Създаването на служба за фискални разследвания е задължително, настоява главният данъчен директор
Г-н Попов, обявихте, че в последните години държавата е загубила милиарди от данъчни измами. Кой допусна това?
- Причините са много. Източването на ДДС много често е съпроводено от създаването на маргинални, подставени фирми, които нямат никакво имущество. И когато стане измамата, тази фирма се появява като
длъжник към държавния бюджет. Започва административно производство по установяване на имуществото, възбрана върху него. Ако такова има, то се осребрява и реализира от Агенцията за държавни
вземания. В голяма част от случаите обаче се оказва, че имущество няма. При измамите с ДДС трябва да се знае, че тези задължения в огромната си част са фиктивни, т.е. те не са задължения вследствие
на действителен стопански оборот. Но те са заплаха за държавата, когато не успеем да ги предотвратим навреме и се стигне до ползване на данъчен кредит и реално възстановяване на ДДС.
На фона на другите страни в ЕС и в Източна Европа у нас измамите повече ли са?
- Не знам дали можем да претендираме за шампионство, защото във всяка държава, която прилага
данък като ДДС, измамите са неразделна част от стопанския живот. Друг е въпросът доколко тези щети влияят върху бюджета. Това е важното - не колко са на брой, а колко са като стойност. В Европа
тези измами датират от 1948 г., когато се въвежда този данък. В България измамите датират от 1994 г. У нас се работи по примера на Западна Европа - фиктивни фирми, подставени лица, недействителни
обороти, фирми фантоми, фактури с невярно съдържание, необосновано увеличаване на стойността на една стока, електронни измами, реклами в Интернет.
Може ли да се преустанови тази практика?
- Единият от начините да се противодейства, е да се създаде специализирана структура към Министерството на финансите или данъчната
администрация, която да може да ги хване в момента на тяхното извършване и дори още когато има индикации, че се подготвя такъв тип измама.
Данъчна полиция? Правомощията на съществуващите органи като полиция, следствие, НСБОП не са ли достатъчни, за да се води ефективна борба с измамниците?
- Аз съм против термина
полиция. Това ще е специализирано звено за разследване на престъпления, свързани с данъчната система, заради тяхната специфика и сложност. Хората, които и сега работят в данъчната администрация и
Министерството на финансите, имат тези познания за данъчното и счетоводното законодателство. Те знаят същината на процеса, по който се извършват измамите. Много е трудно, когато сме установили една
измама, да съобщим на прокуратурата, тя на свой ред да я даде на следствието, то да назначи експертиза. Получава се дублиране на усилията и това за съжаление не води до санкциониране на този вид
престъпление. Но най-лошото е, че не води до възвръщаемост на средствата в бюджета. Съществуването на такъв орган, който да анализира и да разследва, е задължително. И моето мнение е, че той трябва
да бъде в рамките на Министерството на финансите, за да може да ползва всички източници на информация за икономическия живот и сделките, които се извършват в страната - като се започне от митницата
и се стигне до Агенцията за финансово разузнаване.
Сега ли назря необходимостта от този орган, или той е нужен отдавна, но властта не се решава да го създаде?
- Работата по създаването на подобна структура започна едва през
последната година. Идеи е имало още преди 10 г., но явно не е стигнала политическата воля. Или може би още не са били толкова разпространени тези измами. Но ако вземем предвид, че 10% от
регистрираните по ДДС лица са генератори на измамите, т.е. много често те или ползват фалшиви документи, или самите те създават фалшиви документи, е тревожен факт.
Кога тази служба ще заработи ефективно?
- За да заработи ефективно, първо трябва да се приеме законът.
В него трябва да бъдат поставени принципите на разследването, което да извършва тази служба, да има достатъчно правомощия да ползва алтернативни начини за информация, в това число използване на
специални разузнавателни средства. Доказателствата, които ще бъдат събрани в хода на тези разследвания, да се ползват от прокуратурата и да имат стойност в наказателното производство. Ако бъде
единствено с анализаторски правомощия, няма да променим досегашната практика.
Ще предложите данъчните полицаи да имат свободен достъп до банковите сметки на граждани и фирми? Каква ще е гаранцията, че няма да се злоупотребява с тези данни?
- Това, че
една група държавни служители ще имат достъп до банковата информация, не значи непременно, че те ще злоупотребяват с нея. Въпрос на организация и правила е тя да се ползва единствено за нуждите на
разследването. Няма стопроцентна сигурност. Но който наруши закона по отношение на банковата тайна и я разгласи, ще носи своята отговорност. Необходимо е да се осигури такъв достъп, защото когато
става дума за измами с ДДС, много често след ефективното възстановяване на данъка започва прехвърляне на парите по сметки на различни фирми, за да не могат да бъдат проследени.
Днес имахме такъв случай. Данъкът е възстановен вчера, а парите вече ги няма по сметката. Не можем да установим къде са. В рамките на няколко часа парите са превъртени през няколко фирми и накрая
са изтеглени на ръка. Затова ни трябва достъп до банковата сметка, за да разберем кога е станала транзакцията, кой е получател на парите и кой реално ги е изтеглил кешово от банката.
Продължавате ли да настоявате да се разшири достъпът до данните, които са данъчна тайна?
- Предложението на Министерството на финансите е да има разширяване на кръга от
лицата, които да имат право на достъп до данъчна информация. На този етап е предвидено тези лица да бъдат най-високите нива в правораздаването в България - главният прокурор, най-високите нива в
МВР, включително министърът и главният секретар, шефовете на национални служби, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за финансово разузнаване, митниците.
Какво имахте предвид, като предупредихте, че сме заплашени от корпоративни измами?
- В момента основно се сблъскваме с измамите по ДДС. Корпоративни измами в България почти
няма. Има неспазване на данъчното законодателство, но не мога да кажа че се правят кой знае какви корпоративни измами. Но с навлизането на международните счетоводни стандарти,
интернационализирането на бизнеса, отварянето на българския пазар към Европейския съюз възможността за извършването на корпоративни измами нараства неимоверно. Случаите в световната практика са
показателни - "Енрон", "Пармалат". Става дума за милиарди долари или евро. Разликата между корпоративните измами и тези по ДДС е, че при корпоративните имаме действителни субекти и реални участници
в икономическия живот на страната с имущество. За разлика от тях при измамите с ДДС се цели да се направи еднократно и извършителите да се укрият.
Кога ще стартира данъчната полиция - до края на годината, до края на мандата?
- Надявам се до края на годината да имаме приет закон.
Как тече проверката на хората със скъпи имоти и коли?
- Това стана постоянна задача на данъчната администрация. Започнахме с пилотни ревизии. Те показаха, че има големи
нарушения по отношение на недекларирани доходи и несъразмерно големи имущества. Разширихме кръга от лицата. Смятаме тази година да проверим няколко хиляди човека в цялата страна. В голямата си част
те вече са селектирани. Насочваме се към скъпи имоти, сравняваме ги с доходите и ако е ясно, че с полученото за последните 5 г. не може да се закупи такова имущество, се прави ревизия.
В 90% от случаите ревизиите приключват с доста сериозно облагане. Много е малък процентът на обжалваните ревизионни актове.
Когато установим, че едно лице не е подало декларация или е използвало неистински документи, за да докаже доходите си, тогава сме задължени да уведомим прокуратурата. И започва наказателно
производство.
Как преценявате, че едно лице е съмнително и че имуществото му не отговаря на доходите?
- Когато карате кола за 100 000 евро или притежавате имот за 200 000 евро, а в същото
време заплатата ви е 500 евро на месец и тя е била такава в последните 3, 4 или 5 години, много трудно можете да докажете, че имате средства да си купите този имот или този автомобил.
Но в хода на ревизията се взимат под внимание и други фактори - наследство, възстановени имоти или някакви кредитни споразумения. Проверяваме ги дали са действителни.
Ако даден човек има скъпа къща, доходите му за какъв период от време ще проверите?
- Първо се гледа кога е придобито имуществото и се проверяват доходите в годината преди и в
годината по време на придобиването му. Ако например един имот е придобит през 2000 г., нормално е да се проверят декларациите на лицето от 1997 г. до 2000 г. Ако има спестявания, то следва да има
договор с банка за влог или за депозит и тези документи да се представят пред данъчния орган, извършващ ревизията.
Ще свалите ли границата на имуществото, за което се правят тези проверки? Сега следите хората с имоти за над 100 000 лв.
- Това е границата. Искаме първо да проверим тези
хора, а след това ще слезем на по-ниско ниво.
Какви ще са задачите на данъчната администрация по закона за конфискация за незаконно придобитото имущество?
- По този закон органи на данъчната администрация ще издирват и
установяват имущество, което ще обезпечават със запор или възбрана за разпореждане. Те няма да изземват това имущество, а само ще го установяват и ще го обезпечават. След произнасянето на съда и
влизането в сила на присъдата ще направим искане за отнемане на това имущество, което ще се осребри от Агенцията за държавни вземания. Ние и в момента налагаме обезпечителни мерки върху имущества в
хода на данъчното производство.
Чу се, че предлагате гражданите да декларират заемите, които раздават и получават. Наистина ли искате да се въведе такава мярка?
- Всяка година има обсъждане на бъдещи промени
в данъчното законодателство на експертно ниво. Не знам от какво са продиктувани тези полемики в пресата. Министерството на финансите е органът, който може да предлага на Министерския съвет промени
в данъчното законодателство. Когато то внесе проект за промени, тогава можем да ги коментираме.
Ще имаме ли на 1 януари работеща Национална агенция за приходите?
- Такива са плановете ни. Но те зависят от много неща - избор на информационна система, интеграция с
определени функции на Националния осигурителен институт. Нашата цел е 1 януари 2005 г., надявам се да я постигнем. Националната агенция за приходите ще създаде по-добри условия за бизнеса, с
въвеждането на съвременни начини за обслужване и работа - не с данъкоплатци, а с клиенти. Крайната цел е да имаме модерна, европейска приходна администрация.
