Данните, които имаме, показват необезпокоително финансово здраве на застрахователните дружества, е оценката на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор"
Госпожо Агайн, в условията на криза има ли инвеститори, които да са кандидатствали за получаване на лиценз за застрахователно или здравноосигурително дружество?
Преди две седмици Комисията за финансов надзор издаде още един лиценз за доброволно здравно осигуряване – на "Уника - здравно осигуряване", с което здравноосигурителните дружества на нашия пазар
станаха 21. Към момента няма подадени заявления за издаване на други лицензи. Но не бих свързала това с проявление на финансовата криза – застраховането е сектор с голям потенциал в дългосрочен
аспект и моментното забавяне на пазара не би отказало сериозните инвеститори. Кризата в България е резултат от сътресенията на финансовата инфраструктура на водещите световни икономики и мерките,
които се предприеха в тези държави ще бъдат фактор за стабилност и у нас. Българските финансови институции и специално застрахователите не пострадаха фатално от първите проявления на кризата поради
политиката си на консервативно инвестиране и липсата на рискови структурирани кредитни продукти в техните портфейли. Важни и вероятно тежки обаче ще бъдат следващите месеци, тъй като икономиката на
България е отворена и намалението на износа и вноса има негативно проявление върху бизнеса от реалния сектор. Ръстът в общото застраховане чувствително намаля от началото на годината до едноцифрни
стойности поради сериозен спад в застраховките на плавателни съдове и липсата на ръст в автомобилното застраховане. Запазва се обаче ръст над 20% по застраховките „Щети на имущество” и „Пожар и
природни бедствия”, които са основният двигател на растеж от началото на тази година. Факторите на растеж в застраховането през последните няколко години – банковото кредитиране, обвързано със
задължителна застраховка, и интензивният внос на автомобили, вероятно отново ще окажат решаващо влияние върху застрахователния сектор като го предпазят от драстичен спад. Имам предвид, че
независимо, че в момента се отпускат много по-малко нови кредити, застраховките по старите ще бъдат подновени поради изискванията на банките. Интензивният внос на автомобили пък създаде много
по-голям пазар за българските застрахователи.
Най-болната тема в застраховането през последните години е обхватът по "Гражданска отговорност". Какъв е той в момента?
Обхватът се понижава сериозно и за съжаление е под задължителните 90 на сто застраховани спрямо регистрираните МПС. Не бих могла да дам обаче коректна цифра, тъй като информацията на един от
големите застрахователи от началото на годината не е съвсем точна поради смяна на информационната му система. В момента действа един нелош на книга механизъм за санкциониране и спиране от движение
на автомобилите без задължителната застраховка, но явно поради големия брой на незастраховани МПС, този подход не работи особено добре, тъй като МВР не разполага с необходимия капацитет и
възможности за предприемане на толкова мащабно действие спрямо всички неизрядни собственици и водачи на тези автомобили. Ясно е, че е необходимо изцяло ново решение и вярвам, че това решение трябва
да се базира на съвременните информационни технологии, за да бъде възможно автоматичното санкциониране на всеки без застраховка. В работната група за преодоляване на проблема с обхвата по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите обсъдихме възможността да бъде въведена допълнителна подневна вноска за Гаранционния фонд за всяко незастраховано МПС и тя да се събира от
застрахователя при сключване на следващата застраховка, но предложението не срещна подкрепа сред представителите на застрахователния бизнес. Вероятно ново решение ще може да бъде намерено, когато
заработи единната информационна система за електронно сключване на застраховките, в резултат на което данните ще бъдат много по-коректни и достоверни.
По-сериозният проблем със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите обаче е драстично високият отрицателен технически резултат. През цялата 2008 г. брутната загуба по застраховката се
задълбочаваше, като за дванадесетте месеца достигна 108 млн. лв. при премиен приход от 368 млн. лв. Това изчисление е направено, като за някои компании е взет размерът на заделения резерв за
възникнали, но непредявени претенции в края на януари, тъй като поради технически причини те заделиха необходимия резерв към този момент, а не към 31.12.2008 г. И понеже някои коментират, че
загубата се дължи на високите резерви, които ние задължихме застрахователите да заделят, бих обърнала внимание на още няколко числа. По предварителните данни за 2008 г. изплатените обезщетения
възлизат на 41,5% спрямо спечелените премии, а административните и аквизиционните разходи – на 38%. Ако добавим и резерва за предявени, но неизплатени претенции, то комбинираните разходи вече
възлизат на 96% спрямо спечелените премии. Така че е напълно ясно, че загубата за съжаление е съвсем реална. Що се отнася до размера резерва за възникнали, но непредявени претенции, той трябва да
отразява коректно силно изразената тенденция на увеличаване на стойността на изплатените обезщетения и забавянето в предявяването им. Първите два месеца на тази година оправдаха опасенията ни, че
стойността на изплатените обезщетения ще продължи бързо да нараства, като размерът им се е увеличил с 45 на сто спрямо същия период на миналата година, докато начислените премии са се увеличили с
по-малко от 6%. Вследствие на предприетите от нас надзорни мерки резервът за възникнали, но непредявени претенции е нараснал 14 пъти спрямо равнището си от 2003 г., при удвоен премиен приход за
същия период, и със 166% спрямо 2006 г., при 66-процентен ръст на премийния приход. Увеличението на този резерв е основната гаранция за стабилност за българските автомобилни застрахователи, особено
в периода на финансова криза, когато е теоретично възможно акционерите да изпитат недостиг на средства за допълнителна капиталова подкрепа при нужда.
А какви са финансовите резултати на сектора за 2008 г.?
По предварителни данни брутният премиен приход, реализиран от застрахователите през 2008 година, възлиза на 1 802 004 хил. лв. при 1 505 070 хил. лв. към края на 2007 г., наблюдава се нарастване от
19,7 % на годишна база. Брутният премиен приход по общо застраховане възлиза на 1 531 362 хил. лв., с което е реализиран ръст от 20,6% на годишна база. Брутният премиен приход, записан от
животозастрахователите през 2008 г., възлиза на 270 642 хил. лв., като ръстът се изчислява на 14,9 % на годишна база. Тоест мога да кажа, че 2008 година бе сравнително успешна за
застрахователния сектор предвид общото икономическо положение. В някои дружества загубите от инвестиции са се отразили по-негативно, но пазарът ни е напълно стабилен. По предварителни данни
сектора на общото застраховане приключва 2008 г. с печалба от около 2,5 млн. лв., а животозастраховането – с печалба от 6,6 млн. лв.
А имат ли основание да се притесняват клиенти на животозастрахователните компании, които са вложили парите си в дългосрочни спестовни застраховки?
В България застрахователите поради консервативната си политика на инвестиране на средствата не са понесли толкова съществени загуби и техните клиенти могат да бъдат доста по-спокойни за парите
си.
...30-40 млн. лева загуба на фона на нашия малък пазар си е сериозна загуба.
Такива загуби през 2008 г. в сектора на животозастраховането не е имало. Не мога да кажа, че не е
имало никакви загуби, но те не са такива, които могат да доведат до сътресения, както се случи в други европейски държави.
Ако приемем хипотетично, че фалира застрахователна компания, регистрирана у нас, как са защитени интересите на нейните клиенти?
Клиентите на животозастрахователите се ползват
с доста висока защита, тъй като има създаден обезпечителен фонд, от който при фалит за застраховател на всеки застрахован ще бъдат гарантирано изплатени 70% от дължимите суми, но не повече от 8000
лв.
В общото застраховане обезпечителният фонд предоставя същата гаранция, но при това в пълен размер на обезщетението, за застраховки "Гражданска отговорност на автомобилистите" и "Злополука
на местата в обществения транспорт".
За останалите застраховки от общото застраховане не е въведена същата защита и там съществува сравнително по-висок риск за потребителите, но
искам да подчертая, че в периода на криза изключително сериозно следим равнището на резервите на дружествата, тяхната капиталова адекватност и платежоспособност. Надзорът предприема мерки далеч
преди да се стигне до сериозен проблем. При признаци на нужда от допълнителен капитал незабавно сезираме акционерите да внесат допълнително средства, което през миналата година се случи със седем
застрахователя. Срещали сме упреци от акционери, че действаме прекалено превантивно с искането за увеличаване на капитала, но това е доказана необходимата мярка особено в период на криза. В
противен случай, на по-късен етап може да се окаже, че акционерите нямат възможност да внесат средствата, или пък проблемът е толкова задълбочен, че вече е късно да се предприемат каквито и да е
мерки. По тази причина налагаме надзорни мерки веднага, щом се забележат каквито и да е индикации за влошаване на финансовото състояние.
Ако няколко дружества фалират в рамките на една година ще има ли достатъчно средства в обезпечителния фонд, за да бъдат възмездени клиентите на компаниите?
Средствата на обезпечителния фонд не са планирани на базата на подобна вероятност, тъй като тя е според нас пренебрежимо малка. Подобно събитие не може да се случи в рамките на една година при
нормално развитие на пазара и при спазване на консервативна политика за диверсифициране и управление на риска при инвестиционните портфейли. Това, което се случи в други европейски държави се дължи
предимно на осъществен слаб контрол от страна и на мениджърите на компаниите, и на надзорния орган. През последните десетина години беше много актуално да се говори за предимствата на така
наречения риск-базиран надзор, чийто флагман беше британският надзор. В условия на растящи капиталови и застрахователни пазари риск-базирания надзор действително има своите предимства, тъй като
дава по-голяма свобода на поднадзорните лица и изисква по-малък административен капацитет на надзорния орган. Но събитията във финансовия сектор през 2008 г. доказаха необходимостта от
по-всеобхватен и качествен надзор, който да стъпва върху ясни правила. Поради тази причина и в страни като Великобритания в момента се реформират надзорните органи в посока връщане към надзор,
базиран върху конкретни правила и увеличаване на административния капацитет. У нас от 2006 г. действат правила, които все още не са въведени в голяма част от другите европейски държави, като
например задължението за вътрешен контрол и отговорен актюер, които се избират от общото събрание на акционерите и са независими от управителния орган на дружеството. Освен това ние осъществяваме
наистина строг контрол, с получаване на подробни месечни финансови справки от застрахователните компании. Пак за сравнение ще кажа, че в повечето европейски държави надзорът се осъществява на
тримесечна база или дори само два пъти в годината. Така че вярвам, че рискът за българските потребители е много по-малък, макар и това да е на моменти в тежест за контролираните от нас дружества.
Но за да довършва въпроса за средствата на обезпечителния фонд, трябва да добавя, че в случай на недостиг на средства могат да бъдат използвани различни механизми за набавянето им, включително и
чрез заеми.
В България повечето застрахователни компании са собственост на големи застрахователни групи. Хипотетично само да погледнем варианта, когато компанията-майка има сериозни финансови проблеми
- как това би се отразило на дъщерните й дружества у нас?
Дъщерните дружества у нас са, разбира се, отделни юридически лица, те са с отделен капитал, отделни резерви, отделни активи
за покритието на тези резерви и т.н. Към момента всички са в много добро финансово състояние, като собствените средства превишават чувствително необходимата граница на платежоспособност.
В случай, че компанията-майка фалира, е вероятно тези дъщерни дружества да бъдат продадени, но новият акционер отново трябва да бъде одобрен от нас, тъй като това е едно от основните изисквания на
закона. А акционер може да бъде одобрен, само ако докаже, че разполага с достатъчен управленски, професионален и финансов капацитет, за да гарантира разумното управление и финансовата стабилност на
застрахователя. Тоест налице е необходимата предпоставка и гаранция да бъде избран подходящ качествен акционер, който да може да ги подкрепя финансово и в бъдеще компанията.
А ако има проблеми с клон на чуждестранен застраховател, който продава застраховки у нас?
Клоновете са част от дружества от други държави членки и ние не осъществяваме
финансов надзор върху тях, съответно нямаме никаква информация за тяхното финансово състояние. В случай на несъстоятелност техните клиенти не биха могли да бъдат защитени от българския надзор, няма
да получат нищо и от обезпечителния фонд по застраховките "Гражданска отговорност" и "Живот".
Имате ли обмяна на информация с надзорите в другите страни, за да знаете все пак как работят клоновете на чуждестранните компании у нас и има ли проблеми с тях?
Не, такъв обмен практически не съществува. Регулацията не предвижда ние да получаваме информация от другите надзорни институции. Изключение прави само сътрудничеството ни с централната банка на
Холандия, с които съвместно осъществяваме проверки на техните поднадзорни лица. Това обаче е само един случай, но той е пример за много добро сътрудничество. В случая надзираваме ING. и съвместно
сме проверявали българското поделение на компанията.
Нови тенденции в предлагането на застрахователни продукти забелязват ли се, при положение, че компаниите работят в условията на сериозна икономическа криза?
През последните
години се забелязва сериозен растеж във финансовите застраховки – на кредити, гаранции, разни финансови загуби - тези застраховки ще продължават да бъдат актуални. Ние проявяваме засилено внимание
към компаниите, които по-активно сключват такива застраховки, тъй като в период на финансова криза те представляват завишен риск.
Има ли негативни индикации при направените проверки?
Засега не. Като цяло изплатените обезщетения спрямо общата застрахователна сума не са се покачили толкова чувствително.
Следим резултатите на месечна база, така че да предотвратим възможността клиентите на някоя компания да се окажат неприятно изненадани от фатално влошаване на финансовото й състояние, а ние да не
можем да реагираме.
Да не очакваме изненади в рамките на 2009-та?
Силно се надявам да успеем да се спасим, доколкото е възможно, от това бедствие, която зарази САЩ и доста европейски държави, но във всеки случай 2009 г. ще е много трудна.
АА
