Огромният потенциал за брокерите е в доброволното здравното осигуряване
Николай Здравков, председател на УС на Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ) и управляващ съдружник в „Ай Енд Джи Иншурънс брокерс“ ООД (I&G Brokers ltd), пред
ИНСМАРКЕТ
Г-н Здравков, по-трудно ли се прави застрахователен бизнес през ХХІ-ви век в сравнение с предишния и защо?
Днес бизнесът е коренно различен – като технологии, като разбиране. Ако под миналия век визирате времето след комунистическия период, бизнесът се регулира – както по отношение на технологиите, така
и по отношение на културата на участниците в застрахователния процес, визирам застрахователни компании, брокери, агенти. От гледна точка на регулация, на правила на пазара, днес бизнес се прави
много по-лесно. От гледна точка на съществуващата и към момента сериозна икономическа криза, потреблението спада и пазарът намалява драстично. Това на практика свива бизнеса, ето защо по отношение
на възможности и рентабилност, днес се прави по-трудно бизнес.
Сега нашата компания реализира по-големи обороти на брой обслужени клиенти със значително по-малки печалби. Тоест, работим повече за по-малко пари. Това е обяснимо, предвид факта, че на пазара
преобладават продажбите на застраховка „Гражданска отговорност“, докато всички други видове бизнес намаляват.
Може ли да се каже, че задължителното застраховане крепи този бизнес у нас?
На 100%. Задължителното застраховане достигна 72 на сто от пазара. В момента двигател на пазара е „принудата“.
Достатъчно добре ли е регулиран пазарът на застрахователните посредници и има ли административни или правни проблеми, които предстои да бъдат решени?
В момента пазарът е достатъчно добре регулиран. В контекста на кризата, която продължава вече пета година, може би има известни занижени изисквания за лицензиране на застрахователните посредници.
Тук визирам както застрахователните брокери, така и застрахователните агенти. Знаете, че в България агентите са на декларативен принцип – те не са нито на лицензионен, нито на разрешителен
режим. За сравнение, в цяла Западна Европа те са на лицензионен режим. В тази връзка може би има още какво да се желае – да се повиши капиталовата и професионална адекватност на
застрахователни брокери и агенти, за да не се стига до активиране на застраховка „Професионална отговорност“ за застрахователните посредници.
В асоциацията, която представлявам, работим усилено по този въпрос. Наскоро обсъждахме нашето становище по застрахователната Intermediation Directive ІІ (IMD-ІІ) – директивата за застрахователно
посредничество, и се стремим да бъдем полезни както на надзорния орган, така и на органите за законодателна инициатива.
Ще продължаваме да се стремим към професионализиране на пазара, към ограничаване на злоупотребите и към максимално защитаване интересите на потребителите.
Какъв процент премиен приход минава през брокерите?
По данни на Комисията за финансов надзор към момента около 50%, но според мен този процент е по-висок, тъй като известна част от застрахователните брокери, особено по-малките, понякога работят и
като застрахователни агенти. Освен това 80% от пазара по „Гражданска отговорност“ се обслужва от застрахователните посредници.
Как бихте коментирал мястото на българските брокери в сравнение с посредниците в Европа?
Българският пазар е много малък и е много конкурентен. Към момента има около 360 лицензирани брокера, 32 застрахователни компании с по 100 офиса средно. Това е изключително конкурентен пазар, който
в този си вид не предполага високо професионализиране, само много остра конкуренция, базираща се на тарифни ставки и комисиони политики. Това не дава възможност на хората, които имат мотив за
оцеляване, да наблегнат на професионализирането си, понеже да принудени да работят за оцеляването си. Повишавайки изискванията при лицензиране, ще дадем възможност на всички посредници да имат
по-голям шанс за оцеляване.
За колко брокера има място на нашия застрахователен пазар?
Нека да отговоря така: в Турция официално живеят 75 милиона души, а неофициално - 90 милиона души и на този пазар работят 82 брокера. Може да си отговорите колко брокера трябва да
работят в България. Проблемът на българския брокерски бизнес е ниската рентабилност заради високата конкурентност.
Очаквате ли големи чужди брокери да влязат у нас?
При положение, че има международни брокери, които реализират премиен приход в размер на 12 млрд. евро, мислите ли, че те ще проявят интерес към нашия пазар, чийто обем е 750 млн.евро и, освен това,
на него има 360 играча?
Бихте ли се ангажирали с развитието на този пазар през следващите 5 или 10 години – какво очаквате да се случи?
Брокерският пазар е в тясна връзка със застрахователния бизнес. Как ще се развие посредническият пазар, зависи от хората, които имат законодателна инициатива. Ако се запази същото статукво като
нормативна уредба, в бъдеще предвиждам сериозен проблем. В момента всеки ден могат да се дават лицензи, понеже като пряка инвестиция за стратриране на дейност този бизнес не е ресурсоемък, дори е
един от най-нискоемките във финансово отношение. Ето защо, ако няма законодателна инициатива за промяна в лицензионния режим, това ще доведе до много сериозни последици, като например измамени
клиенти, невнесени премии, и, не дай Боже, фалирали застрахователи. Това пък ще доведе до голямо недоверие към този бизнес.
Застрахователните компании изтъкват като една от причините за малкия пазар у нас ниската застрахователна култура у килентите. Какво е Вашето впечатление като посредник и пряка връзка с
клиента?
Аз не споделям това мнение. Българинът е достатъчно грамотен застрахователно, но въпросът е във възможностите. У нас средната заплата е около 350 евро и с нея българинът може да си позволи около 90
евро потребление за застраховки. Ако средната заплата е 2000 евро или паунда, потреблението, естествено, ще е по-високо, а клиентът би застраховал не само колата, но преди нея децата, дома и пр.
Ето защо културата на българина няма нищо общо с възможността му да купува застрахователни продукти. Нещо повече, българинът е достатъчно информиран – колкото всеки европеец.
Какъв е профилът на клиента, който ползва услугите на посредник при купуването на застрахователни полици?
Тук трябва да разделим потреблението на две – ритейл и корпоративно. При ритейл потреблението средният клиент е интелигентният българин, който търси добра информираност. Този клиент не купува
каквото и да е и иска да се запознае с всички подробности около застраховката. Корпоративните клиенти, които са представители на големия международен бизнес, са запознати отлично с понятието риск
мениджмънт и много добре знаят, че имат нужда от специалист, който да управява тяхната сигурност и риск. Като цяло хората, които се застраховат през брокери, са интелигенти, те знаят, че имат нужда
от съветник и държат да ползват услугите на консулант.
Къде са авансите за развитието на брокерския бизнес в бъдеще?
В развитието на застрахователния бизнес. Иначе по сегменти: има огромен потенциал в доброволното здравното осигуряване. Необходима е промяна в някои закони, както и да падне монополът на
здравната каса, след което здравното застраховане ще се превърне в най-големият пазар в България. Според някой експерти той е оценен на над 10 млрд. лева.
Ще се развие ли животозастраховането през брокерите?
Към настоящия момент – не и причината е покупателната способност на хората.
