Асен Христов, председател на надзорния съвет на ЗК "Евро инс" АД, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Христов, на какво разчита дружество "Евро инс" в кампанията по сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за 2004 година?
Разчитаме на агентската мрежа и на името на дружеството. Успешна кампания правят компаниите, които са лоялни към клиентите си, дават добри комисиони на своите агенти и предоставят някои традиционни услуги към полиците. Например почти всички дружества, включително и ние, сме сключили договори с определени сервизи за по-евтини технически прегледи за нашите клиенти.
През 2004 г. застрахованите в дружество "Евро инс" ще получат технически преглед в 67 сервиза в страната срещу 10 лева. За да бъдем сигурни, че клиентите ни ще получат тази услуга, вместо да им раздаваме талончета, имената на сервизите и адресите им са записани на гърба на полиците.
Как ще коментирате факта, че при 100% завишени лимити на отговорност за следващата година надзорът увеличи премиите едва с 30 процента?
- Това е проблем за целия застрахователен пазар. За всички, които предлагат такива полици, страшни са неимуществените вреди. Не се знае колко убити ще има следващата година по пътищата на страната от клиентите, които са застраховани в една компания. Лимитите на нашето задължение към пострадалите вече са много високи - 200 хил. лв. за едно увредено лице и 240 хил. лв., когато потърпевшите са повече. Те стават много "интересни" за пострадалите и за адвокатите им. След настъпване на събитие потърпевшите се опитват бързо, в рамките на няколко месеца, да приключат делата и да осъдят виновното лице, а неговият застраховател трябва да плати обезщетението. Но няма система, която да информира застрахователите, че техен клиент е предизвикал вреда и пострадалият е задвижил съответните процедури. Неговият застраховател научава късно за тези събития - едва когато виновникът вече е осъден. По съвета на различни адвокатски фирми пострадалите се обръщат към застрахователите не непосредствено след събитието, а когато са се сдобили с документ, че са осъдили виновния без право на обжалване.
Може да се разбере за какво точно става дума във финансов план, ако се анализира пазарът като цяло, а не щетите за отделното дружество. Според статистиката, годишно жертвите от автомобилни катастрофи са около хиляда. Ако се приеме, че половината от тях са загинали по своя вина, за оставащите петстотин ще дължим обезщетение до 200 хил. лева. Това за пазара са общо 100 млн. лв., а към тях трябва да се добавят и имуществените щети, които обикновено са около 30-50 млн. лв. годишно. Като се пресметнат и изплатените комисиони, при тези лимити разходите на застрахователите биха били около 200 млн. лв. годишно. Срещу това при 1.5 млн. автомобила в движение у нас и средна премия от 100 лв. се получават приходи около 150 млн. лв., т.е. те далеч не покриват разходите. По-големите дружества, които са заделили резерви, ще ги използват и ще изплуват. Но не е така за малките. Затова, когато Застрахователният надзор определя тарифите, трябва да мисли за защитата на интересите на клиентите не с ниски цени на полиците, а с такива, които ще осигурят достатъчно приходи при застрахователите, че те да могат да плащат обезщетенията. Тази година всички дружества ще бъдат затруднени и ще трябва да се търсят пътища за понижаване на щетимостта.
Но суми от 200 хил. лв. все още не се изплащат?
- Да, застрахователите сега не плащат дори лимитите от 100 хил. лв., които действаха през 2003 г., но неминуемо ще го направят през следващите години - проблемът е, че съдебните процедури у нас са бавни. Сега изплащаме щети за събития, които са станали през 2001 и 2002 г., когато лимитите бяха доста по-ниски. След няколко години ще се види резултатът и дали е правилно при двойно завишаване на лимитите на отговорност на застрахователите цените да се увеличават само с 30 процента.
Какво още може да се направи за намаляване на щетите по застраховката?
- Това не зависи само от застрахователите. Трябва да се създаде информационна система между застрахователите и полицията. Също така да се разработи система за превантивни мероприятия, а не отделни акции като тези за предпазните колани, за скоростта, за алкохола и т.н. Има и друг проблем, за който никой не говори. Това е проблемът с пътищата. Те у нас са в безобразно състояние. Не са обезопасени. Няма маркировка, има завои с обратен наклон без мантинели, неосветени улици. През зимата пътищата не се опесъчават. В протоколите за пътнотранспортни произшествия трябва да се описва реалната причина - дупка, неосветен път или друго. Не трябва всички произшествия да се квалифицират като несъобразена скорост. Така застрахователите, след като изплатят обезщетението, биха могли да предявят регресен иск към общините или към службите за поддръжка на пътищата. Те няма да се оправдават с липса на пари за ремонт на пътищата, а ще са принудени да намират начин да ги поддържат в добро състояние. Както е в чужбина. Тогава застрахователите наистина ще могат да влияят върху ограничаването на щетимостта и реално ще се спасяват човешки животи.
Напоследък все повече застрахователни компании образуват финансова група с банка. Ще последва ли дружество "Евро инс" тази мода?
- Нашето виждане е, че дружеството ни трябва да е тясно специализирано в застрахователните услуги, за да предлага качествено обслужване и да има свободата да работи с различни банки.
Ако собственикът на банка и застрахователно дружество е един и същ, той има интерес да печели добре и банката, и застрахователното дружество. И той ги обединява в група, за да обслужва комплексно клиентите. Но на практика тези клиенти невинаги са удовлетворени еднакво от услугите на двете дружества в обединението. Когато клиент иска кредит, банката от групата го насочва към нейния застраховател, за да бъде застраховано например имуществото, с което ще се обезпечи кредита. Възможно е, обаче клиентът да си е намерил друга компания, с по-изгодни условия за тази застраховка и да не е съгласен да сключи полица при застрахователя от финансовата група. Това е само един от проблемите, които могат да възникнат в тези отношения.
На следващо място такова обединение донякъде ограничава кръга на клиентите. Застрахователно дружество, което работи само с една банка, дава ресурсите си само в тази банка. Затова останалите банки нямат интерес да работят с него. То не може да привлича и техните клиенти.
Смята се, че в обединението банките и застрахователите ще се подпомагат, но на практика по-слабото дружество влече по-силното надолу. Ако банката е по-слабо дружество, тя започва да тегли ресурса на застрахователя, той престава да работи с други банки, губи пазарен дял и става по-слаб в собствената си ниша и обратно. Така като цяло групата губи.
Клиентът невинаги е доволен от обслужването на едно гише. Служителите не са максимално компетентни по всички предлагани услуги. А банковите и застрахователните услуги имат различна специфика. Обединяването им просто е начин да се съберат повече такси от клиента и той го усеща.
От гледна точка на риска - когато банка отпуска кредита за дадено имущество, и то е застраховано в групата, ако се случи нещо с него, е все едно дали ще загуби банката, или застрахователят.
Не следваме ли чуждестранния опит в тази насока?
- Има съществена разлика. На Запад много застрахователи притежават банки или част от банки. Но това не са холдинги, които притежават застраховател и банка. В този случай застрахователят не развива собствения си бизнес чрез банката, а в банката той пласира свободния си ресурс, за да печели повече от него, а не да вземе клиенти на банката. Колкото до финансовите групи у нас, те все пак могат да са полезни в краткосрочен план за повишаване на цената на акциите им при сделки с тях на борсите.
