Проучваме чуждия опит за катастрофичния пул, за да предложим най-доброто

Най-важно е да има съгласие в обществото, а застрахователите могат да избират дали да участват, посочи Венелин Узунов, председател на парламентарната Комисия по политиката при бедствия и аварии. Той бе сред участниците на организирания във Велико Търново INS expo&forum, проведен с официалното медийно партньорство на INSURANCE.BG

Г-н Узунов, бихте ли обяснили защо е необходимо създаването на катастрофичен пул в България?
Това не е някаква самоцел на правителство, парламент или застрахователи. Това е световна практика. Както съобщихме на тази среща (Ins expo&forum във Велико Търново, бел. ред.), направили сме проучване в 12 водещи европейски страни, които са въвели такъв пул срещу различен вид природни бедствия - някои срещу земетресения, други срещу наводнения, други срещу урагани, срещу вулкани има в Исландия, и така нататък - в зависимост от спецификата на съответната държава. Основното, което искаме да направим, е да изпреварим - не дай Боже - събития от рода на тези, които станаха в Истанбул преди няколко години, от рода на това, което стана в Румъния - големите наводнения. Знаете, че България се намира в центъра на една земетръсна зона, която е много активна. Знаете какво стана преди години в Истанбул, преди 30 години какво стана във Вранча, преди повече от 30 години - в района на Скопие. Така че, Балканите са силно опасни и силно рискови. И това ни кара да предприемем действия - държавата заедно с частните застрахователи - в тази посока, за да можем да гарантираме българските граждани при евентуално сериозно природно бедствие.

Очаква се дискусията, която започна на този форум, да се разгърне в доста широки мащаби. Има ли съгласие към момента поне за рисковете, които трябва да бъдат покрити от този пул?
Благодаря Ви, че така сте разбрали нещата. Ние сега започваме дискусията, искаме тя да се разгърне, искаме в нея да участват медии, застрахователи, обществото, държавата - всички, които имат отношение по този въпрос. Този катастрофичен пул - създаването му със закона - ще определи кои ще бъдат зоните за застраховане - дали срещу земетресение, дали срещу наводнение. Най-очакваното и най-вероятното за България е да бъде срещу земетресение и наводнение, защото това са най-възможните природни бедствия, най-големите рискове за България. Това обаче не изключва възможността в един по-късен етап в този пул да бъдат включени застраховки срещу свлачища, застраховки на земеделски култури, застраховки срещу всички онези щети, които може да нанесе природата със своето поведение и да дисбалансира бюджета на държавата.

Говорейки първоначално, очаквате ли да има участие от страна на държавата като застраховане на инфраструктурата?
Лично премиерът Сергей Станишев се ангажира - веднага след голямото наводнение имахме среща на комисията с него, и той категорично даде подкрепа на създаването на един такъв пул. Нещо повече - на заседание на правителството миналата година в Евксиноград той го обяви - че се работи по този въпрос. И ние работим, но искаме действително да проучим опита на нашите съседни страни - Румъния и Турция, за да можем да предложим най-доброто за България.

Но държавата ще участва ли, застраховайки инфраструктурните обекти?
Пак казвам - нищо не е предрешено, и аз нямам нито правомощията, нито възможностите да предреша. Това ще бъде широко обществено обсъждане, след това обсъждане в парламента и вземане на решения. Но при всички положения държавата ще участва, ще се ангажира. Виждам го най-вече в едно обществено-частно партньорство, както е повечето европейски страни. В някои страни това е само държавна отговорност, някъде е само на частния бизнес - застрахователите, но в повечето места е обществено-частно.

Посочихте съществуващи примери от други държави. Но ще се опираме основно - или поне Вие ще предложите, да се опираме основно на примера на Румъния - тъй като е близка до нас както географски, така и по стандарт на живот?
При всички положения трябва на първо място да се съобразим с покупателната и платежоспособността на българските граждани. Имайки предвид това, най-близка до нас е Румъния. Ние не можем да се сравняваме със стандартите в другите страни. При всички положения ще ползваме съветници и експерти от Световната банка, с които също ще се консултираме. Но, допускам, че в този порядък ще бъдат и нашите премии, които ще се изплащат за застраховане.

Включително и застрахователните суми?
Да.

Има ли някакъв сблъсък във вижданията на държавата и застрахователите?
Няма сблъсък, има дискусия. Нормално е да има дискусия. Виждате, че на този форум има застрахователи, които участват. Но никой не задължава застрахователите да участват - ако искат, го правят, ако не искат - не. Това е въпрос на техен избор, това е свободен пазар, така че не виждам някакви притеснения. По-важно е обществото да има съгласие, обществото да има нагласата, че трябва да се направи това. Оттам нататък е въпрос на избор на всеки застраховател дали ще участва.

Очаквате след провеждането на тази широка дискусия, излъчването от форума на работна група, да се изготвят няколко варианта на законопроект, които да бъдат внесени, или по-скоро да се обединят в един, който да бъде внесен до края на тази година?
Оттук нататък идеята ни е от този форум да бъде излъчена контактна група от експерти, които самите застрахователи ще определят, и заедно с експертите, които ползваме към Народното събрание - от Световната банка, от Министерство на финансите, Министерството на икономиката - защото държавата има участие и тя се ангажира с това - заедно със застрахователи и представители на експертите на държавата, да подготвим един, два или три варианта на нормативната уредба. След това, в началото на есента, предвиждаме да проведем национална кръгла маса с участието на тези институции - синдикати, работодатели, правителство, Световна банка. Ще поканим съседните страни, които имат опит в това отношение, и на тази дискусия да изкристализира кой от вариантите е най-добър.

Като време как го виждате - до края на годината?
До края на годината се надявам, че ще го внесем.