Българинът трябва да цени качеството на живот повече от колата си
Разговор с Димитър Желев, зам.-председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „Алианц България Холдинг“ АД
Г-н Желев, през 2012 година застрахователната индустрия в България навърши 130 години. Година по-рано пък се навършиха 120 години от учредяването на първото българско застрахователно
дружество. Как бихте характеризирал развитието на българското застраховане в най-новата българска история след 1989 г.?
През 1990-та година ние, от ЗД „България“, бяхме едни от пионерите в застраховането, заедно с дружество „Орел“, „София Инс“ и „Гранит Кооп“. Започнахме с невероятен ентусиазъм. Избрахме името
„България“, за да напомня за първото българско застрахователно дружество, основано в Русе. Постепенно минахме през кризата, при която голяма част от дружествата „оживяха“, други отпаднаха, след
това дойде лиценцирането и сега сме в една сложна икономическа ситуация, обусловена от рецесията в Европа. Слава Богу, България има добри макроикономически позакатели, но застраховането не бележи
кой знае какъв ръст поради факта, че не е от най-големите приоритети на всеки един човек.
Успяхте ли да оправдаете през годините на прехода доверието на настоящите клиенти на застрахователния бранш?
Фактите ще отговорят на този въпрос. Показателен е броят на клиентите преди Втората Световна война, съпоставен с времето след нея. Например, преди започване на истинското частно застраховане, което
завърши с приватизацията на ДЗИ – броят на клиентите е бил твърде по-голям. Тоест, проникването (съотношението между отделените пари за застраховки от БВП към общата маса на БВП) е било доста
по-голямо. Тогава е имало над 1 млн. животозастраховки. Сега нашите клиенти в животозастраховането, при 21% пазарен дял, са около 60 000. Ако механично ги умножим по 5, говорим за 300 000 за
100% от пазара. С други думи, на въпроса дали сме успели да завоюваме доверието, бих отговорил така: успяхме да променим системата, но имаме да извървим много път, за да защитим доверието на
клиентите. Това е голямата задача. Тогава българинът е бил по-спестовен, по-загрижен за децата и дома си. С настъпването на социализма и въвеждането на държавната и кооперативна собственост,
застрахователният интерес силно се занижи. Ако човек е изстрадал имуществото, животните си, продукцията си, колата си, неговият живот ще е важен за поддържане качеството на живота на семейството
му, и той ще се застрахова. Социализмът ни лиши от съхранението на застрахователния интерес.
В средата на 90-те години застраховането се асоциираше с мутри и принудителност. Успяхте ли да се изчистите от този негативизъм?
За мен последното, което бе отглас от този негативизъм, бяха лепенките на колите, които КФН реши да премахне. Мисля си, че България трябва да мине към етап на консолидиране на застрахователните
компании. Не може да има компании, които да правят само автомобилно застраховане и то „Гражданска отговорност“, която е най-рисковата застраховка.
Преди 100 години България е диктувала „застрахователната мода“ на Балканите. Къде на картата на региона стои българският застрахователен бранш днес?
Българският застрахователен пазар е позициониран нелошо. По премиен приход той се нарежда след гръцкия, но БВП в Гърция беше около 10 пъти по-голям от българския. В момента имаме шанс да наваксаме
поради факта, че в България БВП не спада, за разлика от Гърция, където спада с 5-6% годишно. България в момента е много по-добре сред страните от Западните Балкани. Имаме за догонваме Хърватска и
Словения. Румъния има същите показатели, каквито имаме и ние, с тази разлика, че е три пъти по-голяма от България като население. От гледна точка на проникването, мисля, че българският
застрахователен пазар е напълно съвместим с румънския, да не кажа, че е развит и малко по-добре. От гледна точка на обеми и застрахователни премии на човек от населението имаме да догонваме
Хърватска и Словения.
По-трудно ли се прави бизнес през ХХІ-ви век в сравнение с предишния и защо?
По-трудно от гледна точка на това, че рестрикциите са много повече, както и заради рисковете, които покриваме. Големите мултинационални компании в момента поставят рестрикции по отношение на
записването на рискове, на стандартите, на антикорупционните практики, на прането на пари, на вътрешния и външен одит и много други. Всичко това трябва да е обвързано с постигането на добри
резултати, които трябва да бъдат добри както за застрахованите лица, така и за мениджмънта, и за акционерите.
Какъв е профилът на българския застрахован днес – в общото застраховане и в животозастраховането?
Профилът, който ние обичаме най-много, е мъж над 35 години, семеен и с деца. Този профил преобладава при нас – и в общото застраховане, и в животозастраховането. Може би трябва да кажем, че
общозастрахователния пазар все още е доминиран от корпоративни клиенти. В Западна Европа корпоративните клиенти генерират не повече от 10% от премийния приход, докато у нас корпоративните
клиенти все още генерират около 30-40% от премиите на компаниите. Това трябва да се промени. При банките ритейл бизнесът напредна и достигна до около 70%. В застраховането ако започнат да се
генерират от гражданите до 60-70% от общия премиен приход, ще сме постигнали голям успех.
През 1989 г. съотношението "Общо застраховане" към "Живот" е било 60 към 40. Кога животозастраховането ще успее да изпревари по приходи общото застраховане?
Българинът трябва да цени качеството на живот повече от колата си. Животозастраховката има за цел да осигури същото качество на живот, ако на застрахования му се случи нещо. В САЩ, например,
застрахователната сума се изчислява, като се вземе годишният доход на застрахования, умножен между 6 и 10 пъти. Изчислено е, че това би дало възможност на застрахования или неговите наследници да
продължат да си плащат дълговете, да обучават децата си, да запазят къщата си и пр.
Българинът все още мисли за застраховката живот като за инвестиция, а не като средство за защита. Докато обичаме повече колата си от хората около нас, за съжаление, ще бъде така.
Ще се ангажирате ли с прогноза за бизнеса след 5 или 10 години?
Безспорно, пазарът ще расте, не с бързи темпове, понеже няма да има кой знае колко голям ръст на БВП. Съотношението застраховки живот – други застраховки ще расте в полза на животозастраховането.
