Анастас Петров, началник отдел "Управление на инвестициите" в ING Пенсионно осигуряване: В тази ситуация на криза сме заели дефанзивна позиция
Господин Петров, КФН обяви, че за първи път в своята история пенсионните ни фондове регистрират отрицателен прираст на активите си. Какво на практика означава това за
компаниите?
Съгласно данните на Комисията за финансов надзор нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване през първото тримесечие на тази година са намалели с 39,5 милиона лева за
Доброволните фондове, с 18,9 милиона лева за професионалните фондове и са се увеличили с 18,3 милиона лева за универсалните фондове. Това е изменение съответно с -5,8%, -4,6% и +1,49% спрямо края
на 2007 г.
Факторите, които определят сумата на активите са два – нетният обем осигурителни вноски във фондовете и промяната на пазарната стойност на активите, в които са инвестирани средствата на пенсионните
фондове. Основна роля за спада (или забавянето на ръста) на активите на задължителните фондове играе спадът в капитализацията на фондовите пазари през последните месеци. Към края на 2007 г.
инвестициите на пенсионните фондове в акции и дялове на компании и фондове е бил средно около 28-30% от активите им, а спадът само на Софикс е от порядъка на 29% за тримесечието.
Отрицателната доходност за периода и намалението на активите естествено се отразява на размера на приходите на пенсионноосигурителните дружества, свързани с инвестиционните такси. Това намаление
обаче няма критични мащаби и е от порядъка на цитираните от мене по-горе проценти на намаление на активите, в рамките на около 5 %
До какво може да доведе намалението на цените на финансовите инструменти, търгувани на фондовите борси?
Намалението на цените на финансовите инструменти, търгувани на фондовите борси се отразява на ежедневната стойност на счетоводните дялове на пенсионните фондове в зависимост от теглото на тези
инструменти в портфейлите на фондовете. В нашите портфейли преобладават инструментите с относително по-ниско ниво на риск, и поради тази причина, представянето на нашите пенсионни фондове беше
значително по-добро от средното за индустрията т.е. спадът в стойността на счетоводните дялове за първото тримесечие на годината беше много по-малко.
Как това ще се отрази на клиентите на фондовете?
Осигурителните партиди на клиентите на пенсионните фондове се водят в левове и в счетоводни дялове. Когато осигуреното лице
внася средства в пенсионния фонд той един вид „купува” дялове на пенсионния фонд по цената/стойността валидна за деня на вноската. Когато тегли или прехвърля средства, това става чрез „продажба” на
счетоводни дялове. Наличните в партидата счетоводни дялове се умножават по стойността за съответния ден, за да се определи стойността на партидата в левове. В случаите, в които имаме спад в
стойността на дела намалява и стойността на партидата в левове. По същия начин, покачващата стойност на счетоводния дял при поскъпването на финансовите инструменти, дава като резултат увеличение на
левовата стойност на партидата на осигуреното лице.
Това представлява „техническият” механизъм, по който промените в стойността на счетоводните дялове се отразяват на средствата в партидите на осигурените лица. На практика, важното за пенсионните
фондове, е че инвестиционния им хоризонт е много по-дългосрочен от останалите инвеститори на пазара. В такива периоди краткосрочните колебания (както спадове така и повишения) имат много
по-голям ефект върху техните портфейли в сравнение с пенсионните фондове, за които можем да кажем, че развитието на пазара през последните месеци е свързано и с редица възможности да прибавят към
портфейлите си на селективна база активи, които са подценени поради текущите пазарни обстоятелства.
Как ще отговорят пенсионноосигурителните компании на дългата криза на финансовите пазари?
Настоящата финансова криза не е първата, няма да бъде и последната. Кризи на финансовите пазари е имало средно на всеки 4-5 години. Вярно е, обаче, и че настоящата криза е най-тежката за последните
десетилетия. Към края на април преките загуби от ипотечната криза се изчисляват на над 325 милиарда долара. Трудно е да определим още колко дълго ще продължи кризата и колко биха могли да се
задълбочат пораженията по финансовите пазари. В тази ситуация ние сме заели дефанзивна позиция, като в портфейлите ни преобладават инструменти с по-ниско ниво на риск. На тази стратегия дължим и
по-доброто си представяне на относителна база спрямо средната доходност на индустрията през последните месеци.
Кризите на финансовите пазари са в пряка връзка с циклите на всяка от националните икономики и на глобалния бизнес като цяло. Въпреки големия мащаб на текущата криза и сериозните щети, очакваме до
края на годината да получим ясни индикации за това кога можем да очакваме по-трайно възстановяване и евентуално възходящ тренд в световната икономика и финансовите пазари.
