Очаквам индексът SOFIX да се задържи около сегашните нива, смята Георги Драйчев
Въпрос: Господин Драйчев, кoe според Вас e събитието на 2003 година за фондовия пазар?
Георги Драйчев: Ако считаме, че фондовата борса е един концентратор на икономическите постижения на страната, най-ясен показател е индексът на борсата. 2.5-кратното му повишаване е най-сериозното събитие, което включва в себе си всички наши постижения както в техническо и оперативно отношение, така и като позиция на борсата изобщо в българската икономика.
Въпрос: Докъде стигна регионалното сътрудничество между борсите? БФБ беше избрана тази година за асоцииран член на Европейската асоциация на фондовите борси, освен това беше домакин на конференцията на Федерацията на източноевропейските и азиатските борси...
Георги Драйчев: Намираме се в много интересна позиция. От една страна, България е относително малка държава с пропорционален потенциал, икономически и технологичен, от друга обаче - предстоящото влизане в Европейския съюз ни прави много интересни за инвестиции. В този аспект през годината имаше засилване в регионалните контакти между борсите. Постигнахме най-малкото това, че има общо виждане на регионалните борси как да оцелеем, как да се движим в процеса на присъединяване към Европа. Това беше обсъдено неколкократно на срещи, текат процеси по даване възможност на банки и инвестиционни посредници от региона да търгуват на различни пазари.
Всички тези неща са доста сложни предвид различията в законодателството и различията в монетарните системи. На тези процеси естественият завършек ще бъде, когато държавите в региона преминат към еврозоната и се осигури свободен пренос на капитали. За момента границите и различни финансови ограничения в нормативните уредби възпрепятстват по-сериозната интеграция на капиталовите пазари. Но намерения и желание има.
Въпрос: Как ще коментирате факта, че въпреки увеличението на пазарната капитализация на БФБ т.нар FREE FLOAT намалява?
Георги Драйчев: Това е световен проблем. За по-широката публика - free float означава акциите, които са свободни за търговия на борсата и чрез които не се упражнява контрол върху компанията. Естествен е процесът при определени обстоятелства мажоритарните акционери да увеличават своя дял, но, от друга страна, бих посочил примера с Петрол АД, които, листвайки се на официален пазар на борсата, продадоха 5% от капитала, собственост преди това на мажоритарните акционери, с цел да увеличат free float-а. Всичко е въпрос на разбиране, аз считам, че следващата година ще бъде изключително важна по отношение разбирането за корпоративно управление в българските дружества и тези процеси ще сменят знака си от минус към плюс.
Въпрос: Според Вас наредбите, които прие КФН през миналата година, и по-специално тази за разкриване на информация от публичните дружества може ли да ни предпазят от повторение на случая с Целхарт-Стамболийски?
Георги Драйчев: В корпоративното управление основното нещо, което трябва да бъде ясно, е, че мениджърите на едно дружество, доколкото са избрани от акционерите, са хора, които получават заплата както и останалите служители в компанията. Разликата е, че те трябва да вземат решения на най-високо ниво. Една от задачите на мениджмънта на публичните компании е да поддържа отлични отношения с потенциалните и съществуващите инвеститори, както и пазарите, на които се търгуват акциите, и всички институции, свързани с това. Тези наредби, които Комисията по финансов надзор прие, целят точно това, а именно регулиране на отношенията компания - акционери - пазар - институции - държава.
В рамките на първото тримесечие на новата година ние планираме да въведем в действие т. нар. интегрирана информационна система, която ще даде възможност за незабавно разпространяване на информацията до публиката.
Въпрос: Комисията за финансов надзор съобщи, че ще инициира поправки в ЗППЦК. Смятате ли Вие, че има нужда от промени в закона?
Георги Драйчев: От гледна точка на експертния екип на борсата няма спешна нужда от ремонт на ЗППЦК, освен ако не се сменя философията на закона. Този закон в момента е основно ориентиран към акции, грубо казано. Докато ние считаме, че ЗППЦК трябва да започне да урежда една много по-широка територия на финансовите инструменти. Това бих го приел.
Въпрос: Ще ни зарадва ли БФБ с фючърсен пазар през новата година?
Георги Драйчев: Срочният пазар може би ще бъде приоритетът ни през 2004 г. От външна гледна точка търговията със срочни инструменти и деривати е описана в литературата, всеки студент разбира от тези неща. От гледна точка обаче на обезпечаването на тази търговия процесът е изключително сложен. Към момента нашата търговска система не може да осигури търговия със срочни инструменти, също така в България няма изградена нито клирингова система, нито сетълмент система за приключване на срочни сделки. Също така трябва да бъде разработена система за риск мениджмънт на целия пазар на срочни инструменти. Погледнато в исторически аспект, създаването на срочен пазар е поне два пъти по-трудно, отколкото създаването изобщо на борса, която работи на спот пазар.
За нас това е голямо предизвикателство. Търсим и вече до голяма степен сме осигурили консултации от компетентни лица от чужбина. Естествено процесът е доста скъп, ще търсим явно допълнително финансиране по линията на някои проекти.
Въпрос: Каква е Вашата прогноза за индекса SOFIX през следващата година?
Георги Драйчев: Точно преди една година в интервю за в. ПАРИ направих прогноза, която се оказа грешна. Считах, че индексът ще се успокои накъде около 200 пункта, само че той двукратно надхвърли предвижданията ми. Анализирайки нещата от 1996 г. насам, към момента може би цените на акциите са се върнали на нивата малко след приключване на масовата приватизация. Те паднаха 4 пъти, след това се повишиха 4 пъти, което се отрази в индекса. Без да бъда песимист, моето лично виждане е, че би трябвало индексът да се задържи около тези позиции стабилно. Освен ако няма някакви сътресения на пазара или в очакванията.
