Всичко интересно и голямо на осигурителния пазар тепърва предстои

Доброволното осигуряване е единствената алтернатива на работещите днес да живеят нормално след пенсиониране, заяви Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие”

Госпожо Петкова, какво мислите за развитието на осигурителния пазар в България през 2005 година- станаха доста промени в политическа, икономическа и европейска посоки?
- През 2005 година осигурителният пазар у нас продължи  да се развива и да се разраства от гледна точка на обем на управляваните активи и обхват на осигурените лица. Факт е, че съвсем наскоро се изпълни и прогнозата през настоящата година средствата, които се акумулират в пенсионните фондове да надхвърлят 1 млрд. лв., а броят на осигурените вече достигна 2.5 милиона души.  Цифрите показват, че от тази гледна точка пазарът се развива стабилно, а пенсионните фондове се превръщат в онези мощни институционални инвеститори, каквито се очакваше да станат.

Има ли още нещо, което характеризира този пазар днес?
- Да, това е фактът, че той продължава да се стабилизира и първоначалната инвестиция, която дружествата направиха по време на кампаниите за избор на професионален и универсален фонд, се изплаща, като все повече дружества и пазара като цяло излязоха на печалба. Това означава, че в перспектива може да се очакват допълнителни инвестиции в дейността и подобряване на качеството на услугата, която предлагаме. Важно е да се отбележи и че с нарастването на мащаба на дейността, като цяло се запазва и увеличава доверието, което клиентите и широката общественост има към пазара, независимо от някои негативни прояви през последната година, свързани с нарушения в процеса по прехвърляне.

Споменахте конкуренцията на осигурителния пазар. Има ли я наистина днес реалната конкуренция между дружествата?
- На фона на добрите общи показатели за развитието на пазара мога да отбележа, че по отношение на конкуренцията има какво много да се желае. Обективната истина изисква да признаем, че законодателството до голяма степен унифицира продуктите, които се предлагат на пазара и твърде консервативно регулира инвестиционния процес. Като се съчетаят тези фактори с относително ниската вноска в универсалните фондове, където са масата от клиентите, възможностите на дружествата да се конкурират като цена на продукта, резултати от инвестиции и разнообразие на предлаганите продукти, е твърде ограничена.  Единствената по-свободна област, в която всеки от играчите на пазара може да предложи нещо атрактивно и различно, е обслужването на клиентите и, доколкото ние, в ПОК „Доверие”, полагаме системни усилия в тази посока, се надявам да бъдем последвани и участниците в пенсионните фондове да почувстват едно по европейско отношение. Има какво още да се желае и по отношение на обема и качеството на информация, която дружествата насочват към своите клиенти. За съжаление обаче и през тази година конкурентната борба и ресурсите на дружествата основно се съсредоточиха в процеса по прехвърляне, който беше силно надценен като възможност за значителни промени в пазарните дялове, а като резултат не предизвика такива, но за сметка на това продуцира негативни новини, от които всички губим.

Как ще коментирате споменатите от вас цифри – 1 млрд. лева активи на фондовете и 2.5 милиона българи, включени в системата. Има ли възможност за съпоставка с европейските цифри?
-В Европа пенсионните фондове често са по-малочислени като брой лица, но доста по-силни по отношение на обема управлявани активи. Разбира се, това зависи от обективни фактори – население на страната, законодателство, средно равнище на доходите и други. В този смисъл сравнение между нас и европейските страни по брой на участващите в тези фондове едва ли е реално да се прави. Що се отнася до управляваните активи, единственото сравнение, което може да се каже, е, че са несравними.

Във всичко ли сме далеч от европейските критерии?
-От гледна точка на законодателството в пенсионната сфера, за радост дори в сравнение с другите европейски държави, ние сме на една водеща позиция, като въведения модел се ползва като опит от тях при реформирането на собствените им пенсионни системи.

Едни от най-големите инвеститори в световен мащаб са пенсионни фондове – американски и европейски. Кога българските пенсионноосигурителни фондове ще могат да правят като тях – да инвестират и да осигуряват чрез това по-висока доходност за парите на вложителите си?
-Темата за инвестициите на пенсионноосигурителните дружества в момента е много актуална. Разбира се, и в България пенсионните фондове вече се превръщат в едни от най-големите инвеститори. Така е по света, така ще стане и у нас. Проблемът е в силно рестриктивния инвестиционен режим, който в известен смисъл намалява възможностите парите на пенсионните фондове да окажат в пълна степен благотворното си влияние върху икономиката на страната, а не бива да забравяме все пак, че това са може би най-българските пари и те трябва да се използват ефективно. Регулаторът е предвидил детайлно изписване на всички инвестиционни инструменти, в които могат да се влагат парите и таваните за всеки един от тях. Проблемът в абсолютизирането на този подход, е че той не позволява гъвкавост на портфейлите и изисква промяна на законодателството при всеки новопоявил се инвестиционен инструмент или възможност. От друга страна много неблагоприятно и нехарактерно за развитите страни е съотношението между дълг и акции 90-10 в портфейлите, което ограничава възможността на фондовете чрез придобиването на акции да влияят пряко върху развитието на икономиката. Притеснителен е и начинът, по който регулаторът гледа на всеки инструмент, като измерва неговия риск сам по себе си, а не като част от един добре диверсифициран портфейл, което би било най-правилния подход. Да не говорим, че някой от дискутираните в момента предложения за промени могат допълнително да ограничат инвестиционния процес, какъвто е примера с недвижими имоти, в които в момента можем да инвестираме определен процент от активите пряко и ние го правим, според предлаганите промени тази възможност ще отпадне, а ние ще можем да купуваме книжа на АДСИЦ. Нашата позиция в това отношение е ясна - ние сме против изключването изцяло на която и да е възможност за инвестиция, защото това не е в полза на доверилите ни се клиенти. Всеки инструмент може да бъде съответно ограничен и се надявам, че в дискусията за промените на нормативната уредба в областта на инвестициите ще успеем да убедим и КФН и Министерски съвет и законодателя да гледа на нещата в тяхната цялост и да не стеснява допълнително възможностите за инвестиции, защото все пак основната задача, която ние като управляващи тези пари имаме е да реализираме доход, който да запази и увеличи ефективно покупателната способност на тези средства във времето, в което ще бъдат ползвани.

Има ли други промени, които Вие считате за необходими да се извършат за подобряване на инвестиционния процес.
- Продължава да стои нерешен въпросът с възможността в рамките на един пенсионен фонд да се формират различни като ниво на риск портфейли. Идеята в рамките на всеки доброволен фонд да има няколко различни по риск портфейла, от които клиентите да избират е  стара и никой не я оспорва, но за съжаление вече пета година никой не я и приема. Ясно е, че въвеждането и ще повиши конкуренцията и като цяло ще позволи на клиентите ни да участват пряко в процеса на взимане на инвестиционно решение чрез своя избор информирано, а не както сега – те носят инвестиционния риск, но нямат избор. Да не говорим, че вече виждаме тази идея реализирана чрез взаимните фондове, където едно дружество може да предложи високорискови, балансирани, нискорискови, номинирани в евро и т.н. взаимни фондове, като всеки инвеститор избира в кой фонд да бъдат вложени парите. Ако този бизнес ще бъде развиван, има създадено законодателство и вече действат такава фондове, не разбирам какви са пречките това да бъде направено и за доброволните фондове. 

Преди време доста се коментираше възможността пенсионните фондове у нас да могат да инвестират в държавни инфраструктурни проекти – строителство на магистрали, Дунав мост 2 и др. подобни?
-Да, аз лично съм присъствала на среща по този повод на ръководителите на пенсионноосигурителните дружества с тогавашния министър председател Иван Костов. Но досега подобно нещо не се е случило. Едно от обясненията на администрацията е че има по-евтин ресурс, който да се използва в инфраструктурните проекти. Докато ние се ръководим от интереса на клиентите си и търсим възможност да повишим доходността, за да им разпределим повече пари по индивидуалните сметки. Разбира се, нещата се променят, финансовите пазари – също. Очаквам да дойде момент, в който нашия ресурс ще стане конкурентен на другите предлагани финансови ресурси. Разбира се, ние пряко като инвестиция не можем да участваме в инфраструктурни проекти – можем да купим съответните емитирани книжа, които се продават на финансовите пазари. Засега обаче никой не се е сетил, че може и така да се финансира голям важен за държавата проект. Затова и сега ние участваме, но в по-малки проекти, главно на общини, които емитират облигационни заеми и ние купуваме техни книжа. Това е и начин парите на осигурените при нас лица да отидат пак за тях – когато са жители или работят в съответната община и изградените обекти ги ползват. Имаме специално разработена програма, „Нови хоризонти”, с помощта на която правим възможното да запознаем общините и местния бизнес за това с какви ресурси разполагат пенсионните фондове и как могат те да получат финансиране от тях. Тази ни работа е изключително важна и с оглед на присъединителния процес към ЕС, защото за да получат достъп до фондовете на съюза, българските партньори трябва да осигурят определен процент самофинансиране на своите проекти и ресурса за това може да бъде взет от пенсионните фондове. 

Ако се приеме изискването за квалифицираност на книжата на всички емитенти този процес няма ли да бъде ограничен?
Има такава опасност. Изискването една община да има кредитен рейтинг, за да може ние да купуваме емитирани от нея книжа или облигации силно ще ограничи тази наша възможност. С това ще се ликвидира и малкото, което досега в това направление е реализирано. Освен това от подобна рязка промяна може да произтече и още нещо – да се появят доста нови рейтингови агенции, които нямат достатъчно опит и да се стигне до оценки, които не отговарят на реалността. Така на практика може да се появи опасността да имаме много рейтинги, защото общините имат необходимост от инвестиции и инвеститори, които да купуват техните книжа, но те да не са обективни. Същото се отнася и за корпоративните ценни книжа разбира се, като дори да бъде избегнат риска от създаването на „услужливи” агенции, възможността в един момент да изпаднем в ситуацията да имаме преведени осигурителни вноски, които да няма къде да вложим, нараства. Затова ние смятаме, че всички промени трябва да се правят внимателно, предпазливо и постепенно, като се отчитат всички възможни последици от тяхното въвеждане. Не бива също така да ставаме по-европейци от европейците, особено когато не сме готови за това.

Каква е средната осигурителна вноска на осигуряващите се при Вас?
-Средният размер на осигурителната вноска на масовия ни клиент в универсалния фонд е 3% от работна заплата. В професионалния фонд, тя е значително по-висока. Осигурителната вноска в доброволния пенсионен фонд е нещо като мерител за възможностите на населението да спестява средства. Средният й размер е 20 лв. Размерът на всички споменати вноски разбира се е несравнимо по-малък от равнището на европейските вноски, защото и доходите в България са несравнимо по-ниски от доходите в Европа. Когато доходите започнат да нарастват осезаемо, ще се увеличат и осигурителните вноски.

Кажете нещо и за доброволното пенсионно осигуряване?
-Трябва да отбележа, че доброволните фондове у нас са в застой. За мен това е тревожен факт на осигурителния пазар. Но той си има своята обективна причина. Във връзка с приемането на въвеждането на допълнителното задължително осигуряване пенсионните дружества насочиха силите си в тази посока, за да обхванат възможно по-голям брой от хората, които получиха право да изберат свой професионален и/или универсален пенсионен фонд. Така на практика не остана време да се развива и доброволно допълнително осигуряване. Крайно време всички да се заемем с този въпрос, защото осигуряването в доброволни фондове в комбинация с държавното обществено осигуряване и пенсията, която ще се получава от задължителните пенсионни фондове е тази общодостъпна възможност, с която може да се достигне размер на пенсионния доход, приет в Европа за нормален. Става дума за пенсионен доход в размер на 70% от последната работна заплата, получавана преди пенсионирането. Ако сега работещите останат единствено на държавна пенсия, след време ще могат да получават не повече от 30% от работна си заплата в момента на пенсиониране. Участващите в универсалните фондове ще могат да разчитат на още около 20% от работна си заплата, а останалата необходима част, за да може всеки да запази стандарта си на живот и да продължи своето пълноценно житейско развитие и в дните след пенсиониране може да се постигне само чрез осигуряване в доброволен фонд. 

Има ли нещо, което сега не се прави както трябва, за да разберат хората какво трябва да направят ако искат да получат нормална пенсия след време?
-Притеснени сме от това, че, увлечени от популярната тематика за увеличение на пенсиите с 5-7%, които всъщност са 5-8 лв., за намаляване на осигурителната тежест също с 5-6%, въобще не се говори за това, че ако сега работещите не започнат да правят доброволно осигуряване един ден те също ще изпаднат в мизерната ситуация на днешните пенсионери и никога няма да можем да излезем от този порочен цикъл. Ако бъде направено необходимото младите хора в страната да бъдат запознати и да поемат възможно най-рано своята отговорност, като започнат да се осигуряват доброволно, ако доброволното осигуряване стане елемент от трудовото договаряне и социалния пакет, който всеки работодател предлага на своите служители, няма да се стига до ситуацията държавата да търси огромни по размер средства, за да увеличи пенсиите с тези 5-8 лева на човек, защото всеки ще има своя личен пенсионен план и сам ще може да програмира размера на доходите, които ще получава след пенсиониране. Често се шегуваме с германските баби и други възрастни хора, които са основен туристически контингент, но те са живия пример за това какво може да бъде постигнато, когато се започне навреме и си мисля, че примера между живота на нашите майки и бащи и тези симпатични възрастни хора е изцяло в тяхна полза. Не се ли стартира сега масово осигуряване на работещите в доброволни фондове и в бъдеще държавните фондове ще изнемогват и няма да могат със своите увеличения да компенсират дори инфлацията. Затова сега работещите трябва да правят своите осигуровки, ако мислят за бъдещето си. Ние сме притеснени, че за това се говори малко в обществото. Разбира се, отчитам, че това е ангажимент преди всичко на пенсионноосигурителните дружества, но това е й ангажимент на всеки, който го знае. А не го знаем само ние, в това също съм убедена. Затова се обръщам чрез вашия вестник към всички, които знаят, че това трябва да започне да се случва да го обясняват, за да могат хората да се замислят и да постъпят отговорно спрямо битието, спрямо своето семейство и деца, което е изключително важно за всеки българин.

Доволна ли сте от Вашия личен избор да потърсите професионална реализация именно на полето на пенсионното осигуряване?
-Твърдо да. Работата ме удовлетворява напълно. Тук могат в пълна степен да се разгърнат възможностите на един добър мениджър. От една страна това е перспективен и динамичен бизнес, но в основата му стои нещо много социално и обществено ангажирано, нещо, посветено на хората. С работата си смятам, че аз и колегите ми, които работят в ПОК „Доверие” помагаме на всички граждани, да направят нещо добро за себе си, да повишат стандарта си на живот и в крайна сметка, помагаме за развитието на икономиката на страната. Имаме самочувствието също да кажем, че помагаме за въвеждането на модерни практики и налагането на общоприетите стандарти за бизнес поведение и европейско отношение към клиентите. Това бе предизвикателството, което открих още в първия момент преди 11 г., когато избрах компанията за място за професионална реализация и което още ме вдъхновява. Изпълнена съм с удовлетворение от изминалия път, но и с още по- голям хъс и професионална амбиция за успех в това, пред което сме изправени в момента и на което сме отдали всички сили и ресурси - да превърнем участниците в нашите пенсионни фондове в осъзнати клиенти, както и да им представим по убедителен и разбираем начин необходимостта от това да правят доброволно осигуряване. За мен всичко интересно и голямо на осигурителния пазар тепърва предстои.