Не трябва да се отнасяме към банките по канибалски, казва Емил Хърсев
Група икономисти лансираха идеята да се въведе единен данък от 10% върху доходите. Толкова да бъде и налогът върху печалбата, както и социалните осигуровки. Експерти от Международния валутен
фонд пък настояват да се ограничи кредитирането, а икономисти искат да се създадат свободни безмитни зони. Дали всичко това е възможно и как би се отразило върху живота на хората и държавния
бюджет, коментира финансистът Емил Хърсев.
- Г-н Хърсев, наскоро беше лансирана идеята данъкът върху всички доходи да бъде еднакъв - 10%. Как това би се отразило на икономиката?
- Начинът на облагане на доходите се дискутира от финансистите още от XIV век. По принцип има два варианта. При пропорционалното облагане ставката на данъка е еднаква за всички доходи. При
прогресивното, каквото сега се прилага в България, данъкът за по-големите доходи е по-висок. От XIX век насам се счита за общоприето, че пропорционалното облагане разширява неравенството между
хората, тъй като пренася за бъдещите поколения съществуващата социална структура. Именно затова прогресивното подоходно облагане и облагането на наследството в европейските финанси се считат за
политическо отражение на съществуващия през XX век модел на обществено устройство със силни социални елементи в него. От гледна точка на финансите дали облагането ще е пропорционално или
прогресивно, няма особено голямо значение. Въпросът е политически и социално-психологически, а не финансов. Но за това как ще се отрази върху икономиката едно намаляване на данъците, може да се
каже едно и също нещо за всички налози. По-ниското данъчно облагане съдейства за развитие на икономическата инициатива. Всяко намаляване на данъците създава мотив за по-активна икономическа
дейност. От гледна точка на всеки отделен данъкоплатец колкото по-малко му взема държавата, толкова по-добре е за него. Т. е. по-ниското данъчно облагане за инициативната и работещата част от
икономиката е положително.
- Но как намаляването на данъците би се отразило на държавния бюджет?
- Отражението не може да бъде кой знае колко голямо, тъй като данъците върху доходите на фирмите и населението не са основният приходоизточник за българския бюджет. Приходите от тях в хазната са
неколкократно по-ниски от постъпленията от мита, акцизи и ДДС. Размерът на приходите в бюджета от подоходните данъци не е толкова висок, че едно намаление с около една трета да се окаже фатално,
пагубно или да предизвика какъвто и да било катаклизъм. Но при намаляване на данъчните ставки се разширява данъчната база, тъй като хората започват да работят по-активно. Освен това една част от
доходите, които преди това по всякакви начини хората са се стремили да не покажат, вече се появяват в данъчните декларации. Това е потвърдена от практиката теория - т. нар. крива на Лафер. Така се
увеличава общата сума, която влиза в държавния бюджет. Може би при едно намаляване на данъците в България още веднъж ще се докаже тази зависимост, която в икономиката е сравнително доста добре
позната.
- Може ли да се каже кой е по-добрият вариант за облагане - единен данък от 10% или семейно подоходно облагане?
- Този въпрос изисква емоционален и литературен отговор, някакво лично усещане кое е по-добро. От гледна точка на финансите е все едно как държавата ще събере парите, които са й необходими. Друг е
въпросът, че това има дълбоко социално измерение.
- От Института за пазарна икономика предлагат и осигуровките да станат 10%. Възможно ли е това?
- При осигуровките нещата са доста по-различни. В България има проблем със структурата на населението и броя на хората, които се намират на издръжка от работещата част от нацията. В неработещата
част слагам и държавните чиновници, тъй като става въпрос за непроизводствено зает персонал в държавата. С администрацията се създава една заетост и доходи. Но произвеждащата част от нацията е
тази, която храни пенсионерите, а отчасти и държавните служители. Поради необходимостта да се издържа и неработещата част от българското общество въпросът с осигуровките е по-сериозен. Някой трябва
да плати доходите на непроизводствено заетите и на незаетите в страната. И с просто око е ясно до какво ще доведе едно рязко намаляване на социалните данъци - пенсионния и здравния. Нарочно ги
наричам данъци, макар че се наричат вноски. В основната си част социалното осигуряване у нас не е базирано на договор между осигурителя и осигурения. Плащането на осигуровки е задължително и
неслучайно ни плашат, че ще ни вкарат в затвора, ако не ги платим. Нещо, с което не ни плашат, е ако се договорим да купим 6 кг домати и не ги платим. Това е пример за разликата между насилствения
характер на данъка на социалните плащания и доброволния характер по обичайните търговски договори. Намаляването на осигурителните плащания ще доведе до два възможни изхода. Единият е рязко
намаляване на пенсиите и на социалните плащания. Това е пренасяне на тези плащания от централизираните фондове към личния джоб на всеки от нас. Това е едното възможно решение, което влече след себе
си всички останали негативни последици. Просто някой няма да има пари и ще умре от бедност. Другият възможен изход е търсене на някакви сложни схеми за финансиране на националните осигурителни
фондове чрез кредити или с пари от държавния бюджет. Но това е израждане на социалните разходи в системата на държавния бюджет, нещо, което беше сериозен проблем до края на 90-те години. Слава
Богу, при новата осигурителна система този проблем е решен. Сега знаем кое колко струва.
- Как ще се отрази върху икономиката едно намаляване на данъка върху печалбата на 10%?
- Въпросът каква трябва да бъде ставката на данъците върху доходите на фирмите и населението не може да се разглежда само от гледна точна на нашия бюджет. Дали може, или не може да издържи на едно
намаляване на данъците. Може да издържи всякаква ставка, дори и нулева. Това означава бюджетът да се лиши от част от приходите си. Но тази загуба се компенсира само от въвеждането на новите налози
върху движението на автомобили по пътищата - всички тези данъци, винетки и ТОЛ-системи, които държавата се гласи да въведе. Но България се присъединява към една общност от страни - Европейския
съюз. Предполагам, че ставка от 10% ще бъде възприета като груба нелоялна конкуренция спрямо останалите страни в ЕС. Защото различните държави се конкурират помежду си коя колко капитал ще привлече
към себе си, за да осигури своето развитие. Това неотдавна беше казано в прав текст от шведския министър-председател Йоран Першон. Ясно се каза, че ЕС няма да толерира едно освобождаване от данъци
в България за сметка на издръжка, която ще ползваме от ЕС. Този въпрос сега се поставя в порядък на лично мнение, но той в бъдеще ще бъде поставен и като позиция на ЕС.
- Наскоро беше предложена идеята да се създадат офшорни зони у нас. Възможно ли е това и ще има ли пречки във връзка с членството ни в ЕС?
- Това би било интересен въпрос за обсъждане до края на 80-те години. Оттогава насам стана ясно, че офшорният бизнес няма да бъде толериран и просто ще бъде постепенно заличен, ограничен, спрян,
забранен. Има достатъчно много данни, че развитите индустриални страни в света нямат никакво намерение да толерират този бизнес.
- Основателни ли са препоръките на МВФ да бъде ограничено кредитирането?
- Съвършено неоснователни. Опитът за провеждане на стабилизационни програми на фонда 14 години след старта на реформите просто показва една липса на всякакво идейно развитие в МВФ. След като се проведе една програма, тя успешно доведе до максимално възможните предимства на икономиката. Това се случи с въвеждането на система за репресиране на паричното предлагане чрез въвеждане на валутен борд, строги изисквания за капиталова адекватност и високи минимални задължителни резерви. Стабилността на икономиката беше постигната. Повече от това няма да се направи чрез моделите на МВФ. Но има и нещо друго. В България български банки практически няма. Банките с българско участие заемат един твърде малък дял от финансовия пазар. У нас преобладават банки на гигантски финансови концерни, а на тях БНБ по никакъв начин не е в състояние да въздейства. Тяхната капиталова и депозитна база се формира извън България и МВФ нищо не е в състояние да направи. Тези банки имат собствена политика и насочват ресурсите си натам, където реализират печалба. Ние тук с никакви административни способи не можем да им въздействаме. Разбира се, можем да ги репресираме, да им отнемем печалбата. Но това са способи извън нормалната система за монетарно регулиране, а са канибалските способи, прилагани от някои диктаторски държави.
