Следващата година ще направим първите опити за въвеждане на системата „бонус-малус“, съобщи зам.-председателят на КФН, оглавяващ управление "Застрахователен надзор"
Господин Богоев, вече четвърти месец сте начело на застрахователното управление в КФН. Горещ ли е столт, на който седите?
Много горещ е. И то не толкова, защото самият сектор
е тежък, а защото има доста проблеми, които трябва да бъдат решени в кратко време. Иначе столът като стол е много удобен.
В какъв случай бихте си тръгнал преждевременно?
Човек си тръгва по две причини – или защото не изпитва удоволствие от това, което работи, или защото не се справя с
отговорностите, с които е натоварен. Втората причина има две измерения – или не може да се справи, защото екипът, който е подбрал и саамият той нямат капацитет, или защото вижда, че няма подкрепата
на всички около него – на пазара, на държавата. Засега аз не се намирам в такава ситуация, така че бих си тръгнал, когато ми изтече мандатът.
Вие встъпихте в управлението с летящ старт – вече са факт няколко отлагани наредби и проекти, организирате регулярни срещи с участниците на пазара на застраховката „Гражданска
отговорност“. Кога си давате краен срок за окончателното изчистване на проблемите по този застрахователен продукт?
Когато в началото изготвях работната си програма,
единственото, за което помолих колегите, е да правим прости и разбираеми неща. От известно време цитирам това, което Аристотел е казал за управлението на държавата – че случващото се в държавата не
бива да остава неразбираемо за нейните граждани. Затова ние правим прости неща, които да се разбират от всички – и от бранша, и от потребителите на застрахователните услуги. Нашите стъпки са три:
първо, с възможния инструментариум, с който разполага зам.-председателят и КФН, да успеем да приемем достатъчно наредби, указания, разпоредби и втората стъпка е промяна на Кодекса за
застраховането, свързана със задължителната застраховка „Гражданска отговорност” и застрахователното посредничество. Третата стъпка е прилагането на директивите, свързани с Платежоспособност
ІІ. Както вече знаем, на европейско ниво компетентните органи решиха да отложат въвеждането й с около 3 месеца, а после приеха, че е по-добре да въведат изискванията поетапно. Надявам се, че
в края на моето управление тези три стъпки ще бъдат извървяни.
Как преценявате пазара на “Гражданска отговорност“ през 2010 г. – стабилен ли е той и ако не е, кое го прави такъв?
Застраховката „Гражданска отговорност“ е един влак,
на който всички застрахователни компании се качват с голямо удоволствие. И не само те – всички застрахователни посредници основно предлагат „Гражданска отговорност“. Ако погледнете портфейлите на
застрахователните компании или премийните приходи чрез посредниците, ще видите, че застраховката „Гражданска отговорност“ има основен дял. Това показва, че застрахователният пазар като цяло не е
чак толкова развит – от около 1,5 млрд. лв. премиен приход за 2009 г. по общо застраховане, около 400 млн. лв. е „Гражданска отговорност“. Компаниите и посредниците разчитат на този ресурс.
Това, което интересува застрахователния надзор, е компаниите да разполагат с резерви, каквито са необходими за изплащане на обезщетения. Мога да кажа твърдо, че на този етап застрахователният
пазар е стабилен.
Казахте, че на влака на „Гражданската отговорност“ компаниите се качват с удоволствие. Клиентите обаче не са така удовлетворени – за тях цената на застраховката е прекалено висока. За
компаниите пък е ниска, предвид риска, който носят. Коя цена е реална?
Не пожелавам на никого да се възползва от „Гражданската отговорност“, но ако се направи изследване сред тези,
които са имали нещастието да задействат механизма по тази застраховка, може да се окаже, че мнението на участниците в ПТП е друго – че застраховката е защитила техните интереси, спасила ги е
от едно дългогодишно плащане на десетки и стотици хиляди левове. Преди около месец в Гърция българин уби в катастрофа своите спътници и тъй като инцидентът се случи на гръцка територия, отправеният
иск бе на стойност 1,8 млн.евро. Ако не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, това обезщетение ще трябва да го плати водачът. Помислете, кой българин може да
извади тези пари, защото като първа инстанция ще плати Гаранционният фонд, но след това той ще предприеме действия да си получи парите от незастрахования виновен водач.
У нас обаче шофьорите не вярват, че при настъпване на събитие получават адекватното обезщетение. Новото ръководство на КФН обяви, че целта е защита интересите на потребителите. Как ще
върнете доверието на клиентите в бранша?
В КФН, в управление „Застрахователен надзор” (както и в другите управления) има специална дирекция - „Регулаторни режими и защита на
потребителите“, която защитава лицата, потребяващи застрахователни услуги. За година имаме над 1200 жалби срещу застрахователни компании и посредници, които разглеждаме и при нарушение от страна на
застрахователя прилагаме санкции. Освен това в нашата програма сме записали, че ще приемем методика за неимуществените щети. В момента сме на етап консултации с различните потребителски организации
и други заинтересовани страни.
Какво предлагате в тази методика?
Методиката ще бъде създадена като ръководство за общия размер на обезщетение, което едно лице може да очаква да получи, ако е пострадало или
претърпяло телесни наранявания вследствие на пътно-транспортно произшествие по вина на трето лице. Всеки отделен случай ще се разглежда на база индивидуалните обстоятелства и факти. Тези
минимални стойности ще са определени съгласно заложени критерии в методиката. За да се определи адекватен размер за обезщетение при отделните увреждания, методиката трябва да съдържа указания за
вида и степента на телесните уврежданията и свързаните с тях стойности. Методиката ще бъде предназначена за доброволно уреждане по извънсъдебен ред на отношенията между застрахователи и
увредените лица.
Компаниите са на мнение, че цената на застраховката трябва да е обвързана повече с шофьора и личните му качества, отколкото с автомобила. Къде е по-реалното преценяване на
риска?
По-реално ще се преценява риска при въвеждането на системата „бонус-малус“. Трябва да уточня, че завишение и намаление на премиите може да се въведе тогава, когато разполагаме
с информационната система, която да дава информация за водача на автомобила и за самия автомобил, и тази система трябва да е централизирана. Тази информационна система ще заработи тестово до
средата на следващата година. Надяваме се, че в рамките на следващата година ще можем да направим първите опити за въвеждане на „бонус-малус“ за следващата кампания „Гражданска
отговорност“.
Очакваме с нетърпение въвеждането на информационната система, защото тя ще разреши доста от проблемите по задължителната автомобилна застраховка. Например, в момента ние се
натъкваме на драстични нарушения на сроковете за отчитане в КФН на сключените полици по „Гражданска отговорност“. От 550 000 полици за три месеца имаме закъснения от порядъка на 160 000. Санкциите
за забавеното отчитане са парични и парите, които изтичат от застрахователния бранш в държавния бюджет като глоби, биха могли да отидат във фонд „Резервен“ на компаниите, ако се разреши проблема
със забавеното отчитане..
На колко възлиза общата сума на глобите и кои компании са най-неизрядни в отчетността си?
Общата сума на глобите възлиза на около 7 млн. лева за период от 15 юли
досега. Не всички компании са неизрядни. Има 7 дружества, които имат електронни системи за издаване на полици и техните нарушения и съответните глоби са в десетки пъти по-малко от другите.
Тоест, от 16 компании, които сключват „Гражданска отговорност“, 9 дружества постоянно нарушават сроковете за отчитане на полици и са глобени със 7 милиона лева?
Не
мога да ви кажа кои компании с колко са глобени, но това което се стремим да постигнем е, да не им налагаме глоби за забавено отчитане, тоест да се въведе такава електронна система, че в рамките на
24 часа полиците да се отчитат.
Какъв е обхватът на застраховката Гражданска отговорност към момента?
75-76%. Това, което трябва да направим, е да засилим контрола драстично – както правят всички европейски
държави. Иначе страната ни е заплашена от санкции.
Стана ясно, че най-много незастраховани коли има по селата и малките градчета. Полицията обаче обяви, че няма ресурс да проверява. Как ще се справите с този проблем?
Според
мен, не повече от 5-6% са незастрахованите в малките населени места от общия брой регистрирани автомобили – около 3,5 млн. превозни средства.
Кога у нас реално ще започне прилагането на западните правила – караш без застраховка, свалят регистрационните табели на колата?
Точно това искаме и ние – драконовски мерки
срещу тези, които нямат застраховка. И ние работим в тази посока – преди седмица КФН прие една наредба, в която от ГФ отчисления от 5 % се дават на Пътна полиция – това са близо 1,2 млн. лева
– за закупуване на хардуер и софтуер за повишаване на пътната безопасност по пътищата на страната. Целта е до края на следващата година у нас да има инсталирани 150 камери, които да следят пътната
обстановка.
Обявихте, че започвате проверки на застрахователните брокери. Има ли вече конкретни резултати?
От началото на годината са извършени 18 проверки на застрахователни
посредници. Тази седмица са започнали още 12 нови, тоест проверките са общо 30. Имам амбицията до средата на следващата година да бъдат проверени всичките 360 брокера.
Горещият картоф в разговорите с брокерите стана обявеното капиталово изискване от 100 000 лева. Ще има ли корекция на сумата?
Предложението за 100 хил. лева е работната
хипотеза, на която държа. По време на законодателната инициатива, пак ще обсъждаме това предложение и ще разгледаме всички аргументирани и разумни становища. Брокерството е отговорна и
сериозна дейност, за която е необходим достатъчен капитал. Питат, защо 100 хил.лв. и ако сега обявим изискване за капитал от 50 хиляди лева, брокерите ще попитат, защо 50, а не 25 хиляди.
Когато дойде време за вземане на решението, отново ще направим среща с бранша и много сериозно ще обсъдим този въпрос и аз ще се съобразя с всички обосновани аргументи.
Обвиниха Ви, че по този начин искате да редуцирате броя на посредниците.
Не искам да редуцирам броя на брокерите. Искам да има професионалисти в този бранш.
Водите ли разговори за намаляване размера на таксите, които брокерите плащат, и с колко?
Водим такива разговори с браншовите асоциации, но са на ниво комисията, представлявана
от своя председател. Ние сме диалогична структура и приемаме всяко разумно предложение при представянето на сериозни аргументи и мотиви. Сигурни сме, че и по този въпрос ще постигнем
разбирателство.
В момента брокерският комисион средно е ¼ от цената на полицата. Какъв е нормалният комисион за застрахователен брокер, според Вас?
Според мен, комисионът трябва да е
средният за Европа – между 5% и 12% по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Ние, като държавен регулаторен орган, не се намесваме в комисионните по другите застраховки, но при
застраховка, която държавата определя като задължителна, комисионът да е 30%, е малко странно. Брокерите трябва да започнат да се отнасят към бизнеса в неговата пълнота, тоест да насочат усилията
си и към други застраховки а не само към „Гражданска отговорност“. Имайте предвид, че застрахователният бизнес у нас реализира премиен приход от 1,5 млрд. лева, от които към 400 млн. от
”Гражданска отговорност”, а „изхранва” към 100 000 души!
Кои са другите проблеми пред застрахователния бранш, извън темата автобомилно застраховане?
За мен проблемите са онези, които поставят застрахованите лица. Голяма част от
жалбите са свързани с автокаско. Други жалби са свързани със застраховки на имущесто, с животозастраховки, със селскостопански застраховки.
Във Вашия ресор са и здравноосигурителните компании. Миналата година бе лансиран проектозакон за здравните дружества да се прелицензират като застрахователни, а здравното осигуряване да
бъде възприемано като застраховане. Какво е мнението Ви по този въпрос?
Съгласно правото на ЕС здравноосигурителните дружества попадат в приложеното поле на директивите по общо
застраховане и към тях трябва да бъдат приложени техните изисквания. В тази връзка срещу България е открита процедурата за нарушение от страна на Европейската комисия. Сформирана е работна група от
представители на заинтересованите държавни ведомства и представители на бизнеса, като предстои разглеждане на подготвеното предложение за решаване на проблема.
Станаха много земетресения напоследък. Разместването на земните пластове пак събуди старата идея за катастрофичен пул – балкански, регионален, национален, като в Румъния, или друг
някакъв. Имате ли мнение по този въпрос?
В по-голямата част от европейското пространство тези застраховки са доброволни. Ако говорите за задължителност на застраховката, която
покрива катастрофичните рискове, повече са аргументите против, отколкото „за“. По-скоро ми се струва, че тук трябва да има по-засилена информационна кампания, в която да се наблегне на риска,
който поема едно семейство, ако не се застрахова, и какъв риск прехвърля на застрахователя, ако сключи полица. Тук е и ролята на посредниците, защото те са най-близко до хората. Ако се ангажират с
тази информационна кампания, нивото на застрахователната култура, по отношение на застраховките на имущество и възможностите за покриване на катастрофични рискове, ще се повиши и то не в необозримо
бъдеще.
АА
