Автозастраховането е в стагнация и неговите възможности за ръст са изчерпани
Румен Гълъбинов, бивш шеф на Агенцията за застрахователен надзор
- Г-н Гълъбинов, какви са прогнозите ви за развитие на българския застрахователен пазар?
- Вече четвърта година застрахователният пазар се свива. А вероятно и през 2013 г. ще има спад. Единствено секторът на животозастраховането е с някакъв ръст, което е странно на фона на кризата.
Хората в Европа пестят от сметки в ресторанти и луксозни стоки. А в България пестят от застраховки и неплащане на други такси.
- Смятате ли, че данъкът върху депозитите ще насочи хората към животозастраховането?
- Ще има влияние, но слабо. Застраховката живот е дългосрочна инвестиция. По-скоро очаквам ръст на пазара на здравното осигуряване. Въпреки съществуващия в момента неблагоприятен режим, защото
допълнителното здравно осигуряване е на доброволен принцип, то също има някакви, макар и малки, данъчни преференции.
При здравното осигуряване ефектът се усеща веднага - хората го плащат и могат да го използват. При животозастраховането най-краткият срок за откупуване на продукта е 3 години. Актюерските
изчисления даже показват, че е по-добре до 10 години да не се откупува такава полица, за да се постигне доход. Но държавата трябва да помогне на здравните фондове. Тя увеличи изискванията към
капитала им на 4,6 млн. лв. от м.г. и в рамките на следващите 6-7 месеца те трябва да го покрият. А в същото време дружествата се борят на пазарен принцип за вноските. Тоест трябва поне да им се
даде възможност, както на частните пенсионни фондове, да ползват част от общата вноска. Примерно 1 или 2 процента от тези 8%, които се внасят месечно, осигуряваното лице да има правото да насочи
към определен частен фонд.
- Какви са прогнозите ви за автозастраховането, което е водещ по приходи сектор?
- Автозастраховането е в стагнация и неговите възможности за ръст са изчерпани. Продажбите на нови автомобили са все по-малко. В същото време застрахователната стойност на колите във времето пада,
защото те се амортизират. Цените на каското не се вдигат, те стоят около едно и също ниво и дори намаляват при битката за големи корпоративни клиенти. Така че трендът за каското е към спад.
Гражданската отговорност се влияе пряко от икономическата ситуация в страната. Тя е задължителна застраховка, но в същото време има и социално-обществена функция. Тя не следва пазарната логика, а
по-скоро трябва да бъде достъпна за хората. Така през последните 3 години се вижда, че стойностите са на предела, на който са и възможностите на хората да я плащат. Затова и компаниите от
време на време плахо опитват вдигане на цените и виждат, че няма възможност за сериозно увеличение.
- Да, но в момента обезщетенията, присъдени у нас, са много по-ниски от лимитите.
- Естествено, от утре или другия месец няма да има претенции за 1 или 2 млн. лв., но постепенно това ще се случва. Ако не се предприеме нещо да се увеличи цената на Гражданската, а това е свързано
пак с икономическата ситуация и възможността да се плаща, много скоро - в рамките на 3 години, ще започнат да се усвояват значителни дялове от тези лимити на отговорност при инциденти.
- Какви са прогнозите ви за развитие на цената на полицата?
- Според мен през следващите 3 години цената на Гражданската отговорност трябва да се вдигне поне с 25-30%. И това е, ако приемем броя на пътните инциденти за постоянен. Ами ако той нарасне? Тогава
може да се окаже, че през следващите 3 г. цената на полицата трябва да се увеличи с 50% - поне с 15% годишно.
- Практиката у нас е Гражданската да се продава на различни цени според валидността - дали е само за страната, или важи за всички страни от ЕС. Това нормално ли е?
- Щом от 5 години сме член на ЕС, значи автозастраховката важи на цялата му територия. България е член на бюрото “Зелена карта”, спазва си ангажиментите и би следвало застраховката да е валидна и
навън.
- Ако сте в Гърция и сте виновен за катастрофа, а полицата ви е от типа само за България, застрахователят ви ще плати ли?
- Би трябвало да плати. Единствено за страни извън ЕС може да се иска сертификат “Зелена карта”. Примерно Сърбия, Турция и Македония. Това също е въпрос, който трябва да се аргументира правно.
Винаги съм мислел, че е излишно допълнителното плащане на сертификат “Зелена карта”, за да можеш да излезеш от страната.
- Но разликата в цените само за България или и в чужбина е голяма.
- Разликата в премията може да се обясни с това, че лимитите на отговорност у нас не се усвояват. Това устройва застрахователите да продават полицата на по-ниски цени. Но за чужбина тези лимити се
усвояват на 40-50 на сто, и от гледна точка управление на риска те продават по-скъпо полицата.
- Не е ли абсурд тогава, че се сключват полици с действие само на територията на страната?
- Не е абсурд, защото това състояние урежда застрахователните компании. Ако преведат полицата на английски и кажат, че важи във всички страни, имат само една възможност - да увеличат цената.
- Необходими ли са данъчни облекчения, за да се стимулира застрахователният бизнес?
- Ще дам пример. Предварителното изкупуване на пенсията по третия стълб се облага с 15% данък, а не с 10%, колкото е ставката на подоходния данък.
Това е несправедливо, след като има единна данъчна ставка. И ако данъкът върху депозитите също е 10%, несправедливостта да съществува такъв данък за пенсионните осигуровки е още по-голяма.
Намаляването на данъка от 15% на 10% няма да предизвика бум на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, но е нещо, за което държавата трябва да помисли.
Данъкът от 2% върху застрахователните премии също не е обмислен. Той оскъпява продуктите за крайните потребители.
Налогът не се плаща от застрахователите, а от клиентите. Защо държавата неоснователно иска да оскъпи продукти, на които би следвало цената да се увеличава така или иначе? Фискалният ефект от този
данък е малък. По-добре е да го няма.
Другото е в частта на животозастраховането. Там има необлагаем лимит от 60 лв. месечно, който може да се вдигне на 80-100 лв., за да имат мотивация поне корпоративните клиенти да осигуряват своите
служители.
