Разговор с Борислав Богоев по повод 1 година от встъпването му в длъжност зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”
Господин Богоев, измина 1 година от встъпването ви във функциите на топ надзорник на застрахователния сектор. Как оценявате тази изминала година за бранша – как го заварихте, как се разви той?
Спомням си, че в началото на моя мандат преди една година пак бяхте на интервю при мен и ме попитахте, какви са моите намерения във връзка с длъжността, която заемам - заместник председател на КФН,
ръководещ застраховането? Какви действия ще предприема за подобряване на ситуацията в застрахователния бранш и в надзора. И аз Ви отговорих, че моите амбиции са съвсем реални и
осъществими. Още през септември миналата година представих пред обществеността своята проектопрограма за развитие на застрахователния пазар и надзор. В нея имаше конкретни стъпки с конкретни
срокове за изпълнение. Мога да кажа, че се движа по график. Това, което съм обещал да направя през тази година, е направено. Първата стъпка, както казах и на Вас тогава, е максимално да се
усъвършенства нормативната база, което е във възможностите на надзорната институция, да успеем да подготвим и приемем достатъчно наредби, указания, разпоредби, които да подобрят състоянието на
потребителите на застрахователни услуги, както и на застрахователите. Втората стъпка е промяна на Кодекса за застраховането и третата стъпка е прилагането на директивите, свързани с
Платежоспособност ІІ. Мога да кажа, че във връзка с усъвършенстването на нормативната база се извършиха много неща, тоест приехме важни наредби, които реално промениха някои дългогодишни лоши
практики в застрахователния бранш. Втората стъпка, от наша страна също е приключена, тоест ние като институция предложихме промени в КЗ, които се разгледаха и приеха от МФ и МС и сега предстои
разглеждането им в пленарна зала. Искам да отбележа, че всички промени в КЗ са с оглед засилване на защитата на потребителите. Това са промени, които ще спомогнат хората да се чувстват по-сигурни и
защитени, сключвайки застраховки. Те са инициирани най-вече от жалбите, които постъпват в управление „Застрахователен надзор”. Жалбите са голям индикатор, особено когато има повторяемост по
един и същ казус става ясно, че има сериозен проблем, който трябва да намери разрешение. От тази логика сме се водили в предлагането на абсолютно всички промени в КЗ, както тези в
животозастраховането, така също и в общото застраховане и по отношение на ГО.
По отношение на третата стъпка - предстои активна работа по прилагането на директивите, свързани с Платежоспособност ІІ, но се надявам до края на мандата си, да завърша и този етап.
С кои промени, направени през тази 1 година, се гордеете най-много?
Не бих казал, че се гордея, но истински се радвам, че успяхме да разрешим проблеми, които по една или друга причина не са били решени от години. Още през ноември м.г. приехме наредба, с която се въведе нов, допълнителен резерв по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чийто размер е обвързан с минимално необходима сума за покритие на риска. Освен това с наредбата се въведе и изискване за ограничаване на административните и аквизиционните разходи на застрахователите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, което на практика означава едно преразпределение на премията в полза на потребителите. Тоест, намалиха се разходите за обслужване на застраховката – комисионни, поддръжка на офиси, средства за реклама, а се увеличи резерва и съответно средствата за изплащане на обезщетения. Друга по-значима промяна, с която се заехме и довършихме до край, е въвеждането на единната информационна система за издаване на задължителните полици „Гражданска отговорност”. С Наредба № 42 още през ноември м.г. регламентирахме спецификата на системата, сроковете, в които технически трябваше да се изпълни, както и въвеждането й от всички субекти, които издават полици по ГО. От 1 юни 2011 г. стартира тестването на системата, което приключи с констатацията, че тя функционира ефективно, поради което направихме и промените в Наредба № 42, с които се регламентира срокът, от който информационната система става задължителна за всички, издаващи ГО. И ето от 26 юли т.г. тя реално функционира и вече всяка полица ще се въвежда в нея в момента на сключването й. Искам да наблегна на 2 неща във връзка с тази система, първо, тя няма да оскъпи полицата и второ, не отпада книжното копие на електронно издаваната и отчитаната полицата. То трябва да е подписано от двете страни и да се носи от шофьора, но ако случайно е забравено, пътният полицай ще може да провери – наистина ли има такава застраховка, или не. Така се преодолява един значим проблем – антидатирането на полици. И по важното е, че с тази система се разрешава един друг доста голям проблем - забавеното отчитане на полиците по ГО. Защото, от една страна, забавеното отчитане на полици изкривява реалната картина на обхвата по ГО (през последните месеци се отчиташе 70 % обхват при задължителните за страна от ЕС - 90 %) и по-важното е, че забавеното отчитане, което понякога надвишава 45 дни, създава голям пробив в системата – гражданите имат полици, които за определен период не са налични в Информационния център към Гаранционния фонд и при ПТП започва да се издирва, кога е сключена застраховката, от кого, кога е отчетена, кой трябва да плати? Ценното е, че с информационната система полиците ще се отчитат в реално време при сключването им.
Какво предстои в близко бъдеще?
Работа по наредбите, които ще регламентират системата Бонус-малус” и оценката на неимуществените щети по ГО. Това също са много важни промени, които ще поставят една яснота и справедливост както при плащането на премията, така и при получаване на обезщетение при неимуществените вреди. Тези промени са важни, тъй като касаят милиони хора. По последни данни в момента в България 3 266 872 имат сключена ГО. Мисля, че е по-морално към всичките тези хора да се приложи един по диференциран и по справедлив подход при определянето на техните премии.
Как оценявате застрахователния бранш в условията на криза?
Наистина световната криза доста тежко се отрази на българския застрахователен пазар. Наблюдава се спад на премийния приход, например за 2010 г. спадът е с 3.5% на годишна
база. Но може да се каже, че се забелязва някаква положителна тенденция за излизане от кризата, тъй като този спад е по-малък от предишната година, когато е премийният приход е паднал с 5.9%. Освен
това тази година за периода януари – април може вече да говорим за ръст от 0,3 % в премийния приход, което на фона на предишните две години е някакъв оптимистичен знак.
Един от „горещите картофи” в застраховането е застраховката „Гражданска отговорност”. Оказа се, че идеята за еднократна премия и забрана на разсрочването срещна силен отпор. Как очаквате да се разреши въпросът?
Ние представихме нашите мотиви към предложението за еднократна премия, които бяха разгледани в 6 парламентарни комисии. Оттук нататък само законодателят може да прецени, кое е по-справедливо и какво решение ще се гласува в пленарна зала.
Г-н Асен Христов от „Еврохолд” поиска леките ПТП-та, както и ударите на паркинг задължително да са част от системата бонус-малус. Какво е Вашето мнение?
Какви точно критерии ще бъдат включени при определянето на коефициентите, които ще спомогнат за диференцирано плащане по ГО, зависят от застрахователите и от наличието на надеждна статистика и база данни, които да могат да се ползват при определяне на бонус-малус коефициента. Застрахователите трябва да разработят концепция за изграждане на системата „Бонус – малус”, около която да се обединят всички и всичките, предлагащи „Гражданска отговорност” да са съгласни с критериите, които ще бъдат заложени в система. Ние като надзор не можем да налагаме критерии, нашата работа е, след като застрахователите ни предоставят общите си възгледи по отношение на „Бонус-малус”, да изготвим правната рамка, с която тя да стане задължителна.
Кога очакване въвеждането от компаниите на системата бонус-малус?
Системата бонус-малус може да започне да функционира след влизане в сила на наредба, която да я регламентира, което от своя страна е обвързано от приемането на внесените в НС
промени в КЗ.
Имаше предложения да се върви към единна застраховка „Гражданска отговорност” и „Каско”. Изпълнимо ли е това в родни условия и кога?
Необходимо е да се има предвид, че застраховка ГО е задължителна, докато застраховка „Каско” не е, като броят на застрахованите МПС по застраховка „Каско” е неколкократно
по-малък. Въпрос на решение на всеки застраховател е какви продукти и комбинация от застраховки може да предлага.
