Ако допуснем, че валутният курс, при който влизаме в еврозоната, е надценен, то във вътрешен план това ще се отрази най-вече на инфлацията и заетостта, а във външен план - на текущата сметка и дълга към нерезиденти
На какъв курс ще настоява да се върже към еврото България след излизането й от валутния механизъм?
БНБ напълно споделя официално заявената от правителството пред ЕС политика (в предприсъединителната си икономическа програма 2003 - бел. ред.) България да поддържа едностранно системата на паричен съвет до присъединяването си към еврозоната при сегашното разменно съотношение 1.95583 лева за едно евро. Тази политика по отношение на валутния курс предполага определени изисквания към основните компоненти на икономическата политика - парична и фискална.
Смятате ли, че сегашният курс от 1.95583 лв. за едно евро е реалният и защо?
Ако приемем хипотезата, че реален курс е такова ниво на разменното съотношение на лева към еврото, което не е източник на неравновесия в икономиката и не пречи на нейния растеж в един средносрочен и по-дългосрочен план, то сегашният курс е такъв. На този етап статистическите данни не дават сигнали за трайни или непрекъснато задълбочаващи се неравновесия в българската икономика. Икономическият растеж в средносрочен период (от средата на 1997 г. насам) е относително висок и устойчив, инвестициите и заетостта растат, безработицата спада. Притокът на преки чуждестранни инвестиции е траен, валутните резерви се увеличават, бремето на задлъжнялост на страната намалява. Полученият през тази година от България инвестиционен рейтинг от две от най-реномираните международни агенции ясно показва колко “реален” е и валутният курс на лева.
Много анализатори смятат, че левът сега е надценен. Как бихте отговорили на тези заключения?
За да се констатира, че една валута е надценена или подценена, трябва да има подходяща референтна стойност, с която да сравняваме. Често пъти твърдения от този род се базират на използването на индикатори от типа на реален ефективен валутен курс. Тези индикатори силно зависят от ценовите индекси, които се прилагат при конструирането им. БНБ използва подобни аналитични методи, но те не ни позволяват да отговорим еднозначно на поставения въпрос. Например при ползване на индекс на потребителските цени се получава, че има постоянно и значително по размер поскъпване на лева спрямо еврото в реално изражение от 1997 г. насам. Ако обаче използваме индекс на разходите за единица труд, който е по-подходящ за измерване на ценова конкурентоспособност, то поскъпването на лева е значително по-малко. Последното съответства и на тенденцията към постепенно нарастване на производителността в икономиката след въвеждането на паричния съвет. Заедно с изводите за динамиката на основните макроикономически показатели то позволява да твърдим, че няма сериозни сигнали или безспорни доказателства, че левът е надценен.
Теоретично погледнато, какви ще са последиците за българската икономика и в частност за финансовия сектор от връзването при "неправилен" курс?
Последиците от това валутният курс да излезе извън интервала от равновесни стойности зависят от посоката на отклонение. Ако допуснем, че валутният курс, при който влизаме в еврозоната, е надценен, то във вътрешен план това ще се отрази най-вече на инфлацията и заетостта, а във външен план - на текущата сметка и дълга към нерезиденти. По-точно може да се очаква дефлационен натиск и спад в заетостта и растежа, а също така и нарастване на външната задлъжнялост поради увеличени дефицити по текущата сметка. Тези реални ефекти естествено биха довели и до затруднения за финансовия сектор, вероятно придружени от спадове в лихвените равнища. Подобна ситуация би продължила, докато неравновесието не се компенсира от ценовата корекция. При текущото състояние на икономиката обаче подобен сценарий изглежда много слабо вероятен.
Интервю за "Дневник".
