Тези, които не плащат нищо, газят закона, смята изпълнителният директор на "Булстрад Здравно осигуряване" АД
Господин Борджуков, Асоциацията на здравноосигурителните дружества е сезирала Министерството на здравеопазването и Комисията по финансов надзор, че някои медицински центрове предлагат
здравни услуги при пълен годишен абонамент. Как ще коментирате това?
- Здравното осигуряване е сравнително нов продукт и може да звучи доста абстрактно както за част от клиентите, с които за първи път се срещаме, така и за специализирани издания, които правят
реклама на медицински центрове, предлагащи пълен годишен абонамент услуги. На мен ми се струва, че това е индикативен факт, който показва как дори специализирани издания въобще не знаят какво
е здравно осигурявате и че не е законосъобразно да се правят абонаментни обслужвания в медицински центрове.
Кой има право да предлага такъв тип обслужване и до какво би могло да доведе предлагането на услугата от различните медицински заведения?
- В глава Трета от Закона за
здравното осигуряване, който беше променен в края на 2002 година, изрично е казано какво е здравно осигуряване. Дефинирани са и две форми, чрез които може да бъде предоставяно то. Едната е
абонаментно обслужване, другата е възстановяване на разходи. Изрично е казано, че здравно осигуряване могат да извършват само здравноосигурителни дружества. На мен ми се струва, че правната логика
е толкова очевадна, че няма нужда от толкова тълкувания - такива, каквито впоследствие даде Комисията за финансов надзор към Министреството на здравеопазването. КФН изрично преповтори онова, което
е казано в закона - че абонаментното обслужване може да се предлага само от здравноосигурителни дружества. Тук въпросът има два аспекта. Първият - че сме законова страна и наистина трябва да има
господство на закона, което е един от фундаментите на всяка демокрация. Няма защо да тълкуваме дали е добре или зле да има абонаментно обслужване от медицински центрове, а да помним, че законът е
такъв и трябва да се спазва. Другият аспект е, че всеки закон може да се променя и тогава вече се опира до въпроса дали е целесъобразно да се предлага такова обслужване в медицински център. В
Закона за здравното осигуряване са предвидени доста силни регулативни функции на Комисията за финансов надзор по отношение на здравноосигурителните дружества с основна цел да бъде гарантиран
интересът на здравноосигурените, т.е. да няма пирамиди - това първо. Второто нещо е интересът да бъде гарантиран и чрез качество на медицинското обслужване, т.е. от нас се изисква редовно да
предоставяме справка за сключени договори с лечебни заведения, номера от РЦЗ, каква акредитация имат и т.н. Обикновено ние сключваме договори с най-добрите лечебни заведения - както от гледна точка
на акредитация, така и като име на пазара на здравните услуги. Законът е дефинирал изрично и капиталови изисквания по отношение на платежоспособността. Ако се спазва законът, наистина е
гарантиран интересът на здравноосигурените.
Какво повече предлага здравноосигурителното дружество: далеч по-широки възможности от гледна точка на териториално покритие; доста по-широк избор от лекари и по-добра медицинска апаратура. При
всички случаи клиентът има гаранции, че здравноосигурителното дружество, за разлика от някои заведения, не съществува рискът да изчезне. Примерно, едно ООД с 5 000 лева в никакъв случай не може да
бъде сравнено с едно АД с минимален капитал от 500 000 лева, който трябва да бъде увеличен на 2 млн. лева и който непрекъснато е следен - в добрия смисъл на думата - както от КФН, така и от МЗ. От
гледна точка на някаква логика на равнопоставеност на пазара ми се струва, освен че медицинските центрове правят нещо незаконно, че сме поставени в позицията на неравнопоставеност от гледна
точка на финансово третиране, защото лицензът, който сме придобили, струва към 44 000 лева. Освен това годишно плащаме такси от около 10 000 лева на КФН. Тези, които не плащат нищо, газят закона,
което пък дава обяснение защо здравеопазването е най-нереформираната област, защо частните инвестиции там са най-ниски и защо е усещането за хаос и недоволство в клиентите на тази система,
които в повечето случаи се назовават само пациенти.
Какви ще са Вашите стъпки, които ще предприемете?
- Ние сме предприели вече определени стъпки. Има изпратени писма от КФН и едно цикрулярно писмо до РЦЗ-тата. Те са от
миналата година. Въпросът е, че всичко остана в епистоларния жанр. В резултат МЗ поиска от КФН становище дали наистина медицинските центрове имат право да предоставят абонаментно обслужване. КФН
отговори, че не могат, след което МЗ изпрати писмо до РЦЗ в страната, че лечебните центрове нямат право да извършват абонаментно обслужване. След което всичко си продължи по старому. Самото писмо
на МЗ може би не е консултирано с юрист, защото има грешки и въобще не е ясно какво всъщност се казва на РЦЗ-тата. Писмото на КФН обаче е съвсем ясно. Ние сме започнали диалога с държавните
институции още май-юни миналата година.
Явно направеното не е достатъчно, след нищо не се е променило ...
- На мен ми се струва, че стъпката ни е правилна, но може би не е достатъчна дотолкова, доколкото
трябва да си разменяме такъв тип писма по-често. Тезата на държавните органи бе, че трябва да има някакъв конкретен случай. Те излязоха с презумпцията, че не знаят за какво конкретно става дума.
Мими Виткова, като председател на Асоциацията, беше сезирала МЗ и КФН за конкретен случай още преди няколко месеца. По неофициална информация от КФН в момента тече проверка. Не знам какъв ще е
резултатът... Имаше няколко пресконференции, излязоха няколко обширни материала, в резултат на което някои държавни лечебни заведения спряха, но частните продължиха да го правят. Може би проблемът
е въпрос на PR-стратегия, на комуникация и диалог с държавите институции и в крайна сметка, ако ни посъветват юридическите консултанти, на предприемане на друг тип мерки.
Как виждате във времето цялото развитие на проблема?
- Никое от здравноосигурителните дружества не е излязло на здравноосигурителния пазар, за да пречи на другите, а за да
"играе по правилата". Ако законът даваше подобна възможност и на лечебни заведения, може би някои от акционерите на здравноосигурителните дружества щяха да решат да направят 3-4 лечебни заведения,
а не здравноосигурителни дружества. В който и да е друг сектор такова крещящо беззаконие едва ли щеше да продължи толкова дълго време.
Повечето проблеми имат алтернативни решения. Явно трябва с по-голям интензитет да правим това, което сме правили досега. Сигурно е необходима по-силна PR-кампания, по-силен диалог с министерството
- това е най-цивилизованият подход. Малко по-крайният подход е след юридическа консултация да се обърем към съдебната власт, ако има основание. Досега това не е било обсъждано. Има и трети вариант
- нещо, което става и някои от дружествата го правят - те приемат, че законът явно няма да се спазва и започват да си изграждат собствени лечебни заведения. Очевидно е, че като капитал, експерти и
контакти здравноосигурителните дружества са достатъчно конкурентноспособни пред един медициски център, който обикновено е ООД с капитал далеч по-малък от този на здравноосигурителното дружество.
Здравеопазването страда от хроничен недостиг на инвестиции, което се изразява както в лоши битови условия, така и в доста атавистично отношение към клиента. Всяко здравноосигурително дружество си
избира вариант. Аз си мисля, че най-цивилизованият е този, които сме поели, иначе се отклонява и енергия, и бизнес логика в странични дейности.
Споменахте, че браншовата организация - асоциацията - е мотор за разрешаването на такива проблеми.
- Нормално е в рамките на интересите си здравноосигурителните
дружества да търсят решения на общи проблеми. Изхождайки от тази гледна точка, през лятото на миналата година водихме преговори, в резултат на което три от здравно-осигурителните дружества,
които бяха лицензирани към този момент, учредиха Асоциацията на здравно-осигурителните дружества - "Булстрад Здравно осигуряване" и дружествата на ДЗИ и "Доверие". Единствено дружеството на "Орел "
не влезе - не коментирам причините. След това бяха лицензирани още две дружества. Имаме уверение, че едното със сигурност ще се присъедини, а другото проявява интерес. Дотолкова, доколкото
проблемите ни са общи, е въпрос на синдикирани усилия да направим това, което сме записали в устава - популяризиране на здравното осигуряване, защита на общите интереси в диалот с МЗ и НЗОК,
прилагане на общи варианти за подобряване на здравните услуги у нас.
Кои са основните иницативи на Асоциацията, освен сигнализираните нередности при абонаментния пакет на здравните заведения?
- Ясно дефиниране на основния пакет, който да бъде
гарантиран от бюджета на НЗОК. На мен ми се струва, че в здравеопазването е най-ясна разликата между написаното в Държавен вестник и реалността. В Закона за здравно осигуряване е записано, че
държавата чрез НЗОК гарантира един основен пакет здравни услуги, които здравно-осигуреният получава. Въпрос на не толкова сложно изчисление е да кажем, че с тези пари в бюджета на НЗОК не могат да
бъдат гарантирани услугите, които са упоменати в основния пакет. От тази гледна точка Асоциацията ни иска ясно и реално дефиниране на основния пакет. Другото нещо, за което настояваме пред
МЗ, е да се възстанови традицията да се събират статистически данни за предоставените здравни услуги. Всяко нормално решение се гради на познания и достатъчно информация. Например в момента във
възрастовата граница 25-30 години един 26-годишен мъж колко пъти средно ходи на джи-пи…Никой не може да даде такава информация. Затова при необходимост ползваме резултатите на страните от ЕС.
Какви основни цели сте си набелязали през тази година?
- Диалог с държавите институции; гарантиране на ясни правила за осигурените, както и промоция на здравното осигуряване
като самостоятелен осигурителен продукт.
