Половината трезори са излъгали за раздадените кредити, твърди шефът на БНБ Иван Искров
- Г-н Искров, какъв е смисълът от тройните ограничения, които БНБ предприема спрямо раздаването на кредити?
- Няма тройни рестрикции. Това е стремеж на БНБ да сведе с помощта на определени регулации кредитния растеж до по-ниски темпове. На практика имаме изменение в три наредби, но това не значи тройни
рестрикции. Изменението в Наредба 9, която касае режима за преструктуриране на кредитите, не е свързано с кредитния растеж. В Наредба 8 искаме повече капитал от банките, когато искат да растат
по-агресивно. Затова изключваме признаването на текущата печалба като елемент на капиталовата база. И, разбира се, основната регулация в Наредба 21. Там на практика слагаме определени темпове на
нарастване, които според Централната банка са благоразумни. Всеки, който мисли, че има достатъчно печеливш бизнес, за да прескочи тези коефициенти, ще трябва да плати по-голяма цена, като поддържа
по-големи резерви.
- Как ще се отрази това на търговските банки, на бизнеса и на потребителските кредити?
- Ще се отрази много положително на всички, тъй като кредитът не е право, а възможност. Не всеки, който иска кредит, трябва да получи. Кредит трябва да получи този човек или фирма, които докажат
добра перспектива за своя бизнес план или за своето начинание. Аз наблягам на необходимостта от успокояване на кредитната дейност и по-голяма прозрачност към потребителите, тъй като рекламата
наистина е доста агресивна. И когато са ниски лихвите, особено през първата година, много често едно семейство с по-малко опит, което дълги години е чакало да си подмени колата или телевизора,
много лесно се решава да вземе заем, без да си е направило добре сметката.
- Има ли българска банка, която може да се справи с новите ограничения?
- В момента не виждам толкова ефективна банка. Нашите експерти правят различни предположения, различни модели, проиграват различни сценарии. Те са изчислили, че ако се наложи да държиш двукратния
размер на превишението над базата, която ти е позволена като резерви в Централната банка, на практика лихвеният марж, който иначе носи печалба на банките, би се изял. И само би предизвикал
допълнителни дискусии между Централната банка и съответната търговска банка, без да има някакви сериозни резултати в нейната печалба.
- Ще отпаднат ли рестрикциите след приключването на двегодишното споразумение с МВФ?
- Аз неслучайно бягам от думата "рестрикции". Ако някой банкер е решил, че е нормално да му расте кредитният портфейл с 50, 70 или 100% на година, от негова гледна точка очевидно става въпрос за
рестрикции. От страна на Централната банка обаче, при положение, че в Европейския съюз има растеж в рамките на 10%, ние предпочитаме да говорим за регулации. Тъй като 30 на сто годишен растеж не е
никак малко. Това е от порядъка на 4,5 до 5 милиарда лева. Така че аз не считам, че може да се застрашат печалбите на банките или техните бизнеспланове. Но въпросът е дискусионен. От една страна,
имаме изключително сериозни и стабилни банки, които имат много пари и искат да кредитират. От друга страна, е надзорният орган, който има свои виждания по въпроса.
- Все пак тези регулативни мерки ще останат ли след приключването на споразумението с МВФ?
- Не съм казал такова нещо. Много хора считат, че с отпадането на споразумението с МВФ на всички ще им стане много широко около врата. Напротив, практиката и на трите страни, които влязоха в
междинния механизъм преди Еврозоната, показва, че Европейската комисия и ЕЦБ изискват допълнителни документи, които са като анекс към договора за присъединяване. С тях на практика има други
изисквания за дефицит, за растеж, за състояние на кредитните портфейли и т. н. Нещо, което е много подобно на меморандумите с МВФ.
- Каква част от банките са представили "напомпан" растеж за март?
- Половината са опитали да покажат по-голям растеж на кредитния портфейл през март, за да може да им е по-широко около врата след 1 април. Въпрос на търговска политика и затова не говорим за
нарушение на закона или нерегламентирани действия.
- Появиха се публикации в македонски вестници, че ДЗИ Банк е наказана от БНБ и й е забранено да раздава кредити. Вярно ли е това, или е атака срещу банката във връзка с искането й за придобиване на
трезори там?
- За първи път чувам това, което казвате. Възможно е да е някаква конкуренция на местния пазар. Но трябва да проверим случая, защото законът забранява подобни атаки срещу банки.
