Не очаквам политически и друг натиск върху Сметната палата -тя е изградена институция с реален авторитет, каза номинираният за председател на Сметната палата проф. Валери Димитров
Проф. Валери Димитров е роден през 1954 г. в София, но израства в Благоевград. Завършил е юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Четири години работи като юрисконсулт в "Пътни строежи". Преподавател по финансово право в катедра "Правни науки" на ВИИ "Карл Маркс", сега УНСС. От началото на 90-те години преподава банково и борсово право, от 1996 г. е доцент по финансово право, а от 2002 г. - професор по административно право. От 1991 до 2001 г. е правен съветник на управителя на БНБ и на практика е участвал в изготвянето на ред нормативни актове. От 2001 г. е депутат и председател на икономическата комисия в 39-ото Народно събрание. Във вторник бе номиниран от НДСВ за председател на Сметната палата.
- Проф. Димитров, вие сте номиниран за председател на една от най-важните институции в държавата - сметната палата. Кои са принципите на добрата администрация?
- Доброто
управление и добрата администрация безспорно изискват много качества. Администрацията се води от принципа, че всеки се стреми да увеличи броя на подчинените си и да намали броя на съперниците си.
Във всеки случай не съм от хората, които се опитват да увеличат броя на подчинените си - това е лошият принцип на администрацията.
- Един стар и патил счетоводител казваше: "Заговори ли се за съкращения, заделям пари за нови бюра…"
-Това е така. И тук е една от реформите, която предстои да се извърши в
България. Малката, компетентна, добросъвестна администрация, добре натоварена и добре платена, е модел, който у нас не е съществувал и все още не работи. Да се надяваме, че ще го създадем. Това е
грандиозна задача, с която малко държави са успявали да се справят. Проблемът е, че качеството на услугите, които администрацията предлага в момента, е трудно измеримо и трудно оценимо. По тази
причина и натоварването с работа и размерът на заплащането не са добре организирани. Но аз съм оптимист. Започна реформиране на тази сфера. Принципът на програмното бюджетиране е един от
механизмите за подобряване на работата.
- Какво означава програмно бюджетиране?
- Това означава финансиране на определени дейности, насочени към постигането на ясни цели и резултати. С други думи - давам ти пари, за
да свършиш конкретна работа, а не за да се осигури непременно издръжката на известен брой чиновници. Въпросът е да се определят ясно целите на една държавна институция, оттук произтичат функциите,
които трябва да изпълнява. А за ефективното упражняване на тези функции са необходими определени средства. Проблемът е как да бъдат определени броят на хората и средствата. Една функция, една
задача можете да изпълните и с 300, и със 100 души и то много по-ефективно.
- Как определяте администрацията у нас?
- У нас администрацията е все още многобройна, ниско платена и не добре натоварена с работа. Това е изключително благодатна почва за
създаване на корупция. Като прибавите и подправката "балкански манталитет" се получава не особено приятна смес.
- Десет години сте работили в БНБ. Как оценявате прехода в банковата област и каква е оценката Ви за банковата система у нас в момента?
- В момента банковата система е в много
добро състояние. Кризата безспорно бе голяма, но хубавото на тези кризи е, че имат оздравителен ефект. Въпреки че една трета от банковата ни система изчезна и голяма част от хората загубиха
спестяванията си през 1996-97 година, резултатът беше, че се появи оздравена банкова система, която бързо се приватизира. Чуждестранни банки масово навлязоха у нас, започнаха да се практикуват
по-високи стандарти на търговско банкерство. Много се подобри работата на БНБ в областта на банковия надзор. Разбира се, има още какво да се желае в областта на конкуренцията, предоставянето на
модерни банкови услуги.
- Но катастрофата в банковата ни система стана на базата на законите, които бяха подготвяни и с ваше участие. Масово се създаваха банки, масово се рефинансираха. Не чувствате ли някаква
вина ?
- Моят поглед беше на човек отвътре. Тогава действаха два закона. Първият е законът за БНБ от 1991 година. Той въведе един традиционен модел на модерна централна банка, която
провежда дискреционна парична политика, т.е. има голяма свобода да формулира и провежда определена парична политика. Такива възможности има по принцип почти всяка банка в Европа. При нас се
допуснаха много грешки от неопитност. Смея да твърдя обаче, че и законът за БНБ, и този за банките от 1992 г. описваха всички основни изисквания за добро търговско банкерство. Проблемът е, че не
бяха спазвани ред изисквания на закона. Цареше политика на либерализъм, банките тъкмо възникваха и мисля, че един от недостатъците на тогавашната надзорна политика бе, че не се прилагаха строго
санкциите спрямо нарушителите. Много от банките грубо нарушаваха изискванията за т.нар. големи и вътрешни кредити. Кредити в огромни размери се предоставяха или на управителите на тези банки, или
на техни основни акционери или свързани с тях лица. Тогава господстваше виждането, че банката се създава, за да кредитира своя учредител, собственик или основен акционер. Всяка по-голяма групировка
искаше да си има банка. А това бе отрицание на основни принципи на търговското банкерство. БНБ не успя да преодолее тези нагласи. Но, за съжаление, и тогавашните правителства оказваха много
сериозен натиск върху БНБ, особено за рефинансирането на определени търговски банки, които после да кредитират доста неплатежоспособни държавни предприятия. Така изтече огромен ресурс заради тясно
партийна стопанска целесъобразност. А централната банка не прояви достатъчно твърдост и характер при този натиск. И все пак кризата не е български патент. Банкови кризи имаше във всички бивши
социалистически държави от Източна Европа.
- Сметната палата е институция, която контролира публичния сектор. Там също се преплитат много интереси. Опасявате ли се от натиск?
- Сметната палата контролира как се
изразходват публичните пари. Предполагам, че натискът в определен период наистина е бил голям. Но тя вече е изградена институция с реален авторитет и това се дължи до голяма степен на сегашния
председател доц. Георги Николов и на неговия екип. Предстои приемането на България в ЕС и трябва да бъдем готови за това. Според мен нещата се развиват много бързо като теория и практика и се
надявам, че Сметната палата ще се развива успоредно с най-добрите палати от ЕС. Тя трябва да действа не като надзорник, администратор и санкциониращ орган, който да виси над главата на държавните
институции, а по-скоро да бъде консултиращ орган за ефективното и ефикасно харчене на държавните средства.
- Като председател на икономическата комисия в парламента как смятате, че трябва да се развива нашата икономика на прага на приемането ни в ЕС?
- Аз съм привърженик на
либералния модел на икономическа политика и смятам, че малката, но силна държава и големият пазар са оптималният модел за модерна развита държава. Не може да има благоденстващо общество, ако
няма развити пазари. Държавата не може да замества пазара, тя само преразпределя благата. Благата се генерират в пазара.Крайно време е да се разделим с илюзията, че видите ли, държавата може да
замести пазара и да осигури социална справедливост, като раздава на всеки по паница леща.
- Говори се, че бившият управител на БНБ проф. Тодор Вълчев ви е лансирал в политиката. Вярно ли е това? Как попаднахте в НДСВ?
- Не съвсем. С проф.Тодор Вълчев имахме и
продължаваме да поддържаме чудесни отношения. Изпитвам към него дълбоко уважение. Но не бих казал, че той ме е издигнал в политиката. Просто групата, която разработваше икономическата програма на
НДСВ, ме покани да взема участие като специалист и аз приех. Предполагам, че работата ми е била оценена и получих покана да бъда включен в листите на народните представители.
- Трудно ли взехте решението да влезете в политиката? Все пак това е една сериозна промяна.
- Не, не мислих дълго. Въпреки че никога не съм смятал да влизам в текущата,
оперативната политика. Реших, че това е сериозно предизвикателство. Основното ми съображение беше, че на практика десет години съм се занимавал с правенето на закони, което е много специфична
дейност. Така че на практика само смених мястото. Законът е политически инструмент за провеждането на определена политика - икономическа, социална, правна. Сам по себе си той предполага ясна и
категорична правна логика и техника. Просто политиката трябва, образно казано, да бъде облечена в определена правна дреха. Смятам, че в парламента трябва да има повече такива хора, но, за
съжаление, не е така.
- Кандидатурата за председател на Сметната палата също Ви изправи пред избор. И това решение ли взехте лесно?
- Сметната палата е контролна институция. Целият ми професионален
път, включително и научните ми интереси и изследователската ми работа, са в сферата на финансовия и административен контрол. Така че чисто професионално нямам никакви колебания.
