Разговор с Емил Тиерд Виерда, Директор на Холандския институт за застрахователна сигурност
Визитка:
Емил Тиерд Виерда е завършил Университет Амстердам, специалност "Икономика, управление на активи, икономическа география" през 1984 година. През годините е работил като старши консултант в Molenaar & Lok Consultancy, мениджър на EPS и DNC Financial Market Services. От февруари 2010 г. до момента е Главен мениджър на Институт за ефективност в застраховането, а от януари 2011 г. домомента е и Управляващ мениджър на Badenoch & Clark.
Г-н Виерда, един от най-важните елементи в автомобилното застраховане е справедливата оценка на риска. Застрахователната премия трябва да бъде печеливша както за потребителите, така и
на компанията. В момента в България не е разработена подобна система, но в страни като Германия, Великобритания, Холандия и други имат опит в тази система. Бихте ли обяснили различните
бонус-малус системи, които се прилагат в Европа?
Ще ви дам няколко примера:
- В Белгия застрахователните компании правят отчет за застрахователните събития за последните пет години. Това се прави на хартия. Въз основа на този отчет компаниите правят оферта за застраховка
на потребителя. Това е добър метод, но е труден за автоматизиране и сравняване на различните застраховки. Освен това няма централизирана база данни.
- В Германия се използват две отделни системи - по една за автокаско и друга за"Гражданска отговорност". По мое мнение това е препоръчителният вариант.
- Във Франция съществува индикаторът RISC с фиксирани отстъпки. Коефициентът е от 0.5 до 3.5. Притежателите на полици декларират дали са били виновна страна в катастрофи пет години
назад.
- В Русия съществуват от началото на тази година наченки на въвеждането на бонус-малус система с фиксирани коефициенти за намаляване на премията и фиксирани премии.
При сключването на договорите по Гражданска отговорност застрахователите ще внасят данните в полицата, съобщена от застрахованото лице, а после ще имат 15 дни на разположение, за да сверят тези
данни с единната информационна база данни по ГО.
Ако се окаже, че клиент е укрил информация за катастрофа, за която е бил виновен, застрахователят има право да му прати уведомление за измамата и да му начислиспестената разлика. Освен това
такива водачи автоматично ще бъдат вписвани в "черния списък". В същия списък ще попадат и клиенти, които откажат да доплатят разликата в премията.
Ако пък се окаже, че клиент е надплатил застраховката си, понеже информационната система не показва виновност, каквато той е счел, че има, застрахователят му връща разликата.
Досега заради липса на единна база данни компаниите начисляваха на добра воля само поощряващата част от коефициента "бонус" с цел привличане на клиенти. Дружествата
ще тарифират безаварийното шофиране с максимален понижаващ коефициент от 0,55.
Какво представлява холандската система и защо мислите, че е най-добрата Европа. С какво по-точно?
Същността на системата бонус-малус е да не се прехвърля риска на определена категория шофьори върху всички останали.
При липсата на такава система цената на застраховката на рисковите водачи се разпределя и върху добросъвестните. Това води до оскъпяване на масовата полица във всички случаи, тъй като
застрахователят трябва да набере финансов ресурс за ликвидиране на щетите.
Действащата в Холандия бонус-малус система има своите плюсове и минуси.
На първо място, оставя много място за развитие на конкурентната среда. Всеки отделен показател е лесен за сравнение при оценка на риска. Няма фиксирани премии, както и фиксирани намаления.
В същото време недостатък е че законодателите ни са приели общ фиксиран показател за гражданската отговорност и автокаското. Друг проблем е че не се прави разлика между искове за сериозни
обезщетения и искове за малки обезщетения.
Кои организации участват във формирането на отделните параметри на премията?
Само и единствено застрахователните компании.
Кои параметри са най-важни при оценката на риска?
Времето без участие в катастрофа и възрастта (те разбира се не са свързани), видът населено място, типът автомобил, прогнозните километри, които предстои да бъдат изминати и т.н.
Кои шофьори са най-облагодетелствани от система бонус-малус? Какъв е профилът на водачите с висок риск?
Водачите, които не завеждат искове. Предимно опитни шофьори. По-рисковите са основно най-младите и най-възрастните шофьори.
Как точно системата бонус-малус оскъпява полицата за проблемните шофьори?
В Холандия работи електронната платформа, известна като Roy-data. В нея е събрана
цялата "история" на шофьорите.
Базата данни съдържа информация за всеки участник в катастрофа в годините назад, какви автомобили е карал и т.н.
Всеки застраховател или посредник може срещу таксата от 0,20 евро да направи проверка при обслужване на клиент. Това е важно когато потребителят закупува полица от брокер или просто сменя
застрахователя си.
Данните от тази база са достъпни на всички участници на този пазар срещу валиден електронен подпис.
При определянето на справедливата цена на застраховката в предвид се вземат редица параметри. Името - "историята на водача" е с тежест 50% от стойността. Насетне, с по 12,5 на сто следват
редица други критерии – датата на раждане (възрастта), пощенският код по местоживеене (видът населено място), районът на жилището в големите градове и съответно на пето място шофьорският
опит.
Допълнително застрахователите имат унифицирани правила за справедлива оценка на риска за всеки шофьор. Така една и съща полица може да струва до 40% по-евтино за водачите на средна възраст, живеещи
в малки населени места, шофиращи по-малко и без катастрофи в последните години.
Обратно – за рисковите шофьори, виновни за катастрофи застраховката може да се оскъпи до 160 процента.
Има и допълнително изискване към новите шофьори. Дори и да попадат в най-малко рисковата възрастова граница, тяхната застраховка ще се оскъпи с 20 на сто.
За младите шофьори, ненавършили 20 години, цената скача допълнително.
Колко автомобили и колко шофьори има в Холандия? Колко катастрофи и жертви има годишно и колко са ранени? Каква е статистиката за последните години?
В Холандия според последните официални статистически данни в движение са 8 млн. автомобила. Шофьорски книжки имат 11 млн. човека при население от 16,7 млн. души.
Загиналите на пътя през 2012 година са 661 човека, според данните на пътната полиция. През 2008 година те са били 650, но само през 2009 година "скачат" на 750 души.
От 20 100 получили сериозни наранявания преди пет години, през 2012 година намаляват на 19 100.
При шофьорите във възрастовата група 30-60 години катастрофите, завършили със смърт на пътя трайно намаляват в последните години. Особено в групата на 30-40 годишните, където от 2008 година насам
броят на жертвите на пътя е намалял с 30% – от 96 през 2008 година до 64 през миналата.
В същото време тези, които са над 70 и над 80-годишна възраст зад волана дават все повече жертви за последните пет години.
Най-рискови си остават шофьорите между 20 и 30 години, макар че и там се забелязва лек спад – от 129 до 106 човека през 2012 г.
Общо взето константни са жертвите между 15- и 20- годишна възраст, но там става дума основно за велосипедисти и пешеходци. През миналата година по пътищата на Холандия са загинали общо 200
колоездачи, което е почти една трета от броя на всички жертви. В това има логика, тъй като Холандия е страна, в която велосипедът е любим транспорт.
За сравнение смъртните случаи с автомобили са били 232.
По традиция по-често жертви на пътя стават мъжете - 479 за 2012 г. при 171 жени.
Загиналите пешеходци са около 10 на сто от общия брой – през 2012 година – 68 – повече от жертвите, управлявали мотоциклети (54).
