Обществото има все по-високо доверие в застрахователната ни индустрия

Разговор с Нина Колчакова, генерален секретар на Асоциацията на българските застрахователи

Г-жо Колчакова, застрахователите изкараха горещо лято заради различни проблеми, един от които казуса "Олимпик". Как бихте го коментирали?

Много се изговори и изписа вече по този въпрос. Може би далеч повече, отколкото казусът заслужаваше, от гледна точка на ефекта му върху българското общество. Най-неприятното в този случай е, че за много голям брой МПС, които са били застраховани по "Гражданска отговорност" (ГО) в Олимпик, и до днес не са закупени полици от друг застраховател. Това създава реален риск да се случи ПТП с незастрахован причинител, който да бъде принуден сам да понесе цялата финансова отговорност. Затова искам още веднъж да призова пострадалите клиенти по ГО на Олимпик, които още нямат нова застраховка, да сключат незабавно такава. А що се отнася до обезщетенията по събития по ГО, които са настъпили докато полицата е била валидна, то те ще бъдат покрити от обезпечителния механизъм. Всички останали финансови искове към дружеството трябва да се направят по общия ред от масата на несъстоятелността.


Властта обяви, че вероятно ще трябва да се направи предложение на европейско ниво за ново урегулиране работата на застрахователните клонове в държави-членки. Какво е Вашето мнение?

От десетки години насам работата на клонове в държави-членки на всякакви финансови институции е много подробно регулирана на европейско ниво. Независимо дали става въпрос за застрахователи, банки или доставчици на инвестиционни услуги, регулацията следва едни и същи принципи – за техния лиценз, финансовата им стабилност и платежоспособност отговаря страната, в която е седалището, а за поведението им спрямо потребителите следи местният надзор във всяка държава, в която оперират. Този принцип е изпитан в много трансгранични ситуации и е приет за най-разумен и целесъобразен от европейския законодател. Той обаче се сблъсква с много разнообразни интерпретации – както на самото европейско законодателство, така и с надзорните традиции, практики или професионализъм в различните държави-членки. По мое мнение не промяна в законодателството, а неговото последователно и еднакво прилагане във всички страни ще доведе до по-голяма правна сигурност и защита на гражданите на ЕС, независимо в коя държава живеят.

 
Като сме на темата за упражняване на дейност в други страни на клонове и на офиси по силата на европейското разрешение за предлагане на услуги, имате ли яснота какъв е обемът на застраховките, сключвани през клонове и през офиси на застрахователи от държави-членки?

В АБЗ нямаме достъп до такава информация. Европейският орган за надзор на застраховането има механизъм за споделяне на този тип данни между надзорите в страните членки.


Доколко стабилен е пазарът от гледна точка на ГО – неотдавна стана ясно, че цената на застраховката не е достатъчна компаниите да носят риска по нея?

От доклад на КФН от м. юли стана обществено известно, че цената на ГО не е достатъчна да покрива обезщетенията, които компаниите изплащат по тази застраховка. И това не е изненада. В България имаме една от най-евтините застраховки ГО, а в същото време сме начело на черната статистика в ЕС за ПТП със загинали или тежко пострадали лица. Обезщетенията растат непрекъснато. Всяка следваща година съдът присъжда все по-високи обезщетения за неимуществени щети. Ако сумите, изплащани в страни като Германия, Франция или Великобритания за морални болки и страдания на близките на загинал в ПТП са между 10 000 и 30 000 евро, то българските съдилища присъждат суми над 100 000 лв. на всеки един член на семейството. Като последен щрих, през юни тази година ВКС разшири кръга на лицата, които имат право да търсят обезщетение по ГО за неимуществени вреди при за загуба на техен близък. С това сме на път  да достигнем водещо място в ЕС по стойност на изплатени обезщетения за неимуществени вреди. Няма как това да не се отрази на цената на застраховката.

 
Колко средно е поскъпнала "Гражданската отговорност" и колко още очаквате да поскъпне?

Всички дружества започнаха предпазливо повишаване на цените си. Процентът при всеки е различен и той отразява пазарната им политика и риска, който имат в портфейлите си. Засега не знаем как ще реагират съдилищата на решението на ВКС и до каква степен ще уважават исковете на новопоявилите се увредени лица. Тепърва предстои първите съдебни решения да бъдат отразени в цената. Затова не мисля, че пазарът е стабилизиран на настоящите нива.

Очаквате ли новите цени да повлияят в посока по-малко застраховани автомобили?

Преди последното поскъпване в АБЗ бяхме правили анализ, че през 2017 година работещите водачите са отделяли около 25% от една месечна заплата, а пенсионерите – 61% от една пенсия за полицата по ГО. С "новата" цена на застраховката, разчетена при новите рискови фактори и най-вече решението на ВКС,  финансовото бреме върху домакинствата вече се повишава. На практика това засяга всички домакинства в страната, като се има предвид, че броят на полиците в момента е 3 045 166. Трябва да бъдем много внимателни с този процес, защото ако не се вземат мерки за ограничаване на ефекта на решението на ВКС, напълно е възможно цената да достигне ниво, което да откаже някои домакинства от този разход. Това, от своя страна, ще доведе до огромен риск за незастрахованите водачи и заплаха за цялата система. Навярно си спомняте, че едно от условията за отпадането на граничния контрол на застраховките и признаването на българската ГО в ЕС беше делът на незастраховани МПС с българска регистрация са падне под 10%.

 
Още една важна тема – бонус-малус системата. През юни стана ясно, че предстои разработване на проект на наредба и нейното обществено обсъждане, планирано за септември. Информирана ли е АБЗ докъде стигна придвижването на този въпрос? Кой/кои от 11-те варианта на консултанта Ърнст енд Янг са предпочетени?

Надяваме се в най-кратки срокове да има напредък в изготвянето на наредбата. Всички институции, ангажирани с изработването на Бонус–малус система в България, включително застрахователния бранш, посветихме дългогодишни усилия и значителни финансови инвестиции, за да достигнем до настоящия етап – реален шанс системата да заработи след броени месеци. АБЗ подкрепя безусловно въвеждането на бонус-малус системата. Считаме, че такава система е необходимо оръжие в борбата на обществото ни с безотговорното поведение на пътя. Тя е и справедлив критерий при ценообразуването по застраховка "Гражданска отговорност на МПС". Иначе, за нас застрахователите не е от толкова съществено значение коя от 11-те скали за поощрения и наказания ще избере работната група на КФН, МВР и Министерството на транспорта. Самата система е така измислена, че да има нулев финансов ефект за застрахователите, независимо от избраната скала.

Въпросът с пътната безопасност: след провеждането на десетки събития - конференции, кръгли маси и пр., проблемът си остава. Къде се къса нишката?

Не знам дали мога да ви дам отговор на този въпрос. По-скоро застрахователите се опитват според възможностите си да профилактират проблема. Посредством Гаранционния фонд застрахователите правят ежегодни инвестиции в технически средства в помощ на пътната полиция – радари, камери, дрегери, таблети за полицаите са само малка част от оборудването, което се закупува за КАТ от отчисления от премията по ГО. Повечето от дружествата по автомобилно застраховане влагат средства и усилия в различни корпоративни инициативи за повишаване на пътната безопасност. За съжаление не отчитаме осезаем ефект. Сега се надяваме въвеждането на Бонус-малус система да дисциплинира водачите с финансови лостове.

Проблемът с "Олимпик" показа още веднъж ниската застрахователна култура на хората. Кой, според Вас, е виновен за това? Как да се разреши този въпрос?

Проблемът с Олимпик е един урок за всички участници в системата – и потребители, и власти. Той показа доколко сме готови за подобен род казуси. Най-важното в случая е да се осигурят вземанията на увредените лица от гаранционната схема. За това си има правни процедури и те ще бъдат приложени. Предлагането на решения, които не се основават на правото и на икономическия смисъл на гаранционните схеми е популизъм, би довело да разклащане на финансовата дисциплина и би стимулирало безотговорно поведение в участниците в системата. Надяваме се урокът да бъде добре осмислен и да не се допускат същите грешки отново.

Какво, според Вас, е мнението на обществото за българските застрахователи?

Убедена съм, че хората във все по-голяма степен разбират ползата и необходимостта от застраховането. Това мое твърдение не е лично предположение. То е подкрепено от обективните статистически  данни на КФН, според които застрахователната индустрия бележи ръст всяка година. Това означава, че хората все повече имат нужда и търсят различните видове застраховки. Означава и че имат все по-високо доверие в застрахователната ни индустрия.


На фона на зачестилите бедствия, особено земетресения и наводнения от обилни дъждове, как оценявате застрахователното проникване по имуществените застраховки у нас? Какво трябва да се направи, та хората да си застраховат домовете и останалото имущество?

Факт е, че делът на застрахованите жилища у нас е много по-нисък в сравнение с другите европейски държави.  (Според едно изследване  на Generali PPF Holding България е на "дъното"  на класацията с  едва 7% домакинства, които имат имуществена застраховка. Само за сравнение – в съседна Румъния този дял е 43%). В допълнение, пазарът у нас  е движен в значителна степен от изискването за сключване на имуществена  застраховка при отпускане на жилищен кредит. 

Вероятно част от проблема е, че  все още хората очакват държавата да се погрижи за тях и пропускат своята лична отговорност за защита на своето имущество.  Нашите наблюдения са, че интересът към имуществени полици обикновено се увеличава след природни бедствия.  С други думи, повечето хора се сещат да сключат застраховка след като станат свидетели или са потърпевши от дадено неблагоприятно събитие. 

Много би ми се искало този тренд  да се промени, а един от начините е да се работи в посока повишаване на застрахователната култура. Важно е хората да разберат смисъла  и ползата от адекватната застрахователна  защита, да я приемат като техния  личен "финансов спасителен пояс при беда".  А на пазара има достатъчно много и разнообразни застрахователни продукти, които да отговорят на индивидуалните нужди на всеки потребител.

Все повече се говори за новите технологии, които навлизат в световното застраховане – блокчейн, чатботове и др. Къде стои българското застраховане по отношение на тези нововъведения?

Според един доклад от миналата седмица на Икономическата комисия в Европейския Парламент, не само в България, но и в световен мащаб, застрахователният сектор е един от късно-пристъпващите в дигиталната епоха. Традиционните големи мултинационални компании въвеждат с особена предпазливост нови технологии от рода на блокчейн или алгоритмично ценообразуване. Причините са по-скоро етични. Много е трудно при огромния потенциал, който предлагат новите технологии, да се сложи границата докъде една технология дава възможност за оптимизиране на някой бизнес процес и откъде започва злоупотребата или нарушаването на правилата за конкуренция. Знаете колко е важна репутацията в нашия бранш. Затова утвърдените играчи на пазара седем пъти мерят преди да приемат, че някоя технологична новост е приемлива от морална или регулаторна гледна точка.