Не очаквам да влязат нови честни почтени играчи в България, прогнозира Данчо Данчев
Разговор с Данчо Данчев, председател на УС на Асоциацията на българските застрахователи
Г-н Данчев, през 2012 година застрахователната индустрия в България навърши 130 години. Година по-рано пък се навършиха 120 години от учредяването на първото българско застрахователно
дружество. Също тази година отбелязваме и 20 години от учредяването на Асоциацията на българските застрахователи. Как оценявате развитието на българското застраховане в най-новата българска
история?
Първите частни компании стартираха в началото на 90-те години. За наша радост, някои от тях все още съществуват и вече са част от международни компании. Минахме през най-тежките години с
няколкостотин компании, когато на пазара нямаше никаква регулация. За съжаление, у клиентите все още има усещането от това време, че ако някой не се застрахова, го чака нещо лошо, най-вече в
автомобилния бизнес. След 1998 год. станахме свидетели на навлизане на международни инвеститори на българския пазар. Днес може да кажем, че всички сериозни играчи са в България. Новото време донесе
и нова критична ситуация и в бъдещите години очаквам да станем свидетели на окрупняване на този бизнес.
Кои са основните проблеми пред застраховането в България – законодателна база, ниска застрахователна култура, недостатъчна платежоспособност на потребителите, нелоялна
конкуренция?
Най-голямото предизвикателство е директивата Solvency II (Платежоспособност II). Капиталовата база, презастрахователните договори – това са огромни предизвикателства пред големи и малки компании
във всеки един момент. Тъй като през 2013 год. не се очертава тези изисквания да бъдат наложени, за мен на дневен ред като огромното предизвикателство считам повишаването на застрахователната
култура и застрахователното проникване.
Очаква ли се при въвеждането на Solvency II да има отпадане на компании от българския застрахователен пазар?
Вероятно. И искам да отбележа, че не е задължително това да бъдат български компании. Очаквам много големи световни компании да се замислят върху смисъла от престоя си в България. През последните 3
години, в които пазарът не бележи никакъв ръст, надеждите, които те имаха за 30-40% ежегоден ръст у нас, бяха попарени. Ето защо, преразглеждайки своята позиция, няма да се изненадам, ако някои от
компаниите вземат решение да се изтеглят. В България няма място за много големи западни играчи.
Какво бихте посъветвали вашите колеги от бранша – така че клиентите да не ви гледат като необходимото зло, а като партньор в тяхната дейност и гарант за сигурността им?
Трябва да се говори все повече за застраховане и да се обяснява, че ние помагаме на клиентите те да мислят за всичко друго, но не и за риска. Клиентите трябва да знаят, че утре като си купуват имот
или кола, или тръгнат да пътуват за ваканция, купувайки полица, те се освобождават от мисълта за риска.
Йероглифът на кризата се чете и като възможност. Успя ли застрахователният бранш да извлече ползи от нея и излезе ли от нейното влияние?
Не бих казал.
А готови ли са компаниите за предизвикателствата на един нов вид застраховане – все повече IT- технологии навлизат в живота ни? Те рано или късно ще влязат и в
застраховането.
Не сме готови, но се учим – едни по-успешно, други с по-малък успех. Но това е конкуренцията.
По-лесно ли се прави застраховане през ХХІ-ви век в сравнение с последните години на миналия век?
При всички положения по-лесно. В годините преди 98-ма – 99-та имаше толкова много компании, толкова много хора се упражняваха в застраховане... Считам, че особено с промяната в начина на издаване
на задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховане се занимават по-образовани хора.
Кои са най-големите резерви на застрахователния пазар за развитие?
За мен най-голяма ниша за развитие имат имущественото застраховане и животозастраховането.
Ще се ангажирате ли с прогноза как би се развил застрахователният бизнес в следващите 5 или 10 години?
Смятам, че през следващите няколко години ни очаква чувствително преструктуриране на застрахователния пазар. Интересно е колко от т.н. големи играчи ще се изтеглят от България, колко биха
загубили лиценз и т.н. В зависимост от начина на преструктуриране има няколко сценария. Надявам се да минем през най-добрия сценарий, в който има поглъщане от местни играчи на такива, които смятат
да се оттеглят или не могат да се справят с предизвикателствата и спецификите на нашия пазар. Не очаквам да влязат нови честни почтени играчи в България.
