Димитър Желев, председател на Изпълнителния комитет на “Алианц България Холдинг”: Сред застрахователите съществува мнителност, че някой от тях може да злоупотреби с базата данни
Господин Желев, в последно време много се спекулира относно размера на премията за “Гражданска отговорност”. Спрягат се даже суми от порядъка на 300-500 евро за автомобил. Има ли такава опасност и реална ли е такава цена при българските условия?
- Целият проблем е свързан с влизането на България в ЕС. Ще трябва да се отворят границите към страните от Шенген, а това за нас означава да се отворят границите към Гърция и през Румъния с останалите страни-членки на ЕС т.е. ние автоматично трябва да станем членове на т.нар. “Допълнително споразумение” чиито членове много отдавна са Словакия, Чехия, Полша и Унгария). В резултат на това няма да има “Зелени карти”, а всеки един български автомобил със своя регистрационен номер автоматично ще има застраховка „Гражданска отговорност за чужбина”. Всъщност всеки един наш водач ще плаща както “Гражданска отговорност” за страната, така и за чужбина независимо от това дали се излиза, или не. Ако имаме предвид, че голяма част от нашите водачи не излизат в чужбина, фактически те ще доплащат за нещо, което в много случаи не ползват. Ние като застрахователи бихме могли да сепарираме риска. Тоест, хората, които декларират, че ползват колата си за много кратки разстояния, да плащат по-ниски премии за “Гражданска отговорност”, а тези, които излизат чужбина и по принцип пътуват много, да плащат по-високи премии. По този начин ще диференцираме риска и тези, които излизат в чужбина ще поемат тази тежест за сметка на онези, които не ползват автомобилите си така активно. Считам, че ако има хора, които си карат Москвич-а един път седмично до лозето, те би трябвало да плащат 20 лв. за “Гражданска отговорност” и техният шанс да нанесат увреждания и риск е много по-малък от онези, които карат скъпи БМВ-та, често излизат в чужбина и т.н. Ако ние можем да селектираме това – например младите хора са по-рискови, хората, които пушат са по-рискови, жените сигурно са по-рискови от мъжете или обратното – това е въпрос на статистика и правилно построена тарифна политика. Това, за съжаление, в момента не съществува. Ако се премахнат границите, за някои хора “Гражданска отговорност” ще е по-евтина. Не е честно хора, които не си ползват колите, да плащат по 80-100 лв. за застраховка и същата сума да плащат хора, които си ползват автомобилите ежедневно.
А при какви условия трябва да се предлага застраховката „Гражданската отговорност” - да е от дата до дата, да се включи факторът „шофьор” при определянето на премията, да се криминализира деянието
за тези, които не си я купуват?
- Категорично да по всичките въпроси. Освен това не трябва да има минимални тарифи за “Гражданска отговорност”, а всеки един застраховател сам трябва да прецени на какви цени да продава застраховката. На настоящият етап това е малко опасно за българския пазар - първо, защото липсва обща методология между застрахователите за оценка на щетите и второ, поради липса на достатъчно дълъг период на събиране на статистически данни. Ако стъпим на ясна статистика и калкулираме върху нея аквизационни разходи, плюс определена печалба (5-10% за застрахователите), би било нормално да достигнем едно минимално разумно ниво на премията, при което компаниите да продават “Гражданска отговорност”. Тогава няма да се налага Министерски съвет или от Комисията по финансов надзор да определят минималните премии за застраховката, каквато е практиката в момента. На база на тази статистика застрахователите ще могат да избират съответните премия, която ще е калкулирана въз основа на риска. А рискът, естествено, се носи от шофьора, не от моторното превозно средство. Автомобилът оказва някакво влияние върху риска от гледна точна на неговата мощност, бързина, но основното е шофьорът. Той е субективният елемент, който определя вероятността да се случи дадено събитие като по-голяма или по-малка.
Какво трябва да се предприеме, за да се увеличи броя на собствениците на автомобили, които ще си закупят “Гражданска отговорност”?
- Най-простата мярка е в налагане базата данни в КАТ с тази на застрахователите, т.е. обединяване в обща база данни. Ако направим това, веднага ще разберем кои автомобили не са застраховани. След това трябва за всеки конкретен автомобил да се провери, каква е причината, за да не бъде застрахован. Те може да не са застраховани по няколко причини – първата е просто те да не съществуват в правния мир. В последните 10 години са прехвърлени много автомобили без нотариални актове, а с пълномощно или с неформални договори. Другият проблем е, че има някои возила, които стоят по улици или поляни и са излезли от употреба. Де факто те не се ползват, но и не са отписани. Третият вид автомобили са онези, които са по пътищата на България, но не са застраховани. Аз мисля, че ако се предприеме някаква мярка то тя трябва да е финансова. Застрахователите казват, че между половин и един милион автомобили не са застраховани – говорим за една колосална сума от 250 млн. до половин млрд. лева – размер на санкциите, които трябва да се наложат на тези шофьори. Ако тия пари се приберат, аз мисля, че в голяма степен могат да се решат някакви проблеми – както на МВР, така и на застрахователния пазар. Ако не се наложат двете бази данни, за мен проблемът с това да не се закупува “Гражданска отговорност” ще продължи да съществува.
Шефовете на МВР склонни ли са да имате обща база данни?
- Аз мисля, че МВР нямат нищо против, въпросът е ние да се разберем за общата база данни. Но, пак повтарям, съществува мнителност, че някой от застрахователите може да използва тази база данни и да злоупотреби като например да направи определен маркетинг.
А какъв е препъни-камъкът, за да не стане това налагане на базата данни? Знам, че дълги години застраховането спори за създаването на обща информационна система и все още няма резултат...
- Тя историята е като с кредитния регистър на банките. В банките се преодоля чувството на болезнена мнителност, докато в застрахователния пазар това още не е станало. Дълги години застрахователите се плашеха да дават данни кой, къде и какво. Криеше се дори информация по отношение на премиен приход. А това да кажеш, какво си постигнал е напълно нормално – една година ще си по-напред в т.н. класиране по премиен приход, другата година може да изостанеш и да си по-назад.
А какво пречи за създаването на обща методология за оценка на щетите?
- Ние спорим по отношение на т.нар. „случили се събития, но необявени”. Считаме, че те трябва да бъдат зададени по методология, определена от КФН, която, за съжаление, в момента не е много ясна. Ние ги определяме на база методология, дадена от нашите актюери и одитори от КPMG и тя е доста по-завишена, защото се базира на статистика от минали години. Оказва се, че голяма част от събитията настъпват, идват при нас без да знаем, че те съществуват. Даже имаме съдебно-осъдителни дела по отношение на “Гражданска отговорност”, за които изобщо не сме били привлечени като страна и изобщо не сме знаели, че при това събитие водача е застрахован при нас. При нас директно пристига изпълнителен лист и ние трябва да платим. Затова заделяме резерви е от порядъка на 20-25% от целия размер на премията.
Ако целият пазар ползва една обща методология, ще имаме ясна картина кой сектор е печеливш и кой губещ. Преди 20 години в Италия в резултат на едно такова „лудо” надпреварване по “Гражданската отговорност”, дефицитът по тази застраховка е бил около 13 млрд.евро! В момента там има позитивен резултат благодарение на това, че самите застрахователи са станали много по-разумни на пазара.
Стана дума за надзора. Бихте ли коментирали работата му към момента и фактът, че толкова месеци да няма пряко отговорно лице за застрахователния бизнес?
- Аз бих казал, че работата на надзора е нещо, което се подобри в последните няколко години, особено със създаването на КФН. Естествено, трябва да има заместник председател, който да отговаря за застраховането. Лошото е, че този въпрос е професионално-политически и да се съчетаят политически и професионални интереси не винаги е най-лесното нещо. Така че ще изчакаме гилдията и политиците да намерят консенсус за фигурата, която може да изпълни ролята председател на застрахователния надзор.
В момента се прави поредната - 16-та или 17-та поред промяна в Закона за застраховането. Как да се стабилизира нормативната уредба и да се работи в нормална среда?
- За мен някои неща, които в момента се работят, са много важни. Това са три казуса и аз ще започна от най-важното - да засилят правомощията на КФН, вкл. отнемане на лицензи. Ако си спомняте, когато се прие в Закона за банките бе дадена възможност ако не се извърши плащане, банков надзор до 7 дни да може да отнеме лиценза. По този начин проблемът със забавените плащания между банките изчезна. Тоест, трябва да има крути мерки, за да има дисциплина. А дисциплината създава и самоконтрол на самите застрахователни дружества. Второто е освобождаване на “Гражданска отговорност” по отношение на срока и размера. Трето, много важно, са данъчните закони за корпоративното подоходно облагане - това е записано и в изискванията на МВФ. Данъчен терор е да се облагат застрахователните компании със 7% корпоративен данък и то на такава широка данъчна основа. Ние ясно и категорично сме казали и показали, че данъчната тежест при нас е между 70 и 90% върху печалбата, която може да генерира секторът, а това е убийствено за компаниите.
Друг голям проблем сред застрахователите вътрешната задлъжнялост между компаниите. Какъв е вашия коментар по въпроса?
- Да, има задлъжнялост между компаниите и това наистина е проблем. Връщайки се пак към трите основни неща, които са на дневен ред, бих казал, че е нормално надзорът да създаде клирингова система от експерти-застрахователи – трима или пет човека, които да изработят обща методология за уреждане на щетите по “Гражданска отговорност”. Тя може да се базира на Гаранционния фонд, на парите на всички застрахователи, независимо дали за “Гражданска отговорност”, или за “Зелена карта”, но трябва да се създаде автоматизъм за разплащане. Тоест, ако в 7-дневен срок застрахователят не плати, то от неговата банкова гаранция (а такива банкови гаранции имат например членовете на Бюрото Зелена карта) и парите му, които се събират по тази клирингова система, трябва да се прибират. Ако има спор по размера на съответните обезщетения, то тази комисия да се произнася и решението и трябва да бъде окончателно. А ако застрахователят няма пари, то той трябва да се обяви във фалит.
Ако се направят тези промени, които препоръчвате, готови ли са българските застрахователи за единен европейски пазар? Какво да очакваме до 2007- ма – фалити, вливания, сливания.
- Мисля, че не трябва да допускаме пазарът да стига до фалити. Това е най-страшното за който и да е пазар. Пазарът ни е неразвит. Има няколко външни застрахователи, които са сериозни стратегически инвеститори. Освен „Алианц”, това са „Ей Ай Джи”, „Кю Би Ей”, „Винер Щетише”. За съжаление обаче между големите четири български дружества, освен Алианц, друг стратегически застраховател няма. Считам, че големите застрахователни дружества в България, рано или късно, ще бъдат подложени на изкушението, да си намерят такъв стратегически инвеститор. Въпреки че пазарът е малък, той е интересен. До 2007 г. всичко в България ще е собственост на големи стратегически застрахователни институции. Това вече се случва при банките, ще се случи и при застрахователите. Затова очаквам покупки, очаквам влизания и сливания.
Конкретно за „Алианц” какво да очакваме тази и следващите години?
- Нашата цел е ясна – ние трябва да си запазим лидерската позиция. Животозастраховането вече навлиза в нормалното си русло. Там бихме могли да заемем лидерска позиция. Голямата цел, която не е само наша е животозастрахователния пазар по своя обем да достигне общото застраховане, което при този темп на развитие най-вероятно ще стане в рамките на 4-5 години. В общото застраховане трябва да се стремим също да запази лидерската си позиция. Първостепенна задача обаче си остава не премийния приход, а качественото обслужването на нашите клиенти. Мисля, че имаме всички шансове, въпреки ожесточената конкуренция, да се справим с поставените задачи.
Ние наричаме нашата цел с две думи: “печеливш растеж”, т.е. когато растем, не трябва да забравяме и за печалба. Вие знаете, че последните няколко години застрахователни дружества на “Алианц България холдинг” винаги са давали печалба, независимо от щетите, които са плащали или лошите години, които сме имали. През последната година ЗПАД “Алианц България” раздаде дивидент 100% върху акционерния капитал. Надяваме се, че през настоящата година резултатите също ще са много добри.
В групата Алианц има още банка и пенсионна компания...
Пенсионната компания има също ясно определена цел – да запази лидерското място. По отношение на управляваните активи за първото тримесечие, знаете, че те са около 220 млн. лева. Ще се стремим до края на годината да увеличим тази сума до 250 млн.лв., а също така да увеличим и броя на членовете, които се осигуряват при нас. Надявам се, че ще успеем да го направим, давайки добра доходност на осигурените.
ТБ “Алианц България” АД подлежи на динамично развитие от гледна точна на търсенето на стратегически партньори, възможност за продаване на финансови услуги на едно гише. Считам, че ако тя се специализира в ипотечното кредитиране, в кредитиране на автомобили, управление на чужди активи, т.е. активи на трети лица, а не е само активи на групата, би намерила своето професионално място. Нямаме за цел да бъдем универсална мегабанка. Ако ние запазим позициите си между 10-15 място в банковия сектор и пазарен дял между 2-3%, ще се чувстваме достатъчно комфортно.
А къде се намира „Алианц България” спрямо другите представителства на немската финансова група в Централна и Източна Европа?
- Много трудно ние можем да бъдем флагман в Централна и Източна Европа поради факта, че сме много малък пазар. За сравнение „Алианц Унгария” има около 600 млн. евро приходи през миналата година. У нас прихода на всичките български застрахователни компании е наполовина. Ясно е, че ние с нашите 75 млн. сме с около 7-8 пъти по-малки от унгарските си колеги, но по критериите на Allianz сме добре работеща система, която не се нуждае от преструктуриране. Надявам се, че „Алианц Словакия”, където се сляха две компании, също ще е един от флагманите. Много динамично и сериозно е развитието на “Алианц” в Русия. В Полша и Чехия компанията е в рамките на първата петица като определено има какво да наваксва и да се бори за своя пазар.
