеса си в България. Но като всички застрахователни компании винаги сме длъжни да управляваме риска. Това означава, че има определени правила и рамки, които
не можем да нарушаваме. Ако българските ни партньори разберат, че има сериозни причини за това наше поведение, ние бихме се радвали да разширяваме презастрахователния си бизнес тук. „Мюних Ре” няма
безлимитен капитал и затова постепенно ограничаваме безлимитната отговорност, като възнамеряваме в крайна сметка да се откажем от нея. Това е причината да препоръчаме при прилагането на
петата европейска директива в практиката си да изберете възможността за лимит на отговорност на застрахователя за събитие, защото ние не осигуряваме неограничен лимит за събитие.
Що се отнася до ЗК „Орел”, нямам информация, тъй като за дяловете отговаря друг отдел в „Мюних Ре” .
