Димитър Костов, председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на ТБ Алианц България
ГОСПОДИН КОСТОВ, КАКВО ОТЧЕТЕ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ /АТБ/? КАКВА БЕШЕ ГОДИНАТА ЗА СЕКТОРА?
- Изминалата година беше много успешна за банковия бизнес. Това се вижда от активите на банковата система, които са над 17 млрд. лв., печалбата е около 380 млн. лв. В условията на увеличаваща се
здравословна конкурентност банките са постигнали добри резултати с нарастваща степен на ориентация към потребностите на клиентите. Доказателство за това са многообразието и иновативността на
банковите продукти, нарастващото внимание към обслужването и коректността спрямо клиента. Като цяло през изминалата година асоциацията активно работи по развитието на банковите регулации и други
закони - валутно законодателство, данъчно, счетоводно законодателство, въвеждането на платежната система РИНГС, мерките за борбата срещу прането на пари, срещу финансирането на тероризма. Освен
чисто финансови институции банките изпълняват и широк спектър от социални функции. Например в областта на заетостта или взаимооотношенията с държавата, които се базират на коректността. Банките
традиционно са добри данъкоплатци. Около 2% от бюджетните приходи се формират от тях. Освен това имат определена роля в борбата срещу прането на пари, срещу финансирането на тероризма и редица
други обществени функции. Време е асоциацията в по-широк план да представи и обществената роля на банките. За да изпълнява тези социални функции, банковата система трябва да реализира успех в
основния си бизнес. В този контекст успехите й зависят и от условията, от средата за работа.
КАК ОЦЕНЯВАТЕ "ОКОЛНАТА СРЕДА", В КОЯТО РАБОТЯТ БАНКИТЕ?
- Като цяло средата е добра. Приватизацията в банковия сектор практически завърши, налице е макроикономическа стабилност, съчетана с балансиран бюджет, ниска инфлация и без непосредствени заплахи
за валутния борд. Имаме разумна система от банкови регулации. Разбира се, не подценяваме и проблемите.
КАКВИ СА ТЕ?
- Предстои приватизацията в големи и важни сектори на икономиката, бизнессредата се нуждае от подобряване в много отношения. Нормативната среда също се нуждае от развитие в посока снемане на
бариерите при входа и изхода към пазара, както и по-ефикасна съдебна система. От по-нататъшно развитие има нужда и банковата инфраструктура, картовите разплащания, публичните регистри, свързани с
функционирането на банковото посредничество. В този контекст АТБ отчита и реализира своята роля и място за развитието на бизнеса и на средата. Исторически благодарение на усилията на банковата
общност асоциацията се е утвърдила като институция, която успешно агрегира и защитава позициите и интересите на банките, което беше отчетено и на събранието. Поради това тя е търсен и желан
партньор не само от БНБ и Министерството на финансите, но и от парламент, правителство и редица други държавни органи. Реализирайки тази си роля, асоциацията има добре отработени механизми, които
позволяват участие на всички банки в процесите на изработване и защита на общите позиции посредством дейността на експертните комитети към нея. Създават се условия както за участие на всички, така
и за оползотворяване на експертния потенциал по различни проблеми и въпроси.
КАКВИ СА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ БАНКИ С ОГЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА СТРАНАТА КЪМ ЕС И ЕДИННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ПАЗАР НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ?
- Част от предизвикателствата са свързани с развитието на регулативната среда и конкуренцията в условията на присъединяването към ЕС. Предстоят възприемане и адаптиране към регулациите и нормите на
Евросъюза в сравнително кратки срокове. Това определено е проблем. Още повече че нормите, които ще се възприемат и ще се развият като регулации в следващите една-две години, са много широкообхватни
като обем и съдържание и е много вероятно да се получи ефект на възприемане на регулации, изпреварващи реалното развитие на финансовото посредничество у нас. Защото има разлика в степента на
финансовото проникване. Самият факт, че има такава разлика, създава проблем по отношение на регулацията, тъй като ще се изградят нормативи за неща, които все още ги няма. Реално разликата не е
много голяма, но различната степен в по-сложните форми на посредничество съществува.
КАКВИ КОНКРЕТНИ ПРОМЕНИ В РЕГУЛАЦИИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ?
- Много са. Например конкретно по отношение на капиталовата адекватност ще трябва да се отчитат пазарните рискове. Това е действаща в ЕС регулация и би трябвало до края на годината да се
адаптираме. Ако сегашната Наредба 8 за капиталовата адекватност е 7-8 стр., новата най-вероятно ще бъде 50-60 стр. Друг пример са регулациите, свързани с взаимоотношенията с клиентите. Съществуват
стандартизирани изисквания към оповестяването на условията по банковите продукти, има стандартизирани изисквания към създаването на системи за извънсъдебно решаване на споровете с малките
клиенти.
УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКА Е ОСНОВНА БАНКОВА ДЕЙНОСТ. НАШИТЕ БАНКИ КАК СЕ СПРАВЯТ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ?
- Оценките на външни анализатори, на МВФ са добри. Реално всяка банка инвестира доста сериозни средства и усилия в системите за управление на риска. Целият процес на присъединяване към ЕС е свързан
с рискове. Освен развитието на регулативната среда важно е, че върху банковата система, върху банковото посредничество ще влияе и това пред какви предизвикателства се изправят другите сектори на
икономиката и как те се справят. За банките средата се определя от това какво правят другите и как те ще се справят с процесите на присъединяване, как ще се развие конкурентоспособността на
икономиката, как ще се развие бизнессредата. Факт е, че целият процес е свързан с увеличаване на конкуренцията. При това ще има процес на увеличаване на конкуренцията не само на българския банков
пазар, но и на единния европейски пазар. Т. е. ще трябва да се справяме с нарастващи предизвикателства. Извън това има и проблеми, които произтичат от текущия ход на реформите. Макроикономическата
политика също оказва влияние върху банковото посредничество. Въпреки нарасналата степен и нива на кредитиране на нас ни е известно, че не всеки, който е поискал кредит, го е получил. Връзката на
кредитирането с дефицита по текущата сметка на платежния баланс е на макрониво, но действията, които биха се възприели като макроикономическа политика по отношение на проблема с дефицита, ще окажат
влияние върху банковото посредничество. Това също е проблем, с който ще трябва да се справяме.
ИМА ЛИ НУЖДА ОТ УВЕЛИЧАВАНЕ НОРМАТА НА МИНИМАЛНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ РЕЗЕРВИ /МЗР/ ИЛИ ВЪВЕЖДАНЕ НА ГРАНИЦА НА КРЕДИТИТЕ?
- При прилагането на подобни мерки въпросът е да се преценят конкретно условията вътре в страната и какви биха били последиците. Необходимо е мерките, които се предприемат, да се основават на ясен
и конкретен анализ какви са проблемите в текущата сметка - да се види до каква степен дефицитът е свързан с процесите на преструктуриране на икономиката, до каква степен и как ще повлияе едно
задържане на дефицита върху темповете на растежа, с които се преструктурира икономиката, къде точно ще се окаже ефектът. Част от проблемите в текущата сметка всъщност са свързани с бизнессредата,
нормативната среда, правилата за вход и изход на пазара - лицензионни и разрешителни режими, с въпросите на несъстоятелността и фалитите. Надяваме се, че няма да се стигне до приемането на
непазарни решения. В началото на 90-те г. имаше кредитни тавани, но се оказа, че те не са най-ефективната мярка. Собственият ни опит показва, че този тип полуадминистративни ограничения не вършат
работа. По отношение на МЗР може да се окаже, че е необходим по-добър синхрон между фискалната политика във връзка с управлението на фискалния резерв. Поради прехвърляне на средства от него в
банките се наблюдава ефект на наливане на допълнителна ликвидност. Изтеглянето на тези депозити би повлияло на ликвидността и оттам върху ръста на кредитирането. При това по начин, различен от
промяната в МЗР. Текущата ликвидност в банковата система е около 380 млн. лв., а 200 млн. лв. са си 200 млн. лв. Проблемът не е еднозначен, трябва да се огледа от много страни. Но ако се сравняват
двете мерки при равни други условия, най-малкото трябва да има последователност при прилагането им - първо едното да се предприеме, после другото. Защото МЗР имат дългосрочен ефект. Ако първо се
изтеглят фискалните пари от банките, добре е след това да се види има ли нужда от увеличаване на резервите, защо, с колко и пр. Ако се натрупат некоординирано всички действия наведнъж, може да се
създадат и проблеми като преохлаждане на системата. Водейки се от добри намерения, може да си създадем сериозни проблеми. Това е риск, свързан с провежданата макроикономическа политика, и се
различава от рисковете, произтичащи от пазарната, външна за банките среда. За първото може да се каже, че сами си създаваме проблеми, за да ги преодоляваме след това геройски.
НЕОТДАВНАШНИЯТ ОБИР В БАНКОВ КЛОН СТРЕСНА ЛИ БАНКИТЕ?
- Банките винаги трябва да са стреснати. Т. нар. операционен риск е част от работата. Ненапразно международната общност обсъжда включването му в измерителите за капиталова адекватност. В него
влизат освен такива злоумишлени престъпления и всякакви възможности за човешки грешки. Това се преодолява и с инвестиции в технически средства и по-високи нива на автоматизиране на дейността, с
инвестиции в квалификацията на кадрите, писаните правила и процедурите за проверка, последващия контрол върху изпълнението им, вграждането в тези правила на възможностите за взаимен контрол на
дейността - т. нар. правило на четирите очи ненапразно е вътрешно присъщо на банковата дейност.
КАКВА БЕШЕ 2003 Г. ЗА ТБ АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ?
- През 2003 г. постигнахме добри резултати спрямо предходната година като ръст на активите и печалба. Началните стъпки във възприемането на новата стратегия на банката за ориентиране към
банкирането на дребно са положителни. Самата смяна на името й показа и гласуваното доверие, и мястото й в структурата на Алианц. Предимствата, които имаме като финансова група, са съществен фактор
за постигане на добри резултати. Акцентът, който поставяме в развитието си, е не толкова разнообразието в продуктите, колкото качество на обслужване - коректност, бързина, внимание към клиента.
Банките се конкурират в крайна сметка не толкова с продуктите си. Един финансов продукт в рамките на няколко месеца може да бъде възпроизведен в някаква по-различна форма. Но качеството на
обслужването е нещо, което дава конкурентно предимство, и то не може да се възпроизведе толкова бързо.
По отношение на МЗР може да се окаже, че е необходим по-добър синхрон между фискалната политика във връзка с управлението на фискалния резерв.
