Поне още 6 месеца кризата ще се усеща, а бизнесът ще се преструктурира изцяло, коментира Асен Христов, председател на НС на „Еврохолд“
Г-н Христов, последните данни на КФН показаха спад на премийния приход в застраховането за периода януари – ноември 2010 от 2,6% при над 5 на сто за цялата 2009 г. Можем ли да кажем, че
секторът е преодолял най-лошото от кризата?
Не, не бих казал. Очаквам данните за цялата 2010 г. да покажат, че нивата са същите като през 2009 г. Компенсацията ще дойде от
по-високите цени по „Гражданска отговорност“ (ГО) през декември. Така с по-високи цени ще се окаже, че застрахователите са направили същите пари като през 2009 г. Но всъщност по-ясните тенденции се
виждат от броя на сключените полици. Ако се водеше такава статистика, щеше да се види реалният спад в застраховането. Най-точният измерител е например бройката “Карго” полици или „Отговорност на
превозвача“. “Каско” полиците също продължават да падат заради по-малкия брой продадени коли и заради амортизацията на автомобилите. Има много клиенти, с коли над 8 години, които решават да поемат
риска, вместо да платят полица за 300-400 лв. Драстичен е спадът при имуществените застраховки и полиците “Живот”.
Отчитаме обаче ръст на износа според официалните статистически данни...
Има ръст на износа, но причините за това са доларът, по-ниските разходи за труд и т.н. Но това няма да
ни помогне да излезем от кризата. Поне още 6 месеца тя ще се усеща. Реалното възстановяване се случва тогава, когато НСИ отчете ръст на БВП по всички показатели спрямо предходно тримесечие и спрямо
2 тримесечия назад. Подобна тенденция може да се потвърди през второто тримесечие на 2011 г.
В края на миналата година КФН предприе редица промени за ограничаване на комисионите на брокери и агенти по ГО. Какъв бе ефектът от взетите мерки?
Факт е, че 60% от пазара на
общо застраховане са ГО и „Каско“. С регулаторните промени от КФН постепенно ще се върнем на обхват от 85-90% по ГО. Но окончателните резултати трябва да ги коментираме в края на март. Не
забравяйте, че от 2,6-2,8 млн. превозни средства, които са регистрирани у нас, поне 10% -15% са селскостопанска техника – комбайни, трактори и т.н. Кой човек ще си направи ГО на комбайна в началото
на годината или през декември? Подобни полици се правят преди началото на активния земеделски сезон, когато земеделската техника излиза на полето. Същото се отнася и за строителната техника.
Една от горещите теми в последно време са промените в Кодекса по застраховане, които целят да се махнат маркировките на автомобилите. Каква е практиката в „Евроинс“? И смятате ли, че именно
липсата на стикер ще намали кражбите на коли?
Лично моето мнение е, че не е нужно да се маркират автомобилите – това е просто излишен бизнес за 40 млн. лв. А и никъде в Европа няма
такава практика.
Първо, всички тези лепенки не помагат. Например маркираните части – ако попаднат в автоморга и бъдат открити - какво се случва? Санкциите са минимални. Ако наистина има желание да се пресекат
обирите на коли за части, трябва да се засилят контролът и регулацията върху бизнеса на автоморгите и на сервизите, като минат на лиценз. Сега, ако дадена крадена част бъде открита в сервиз,
автомонтьорът просто казва, че клиентът я е донесъл. В същото време за колите, които са на улиците, лепенките просто насочват – не кради тази кола, кради другата.
Кое се увеличи повече – опитите за измами на клиенти или реалните кражби?
При измамите с лизингови коли скокът бе най-драстичен. 50% от лизинговите коли у нас не се крадат
истински – те са измама. Схема номер 1 – клиентът не може да си плаща лизинга, платил е много, има опасност при ниските цени на колите сега, ако върне колата на лизинговата компания, тя да я оцени
твърде евтино. Накрая излиза, че е плащал за нищо. Този клиент предпочита да даде ключа на някоя мутра, да обяви колата за изчезнала, застрахователят да плати на лизинговата компания. Той пък си е
прибрал част от парите, като е предоставил колата на някой, който да я продаде.
Колата все пак е маркирана?
Какво значение има, когато я продадат в Косово или Македония?
А как ще я изнесат?
Изобщо не е толкова сложно. Една от най-модерните схеми е с камионите на лизинг. Клиентът не може да си плаща вноските, казва, че има да взима товар в
Гърция, оттам заминава за Турция – защото и оттам ще товари, стига до иракската граница и там бива обявен за откраднат. Мине ли в Ирак – шансът да се намери е минимален. Само в „Евроинс“ имахме
няколко такива случая и успяхме да върнем три камиона от иракската граница буквално в последния момент. Много благодаря на българската и турската полиция за това. Подобна бе схемата и за Украйна. И
оттам прибрахме два камиона.
Схема номер 2 – през заложните къщи или прехвърляне на неофициален дълг от черното тото към лизинговата компания. Длъжникът взема кола на лизинг, предоставя я на кредитора и я обявява за
открадната. Други схеми текат по линията на имуществото, заложено през банката.
Ще дам и още един пресен пример. През миналата година край село Горни Лом, Видинско, избухна пожар в предприятие за взривни материали. Оказа се, че до инцидента се е стигнало заради нарушена
трудова дисциплина. Пожарните кранове са били замръзнали, в тях е нямало вода, служителят е пушил в близост до взривоопасните материали, сменили са вместо вериги на една от машините - ремъци, за
по-евтино, които, като се загреят, започват да пушат. Всъщност оттам е тръгнал пожарът. При изнесените факти е логично застрахователят да откаже обезщетение. Обаче се оказва, че имуществото е
ипотекирано. Заводът е купен за компенсаторни бонове за около 300 хил. лв. Машините са от 60-те години – отдавна амортизирани, малко боядисани, но заложени пред банките за 700 хил. лв. Самата банка
се опитва да влияе на съдията и прокурора да излязат със становище, че вместо неспазване на трудовата и технологична дисциплина има случайно събитие. Така финансовата институция се надява
застрахователят да плати поне някаква част от обезщетението.
От трезорите обаче се оплакаха, че застраховка “Живот” към ипотечен кредит – при нещастен случай и смърт на кредитополучателя, дружествата започвали да ровят далеч назад и да оглеждат в
най-малка подробност досието на починалия, за да не платят полицата. Вашият коментар?
Проблемът е, че банките трябва да спрат с практиката на “извиване на ръце” към клиента да сключи
застраховка “Живот” през техния брокер. От своя страна банковия брокер го интересува единствено комисионата, дори не се интересува от собствената банка. Застрахователните дружества пък получават
едни пари наготово, не са проверили в дълбочина фактите или условията около клиента и след време, ако се случи най-лошото, застрахователят проверява досието и казва: защо от банката са скрили, че
клиентът е имал еди-кое си заболяване, и съответно отказват да платят полицата.
Ако се премине наистина към принципа, че трябва да имаш “Животозастраховка”, без банките да се месят в животозастраховането, ако клиентът сам си я прави – той ще отиде при дружеството, ще мине
задължителния медицински преглед и ще се оцени адекватно рискът, който носи. На теория у нас е точно така, но банката може да откаже кредита, ако застрахователят оцени като висок риска на клиента.
Затова всички сключват полици през банковите брокери.
Има ли опасност недвижимите активи на “изгорели” длъжници към банки да повлияят на имотния пазар? Повечето експерти изключват подобна връзка...
Тези активи непрекъснато са на
пазара. И именно това държи цените все още ниски. Ако някой си мисли, че в следващите три години цените на недвижимите имоти ще скочат, жестоко се лъже. Само в София има около 500 хил. кв. м
ипотекирани офис имоти. Същата е тенденцията и при жилищата.
Тъй като автомобилните полици продължават да са водещи на пазара на общо застраховане, а те носят основно загуби, има ли опасност от фалити на дружества?
Не, няма такава
опасност. Всички компании в сектора са добре капитализирани. По скоро има опасност по някакъв начин отново да се срине пазарът, ако се допусне да навлязат случайни играчи и спекуланти. И ако
например се допусне, чрез вратичка в законите компанията „Х“ да пусне ГО по 100 лв., да прибере няколко милиона и да обяви фалит - това би разклатило сериозно целия сектор.
И като за финал, какви са очакванията ви за 2011 г.?
2011 г. ще е последната от кризата. Ще фалират много дребни компании, които не могат да връщат кредитите. Ако преди
принципът на банките беше “по-добре длъжник, отколкото фалирал длъжник”, сега ще минат на “по-добре “мъртъв” длъжник, отколкото продължаващ да потъва”. В края на тази година, смятам, че в България
бизнесът ще се е преструктурирал изцяло. Бих заложил и на първите шест месеца, но има един фактор, който не бива да се пренебрегва – изборите. В тази връзка съм абсолютно убеден, че първата и
най-важна крачка, която трябва да се направи, е с промени в Изборния кодекс да се въведе мандатност по всички линии на държавно управление – от премиера, през депутатите, министрите, всички народни
представители, дори в общинската власт – кметове, съветници. Според мен трябва да имат право само на два поредни мандата. Защото на хората им омръзна да гледат “потомствени политици” все на власт.
Така у нас ще се гарантира приемственост, ще се гарантира по-висока мотивация на държавните избраници и ще влизат нови лица.
АА
